Живели някога Цар и Царица. Царя всемогъщ е бил. Управлявал вещо своето Царство.

Един ден Царицата рекла:

– Царю честити, омръзна ми в твоето Царство да живея. Света да видя аз копнея.

Размечтал се Царя – Света да види искал той отдавна. Но Царството му тук било. Как да го остави? Да пусне ли Царицата сама? Или да забрави? Обиколка е това, не е шега!… Какво да стори? Била и негова мечта…

Умислен седнал той на прага. Душата му разбунена била. Какво да сторя? Мислел е безспир денем, нощем,… Уморен е бил… Какво да сторя? – ехтяло като в сън. – Какво да сторя?… И как да го направя?…

Предал се Царя… И заспал… Засънувал пътища прекрасни… На поляна бил. Себе си видял. Променен е бил. Старец мъдър се явил. И рекъл му тогаз със мъдър глас:

– Ти, Царю могъщ, тук при мен ела. Света ще ти покажа и приказка ще ти разкажа.

Приседнал Царя близо до Мъдреца. И мигом е видял Света прекрасен. Разгледал го е цял – и гори зелени, и птиците омайни, ручеи навред били и стръмни планини… Имало е бедни, имало богати… Тъжен Царя бил. Озадачен. И се поклонил. Света видял и тъй разбрал, че вече го познава. Приказката той поискал.

– Ела, ще ти разкажа. А ти ме чуй. – рекъл е Мъдреца. Заприказвал с равен глас:

Живял е нявга Цар велик. Мечта е имал той – Света да види. Обикалял е навред. Неуморен бил. Видял е хора най-различни. Видял е обичаи разни. Но в душата му била тъга. Обич нямал той. Обич и подкрепа. Сам е бил. И страдал. Прибрал се у дома – чакала го там жена. И дете било. Царството му тънело в разруха. Обикаляйки Света, за себе си забравил. Така е проумял – Света си е прекрасен, но тук е у Дома. Запретнал е ръкави и Света си той създал. Създал е красота и така е заживял.

Замислил се Царя. От съня се събудил и рекъл със спокоен глас:

– Ти, Царице, си прекрасна. Тук е моя Дом. Оставам да се грижа за Двореца свой. Ти тръгни, Света разгледай. Щом се върнеш ти, чака те Домът прекрасен. Бъди щастлива!

Положил е ръка на свойто рамо. Поклонил се е дълбоко. Оттеглил се с любов.

Царицата прекрасна обиколила е Света. Удивена е била! Прибрала се е след година. И заживяла тя в Двореца царски, с нов поглед е била. Видяла е детайли, които преди не е могла. Царят тъжен вече бил, сякаш остарял, сякаш всичко е видял. Царицата при него е дошла и кротичко рекла:

– Царю, Света видях. И благодаря. Нашето Царство е прекрасно. За него аз копнях. Сега съм тук. И оставам тук.

Царя замечтал своето дете да види. Усмихнал се е с поглед ясен. Царицата е той прибрал. И е закопнял. Нов живот е заживял.

снимка: http://saparevabanya2016.info