Този път Петя дойде с думите:
ТЕМАТА МИ Е ОТХВЪРЛЯНЕ!
Петя /името е променено/ сподели, че в дните преди срещата ни е преживяла случки, в които е била и отхвърляна, и отхвърляща. Като потвърждение 2 дни преди да се видим й се бяха случили 2 почти брутални, напълно нелогични отхвърляния от съвсем непознати хора. Беше впечатлена и искаше да разбере:
Какво се случва? Какъв е смисъла на всичко това?
По време на регресията получи изясняване на темата и указания относно:
бъдещето си; ритуалите, които прави; водата; ролята на приятелите й и др.
В текста има и много символи: стълба, стена, гора, мечки, коне…
Веднага щом влезе в състояние, Петя видя тълпа от хора, които се катерят по стълба, опряна на стена. Постепенно се изясни, че стената е символ на преградите, които Петя поставя когато общува с други хора. “Аз съм всъщност вътре, зад стената и те искат да стигнат до мене.”
………………………………………………………………………………………………………..
“Ю: Искаш ли да разберем каква е причината 2 пъти да те местят от стаята?
П: Това са хората, които катереха стената.
Ю: Аха, един вид са изиграли ролята ти да си поискаш разяснения, така ли?
П: Да.”
“Стената” е била поставена под влияние на майка й, но всъщност е много стара, “тя е като мост, като свързващо звено между поколенията.”
…………………………………………………………………………………………….
Ю: Какво ти показва тази тълпа? Водачите защо са я избрали?
П: Не знам, виждам ги все по-отдалече. Това, което те катерят, е някаква много голяма стена.
Ю: С какво свързваш стената?
П: С някаква пречка… Моя.
Ю: Добре. Ти всъщност искаш ли да изкатерят стената?
П: Не, искам да се махнат от там.
Ю: Добре. Каква е причината те да са там?
П: Аз съм всъщност вътре, зад стената и те искат да стигнат до мене.
Ю: Стената каква функция изпълнява?
П: Тя ме пази.
Ю: От какво?
Плаче, вълнува се. След приключване на регресията Петя сподели, че това е бил момента на осъзнаването й, че не допуска хората до себе си. И в същото време копнее да не е сама.
Ю: Кога си издигнала тази стена, какво се е случило?
П: Тя си е моя.
Ю: Искаш ли стената?
П: Не знам.
Ю: Добре. Мислено малко се отдалечи от ситуацията…
П: Те я пробиха, отвориха дупка… Аз съм учудена, не е страшно… Всъщност КК мина първо през нея.
Ю: Той сега при теб ли е? Какво се случва?
П: Гушнал ме е. Така ми е спокойно.
……………………………………………………………………………………….
П: Стената изчезна.
Ю: Разбра ли посланието?… Ако случката със стената имаше някакво послание към теб, то как би звучало?
П: “Не ти трябва, всъщност не е твоя.”
Ю: Чия е?
П: На майка.
Ю: Тоест?
П: Ами нейна си е.
Ю: Ти си я прехвърлила към теб?
П: Да.
Ю: Искаш ли да видим кога е станало, какво се е случило? Има ли нужда?
П: Не, тя всъщност не е и нейна, тя е нещо по-отдавна, отпреди нея още. Тя е като мост, като свързващо звено между поколенията. /смее се/ А сега танцуваме с КК. Смея се, защото танцува много нелепо. Иска да ми покаже нещо, някъде вървим, някаква лодка. Ние сме в някаква гора с мечки, големи и страшни. Той стана малък, много малък.
Ю: А ти?
П: Аз съм си същата. Сега аз го пазя него. Чудя се накъде да тръгна, много искам да вляза с него в гората. Той е като дете, нещо го е изплашило. /пауза/
“Мечки и/или вълци в гората” често символизират нашите страхове; потиснати стремежи; неяснота, особеноако са в “тъмната гора”. Тези образи са толкова близки на нашата действителност, че народът ни е измислил поговорка: “Който се страхува от мечки /вълци/, да не ходи в гората.”
Ю: Какво е чувството ти в момента?
П: Объркана съм, не знам какво трябва да направя. Има нещо, което аз трябва да свърша. Тая гора с мечки…, това всъщност не са мечки.
Ю: Какво са?
П: Не знам, не успявам да ги погледна под правилния ъгъл, за да разбера какво точно има там.
Ю: Кой може да ти помогне? Или сама трябва да го направиш?
П: Някакво куче дойде.
Ю: Супер. Водач ли е?
П: Май да.
Ю: Добре. Благодари му, че дойде… Помоли го да ти помогне.
