47-1Ogledali

Огледало

Живял е нявга Цар богат. Могъщ е бил и тъй щастлив. Царството му цяло е блестяло, виждало се отдалеч. Всичко там било от злато. Златото блестяло също като огледало. Отразявало е то света. Но имало и криви форми. Зърнел ли се в тях човек, ставал променен. Ту любов струяла, ту пък страх. В туй били добри, тези огледала такива са били – отразявали страха, превръщали го във омраза.
Любовта струяла в Царя. Отразявали я огледалата, превръщали я в красота и в омая. Но срещнела ли криво огледало, променяла се тя, изгубвала от своя чар. Такъв е бил Света на огледалата – имало и криви, имало и идеално прави. Царят оглеждал се във тях и тъй се забавлявал. Изучил ги докрай и знаел всяко огледало в свойто царство.
Докато във ден един преминал пътник странен. Носел той огледало малко – истинско и странно. В красива рамка то блестяло. Било прекрасно огледало. Загледал го е Царя и в миг видял свойто огледало. Поискал да го притежава. Не се и поколебал – поискал го е цяло. Дръпнал го и го е взел. Но изпуснала ръката това ценно огледало. Паднало е в миг и се натрошило. Заплакал Царя тъй могъщ за свойто огледало.
- Не тъжи, Царю честити. Туй е огледало. Парченцата вземи и в тях се погледни.
- Но рамката я няма – хленчел Царя тъй могъщ. – Изчезна тя, натроши се цяла.
- Тази рамка е обков. Погледа ти тя привлича, и те кара да погледнеш огледало. Огледалото вземи и в него погледни.
Погледнал се е Царя в малкото парче. И мигом се видял – уплашен и разстроен бил. И се тъй засмял:
- Ех, пътнико, мил и благороден! Благодаря ти за съвета твой. Туй е огледало, но не от злато. В него се видях и парченцата събрах. Скъпи ми са те, също като цяло огледало. В тях видях се и разбрах – счупеното огледало стократно отразява наште страхове. Но и любовта голяма в тях се отразява. Цялото е по-добро и е по-красиво. Ала малките парчета пръснати са тъй навред, че е трудно да ги види тях човек. Видиш ли се в малко огледало, погледа ти се променя. Свиваш взор и се поглеждаш. Малка част от себе си ти виждаш. Но съществена е тя и зная най-накрая, че туй е мойто огледало. Малкото парче е дар голям – носиш го, все едно е цяло огледало. И е леко, не тежи. Винаги поглеждаш ти. Благодаря ти, пътнико тъй мил, благодаря ти за съвета. Сега ще нося свойто огледало. В него ще поглеждам в миг един и тъй ще разбера как изглеждам аз.
Продължил е пътникът по пътя свой. А Царя замислил се е само и в миг е станал огледало – блестящо и от злато. И тъй блестял, че който минел, в него се оглеждал цял.
Огледало сме и ние с вас.
Тъй устроен е светът – да блести от суета.
Суетата оставете и в миг се погледнете.
Образите криви ли са или са прави?
Харесват ли ви те на вас?Добре си помислете.
С обич и поклон:
Вашто огледало
Картина: Ина Ангелова, страница във Facebook – Arch Angelove

 

Please like & share:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>