Втората ни среща, както често се случва, като начин на протичане нямаше нищо общо с първата. Този път всичко се случи с лекота. Мария веднага влезе в минал живот. Видя се като мъж с боси крака, със светли феерични дрехи, меднокафява кожа, тъмна, гъста, дълга коса. Носеше доста голямо сребърно колие – амулет, служещ за защита. Определи го като “нещо етно, по-старо”. Такова колие според Мария би носил духовен човек, със сигурност не беше светско. Беше подарък, но не знаеше от кого.
Мъжът живееше сам и се чувстваше добре.
Основното послание беше: Не се страхувай да си сама.
Именно това основно послание, което беше своеобразно продължение на преживяния страх по време на първата ни среща, беше потвърждението, че и първия път Мария е била в процес, важен за нейната Душа.
Това е и причината да споделя точно тези 3 Регресии. Призивът ми е: Не се отказвайте! Дори да изглежда, че нищо не се получава, Душата знае най-добре какво е важно за момента. Регресиите, както и Животът не винаги протичат според нашите очаквания. Но винаги се случва точно това, от което наистина се нуждаем.
Юлияна: Огледай се сега наоколо – открито, закрито?
Мария: Открито. Напред върви малка, тясна пътечка. В далечината има малка къщичка. Човекът се чувства добре. Малка, като приказка, къщичка. Направена е от шоколади и бонбони. На Алиса в страната… Цялата е шоколадова, от шоколадчета.
Юлияна: Какво искаш да направиш с тази къщичка? Този духовен човек какво би направил с нея – да я разгледа, да яде от нея?
Мария: Да я разгледа.
Юлияна: Добре. Разгледай я.
Мария: Спокойствие някакво. О, до нея виждам друга – глинена, със сламен покрив. Отивам към нея. Глинена е, уютна, искам да вляза вътре. Има малки дървени пейчици, всичко е малко. С малки глинени прозорчета, през които влиза светлина. Прозорчетата са с неправилна форма. Между квадрат и кръг. Къщата отвън изглежда като бъчвичка или гъбка. И много цветя.
Юлияна: Каква е причината твоите водачи да ти покажат това?
Мария: Не зная.
Юлияна: Има ли някой наоколо?
Мария: Не, сама съм.
Юлияна: Семейство?
Мария: Никой няма там.
Юлияна: Как се чувстваш като си сама?
Мария: Сега вече ми стана мъчно.
Юлияна: Добре. Каква е причината?
Мария: Че съм сама. /Отново се появи неотработения страх от първата регресия. Винаги е така – докато човек не си научи урока, той все се връща на него./
Юлияна: Каква е причината да си сама?
Мария: Не зная.
Юлияна: На каква приблизителна възраст си?
Мария: Може би по-стара от сега.
Юлияна: Добре. Нека да се върнем назад във времето, когато този духовен човек е бил 5-годишен.
Мария: Не, няма.
В регресия има информация, която се дава и такава, която не се дава.
Юлияна: 18-годишна възраст?
Мария: Усещане за волност, но нищо не мога да видя.
Юлияна: Това не е малко. Усещанията са един от каналите ни за получаване на информация.
Постепенно Мария разбра, че този 18-годишен мъж е с дълга права коса, обича да е бос и по къси панталони. Живее в гората – в къща, приличаща на планинска хижа. Изкарва си прехраната като извайва дървени мебели. Това му е любимо занимание. Живее сам, няма семейство, родители, братя или сестри. Останал е сам на около 5-годишна възраст, но не се даде информация за събитията от тогава.
В настоящия си живот Мария отново много обича да прави разни неща от дърво – кове си етажерки, използва стари клони за изработване на украси, и както самата тя се изрази: “От нищо нещо правя.”. Обожава да гледа дърво: кошници, съчки, плетове, в градината си има сухи клони, наподобяващи фигури.
Юлияна: 5 години напред?
Мария: Пак в гората, обикаля. Има кученце. Събира дървета, клони. Сам с кучето.
Юлияна: Как се казва кученцето? Как изглежда?
Мария: Сладичко, малко. Много прилича на Лъки. /старото ú куче/
Юлияна: Нека да видим момента, когато Лъки изчезва от живота на този човек.
Мария: Не зная.
Юлияна: Добре. Нека да видим следваща случка, примерно още 5-6 години напред.
Мария: Само това. Той си седи отпред и дялка тези дървета. Прави столове от корени, нестандартни, различни. Навсякъде в двора е с такива пейки. Не зная дали ги продава.
Юлияна: Каква е причината този човек да е толкова дълго време сам?
Мария: Никой няма при него, просто не зная. Живее сам.
Юлияна: Ако този човек имаше някакво послание към теб, то как би звучало?
Мария: Идва ми: Не се страхувай да си сама.
Юлияна: Дойде момента да видим най-важната случка от този минал живот, която е свързана с настоящия живот?
Мария: Не мога да… /пауза/
Юлияна: Може вече да е дадено. Навсякъде се показва едно и също – че този човек е сам. Нека да го видим в края на живота. Как изглежда? Как се чувства?
Мария: Много стар. И не се страхува, че ще умре сам.
Юлияна: Запомни усещането… Ако е позволено, преживей момента на смъртта. /диша тежко, има дълга пауза/ Къде си?
Мария: Там съм сякаш, при него. Не се страхува. Преминава към нещо по-добро. Не съжалява за нищо.
Юлияна: Той ти дава послание: Отива някъде на по-светло място. Запомни го.
Мария: Стана ми тежко. /В този момент се активира се старият страх, който остана при предишната регресия./
Юлияна: Добре. Изтегли камерата настрани и погледни: Какво се случва с този човек?
Мария: Не мога. Става ми тежко.
Юлияна: Добре. Къде усещаш тази тежест?
Мария: В гърдите.
Юлияна: Кой е най-добрия начин да се освободиш от тази тежест?
Мария: Като спра да мисля.
Юлияна: Кой може да ти помогне?
Мария: Пак отново ми идват страховете и искам сякаш да изляза.
От този момент нататък Мария не получи никаква информация. Старият страх се активира и тя беше с усещането, че нищо не знае. Опита да се освободи и отново не успя. След време сподели, че тогава си е мислела: “Юлето дали ще успее да ме извади от това състояние – прехода между живота и смъртта?” В страха си беше забравила, че когато човек е в регресия изследва собствените си емоции, спомени, усещания, въображение, т.е. изследва вътрешния си свят. Толкова. Преживявайки смъртта в това състояние на съзнанието, човек често остава с усещане за лекота и спокойствие. Но Страхът на Мария надделя. Тя отново го разгледа, изучи го още малко. Проведохме кратка лечебна процедура и прекратихме сеанса.
Следва продължение…
Снимка: Интернет
