Това е историята на една много интересна жена. Мария реши да се подложи на регресия след дълго колебание. Месеци наред чакаше точния момент, но той все не идваше. Много се страхуваше от процеса, тъй като беше чувала какво ли не за него. И не вярваше – нито на себе, нито на метода Регресия. Мислеше, че връзката с духовните й водачи не е достатъчно добра и че не може да получава информация от тях. Но явно имаше нещо по-силно, което я подтикна да вземе решение:
Поне да опита
В деня на първата ни среща дойде много изплашена. Не беше в кондиция, сутринта трудно се беше събудила. Притесняваше се, че като е толкова сънена, нищо няма да се получи. И изобщо не предполагаше, че това всъщност е идеално състояние за регресия. Тя вече се беше предала, беше се отпуснала, само че не го знаеше. Успокоих я, доколкото позволяваше състоянието й и проведохме предварителния разговор. Тя се излегна на диванчето…
Юлияна: Ако искаш да си сложиш нещо на очите?
Мария: Не. Не знам и аз какво искам… Ех, аз ако знаех… Юле, Юле… /нормална реакция за хора, които нямат опит с метода и не знаят какво предстои/.
Юлияна: Да. Започвам да водя и ще видим точно къде ще отидем, как ще се появи порталът, как ще се получи връзката… Ако искаш да кажеш нещо докато си в регресия, просто го казваш веднага, без да се притесняваш. Каквото и да е то. Може да имаш информация, която не си готова да споделиш с мен – също е ОК. Може да има момент, в който искаш да те оставя на мира – казваш ми: “Остави ме за малко.” И тогава преживяваш твоите си неща. Обратната връзка за мен е важна. Сега вдишай, издишай…
Следва въвеждане…
Юлияна: Къде си? Тъмно ли е, светло ли е?
Мария: Тъмно е.
Юлияна: Добре. Ти как се чувстваш?
Мария: Преминава страх през мен.
Юлияна: Чудесно. Повикай страха, Мария. Повикай го. Позволи му да се появи по възможно най-добрия начин – било като емоция, образ, усещане. Повикай го на среща. Позволи му да застане пред теб. Да се запознаете. Как изглежда? Как го чувстваш? /Това е древна техника за работа със страха. Ако човек успее по някакъв начин да се разграничи от него, да го разгледа и изучи, може по-лесно да се справя в ежедневието си./
Мария: Не мога да усетя нещо.
Юлияна: Добре. Единствено усещаш страх?
Мария: Светлини. Има оранжеви, събират се на топка и изчезват нанякъде.
Юлияна: Добре. Последвай светлините. Това е много хубаво, Мария. Това твои водачи ли са? Казвай първото, което идва.
Мария: Не зная.
Юлияна: Добре. Последвай ги. Показва ли се път, лъч, нишка?
Мария: Те се движат в една посока само.
Юлияна: Добре. Движи се заедно с тях.
Мария: Образуват фигури, като с криле. В една посока само.
Юлияна: Чудесно. Следвай ги. Възможно е споменът да започне с емоция. Казват ли ти нещо?
Мария: Не. Само се движат.
Юлияна: Добре. Нека да ги помолим да се представят. Твои водачи ли са?
Мария: Нищо не мога да усетя. Не мога.
Юлияна: Добре. Попитай ги каква е причината за твоето неразбирателство с Калоян в момента? Причината в настоящия момент ли е? Свързана ли е с минали животи?
Мария: Нищо.
Юлияна: Имали ли сте общи минали животи? Първото, което идва.
Мария: Не зная.
Юлияна: Нека да помолим водачите: Ако сте имали общи минали животи, да се появи хроника… Тя може да е с вид на светлина, усещане, емоция, книга или нещо, което не назовавам. Може да е нещо, което просто те привлича.
Мария: Те са във вид на кръгове тези светлини. Но нищо друго не мога. Много ми е топло на главата.
Юлияна: Добре. На какво се дължи това усещане?
Мария: Не зная.
Юлияна: Попитай ги. Добре ли е да премахнем топлината?
Мария: Да, тя ме притеснява нещо, не зная…
Юлияна: Кой е най-добрия начин за Мария да се премахне тази топлина, това притеснение?
