Здравейте, от името на „Мира“ споделям нейната лична гледна точка относно преживените от нея регресии и изводи, до които е достигнала. С Мира работим от доста месеци, тя много преживя и обогати начина си, по който гледа на света. Държа да подчертая, че не винаги сме на едно мнение, а и няма нужда. Това е част от процеса.

Споделям нейния текст така, както тя го е преживяла, вече с истинското ú име, макар и непълно. За моя изненада, мина месец откакто обявих, че ще споделя и тази история:

„Здравейте, приятели. Казвам се Таня, но вие ме познавате от регресиите на Юлияна Иванова под псевдонима “Мира”. Бих желала да споделя своя опит от проведените до тук регресии. Те са общо 12 като 6 от тях са водени, а останалите са саморегресии. След първата регресия си мислех, че всичко знам, което сега ме кара да се смея над собствената си глупост. Информацията, която ни се предоставя по време на процеса е точно толкова, колкото можем да преживеем в рамките на един сеанс и точно толкова, колкото можем да осъзнаем. Държа да подчертая, че при водена регресия се получава повече информация. При саморегресия може отново да ни върнат в същия живот, за да ни покажат още нещо, за което не сме били готови да видим или осъзнаем. Лично при мен винаги информацията е в повече, отколкото съм заявила при предварителната заявка. Направих констатация, че сеансите се движат по предварително установен план. За Юлияна Иванова това не беше изненада. За мен завесата се открехваше все повече при всеки следващ сеанс и в настоящия момент, поглеждайки ситуацията отгоре, аз виждам един подреден пъзел. На последните регресии ми показаха с кои уроци съм приключила в тази инкарнация, което внесе изключително спокойствие в душата ми и допринесе за моята увереност.

Относно коментарите, че регресията можела да навреди на енергийното поле ще кажа, че Духовните ми водачи ме обучиха как да възстановявам енергията си и да си помагам по време на заболявания. Показаха ми 4-ри места, на които мога да се зареждам с космическа енергия напълно безплатно. Няма да обяснявам къде са тези места, тъй като за всеки от нас те са строго индивидуални.

Относно въпроса дали всичко сме пожелали, при мен не е съвсем така. Питахме на няколко пъти Духовните водачи защо? Посланието дойде след последната ми регресия и то гласи: Ние ви изпращаме на Земята на училище, както вие изпращате децата си на училище. Ако детето ти не иска да ходи на училище, ти какво правиш? Нашляпваш го и го изпращаш насила, защото училището е задължително. Но… това не означава, че не го обичаш, а напротив – ти го обичаш безкрайно много и желаеш най-доброто за него. Избираш най-доброто училище. По същия начин е и с вас. Понякога се налага да ви нашляпаме и да ви изпратим насила.

Обръщам се към членовете на групата, които имат подтик да се подложат на регресия, но търсят причини да се откажат, под формата на претенции. Аз също имах огромното желание да ми се проведе поне една регресия на живо, но не ми се даде тази възможност. Всички те са проведени онлайн и са изключително успешни. И мисля, че тук е момента да възпроизведа част от моята 6-та регресия, за която имах претенции.  Бях чула за метод, при който не се влиза в самия живот, а се разглежда под формата на албум. Пожелах тази регресия да бъде проведена точно по този начин.  Речено… сторено. Подадохме заявка към Духовните водачи, че искаме по този начин да разгледаме живота. В началото всичко вървеше нормално. Отидох до Акаши, взех си книгата и оттук нататък ще цитирам диалога между мен и Юлияна в оригинал:

Ю: И ако приемем, че това е някоя от страниците на албума, нека водачите да преместят на друга страница, ако считат, че това е удачен вариант за теб. Ако не е, ще си разглеждаш миналия живот по твоя си начин.

Т: Виждам две момиченца.

Ю: Не ти се появи албум, нали?

