Продължение:

6.Типични послания

В повечето случаи покойниците успокояват близките си, че са добре там, където са се преселили. Думите, които сънуващите най-често чуват, са „добре съм…”, „не ме мислете” или „обичам ви”. Те се подкрепят и от приветливото изражение на починалия и приятните свежи цветове.

Пример: Синът на Надя починал от тежко бактериално заболяване. Тя често го сънува – такъв, какъвто е изглеждал, преди да се разболее – млад, силен,здрав и преливащ от енергия. „Все ми повтаря, че е добре, да не съм го мислела – казва майката – После ми дава съвети какво да правя, как да постъпя в различни случи… Сякаш е жив и е редом с мене, и винаги потвърждава мислите ми.”

Но не всички сънища са такива. Понякога покойниците ни съобщават „страдам, не съм добре…” и това е мъчително за сънуващите. Никой не иска да се терзаят близките му и тези тревожни вопли обикновено отразяват стреса, преживян по време на дългата агония, предшестваща трагичното събитие.

Едни от най-травмиращите сънища са тези, в които починалият твърди, че е още жив или че е починал поради нелепо стечение на обстоятелствата. Мъртвият върши неща, които обичайно е вършил приживе. Гарфийлд счита, че тези сънища се сънуват скоро след кончината на някой близък, когато още не сме свикнали с мисълта за липсата му. Сънуващите реагират различно: някои се плашат, а други се радват на възможността да се видят отново с близкия си.

Роуз Инсера дава пример с жена, която съобщава, че се чувства виновна заради това, че сънува баща си жив. Знаела, че е починал и било твърде странно да го вижда насън в кухнята – седнал на стола, с вестник, както е правел приживе. „Радвах се, от една страна, че отново имах възможност да видя татко си… но ми се струваше доста странно и някак плашещо.” Роуз Инсера допуска, че вероятно сънят е причинен от нещо, неизяснено приживе. Разговаряйки за проблема, жената признала, че дълго време е живяла далеч от родителите си и се чувствала гузна, че е изоставила баща си точно тогава, когато той най-много се е нуждаел от присъствието ú. Явявайки ú се жив насън, тя считала, че той сякаш безмълвно я укорявал за поведението ú.

Често, когато някой почине внезапно или на отдалечено място, се сънува телесна близост или прочувствено сбогуване. Това дава на опечаления чувство за логична завършеност на връзката и му помага да преодолее болката от раздялата с починалия. У други необратимият характер на събитието причинява дълбока травма, която трайно променя емоционалния облик на сънуващия. Хората са различни, поради което няма универсална рецепта за справяне с тези колкото драматични, толкова и интимни преживявания.

7.Предупреждения

Роуз Инсера споделя, че тя се доверява на сънищата си и възможно най-добросъвестно следва получените насън напътствия. Това е нейния съвет: „Предупрежденията трябва да се схващат буквално!”

„Някои биха казали, че това, което ни предупреждава, не са покойниците, а нашето бдително подсъзнание. Денем, докато сме погълнати от водовъртежа на обичайните си задължения, ние не чуваме тихия му шепот; то се нуждае от покоя на нощта, за да ни предупреди за евентуални клопки и опасности – често с гласа и лика на мъртъвци, в чието мнение сме склонни да се заслушаме. Здравият разум подсказва, че винаги е добре да вземем едно предупреждение буквално, а ако тревогата се окаже фалшива, можем да потърсим евентуалното му символично значение.”

Има сънища в които починал близък ни носи дарове – често неща с особен смисъл за сънуващия. Дарът може да бъде и мъдро слово, утеха, напътствие. Каквото и да е то, сънищата от този вид винаги са добре дошли и ясно се помнят от сънуващия.

8.Сбогуване

„Сънувах покойната си майка и искрено се зарадвах, че я видях отново. Събудих се с чувство на тъга, но и вътрешна умиротвореност от срещата.”

Много хора разказват за чувството, изпитано след нощта, в която са сънували прощалната си прегръдка с някого. За повечето това е своеобразна благословия от покойника; нещо, което има дава сили да продължат по пътя си. Но има и такива, за които сбогуването е мъчително; раздялата ги е заварила неподготвени, а необратимият характер на събитието ги тласка към бездна на безнадеждност и обреченост. Всеки човек сам избира как да преживее мъката си.

9.След съня

В тази фаза нещата са твърде различни и индивидуални. Спектърът от чувства, изпитвани от сънуващите, варират от радост и облекчение до еуфорични настроения. Мъртвият е дошъл в съня, давайки знак, че обича близките си и няма против те да следват своите житейски предначертания. Повечето хора, макар и не всички, изпитват чувство на освобождение и облекчение.

Източник: Книгата на Роуз Инсера: Сънища. Тайните на подсъзнанието

Снимка: Интернет