Мария: Първото, което ми идва: Да спрем процеса. Не знам. Глупости говоря.
Юлияна: Добре. Нека да спрем процеса. Спираме процеса… Искаш ли да го спрем? /усещах, че не бива да сприраме/
Мария: Да, да.
Юлияна: Ти как го чувстваш?
Мария: Това ми дойде. Не зная.
Юлияна: Коя е причината да дойде това усещане: за спиране на процеса?
Мария: Някакъв страх, който не мога да осъзная.
Юлияна: Добре. Какъв е страха? На какво се дължи? С какво е свързан?
Мария: Не мога да разбера. /върти се притеснено/
Юлияна: Свързан ли е с минал живот? Дишай. Дишай спокойно. Аз съм тук. Ако усетя, че нещо те застрашава, веднага ще те извадя от ситуацията. Какво е преживяла Мария? Кога са се появили страховете?
Мария: Тези страхове ги имам откакто не се разбираме с Калоян.
Юлияна: На какво те учат тези страхове? Нека оранжевите светлини да помогнат, нека да отговорят. Първото, което идва, Мария.
Мария: Не мога да определя.
Юлияна: Полезни ли са за теб?
Мария: Не зная. Имам чувството, че нищо не зная.
Юлияна: Чудесно. Това е идеално състояние, в което ти нищо не знаеш. По принцип ние нищо не знаем. Можеш ли да се освободиш от това усещане?
Мария: Мога да опитам.
Юлияна: Кой е най-подходящия начин Мария да се освободи от това усещане?
Мария: Като приема.
Юлияна: Какво да приемеш?
Мария: Всички тия усещания, които ми водят до страхове.
Юлияна: Чудесно. Къде ги усещаш? Дишай.
Мария: В главата през цялото време. /В ежедневието си Мария понякога има високо кръвно налягане. Притеснена е./
Юлияна: Добре. Нека да повикаме галактическите чистачи, арх.Рафаил – лечителя, арх.Михаил, Бог, да им позволим да помогнат. Можеш да си представиш или да усетиш как едно слънчице се приближава до теб. То е усмихнато. Какъв цвят е?
Мария: Не мога да го видя, не мога и да го усетя.
Юлияна: Добре. Представи си го. Какъв цвят е?
Мария: Жълто.
Юлияна: Добре. Представи си как това жълто слънчице застава пред теб и ти казва: Мария, дай ми твоите грижи, дай ми твоите притеснения. Представи си как му ги даваш. /пауза/ Между теб и тези страхове останаха ли свързващи нишки?
Мария: Мисля, че все още имам страховете. /притеснена е/
Юлияна: Да, да. Имаш ги, спокойно. Засега даваш това, което можеш. Дишай. Успяваш ли?
Мария: Не.
Юлияна: Как ги разпознаваш? По какво?
Мария: Значи когато съм имала страхове, точно по този начин съм се чувствала.
Юлияна: Хм. Добре. Каква е причината душата да ти покаже това усещане?
Мария: Страхувала съм се за Калоян.
Юлияна: Добре. Разкажи.
Мария: Много по-отдавна се страхувах за баща ми.
Юлияна: Така. Чудесно.
Мария: Още когато беше здрав, се събуждах и плачех: Ако го загубя как ще се чуствам?
Юлияна: Колко годишна си била?
Мария: Започнаха когато бях студентка, а после продължиха и след завършването ми, като се прибрах у дома. И се повтаряха много пъти тези неща.
Юлияна: Каква е причината?
Мария: Защото имах само него. Нямах майка и се страхувах да не го загубя.
Майка й е починала, когато е била съвсем малка. Живяла е само с баща си. Мария не знае почти нищо за майка си, с баща й никога не са говорили за нея. Считали са, че така я предпазват от травмата от раздялата.
Юлияна: Коя е причината Душата да ти припомни това усещане?
Мария: По същия начин съм се чувствала тогава, като в момента – по същия начин съм се страхувала. После за сина ми. Сега по същия начин.
Юлияна: Коя е причината? Къде се корени този страх?
Мария: Не зная… Да не остана сама. /Страхът да не остане сама се оказа основната тема в трите регресии на Мария./
Юлияна: Така. Чудесно. Какво би се случило, ако останеш сама?
Мария: Не зная. Имам нужда от най-близките си хора.
