parcalivka

Парцаливка

Имало едно време едно малко момиче на име Парцаливка. Тя расла, порасла голяма и щастлива девойка. Била красива, била имайна, била шармантна.
Но щом кажела името си – и хората се споглеждали с недоумение. “Що за име е това?” – мислели си те.
Чудела се Парцаливка какво да прави, как да се представя.
Самата тя се срамувала от името и историята си. Като малка била самотно и неугледно дете. Играела със свойта кукла Мими, живеела в свят от фантазии и мечти и така минавали дните й. Но сега била друга, сега вече искала да бъде дама. Но къде ти – с това име и с това свое минало ….
“Не става – мислела си Парцаливка – Просто не става. Няма начин.”
Но сърцето й било добро, усмихвала се на всеки изумен поглед, който срещала, на шушуканията на хората, дори и на случайно дочутите подигравки относно името и фантазиите й.
И един ден Чудото се случило – събудила се сутринта девойката, раздвижила си тялото, измила си лицето, погледнала се в огледалото – и О! УЖАС! – Била се превърнала в ИСТИНСКА ПАРЦАЛИВАКА! – в дрипи, с погрознялио и безизразно лице, с разкривени зъби, космата. “Същинска вещица! – ужасено помислила Парцаливка – Същинска вещица. Това не съм аз.”
- Ти си мила моя, ти си в цялото си великолепие. – чула ненадейно глас.
Обърнала се и видяла добрата фея Мортимора, същата, за която отдавна, много отдавна, си фантазирала, че съществува.
- Да, мила, външният вид на хората не определя тяхната същност. Излез сред хората и ще разбереш. – и изчезнала.
Ужасената и потресена все още Парцаливка като в унес излязла навън. Хората едва я познали. Но вече погледите, с които я гледали, били други. “Горката Парцаливка, горкото момиче, какво й се е случило, какво я е сполетяло? Къде отиде онова красиво и омайно момиче, което беше? Жалко, много ще ни липсва.” Гледали я със съчувствие, гледали я с умиление и се чудели как да й помогнат, та да облекчат страданието й.
Чудели се горките хора, мислели и тъй като друго не се сетили, то започнали да я обсипват с внимание и грижи, станали от любезни по-любезни, от отзивчиви по-отзивчиви. Така сякаш се извинявали за лошото си до неотдавна поведение.
И така, бавно и постепенно Парцаливка проумяла как стоят нещата. Разбрала, че същите тия хора, които до скоро й се подигравали и измъчвали, при вида на истинското страдание стават мили и добри.
“Странно – мислела си тя – Сега вече изобщо не ме интересува името ми, не се чудя дали ми подхожда, дали е добро. То стана моето любимо име …” Предала се в мислите си Парцаливка, примирила се с положението, легнала си уморена и заспала. И засънувала сън чуден, видяла свят красив и чула в съня си глас: “Ти вече порасна, мила моя, вече си свободна! Връщам ти твоя истински външен вид!”
Стреснала се от думите, събудила се и грабнала огледалото. Погледнала се и пак видяла оная омайна и красива Парцаливка, която всъщност винаги е била!
Да, не се смейте, мили дами!
Вие също заслужавате всяка ваша частица, всяко ваше име, което носите. Те са част от вас, от вашия живот, от вашата лична уникалност! Защото това сте ВИЕ!

Лека нощ и приятни сънища!

снимка: http://status4e.com

Please like & share:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>