П: Не може сам, трябва още някой да дойде. Всъщност, да, чакаме някой друг да дойде… /пауза/ Слънцето изгря. Той пак стана голям. /КК/
Ю: Мечките?
П: Не ги виждам. Там са.
Ю: Дойде ли този, който трябваше да дойде?
П: Не, няма друг. Всъщност КК стана голям и вече можем да вървим.
Ю: Заедно ли ще ходите в гората? Ще ходите ли?
П: Аз не съм сигурна, той ми подава ръка, иска да ходим заедно, и водача кима, да. И той каза да ходя.
Ю: Водача ще дойде ли с вас?
П: Не.
Ю: Теб какво те притеснява в гората?
П: Страх ме е за него, за КК.
Ю: Сега, като е голям, страх ли те е за него?
П: Май да.
Ю: Добре. Питай водача: Проблем ли е за КК да отидете в гората?
П: Той каза: Върви.
Ю: Добре. Когато си готова, вземи решение и ми кажи.
П: Появи ми се талисманче в ръката. Някой ми сложи талисманче в ръката.
Ю: О, че хубаво! Какво представлява?
П: Паричка.
Ю: Добре. За какво ще ти служи това талисманче?
П: То защитава.
Ю: Така. Сега вече готова ли си за гората?
П: Ами да.
Ю: Добре. Прави каквото решиш.
П: Пея вече. То май няма никакви мечки и е красиво. /Смее се. Много често именно това е чувството, когато човек се осмели да погледне своите страхове – оказва се, че всъщност няма нищо страшно. И настъпва невероятно облекчение./ Слънцето не успява да пробие вътре, но знам че чака от другата страна. Не мога да видя какво се случва зад него, дясната страна…
Ю: Нещо те привлича там?
П: Нещо ме притеснява там.
Ю: Помоли водача за помощ.
П: “Не е моя работа.”
Ю: Добре. Щом така казва, не се занимаваме с това. Нека да покаже какво е твоя работа.
П: Да стигна до другия край.
Ю: Ти готова ли си?
П: Да.
Ю: Давай тогава. Талисманчето с теб ли е?
П: Да. Излизаме на една поляна.
Ю: Добре. Какво беше чувството в гората, докато минавахте?
П: Спокойна бях.
Ю: Т.е. притеснението ти е било напразно, така ли?
П: Да.
Ю: Добре. И сега на полянката?
П: Има много хора… /Въздиша, изненадана е/ Ние сме се оженили!!! /с КК/ Това вече е странно… Това е пръстена, което нося в ръката си. Не е монета…
Петя беше много меко казано учудена, започна да се върти неспокойно. Това беше момента, в който й се показа илюзията, с която трябва да се раздели. “Тази връзка е възможна.” – беше шокиращото за нея послание. Тъй като информацията става твърде лична, се въздържам от по-задълбочен коментар. Но ставаше въпрос за нещо, което обществото и Петя считат за абсурдно.
Ю: Изключи ума, не анализирай нищо сега. Каквото дойде, това. После ще имаш време да го мислиш.
П: Хората, които ни поздравяват… След сватбата… Първо виждам неговите роднини, моите родители са тука.
Ю: Каква е причината да ти се покаже такава случка?
П: Моите страхове.
Ю: Така… Кои страхове? С какво са свързани? Ясно ли ти е?
П: С хората, които по някакъв начин са свързани с нас, с моите идеи, намерения.
Ю: Тази сватба, която ти се показва, от този живот ли е или от минал живот?
П: Бъдещето. Имаме дете, момиче.
Ю: Как се казва, има ли си име?
П: Не знам.
Ю: Къде се намира, кое е местото?
П: Холандия.
Ю: Какви са взаимоотношенията ви? Ти все още ли играеш лошия?
П: Той е абсолютно спокоен. На някаква веранда стоим, гушнал ни е и двете. Водача пак дойде и каза, че трябва да си ходя от тука. Не трябва да гледам повече.
Ю: Добре. Искам да попитам: Вие имате ли общ минал живот?
П: Имаме, да.
Ю: Удачно ли е да го видим?
П: Не.
Ю: Доколкото разбирам взаимоотношенията с КК са изчерпани?
П: Да.
Ю: Добре. Кой е следващия от тази група хора, за който е добре да се види нещо?… ММ?
П: ММ не.
Ю: Във връзка с фейския уикенд?
П: Не. Изчерпахме я.
Ю: Добре. Каква е причината Петя тези дни да преживява това отхвърляне?
П: Стената, която беше, много хора трябваше да помогнат за това.
Ю: Стената съборена ли е вече?
П: Да.
Ю: Добре. В такъв случай днес какво друго да гледаме, да питаме? Ти ако се сетиш за нещо?
П: Казва за луната, за пълнолунието.