Юлияна: Хм. Това е нормално. Това усещане свързано ли е с минали животи? Преживявала ли си загуба на близки хора в минал живот?
Мария: Не зная, не.
Юлияна: Нека да се върнем назад в настоящия ти живот, в спомен от детските ти години, тогава, когато ти губиш своята майка. Тя как се казва?
Мария: Не знам.
Отговорът ме изненада, тъй като Мария знае името на майка си – беше ми го казала в предварителния разговор.
Юлияна: Припомни си. Припомни си как си се чувствала.
Мария: Нищо не си спомням. Помня само погребението.
Юлияна: Добре. Разкажи ми за него.
Мария: Беше много голямо. Носеха я на ръце до гробищата. Ние вървяхме отзад и някой, не се сещам кой роднина, ни дръпна настрана – да не гледаме.
Юлияна: Така. Ти искаше ли да гледаш?
Мария: Не знам. Не знаех какво става.
Юлияна: Ти как изглеждаше тогава? Как беше облечена?
Мария: В черна рокличка, ушита за случая.
Юлияна: Косичката ти как е изглеждала?
Мария: Начупена, къдрава.
Юлияна: Колко дълга?
Мария: Късичка. Знаех, че нещо се случва, но не знаех какво.
Юлияна: Така. Друго какво си спомняш? Дишай, Мария. Спокойно.
Мария: Нищо. После нищо не се говореше за майка, за да не страдаме.
Юлияна: Върни се в деня на смъртта на майка ти.
Мария: Погребението. Нищо повече.
Юлияна: Ако майка ти Славея в момента беше тук и ако имаше някакво послание, как би звучало? Какво би ти казала майка ти в момента?
Мария: Не зная.
Юлияна: Попитай я. Позволи й да ти говори. Първото, което идва, Мария.
Мария: Може би, че ще се справя с всичко. Казва: Ще се справя.
Юлияна: Каква е била причината тя да напусне?
Мария: Не зная.
Юлияна: Могло ли е да бъде предотвратено?
Мария: Не. Това ми излиза: Не.
Юлияна: Не. Не е можело?
Мария: Да. Не е можело.
Юлияна: Тя помага ли ти в момента?
Мария: За нея не зная, винаги съм усещала, че татко ми помага.
Юлияна: Искаш ли да повикаме татко ти?
Мария: Не знам дали да не пробваме втори път. Стана ми дискомфортно от всичко това и не знам…
Юлияна: Искаш ли да повикаме татко ти?
Мария: Нещо много ми се пика.
Юлияна: Какво е причината за това усещане?
Мария: Не знам. Винаги, когато се чувствам дискомфортно, ми се пика много пъти. Пикам, пикам, докато не се освободя имам чувството.
Юлияна: Добре. Връщам те тук…
Следва връщане…
След приключване на сеанса Мария остана със своя страх. Дори се наложи да изляза с нея навън – разходихме се на чист въздух. Тя издържа да е сама със себе си точно 33мин. През цялото време й беше много трудно и дискомфортно. Мислела си е: “Повече никога няма да се подложа на това!”, но тактично е премълчала. Каза ми го доста по-късно. “Ако не беше ти и ти нямах доверие, щях да се развикам: Спрете, махайте се! Нека някой да ми помогне!” Чудеше се защо й е толкова трудно!? И този страх… Беше изненада за нея.
Втората регресия
При втората ни среща всичко се случи с лекота. Мария веднага влезе в минал живот. Видя се като мъж с боси крака, светли феерични дрехи, меднокафява кожа, тъмна, гъста, дълга коса. Носеше доста голямо сребърно колие – амулет, служещ за защита. Определи го като нещо етно, по-старо. Такова колие според Мария би носил духовен човек, със сигурност не беше светско. Беше подарък, но не знаеше от кого.
Юлияна: Огледай се сега наоколо – открито, закрито?
Мария: Открито. Напред върви малка, тясна пътечка. В далечината има малка къщичка. Човекът се чувства добре. Малка, като приказка, къщичка. Направена е от шоколади и бонбони. На Алиса в страната… Цялата е шоколадова, от шоколадчета.
Юлияна: Какво искаш да направиш с тази къщичка? Този духовен човек какво би направил с нея – да я разгледа, да яде от нея?
