Живяла е Принцеса най-прекрасна. Имала е поданици свои и дворец. Но някакси самотна е била. В Царските покои често си седяла и мечтаела сама. Искала Света да промени. Не го харесвала такъв, какъвто бил. Желаела любов да има по света. Не приемала войните.

И в ден един Принц се появил. Размечтан е бил и той. Искал е Света да види във война. Почести и чест желаел да получи, войната да спечели. Но срещнал е Принцесата прекрасна. Печална, тъжна е била. Принца разказал за своите копнежи. Подробно е описал своя план, своите мечти как Света завзема той. Принцесата отнесена била по своите копнежи и изобщо даже не го е чула. А уж слушала била.

И така – влюбили се те един в друг и вече сватба предстояла. И Принца рекъл:Сватбата е другата неделя. После тръгваме на път.

-На път? – премигнала Принцесата – Но защо?

-Нали започваме война! – въодушевил се бъдещият Цар – Ще завземаме Света! – гордо е потропнал с крак.

-Война! Света… – бледа Принцесата била.

-Да, нали аз всичко ти разказах! – с боен дух Принца бил.

-Разказах… – Принцесата леко е приседнала. Даже е полегнала… И постепенно си е спомнила на Принца уж брътвежите. Тя толкова за мир копнеела, че изобщо даже не го е отразила. И не е повярвала, че той се готви за война, истинска война! „Сега какво да сторя?“ – помислила Принцесата.

-Какво ти има, скъпа? – попитал тихо Принца. Нищо, нищичко не е разбрал. А и как да разбере, като всичко бил е споделил?

Принцесата изумена е била. Едва сега разбрала какво ú предстои. Но влюбена била във Принца горд. Било е твърде късно. Или така си мислела тогава. „Какво да сторя? За мир мечтаех, а предстои война, истинска такава…“ Заболяла я глава. И така останала сама. В своите покои се прибрала. Не можела да мисли, главата я боляла… Приседнала… Заспала…

Засънувала е чуден сън. Всичко в бяло е било, мека бяла светлина, мека, топла и уютна. Старец благ ú се явил и рекъл: „Любовта е силата велика, която побеждава във война.“ И се скрил.

Отворила очи нашата Принцеса. Помнела е всяка дума ясно. Помислила е 2-3 дни и рекла:

-Принце мой, аз много те обичам. И желая ти да бъдеш славен Цар на могъщо Царство. Искам то да е с поля, с щастливи и свободни хора. Искам хората да са богати, гордо да отглеждат своята челяд. Селата да са многолюдни и всяко село своето училище да има. И пътища да свързват твоите села, хората да могат да се срещат, за да си разказват колко са добре. И когато ти минаваш през селата горд да бъдеш със своята победа. А селяните да крещят:

Имаме си славен Цар,

могъщ и далновиден.

Силен и могъщ е Царя,

Царя да живее!

Искам да си Цар на богато, славно Царство. Убедена съм, че го желаеш от сърце и ти. Как ще го постигнеш, ти най-добре си знаеш. Аз ще бъда с теб. – и се поклонила, бъдещия силен Цар е уважила.

Лекичко прехапал устни Принца. Да, това желаел той – да бъде силен Цар на могъщо Царство. Но война е готвел, а тя довежда до разруха… всички знаели това… изгорени къщи, глад и мор… и ненавист… „И какво желая всъщност?” – е помислил Принца. И без дори да се усети, войната отменил. Вдигнал тежка сватба, поканил и слугите, и селяните свои! Приел ги като своето семейство, и той не знаел как го прави. И разказал своя план, на сватбата го споделил. Обяснил нагледно как желае в богато Царство да живее, да управлява своя славен род… Сплотени и задружни всички да помислят как това да стане факт.

…………….

И така – минали години. Принца станал Цар. Царството е процъфтяло. Горд е станал Царя. Вече остарял, погледнал своята Царица и тихичко рекъл:

-Ти дали ми повлия войната да отложа?

-Не – рекла Царицата прекрасна. – Ти си го реши. Аз само ти припомних за какво копнееше тогава. А ти го стори сам. – и се поклонила.

„Умна излезе моята жена. – усмихнал се е Царя – Умна и е куражлия. Как ме само омота, от войната аз да се откажа!” – но е премълчал. Вече знаел, че понякога е по-добре да замълчиш. Бил е благодарен на своята Царица, за нейната тактичност. И доволен бил от своето Царство.

Снимка: https://highexistence.com