Ю: Добре. Нека да видим какво искат?
П: Някой дойде вдясно. Една класическа фея или ангел, светличка е, искри. Казва да си направя ритуала, който съм си намислила.
Ю: За новолунието имаш впредвид или за пълнолунието?
П: За днес.
Ю: Днес е новолуние. Какъв е ритуала?
П: “Тя си знае.”
Ю: Добре. Някакви разяснения ще дадат ли във връзка с това?
П: Не. Просто е част от процеса.
Ю: Всичките тия писания на желания, ритуали добре ли са за нас?
П: Ако са от сърце, да. Ако си чуваш сърцето. Така или иначе не пречат.
Ю: Нямаш нужда от разяснения?
П: Не, не...
Ю: Добре. Аз да питам ли нещо във връзка с новолунието или нищо не искат да казват повече?
П: Тука е още дамата, феята. Показва ми шишето, да, купих си едно синьо шише и й е забавно, гледа го и се смее.
Ю: Каква е причината да се смее?
П: Ами смешно е.
Ю: Кое е смешно?
П: Това широко разпространено вярване, че трябва да се пие синя слънчева вода. Много й е забавно. Казва, че трябва поне по-красиво шише да избера, това е грозно. /смее се/ Съвсем не е синьо. Не съм се постарала. “Като правиш тия щуротии поне следвай описанията.” Поредната лудост, която ни е налегнала повсеместно.
Ю: Добре. Водата, която пием всъщност, какво правим с нея? Синьото шише й е смешно. Какво друго, което правим, й е смешно?
П: Много неща правим смешни: водата в бутилките, пластмасовите… Забавни са тези, дето пият ледниковата вода.
Ю: Какво за пластмасовите бутилки?
П: Тя е същата като тая от чешмата, просто й се вижда нелепо, че ходим и си купуваме вода, същата вода от магазина, не си пием от чешмата.
Ю: А тръбите дето са… Тия неща…
П: Когато си наточиш от чешмата и постои половин час, ефекта е абсолютно същия.
Ю: Трябва ли да слагаме думички, мантри, някакви наричания… Трябват ли й на водата?
П: Помага й, да, може.
Ю: Добре. Разликата е, че не е задължително да си я купуваме, така ли да го разбирам?
П: То е част от съвременната лудост, да.
Ю: Каните с филтри за чешмяна вода вършат ли работа, има ли смисъл от тях?
П: Тя лично: Не, не вижда.
Ю: Интересно. Защо за чешмяната вода е добре да престои половин час, поради каква причина?
П: Да се успокои. Толкова й трябва, половин час само, да се успокои. Става същата като в бутилките, дори и по-добра понякога, защото тази там стои.
Ю: Добре. За водата разбрахме. Друго какво иска да каже, какво друго й е смешно?
П: Много неща са й смешни, но общо взето няма да говори сега за тях.
Ю: Според нея това, което тя каза в момента за водата, има ли смисъл да го публикувам?
П: Не.
Ю: Няма нужда?
П: Не… не са готови.
Ю: Добре.
П: Всъщност, никой няма да ти обърне внимание.
Ю: Мх, разбирам.
П: Не че не са…
Ю: Да, разбрах. Друго какво иска да ти покаже, да ти каже?
П: Погали ме по главата. А, това вече става… /смее се/ Не съм си носела шапка на главата. Че аз никога не нося, не съм носила.
Ю: За зимата ще ти трябва шапка?
П: Не, не, лятото има предвид. Сега в горещините не нося шапка на главата. Така че, изобщо не е важо как изглеждам, когато е…, да /горещо/. Показа ми някакъв кон да…
Ю: Какъв кон?
П: Красив кафяв кон, нещо което мога да правя и ще ми достави удоволствие, да общувам с коне.
Ю: Къде ще ги намериш тези коне?
П: Те са навсякъде.
Ю: В Холандия ли?
П: Има ги там, има ги и тука.
Ю: Аха. С какво ти е полезно това?
П: Имала съм някаква връзка с конете.
Ю: Каква връзка?
П: Предишни животи. Грижела съм се за коне. И ми доставя удоволствие.
Ю: Удачно ли е, добре ли е сега да видим минал живот?
П: Не, не е нужно, не.
Ю: Само да си го имаш предвид?
П: Да, когато търсиш нещо, което да правиш със сърце,… това е нещо което… Има много истинска любов между човека и коня, истинска връзка.
Ю: Каква е причината да ти го показват?
П: “Ще ти помогне много да разшириш границата на сърцето. И усещането за свобода, което дава коня.” /смее се/ Казва, че е много по-добре от колелото.
Изведнъж изражението на лицето й се промени.
Ю: Какво стана?