Мария: Да я разгледа.
Юлияна: Добре. Разгледай я.
Мария: Спокойствие някакво. О, до нея виждам друга – глинена, със сламен покрив. Отивам към нея. Глинена е, уютна, искам да вляза вътре. Има малки дървени пейчици, всичко е малко. С малки глинени прозорчета, през които влиза светлина. Прозорчетата са с неправилна форма. Между квадрат и кръг. Къщата отвън изглежда като бъчвичка или гъбка. И много цветя.
Юлияна: Каква е причината твоите водачи да ти покажат това?
Мария: Не зная.
Юлияна: Има ли някой наоколо?
Мария: Не, сама съм.
Юлияна: Семейство?
Мария: Никой няма там.
Юлияна: Как се чувстваш като си сама?
Мария: Сега вече ми стана мъчно.
Юлияна: Добре. Каква е причината?
Мария: Че съм сама. /Отново се появи неотработения страх от първата регресия. Винаги е така – докато човек не си научи урока, той все се връща на него./
Юлияна: Каква е причината да си сама?
Мария: Не зная.
Юлияна: На каква приблизителна възраст си?
Мария: Може би по-стара от сега.
Юлияна: Добре. Нека да се върнем назад във времето, когато този духовен човек е бил 5-годишен.
Мария: Не, няма.
В регресия има информация, която се дава и такава, която не се дава.
Юлияна: 18-годишна възраст?
Мария: Усещане за волност, но нищо не мога да видя.
Юлияна: Това не е малко. Усещанията са един от каналите ни за получаване на информация.
Постепенно Мария разбра, че този 18-годишен мъж е с дълга права коса, обича да е бос и по къси панталонки. Живее в гората – в къща, приличаща на планинска хижа. Изкарва си прехраната като извайва дървени мебели. Това му е любимо занимание. Живее сам, няма семейство, родители, братя или сестри. Останал е сам на около 5-годишна възраст, но не се даде информация за събитията от тогава.
В настоящия си живот Мария отново много обича да прави разни неща от дърво – кове си етажерки, използва стари клони за изработване на украси, и както самата тя се изрази: “От нищо нещо правя.”. Обожава да гледа дърво: кошници, съчки, плетове, в градината си има сухи клони, наподобяващи фигури.
Юлияна: 5 години напред?
Мария: Пак в гората, обикаля. Има кученце. Събира дървета, клони. Сам с кучето.
Юлияна: Как се казва кученцето? Как изглежада?
Мария: Сладичко, малко. Много прилича на Лъки. /старото й куче/
Юлияна: Нека да видим момента, когато Лъки изчезва от живота на този човек.
Мария: Не зная.
Юлияна: Добре. Нека да видим следваща случка, примерно още 5-6 години напред.
Мария: Само това. Той си седи отпред и дялка тези дървета. Прави столове от корени, нестандартни, различни. Навсякъде в двора е с такива пейки. Не зная дали ги продава.
Юлияна: Каква е причината този човек да е толкова дълго време сам?
Мария: Никой няма при него, просто не зная. Живее сам.
Юлияна: Ако този човек имаше някакво послание към теб, то как би звучало?
Мария: Идва ми: Не се страхувай да си сама.
Юлияна: Дойде момента да видим най-важната случка от този минал живот, която е свързана с настоящия живот?
Мария: Не мога да… /пауза/
Юлияна: Може вече да е дадено. Навсякъде се показва едно и също – че този човек е сам. Нека да го видим в края на живота. Как изглежда? Как се чувства?
Мария: Много стар. И не се страхува, че ще умре сам.
Юлияна: Запомни усещането… Ако е позволено, преживей момента на смъртта. /диша тежко, има дълга пауза/ Къде си?
Мария: Там съм сякаш, при него. Не се страхува. Преминава към нещо по-добро. Не съжалява за нищо.
Юлияна: Той ти дава послание: Отива някъде на по-светло място. Запомни го.
Мария: Стана ми тежко. /В този момент се активира се старият страх, който остана при предишната регресия./
Юлияна: Добре. Изтегли камерата настрани и погледни: Какво се случва с този човек?
Мария: Не мога. Става ми тежко.
Юлияна: Добре. Къде усещаш тази тежест?
