freedom66

Свободата на Царя

 

Живял е Цар. Всемогъщ е бил. Света е завладял и в него заживял. Огледал го е отстрани, добър му се видял. И в миг е пожелал себе си да промени. “Какво не е наред?” – мислел Царя тук, отпред. Пред Царските палати е стоял, а Света е завладял. “Защо са ми палати, щом Света владея? И защо е таз тъга? Мигар нямам всичко аз?” – мислел Царя във захлас.

- Тук сме ний, Царю честити, ангели небесни. Какво не е наред?

– Не зная. – вдигнал Царя рамене – Света владея, а се чувствам зле.

- Ти, Царю, Света владееш, но себе си не можеш. Туй не е наред.

- Моля?

- Себе си ти погледни, сам се погрижи за свойто Царство.

– Какво?

- Твойто Царство е във теб самия. Виж се в огледало.

– Огледало?

– Да, огледало погледни, там се усмихни.

– Ох, що за глупост е това?

– Огледалото показва пътя на Душата.

– Дрън, дрън, дрън… Нищо не разбрах.

– Пътя на Душата води в твоя Дом. Там си ти щастлив.

– Къде?!

– Мястото на твоя храм е в твоето сърце.

– Оффф… – Царя се предал. Нищо не разбрал. Полегнал и заспал… Хълмове е той видял, и гори познати. Златна фея там живяла. Тук, пред него се явила и смело заявила:

– Царю честити, тук е твоя храм. Храмът на Душата осеян е със злато. То блести и в тъмните ти дни. Него погледни.

Огледал се е Царя. Себе си е той видял – алчен и изплашен бил. “Какво ми става?” – помислил си наум.

– Добре дошъл – отвърнала е феята добра. – Света ти завладя, защото те е страх. Забрави за Душата своя. Нея изцери и Света ще видиш ти с новите очи. С поглед ясен ти ще го познаеш. И ще управляваш вещо, със замах на водещ пълководец. Нов живот ще създадеш. Няма ти да се страхуваш, че със твойта смърт всичко ще пропадне. Наследници ще имаш ти тогаз, обучени със твойта веща сила. Тогаз ще си спокоен ти, че си сътворил една велика сила. В сетния си час кротко ще въздъхнеш и тук при нас ще дойдеш. Спокоен ти ще бъдеш, че няма да се върнеш. Твойта сила е такава – с кроткост да се побеждава. Меча остави и със себе си вземи силата от нашето злато.

Събудил се е Царя, с поглед нов видял Света. И е проумял, силата си е разбрал. Благ е станал, кротък вече бил. Себе си сравнил със слугите бедни. Погрижил се за тях, а те от благодарност песен са запели:

- Царю, могъщ и благ, ти си моя свят, от теб се уча.

Тача и милея, в твойто Царство аз живея.

- Не, – отвърнал Царят благ – ти си имаш свое Царство.

От днес не си слуга, не си и роб.

Дарявам те със свобода!

- Но аз обичам да работя тук – в Царските палати -

да ги чистя, да се грижа тук за всяко цвете.

– Тогава остани. Това е твоя път. – рекъл Царя и се поклонил.

Така е благодарил. Дарът му могъщ е бил. Сътворил е той Света, сътворил е красота.

 

Снимка: Интернет

 

Please like & share:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>