П: Паднах.
Ю: Така ли? От къде? От коня?
П: Ами най-верояно. Не го видях момента на падането.
Ю: Какво е посланието? Удари ли се, как се чувстваш?
П: Нещо странно.
Ю: Ако е нужно, изтегли камерата настрани.
П: Не, няма нищо притеснително. В момента, в който паднах, КК ме вдигна. Тука отляво, отстрани ММ стои и сякаш ни наблюдава. Казва: Петя, без мене ти нямаше да стигнеш там.
Ю: ММ какво общо има?
П: Ами ако не бях срещнала него, нямаше да стигна до там.
Ю: До Холандия?
П: Да. Той е връзката.
Ю: Какво е посланието, какво искат да ти кажат в момента? Ясно ли ти е?
П: Част от това, което се случва всъщност е, че: Помощта идва по различни начини, по различни пътища и трябва да се научиш да приемаш помощ когато някой иска да ти помогне. И понякога просто падаш, за да може някой друг да те вдигне. Не е необходимо сам да ставаш всеки път. Това не е признак на сила.
Ю: Супер. Имате ли някакъв общ път с ММ?
П: Ами той ще е тук винаги, на една ръка разстояние.
Ю: Каква е причината? Познавате ли се от преди, от минали животи?
П: Той ми е от семейството.
Ю: Аха. Каква е неговата роля във вашата връзка?
П: “Да ти наритам задника когато трябва.” /Смее се/
Ю: Да му благодарим тогава. Твоята роля каква е?
П: Да му го позволя.
Ю: Да му го позволиш?
П: Да се науча да му го позволявам, да.
Ю: Аха. Ти за него какво ще правиш?
П: Аз му заглаждам ръбовете, той е доста чепат.
Ю: Предполагам, че пак няма нужда да гледаме минал живот?
П: Не.
Ю: Просто да знаеш, че ти е приятел и ще е до тебе? Това достатъчно ли е?
П: Той няма да е до мене, а винаги когато е необходимо изскача отнякъде.
Ю: Да, от тия души, които идват за малко, вършат си работата и ни оставят оттам нататък да се оправяме?
П: Да.
Ю: Супер.
П: Целуна ме по челото и иска да си ходи.
Ю: Добре. Да му благодарим. Пускаме го да си ходи. Да попитам за тоя фейски уикенд: добре ли е било за теб да отидеш там, въобще за теб добре ли е да ходиш на такива мероприятия?
П: Това не е моята група, нито имам работа в този… Но имаше нещо, което взех от там. И имаше конкретна причина да отида там. И то е свързано с ритуала, който е тази вечер. Така че: Да, трябваше да отида там.
Ю: Оттук нататък добре ли е да посещаваш мероприятия? Или ти ще си знаеш?
П: Всеки път, когато нещо проговори по този начин, да.
Ю: По кой начин?
П: Ами когато го разпознаеш, че да, че трябва да го направиш без да…
Ю: Искаш ли да разберем каква е причината 2 пъти да те местят от стаята?
Два дни преди срещата ни Петя е била на обществено събитие и два пъти съквартирантките й от хотела са искали да бъде преместена в друга стая. А са били напълно непознати.
П: Това са хората, които катереха стената.
Ю: Аха, един вид са изиграли ролята ти да си поискаш разяснения, така ли?
П: Да.
Ю: Нека да им благодарим тогава. Какво друго да попитаме? Водачите? Какво искат да кажат, да покажат?
П: Казаха да си ходя.
Ю: Така ли казаха?
П: Мх.
Ю: Ти искаш ли да ги питаш нещо?
П: Не. Смеят се и казват да си ходя.
Ю: Добре. Изтегли се мислено малко нагоре и искам да ги попитам: Ако имаха най-важно послание в момента към теб, то как би звучало?
П: Дойде някой зевзек: Ближи си сладоледа, казва. /смее се/
Ю: Добре. Нека да им благодарим тогава… Да им благодарим и за чувството им за хумор, развеселиха ме и мен.
П: Този със сладоледа ми даде и шапка, с дълга част, как се наричаше… Направена от кръпки такива, клоуните…
Ю: Ахааа, такова ли ти даде?
П: Такова ми даде, за из път. Този с “ближи си сладоледа” ми даде и шапка. Дадоха ми и някаква лодка да си греба с нея.
Ю: Я да видим, къде да си гребеш с тая лодка?
П: Вече не виждам нищо. Изчезна и лодката. Тя е част от подаръците за из път, от бъзика.
Ю: За круиза не питах нищо?
П: Не, не. Те изчезнаха. В някаква междинка съм.
Ю: Добре, ще преброя до три…
Следва връщане…
Снимка: Интернет