Мария: В гърдите.
Юлияна: Кой е най-добрия начин да се освободиш от тази тежест?
Мария: Като спра да мисля.
Юлияна: Кой може да ти помогне?
Мария: Пак отново ми идват страховете и искам сякаш да изляза.
От този момент нататък Мария не получи никаква информация. Старият страх се активира и тя беше с усещането, че нищо не знае. Опита да се освободи и отново не успя. След време сподели, че тогава си е мислела: “Юлето дали ще успее да ме извади от това състояние – прехода между живота и смъртта?” В страха си беше забравила, че когато човек е в регресия изследва собствените си емоции, спомени, усещания, въображение, т.е. изследва вътрешния си свят. Толкова. Преживявайки смъртта в това състояние на съзнанието, човек често остава с усещане за лекота и спокойствие. Но Страхът на Мария надделя. Тя отново го разгледа, изучи го още малко. Проведохме кратка лечебна процедура и прекратихме сеанса. Втората регресия продължи 44мин.
Третата регресия
След въвеждането в сцената Мария се видя като Алиса в Страната на чудесата. Беше на много красива поляна, цялата отрупана с цветя. Имаше приказни дървета. Навсякъде виждаше птички. Описа местото като много цветно и красиво. Алиса беше щастливо около 3-годишно дете с изящна бяла рокличка, цялата дантелена. Скачаше и береше цветя. Чувстваше се добре. “Вървя и точно като малките деца подтичвам, от единия крак на другия подскачам и съм много щастлива.” “Ще си скачам по ливадката. Виждам къщичка, като в приказките. Сякаш е голямо дърво и в него има къща. Дървото е направено на къща. Влиза се като в хралупа, но е много голямо. Прилича на баобаб. Влизам вътре. Има малки столчета, малка масичка, всичко е много малко и е от дърво – дървено столче, масичка. Не виждам легла. Има прорязани на дървото прозорчета. Влиза много светлина, въпреки че е вътре. Слагам цветя на масата. Няма никой, сама съм. Леко ми е и спокойно.”
Мария: Лисичка дойде. Но ми е спококойно. Влезе и аз я галя. Оранжево-червеникаво, хубава, с муцунка. Гледа ме и я галя. Не се страхувам. Сякаш ми е приятелче. Така не се чувствам сама.
Юлияна: Тя твой водач ли е или е пратеник?
Мария: Мой водач. Това ми е усещането.
Юлияна: Да, водачите често се явяват с образи на животни. Нека да видим какво иска да направи – някъде да те поведе, нещо да ти покаже или да ти разкаже?
Мария: Стоя и я галя, и нищо.
Юлияна: ОК. Явно от това имаш нужда, да си спомниш. Асоциация имаш ли?
Мария: Ох, мойто куче – дето почина. /Това е кучето, което се появи и в предишната регресия./
Юлияна: Да, и на мен така ми се стори. Образът сменя ли се?
Мария: Да, стана куче. Ох, и ми стана мъчно за него.
Юлияна: Добре, Мария, не се притеснявай от емоцията. Ако не искаш да го преживееш, изтегли камерата, все едно, че си наблюдател. Гледаш приказката отстрани. Каква е причината да се появи кучето?
Мария: Татко, /когато беше много болен/, настояваше да го взема, за да не съм сама. В момента, в който взехме кучето, татко почина. И се успокои. Винаги съм си мислела, че това куче не е случайно, че много ме обича. Свързано е нещо с татко.
/Принципно баща й не е искал в дома им да живее куче. Но щом се разболял, започнал да настоява Мария да си вземе куче. Ден след появата на Лъки, баща й е починал. Подробен разказ на цялата история с кучето, написана от Мария, прилагам в края на текста./
Юлияна: Отпусни се, Мария. Това са само емоции, те идват и заминават, знаеш вече. Каква е причината да ти се покаже тази случка? Да ти се припомни?
Мария: Може би да не се страхувам, че те някакси са до мен. Татко е бил, след това кучето, сега не зная.
Юлияна: Добре. Сега кой ще е до теб?
