Имало едно време Цар и Царица. Те били богати, щастливи, доволни – така, както се полага на ранга им в държавата, в която живеели. Били блажени.

Но, един ден… както и сами се досещате, се случило нещо, което ги извадило от обичайното им състояние на “нищо-не-правене”. Да, не се смейте, моля! Това състояние предполагам ви е познато отнякъде, тъй като то е целта на много човешки животи.

“Нищо-не-правенето” е привилегия на богатите и знаменити хора, като напр. нашите Цар и Царица. То включва: излежаване сутрин някъде до към обяд, гледане на телевизия до към надвечер, пийване и хапване с приятели през нощта и сън. Май общо взето, така минавали дните им.

– Хм, та това е мечтата на всеки лентяй – вероятно си мислите вие. – И не им ли омръзва?

Ами не, не им омръзва. И затова се случило необикновеното събитие, а именно:

Седяли си Царя и Царицата в двора пред двореца, в заветното състояние на “нищо-не-правене” и покрай тях минал пътник – напет, здрав, силен и засмян.

– Я, какво сте се одрямали такива? – рекъл той – Я се раздвижете малко! Я се разкършете! Вижте се само на какво сте заприличали!

– Как ли пък не – промърморили Царя и Царицата – “Нищо-не-правенето” е наше свещено право, отредено ни по рождение.

– Да, ама то ви съсипва, то ви унищожава! Вижте се в огледалото! – рекъл пътникът и отминал ….

“Тоя не е наред! – мърморели Царя и Царицата – Откакто свят светува “нищо-не-правенето” е мечта на хората, на простолюдието и привилегия за малцината “избрани”, каквито сме и ние.” Самоуспокоили се Царя и Царицата, усмихнали се самодоволно и тихичко замъркали като котета… Но отнякъде, незнайно откъде и как, в главите им се прокраднала мисъл – е, вярно, че била една-единствена, но все пак мисъл: “Ами ако е вярно? Ако изглеждаме зле?” Любопитството се загнездило в главите им и не им давало мира. “Нищо-не-правенето” вече не било тяхно състояние и привилегия – просто се изпарило.

Станали Царя и Царицата с огромна неохота, едва се довлекли до огледалото и се втренчили в него. Пред тях седели двама непознати – неугледни и повяхнали в своето безсмислие хора.

– Какво сте ме зяпнали? – проговорило с човешки глас огледалото – Аз нямам никаква вина за отражението, което виждате в мен. Заслугата е изцяло ваша.

– Наша? Не разбираме за какво говориш.

– Вашият начин на живот, вашето криворазбрано състояние на “нищо-не-правене” ви доведе до тук. Вие го объркахте с лентяйството. “Нищо-не-правенето” наистина е привилегия за малцина избрани, но то е състояние на духа и тялото тогава, когато душата е в МИР със себе си и света, в който живее.

– Дрън, дрън. Заболя ме главата от това огледало. Какви ги бръщолеви? Аз съм Царя и винаги зная какво е най-доброто за мен. – казал той и отминали.

Но ненадейно видяли второ, трето, пето и т.н. огледала… Историята се повтаряла – всички те им показвали образ, който никак не им харесвал. И колкото повече огледала се изреждали пред тях, толкова повече сякаш Царя и Царицата се пробуждали. Бавно, ама наистина много бавно, те започвали да проумяват, че има нещо, което не е наред с тях самите. Движели се трудно, били мудни, били твърде неориентирани.

– И сега? Какво следва? – започнали да мислят те – Май е необходима промяна? Но каква и как? Какъв е пътя? Досега всичко беше ясно. А отсега нататък?

В този момент в гърдите им се надигнала вълна, обляла ги топлина, която се разстлала по целите им тела. Главите им се прояснили, погледите засияли… Събудили се милите, и се заоглеждали с любопитството на малки деца. Изведнъж светът се превърнал в място за живеене, за действие, за изучаване. Енергията в телата им се раздвижила с лекотата на младостта.

– Какво става? Това е прекрасно! Чак сега започвам да разбирам, че съм жив! – казал Царя.

– И аз! – затрептяла с очи, отвърнала Царицата – Вълна от топлина се надига в мен! Искам да се разхождам, да тичам, да викам, дори и да крещя! Искам да заявя:

Да, аз съм жива!

Жива съм!

Във всяка моя част – жива съм!

Пълна съм с енергия,

пълна съм с любов!

Чувството е прекрасно!

И… се строполила бездиханна на пода… Тялото й все още не било укрепнало и трудно понесло твърде бързата и внезапна промяна. За него било твърде бързо… Не било подготвено…

Умряла Царицата, умряло старото й състояние, за да се роди новото – една нова, усмихната и жизнена Царица… Раждането било трудно, било мъчително, било бавно. Но веднъж докоснала се до усещането за бликащ живот, Царицата се стремяла с всички сили към него. Направила и невъзмoжното, променила се до неузнаваемост и заживяла в новия си свят – свят бленуван, свят заслужен.

На Царя му било значително по-лесно. Като прагматичен и зрял човек, той се събудил бавно и постепенно, без големи сътресения. Взел живота си в свои ръце, погрижил се и за Царицата, заобичал я още по-силно и любовта им я съживила. Заедно се справили със ситуацията, с препятствията и предизвикателствата по пътя. А той бил труден, бил непознат. Но бил път…

– Това е, мили мои, нашата история – разказвали един ден на внуците си – на пръв поглед нищо особено… Това беше нашия път. Вие ще извървите вашия. Не се отклонявайте и за миг. Слушайте сърцето си – то знае.

Облегнали се на столовете и заспали… Сънували своята чудесна младост, сънували живота си. А той бил наистина прекрасен.

снимка: peizaji.bezplatno.info