34messennger

Пратеник на Бог

Имало едно време Цар и Царица. Те били щастливи и богати като повечето хора с техния служебен ранг. Но те се считали за благословени, били така да се каже богоизбрани. Следвали определени мечти и идеали. Робували на модели и предварително зададени догми. И често си задавали въпроса: “Това сега правилно ли е? Как да постъпя?” Това блокирало импулса им за действие и лека полека ги налягала мъка и несигурност. Царя и Царицата били прекрасни, но съмненията – постоянни. Това все едно, че ги смалявало. Те изглеждали едвали не жалки в собствените си очи.
Докато един ден през Царството минал странник – напет Юнак. Разглеждал Царството, изучавал го и стигнал до Двореца. Почукал на вратата, отворили му пазачите и рекъл:
- Аз съм пратеник на Бог и искам да ме заведете при Царя и Царицата.
Стъписали се хората, изплашили се. “Толкова дръзко поведение! Как може! – мислели си те. – Та пратеници на Бог са само и единствено Царя и Царицата и никой друг, никой!” И затворили вратата. Седнал унило нашия Юнак и се замислил. Спомнил си хилядите затворени врати. Спомнил си сияйните лица на хората, докоснали се до енергията и посланията, които носи. Спомнил си и отчаянието се изпарило яко дим. Тогава станал и почукал пак:
- Здравейте, мили мои, та аз се пошегувах! Как изобщо ми повярвахте! Та аз съм най-обикновен Юнак! Как бих могъл да се меря с вашите Цар и Царица! Нека ги видя, нека се докосна до Бог! Моля ви!
Зачудили се стражарите, спогледали се. Първоначалните уплаха и смут се разсеяли и решили да отидат до Царя. Той, естествено, позволил на Юнака да ги почете с присъствието си. Усмихнали се Царя и Царицата, изправили се в цялото си величие и затрептели в очакване. Юнакът се поклонил пред тях и рекъл:
- Царю честити, благодаря за честта и удоволствието да бъда Ваш гост. Аз съм Ваш покорен слуга и като такъв моля за Вашта благословия! – свел поглед и зачакал.
“Че кой Цар ще му откаже благословия?” – мислел нашия Цар. Та той бил велик, бил известен с умението да благославя. Та нали е Богоизбран! Но … тук сам Бог се намесил. Потупал Юнака по рамо, прегърнал го и рекъл: “Сега отиди до прозореца и погледни навън. Ще видиш една бяла красива птица. Тя е пратеник от мен. Пусни я, нека влезе.” Кимнал Юнака, отворил прозореца и красив бял гълъб долетял. Ахнали Царя и Царицата, но били смутени. Нещо пак се усъмнили: “Как този малък и ужасен човек пред нас разбра за птицата?” – помислили си те. И тутакси светът се променил, засиял, затрептял. Гълъбът проговорил с гласа на Бог:
- Мили мои, защо се вцепенихте? Нима не ме познахте?
- Не – отвърнали Царя и Царицата, бледи като платно.
- Нали сте единствените богоизбрани? Къде е силата ви, къде е обаянието ви? Защо го заменихте със страх и високомерие? Защо? Защо дръзнахте да мислите, че като богоизбрани сте по-различни?
Седнали Царя и Царицата уплашени и пребледнели. Не могли дъх да си поемат. А гълъбът нареждал:
- Това момче тук е моя пратеник. Той е смирен, той е мил и добър. Чуйте го. – и отлетял.
Юнакът се усмихнал, благодарил и утешил Царя и Царицата. Обяснил, че често му се случва, че всеки път като се усъмни, сам Бог му помага. Така се случило и сега. Възвърнали Царя и Царицата естествения цвят на лицата си, спогледали се и рекли:
- Добре дошъл, страннико. Но как да кажем на поданиците, че ти си истинския богоизбран?
- Богоизбран ли? – премигнал младежът.
- Да.
- Не, не съм. Просто чувам своя Бог.
Това променило Царя и Царицата, успокоили се те и едва тогава приели пратеника на Бог. Приели неговите съвети, поучили се от опита, който вече имал и се успокоили. И тогава сърцата им затрептели, докоснали се до истинския Бог – вътре в тях самите. Умовете им се прояснили, погледите се изяснили, станали приветливи и добри. Заблестели в собствената си светлина. Благодарили на пътника, нагостили го и го пуснали да обикаля по широкия свят. А те се заели с делата си така, както подобава на Цар и Царица – вещо, уверенo и със замах.
Това е, мили мои, приказката на всеки един от вас. Намерете вашите Цар и Царица и ги успокойте, приютете и умиротворете.
Лека нощ и приятни сънища!

Снимка: Ина Ангелова, страница във Facebook  Arch Angelove

Please like & share:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>