Мария: Ох, Максим ми минава през…Ох, Максим… /Вълнува се. Максим е малкото й внуче./
Юлияна: Нищо, не го мисли. После ще има достатъчно време да мислиш. Сега преживявай, Мария. Добре, явно Максим ще е до теб. Очевидно е важно. Какво е посланието от тази случка? Ако татко ти би могъл да ти даде някакво послание, той какво би тиказал? /пауза, вълнува се/ Спокойно, дишай, Мария. Дишай с корема.
Мария: Че много ме обичат и няма да ме оставят сама. Не зная какво е това.
Юлияна: Супер. Това е послание от татко ти. Кой друг е тук в момента?
Мария: Премина ми сина ми за момент.
Юлияна: Майка ти тук ли е?
Мария: Не, не я усещам.
Юлияна: А татко ти усещаш ли го?
Мария: Да.
………………………………………………………………..
Юлияна: Добре. Татко ти там ли е още?
Мария: Размиха ми се нещата.
Юлияна: Да, и аз имам чувството, че той се оттегли. /пауза/ Къде си в момента?
Мария: Някак безвремие.
Юлияна: Все едно се рееш някъде, така ли е?
Мария: Да.
Юлияна: Може да те местят на друго место, или да се възстановява друг спомен. Може да е свързано с Методи. Каква е причината Методи да е в живота ти? Защо се повтарят нещата? Нека да ни дадат яснота.
Мария: Нищо, Юле, бяла дъска.
Юлияна: На тази дъска можеш ли да пишеш? Има ли наоколо нещо – фулмастер, тебешир?
Мария: Сякаш даже не се сещам кой е Методи, така ми е изпразнено.
Юлияна: Ако на тая дъска може да проектира твоето бъдеще, нека да я видим така: разделена на две части или колкото са необходими. Да видим различни варианти: Как ще се развият нещата в този живот? В единия случай, ако се разделите? Как се чувстваш? Наблюдавай усещанията си в тялото.
Мария: Спомням си го. Но въобще не искам да мисля за Методи.
Това беше изненада и за двете! В ежедневието си Мария от доста време се тормозеше от техните взаимоотношения и искаше да вземе решение как да продължи живота си.
Юлияна: Добре. За какво искаш да мислиш?
Мария: Беше ми по-хубаво с татко, кучето и детето. С Методи не, не, сякаш нищо не означава.
Юлияна: А, колко интересно. Ако искаш, да поканим отново кучето, Алиса, баща ти.
Мария: Да, с тях ми е по-добре. Сякаш не искам Методи.
Юлияна: Добре. Ако поискаш, позволи им да се срещнете отново. Много често показват къде са в момента, с кого са, как могат да ти помагат.
Мария: Само имам усещането за голяма любов, че татко ме обича. Спокойствие.
Юлияна: Т.е. и да си сама, и да не си сама, ти все едно че не си сама. Така ли е?
Мария: Да.
Юлияна: Добре. Постой в тази енергия. Какво е усещането? /пауза/
Мария: Имам чувството, че си говоря с нещо. Казвам на татко, че ми е било трудно с Методи. Той казва: “Не се мъчи.” Но какво означава, не мога да разбера.
Юлияна: ОК. Ако сега не можеш да разбереш, по-късно ще получиш отговора. Не се притеснявай за това. Каквото се даде, това.
Мария: Има някаква връзка с мъжа ми. /бившия/ Той се появява.
Юлияна: Добре. Готова ли си да се срещнеш с него?
Мария: Сякаш някакви асоциации се правят с него.
Юлияна: Чудесно, не са случайни. Ако искаш ги кажи, ако искаш просто си ги преживей.
Мария: По същия начин изпитвам същото, както накрая беше с него.
Юлияна: Какво е решението?
Мария: Нямам решение, нямам.
Юлияна: Добре. Когато се появи асоциацията с мъжа ти, ти как се почувства?Има ли нещо за довършване, което сега можеш да довършиш?
Мария: Не, просто усещанията бяха същите. Същото пак.
Юлияна: Кой е твоя урок в тези две ситуации? Какво е добре да научиш в момента?
Мария: Прекалено много ги обгрижвам. Много се грижа за тях и те си позволяват да направят след това каквото си поискат с мен. Не се обичам достатъчно и се съобразявам с тях. И после страдам. Ох, същото е Юлияна.
Юлияна: Супер. Браво на теб.
