Безразсъдството

Имало едно време Цар и Царица. Те били прекрасни съпрузи, обичали се един друг, ценели се безкрайно много. Но един ден се случило нещо, което променило живота им из основи – в Царството се появил мъж, непознат никому, говорещ неясни и неразбрани неща. Той например обяснявал, че светът е устроен другояче, че управляващите тормозят и манипулират народа, че нещата не са такива, каквито изглеждат. И хората полека-лека започвали да се увличат от словата му и да го следват.
Притеснили се Царят и Царицата, загрижили се още повече за Царството и народа си и заумували какво и как да направят, та да се успокоят духовете и страстите. Все пак добрата, спокойна и ведра атмосфера в Царството била една от основните им грижи. Мислили, мислили и измислили. Изпратили пратеник да намери пътника и да го доведе в Двореца, за да си поговорят, за да го опознаят, за да придобият лична представа за случващото се. Тръгнал глашатаят, обикалял, разпитвал и събрал много и изключително достоверна информация за случващото се. Разбрал, че странникът възнамерява да остане задълго в Царството, че не се уморява да обикаля и да разговаря с хората. Това го притеснило и увеличило усърдието му. Той от все сърце пожелал да го намери и отведе в Двореца. И като по чудо, пътникът сам се появил пред него – сияен, приветлив, светъл и усмихнат. Отишли при Царя и Царицата, поговорили си, успокоил умовете им и си затръгвал. Но ненадейно в далечината се задала стара, прастара баба и се развикала: “Чакай, мошенико, чакай, престъпнико! Ти много хубаво говориш, но я се погледни какви ги вършиш! Ти разбутваш умовете на хората, размътваш ги и те започват да вършат глупост след глупост!”
Стъписали се Царя и Царицата, стъписали се и слугите и гузно, гузно започнали да се оглеждат. Определено не разбирали какво и как се случва. А бабата продължавала да нарежда с гръмкия си глас: “Ах ти, негоднико, ах ти мошенико! Що за пътник си, що за човек си ти!”
Озадачили се Царя и Царицата, учудили се и за пръв път от много години не знаели какво да сторят. От една страна пътникът бил омаен, бил шармантен, бил пленяващ. Но от друга, имало нещо неясно и неопределимо, което ги притеснявало и тях самите. Те били просто безсилни пред него. Преклонили се пред омайната му осанка, останали в плен на илюзията, която той брилянтно успявал да създава и поддържа и го пуснали да си върви по живо, по здраво. Но решили да останат бдителни дотолкова, доколкото е възможно в една такава ситуация.
А бабата продължавала горко да нарежда нейните си неща и да се възмущава по нейния си уникален начин.
Тогава небето се разтворило, и се появил по неузнаваем начин Белия магьосник. Заприказвал с нечовешки глас:
– Вие глухи ли сте, слепи ли сте? Не виждате ли промяната, не усещате ли нещата? Светът се променя, светът се преобразява, а вие направо спите! Събудете се, опомнете се! – и се скрил обратно зад облаците.
Царицата едва не припаднала. Царят също се изплашил, но като един истински и опитен Цар запазил самообладание и овладял положението с думите:
– Това са пълни глупости. Такива неща не съществуват! – и се прибрал обратно в Двореца.
Стъписал се и пътникът, огледал се гузно и продължил по пътя си – продължил с проповедите си, продължил с разговорите си, продължил да омайва хората около него. В това бил изключително добър. Объркал умовете на хората, разбунил ги и настъпил хаос в Царството. Всички започнали да протестират, да искат всевъзможни и невъзможни неща, без изобщо да помислят за последствията от своите мисли и действия. Протестирали за по-добър живот, за смяна на системата, за по-добро работно време, дори и за промяна на климата Натъжили се Царя и Царицата, смутили се в безсилието си и се предали. Оставили властта, контрола, работата за която всъщност били родени и се прибрали в покоите си.
Пътникът застанал гордо отпред и поел водачеството – намалил работното време, увеличил отпуските, създал невиждана дотогава свобода на словото и печата. Народът се зарадвал, развълнувал се и заприказвал на когото каквото му хрумне – без мисъл, без идея, без цел.
В мъката си Царя и Царицата се поболели. Гледали, гледали и нищо не могли да сторят.
А народът, в своето опиянение и неподозирана власт, започнал да безчинства, да буйства, да изисква още, и още, и още. Забравил, че негово основно задължение е да работи, за да изкарва прехраната си и благата, с които иска да разполага. Настъпили глад и разруха, нечувани и невиждани за ония времена. А хората продължавали да искат и да искат, макар че вече не знаели от кого и какво. Пътникът вече не изглеждал толкова сияен, бил станал мрачен и угрижен, осъзнал сложността и невъзможността на ситуацията, която сам бил създал. Заговорила будната му все още съвест, затормозила го и му занашепвала: “Не може така, не може така. Само искане, искане и искане. А кой ще го изпълни? Кой?”
Добре, че разумът в случая надделял. Осъзнал се пътникът, застанал смирено пред Царя и Царицата, коленичил и заявил:
– Извинете ме, прекрасни мои, за глупостта, която сторих и за вредата, която нанесох. Моля ви да оправите нещата. Аз ще ви помогна, аз ще ви съдействам. Властта е за управляващите, за тези, на които по рождение принадлежи това право. Връщам ви я. Вие сте отредените в случая и с поведението и мъдростта си го доказахте. Моля, помогнете.
Утихнали Царя и Царицата, утихнал и народът. Започнали бавно и постепенно да се осъзнават, да се опомнят и да се променят.
Царя и Царицата също научили своя урок – че времената наистина се променят, че трябва гъвкавост от тяхна страна и по-добра адаптация към новите условия и ред. Те благоразумно намалили работното време, но изискали усъвършенстване на работния процес, подобряване на организацията и ефективността на работата. Създали управляващи звена на места, като същевременно обучили хората в тънкостите на управлението, в доверие и усет към случващото се. Преустроило се Царството, пренастроили се хората, съгласували все по-добре действията си и нещата в Царството лека, полека потръгнали. Засиял живот бурен, живот щастлив. А пътникът? – Да, той наистина останал в Царството и се превърнал в един от най-добрите и опитни помощници на Царя и Царицата.
И така МЪДРОСТТА И СИЛАТА НА РАЗУМА победили. Взели превес над грубите емоции, успели да уталожат страстите и се създал един наистина нов и хармоничен свят.