Т: Не, не ми се появи албум. Виждам момиченцата, но виждам още една подробност. Те имат нещо като ранички на гърба. Отиват някъде, обаче вървят по нещо като селски път.  Отстрани има ниви, които току-що са поникнали. Пролет е. Природата тъкмо се е събудила. Момиченцата са вързани на две опашки, обаче ги виждам в гръб. Не мога да определя кои са. С бели обувчици на краката. Едната е със зелена рокля с дълги ръкави и ластици по маншетите. Другата е със светло кафява рокля, пак същия модел. Имат бели якички.

Ю: Добре. И хайде виж къде отиват момиченцата…

Т:  Пътят е прашен и няма настилка. Тук – там има камъни… камениста пътека.

Ю: Как се чувстват момиченцата като вървят?

Т:  Държат се за ръчичка. По-голямата, със зелената рокля,  държи сетричката си за дясната ръка. Те са сестрички. Голямата е с по-тъмна коса, а малката с по-светла.

Ю: И как ти се струва? Ти дали си едното момиченце или не си?

Т:  Не мога да кажа още. Не знам.

Ю: Хайде виж къде отиват тези момиченца.

Т:  Къщичка виждам, малка къщичка, обаче защо ми се показва като онези бисквитените къщички от филмите за баба Яга?

Ю: Ще разберем защо така ти се показва. Отиват в малка къщичка като  от приказките…

Т:  Отгоре на къщичката има отвор и оттам наднича птица… като врана. Децата чукат на вратата… Хахаха… Ама не може да бъде…  Баба Яга излиза от къщичката (смее се).

Ю: Може… може… ( смее се).

Т:  Сега виждам, че пред къщичката има лехи с цветя, ама те са някак изкуствени. Обаче баба Яга пъди децата и не ги пуска в къщичката. Защо ги пъди? Казва им: Махайте се оттук! Не ви искам!

Ю: Така.  И те как се чувстват?

Т:  Тъжни са. Тръгват си нацупени с наведени глави. Не им е задоволено любопитството. Искали са нещо да видят там.

Ю: Как ти се струва? Дали това е бил по-добрият вариант – да ги изгони баба Яга или е било по-добре да ги пусне?

Т:  Не знам.

Ю: Питам Духовните водачи, а е възможно и сама да се досещаш за отговора…  Коя е причината да ти се покаже тази сцена?

Т:  Нали искаше да гледаш албум? (смее се)

Ю: Ахааа… точно. И твоето любопитство не е задоволено в случая. Ще се цупиш ли като децата или не?

Т:  Много ги обичам тези мои водачи. Уникални са. (смее се)

Ю: Да, и винаги са с чувство за хумор. (смее се)

Т:  Да, определено.

Ю: Мисля, че посланието стана ясно. Искаш нещо, което не е ОК за теб, както децата искаха да се набутат при баба Яга.

Мили хора, доверете се на Духовните си водачи. Те са изключително мъдри същества и знаят кое е най-добро за вас. В живота ми доста често се е случвало никой да не ме разбира. Чувствала съм се сама на Земята, но вече зная, че не съм сама във Вселената. Имам си водачи, които ме подкрепят и ме напътстват. И няма значение дали са с черни качулки или с бели. Те ме обичат и аз го чувствам.

С обич: Таня – “Мира” ❤ ”

Към споделеното от Таня ще добавя, че към днешна дата тя има още нова информация, която не е описана в този текст – вероятно поради факта, че все още я осъзнава. А и по-голяма част от текста е написана преди около 2 месеца. След това Таня преживя още 2 регресии. По време на едната стана ясна причината Водачите да я изпратят в настоящия ú живот. И това е незавършената тема, която Душата ú отдавна е пожелала да преживее, а именно: Изоставяне. Оставало ú е съвсем малко, за да приключи с нея, но предвид преживените тежки животи, тя е била на ръба да се откаже. Именно затова Водачите са я подтикнали към последната за Душата ú опитност по тази тема.