Мария: Много им давам и в следващия момент ме правят безумно зависима.
Юлияна: Какво можеш да промениш от тук нататък?
Мария: Да не се раздавам така. Да съм повече жена, да съм повече беззащитна, така че те да се грижат за мен, а не аз за тях.
Юлияна: Готова ли си да го постигнеш? Да се научиш?
Мария: Не зная.
Юлияна: Щом ти се дава? Добре. Какво друго излиза?
Мария: Искат да съм свободна.
Юлияна: Какво означава това?
Мария: Да скачам, да подскачам, радвам се. Свободна не зная. Да съм щастлива.
Юлияна: Каквото знаеш, Мария. Душата не случайно ти показва тези неща.
Мария: Подскачам и се радвам, не зная какво е това...
Юлияна: Като дете?
Мария: Да.
Юлияна: “Те” ти дават модел за поведение. Често правят такива демонстрации. Учат ни ей така да гледаме света – все едно, че си играем. Знаем го, но го забравяме. Как може на практика, в ежедневието, да се съчетае това: Мария да бъде повече жена и да е като малкото дете?
Мария: Излиза ми дума глезла.
Юлияна: Била ли си глезла някога?
Мария: Не, сякаш затова го искам.
Юлияна: Може би това ти е урока в момента? Да си позволиш? В твоето еждневие какво може да ти помага да научиш тези уроци – да си повече жена, да се забавляваш като дете, да се поглезиш? Или вече си глезла?
Мария: Не, не съм. Да не се нагърбвам с всичко, да не мисля, че мога всичко. Така се чувствах, когато живеех с татко. Оттогава никой не ме е обгрижвал така.
Юлияна: Ако е подходящо, нека душата да даде някаква практика, ритуал, нещо, което да ти подсказва в твоето ежедневие за това послание, да си го припомняш.
Мария: Няма отговор.
Юлияна: Значи ти просто трябва да си го позволиш. Имаш ли някакъв въпрос в момента? Нещо, което искаш допълнително да ти се обясни? Накъде да насочим процеса?
Мария: Не, толкова ми е хубаво, волно, свободно, че нищо не ме интересува.
Юлияна: На мен ми е интересно да видим случка от минал живот, който е най-важен и е свързан с настоящия ти живот. Ако е позволено, ако е удачно.
Мария: Не, нищо не виждам.
Юлияна: Добре, стой си в това състояние толкова дълго, колкото ти се стои. /пауза/
Мария: Ох, пак кучето ми изниква. Много сме свързани по някакъв начин.
Юлияна: Каква е причината да сте толкова свързани с кучето?
Мария: То ме обичаше много чисто. Само татко и кучето ме обичаха без претенции.
Юлияна: Ако кучето можеше да говори в момента, какво би ти казало?
Мария: Да намеря човек, който може да ме обича без условности, така както татко ме е обичал.
Юлияна: Как можеш да намериш такъв човек?
Мария: Свободна. Пак това ми излиза. Пак свобода.
Юлияна: По какъв начин Мария може да получи свобода?
Мария: Ако се обича.
Юлияна: Като практически действия коя е първата малка стъпка, която Мария може да предприеме?
Мария: Не знам.
Юлияна: Как може човек да се обича на практика? Как да се свърже със себе си?
Мария: Да не позволява манипулации. Да не позволява да го манипулират. Това е първото дето ми минава през главата.
Юлияна: Да, да, после ще го мислиш. Сега просто изговаряй това, което идва. Нищо повече. Много добре се справяш. Почти едно и също се повтаря. Методи как би ти помагал в тази ситуация – да се научиш да се обичаш? С какво ти е полезен?
Мария: С тези избухвания, които ги усещам, че не е нужно човек като обича така да прави.
Юлияна: Той какво ти показва?
Мария: Че ме обича заради себе си, не заради мен.
Юлияна: Всъщност, той ти показва човек как може да обича себе си?
Мария: Да. А не другия път.
Юлияна: Този вариант допада ли ти?
Мария: Не.
Юлияна: Нека душата да покаже какъв вариант на обич към себе си, който би ти допаднал? Какво означава Мария да обича себе си?
Мария: Да не позволявам манипулации.
Юлияна: Отново това. Повече нищо не дават. Явно това е. Душата иска ли да каже нещо друго, да разкаже?
Мария: Сякаш искам почивка.
Юлияна: Добре, почивай. Когато искаш да се намеся, ми кажи. До тогава си почивай. /пауза/
Мария: Празна съм, без въпроси, без отговори – толкова се чувствам празна.
Юлияна: Супер. /дълга пауза/
Мария: Готово. Готова съм. Добре.
Юлияна: Имаш ли въпроси?
Мария: Не.
Юлияна: Как се чувстваш?
Мария: Леко ми е, спокойно ми е, нищо не ме интересува. Сякаш нищо не искам да знам. Тялото ми е отпуснато, хубаво ми е, леко.
Юлияна: Запомни това състояние… Сега се издигни нагоре…
Мария: Няма го страха, Юле! Къде изчезна?
/Най-после се освободи!/
Юлияна: Супер! Запомни това състояние, Мария. /пауза/ Нека да попитаме: Къде отиде този страх, какво стана с него?
Мария: Ох, татко пак. Той ли го взе?
Юлияна: Явно нещо ти помогна в случая. Попитай го: Какво стана? Къде отиде този страх? /пауза/ Ти искаш ли си го?
Мария: Не, просто се почувствах по-добре.
Юлияна: Ако този страх, поради някаква причина, евентуално се върне в твоето ежедневие, татко ти може ли да ти помага да се освобождаваш така, както се случи сега?
Мария: Искам да бъде така.
Юлияна: Хм, виж колко дълго остана в това състояние, за да го запомниш. Опиши го пак.
Мария: Лекота, волно, щастливо…
Юлияна: След като веднъж го преживеем, в ежедневието става по-лесно да си го припомняме. Запомни го добре.
Най-важното послание беше:
Без страха ще си щастлива, ще подскачаш и ще се радваш.
Страхът ти пречи да си щастлива.
Запомни го…
Следва връщане…
Регресията е проведена в последния ден на ретрограден Марс. Впоследствие се развиха събития, относно които Мария сподели: “Ако не бяха тези регресии, аз просто нямаше да се справя. Преди като ми се случеше нещо подобно, започвах да треперя цялата. А сега стоя и наблюдавам.”
Успех, Мария!
Разказът на Мария:
Баща ми много обичаше животните. Често хранеше уличните кучета, забавляваше се с тях, но не разрешаваше вкъщи да имаме домашен любимец.
Той вече беше тежко болен, когато синът ми поиска куче. Близо месец настояваше за това, но тъй като имах много грижи и притеснения около болестта на татко, отказвах. Не се чувствах готова. За мен това е важно решение: не може днес да вземеш животинката, а утре да се откажеш от нея. Един ден споделих с татко, че Калоян настоява за куче и отговорът ме изненада: “Вземете му. Ти непрекъснато идваш при мен, ангажирана си, а така той ще си има другарче.” Бях учудена от реакцията му, имайки предвид мнението му по този въпрос. Но покрай грижите не обърнах особено внимание на думите му.
По някое време състоянието на татко се влоши и той постъпи в болница. И един ден съпругът ми ме изненада: донесе вкъщи едно съвсем малко, много сладко кученце. Зарадвах му се, но в същото време бях и притеснена: “Как ще го гледаме? Защо не го обсъди с мен, а направо го донесе?” Споделих с татко, че съм пред свършен факт, че вече имаме куче. Отново ме очакваше изненада: той много се зарадва и пожела да го види. На следващия ден сложих малкото пале в чантата си и го занесох в болницата. Татко много се развълнува. Разплака се и го погали. Отидох си. На следващия ден татко почина. Все едно, че ме остави с кучето. Не бях готова за раздялата и много страдах. Кръстихме кучето Лъки. Привързах към него и имаше моменти, в които си мислех, че татко се е преродил в него. Лъки живя с нас 15г., стана член на семейството ми. Грижех се за него с много любов. Всеки път щом го погледнех, си мислех и за татко. Естествено, много тежко изживях и смъртта на кучето. Та аз го свързвах с баща си! Обичах го, сякаш това беше той! Сякаш за втори път загубих баща си. От тогава не е минал и ден, в който да не съм се чувствала свързана с татко и кучето.
Всички имена в текста са променени.
Снимка: Интернет
