Настоящата ситуация, свързана с COVID-19, се преживява като глобална криза. Тя засяга много хора и почти всички държави. Това е нещо непреживяно досега и затова е с много неизвестни. Не знаем какво предстои и как ще се справим.

Принципно всяка една нова ситуация, в която старите схеми за адаптация спират да вършат работа, а новите все още липсват, се възприема като криза. Тя идва като резултат от това, че е нова за човека и той все още не знае как да се държи. В края на всяка криза вариантите са два: човек може да излезе по-силен, по-мъдър, да натрупа опит и знания за справяне със ситуацията и след време с гордост да си спомня постигнатото или да затъне тотално, без да има шанс да се измъкне. Аз за себе си обикновено предпочитам първото, макар че точно днес се чувствам леко изплашена и използвам техники и похвати за справяне със стреса. Ако не ги използвам се потапям в масовата психоза, която така или иначе постепенно набира сила.

Световни и лични кризи е имало и винаги ще има. Без тях не може. И тъй като мен лично писането винаги ме успокоява, реших и аз да напиша някой ред по темата. Обичам да си правя анализ на ситуациите, да подреждам  нформацията с която разполагам, да помисля какво се случва, какви са плюсовете и минусите. И ако мога, да извлека ползите. Обикновено изхождам от позицията, че всичко, което ни се случва, има две страни: положителна /приятна/ и отрицателна /неприятна/. Всяка една ситуация нещо ни взема и нещо ни дава. Затова ще се постарая да разгледам настоящата обстановка откъм двете й страни.

Вече мина около месец и половина от началото на кризата в нашата страна. По света има много болни, все още няма ясно лечение и стратегия за справяне с болестта, финансовата криза се задълбочава и напрежението расте. Наближава края на учебната година и изобщо не е ясно кога и как ще приключи. На този етап няма незасегнати хора в нашата държава, всеки нещо преживява. Губим контрола над ситуацията и същевременно знаем, че не може да е безкрайна. Не знаем какво точно престои, имаме смътното усещане, че няма да е лесно, но вътрешно знаем, че все някак ще се справим и може би ще станем по-добри.

Ще изброя някои от нещата, които забелязвам като процеси.

Едно от очевидните неща е, че не само хората, семействата и общностите преживяват различно ситуацията, но и отделните държави. Прилагат се приблизително еднакви мерки, но смъртността е различна. И ресурсите на държавите са различни. В Китай за 10дни построиха болница, Русия продава или подарява медикаменти и дезинфектанти, България е единствената доколкото зная държава в Европа, където се шият маски и защитни облекла и т.н. Оказва се, че могъщи доскоро икономики нямат елементарни ресурси за справяне с вируса. Развиват се конспиративни и други теории. От една страна изглежда, че смъртността е ниска и е нелогично да си седим в къщи, тъй като по този начин блокираме икономиката на света, а от друга велики страни като Америка, Англия  и влиятелни фигури като Доналд Тръмп и Борис Джонсън бяха принудени да променят първоначалното си мнение за свободен режим и да наложат карантина и забрани за пътуване. Стратегиите относно финансовите компенсации в отделните държави също са различни.

Това е само една малка част от примерите, които могат да са дадат. Те ме подсещат за моя любима мисъл на Петър Дънов, че един ден всеки ще опита супата, която си е надробил. Според мен този ден дойде. Отдавна неглижирани проблеми стават твърде явни. Затова всички преминаваме различно през ситуацията – някои по-спокойно, други не. Просто супата ни е различна. Мисля, че е добре да понесем ограниченията и несгодите без да мрънкаме и недоволстваме, с ясното съзнание, че каквото сме си надробили, това ще си сърбаме. И хубаво да си помислим следващия път какво ще правим.

Ограничиха се пътуванията и разходките в парковете и животът привидно спря. Градовете са сюрреалистични, празни, пусти. За нас, хората, е непонятно странно, макар че вече започваме да свикваме. Същевременно Природата буквално си отдъхва. Появяват се животни в градовете, почиват си от нас. Въздухът се чисти. А болестта ни е такава, че който заболее, буквално спира да диша, не може. Оценихме въздуха.

Преживявайки ограничения и финансова криза, намалихме потреблението. Пазаруваме само най-необходимото. Бизнесът замря. И така всъщност отново помагаме на Природата да си отдъхне. Замърсяваме Земята значително по-малко, което е отдавнашна мечта на много хора.

Доста българи, оставайки без работа в чужбина, се завърнаха в своя дом, в своята държава и имат възможност да възстановят корените си, да се свържат с родното си място. В България също се случиха много съкращения. Много безработни в момента си стоят в домовете. Други хора също са си в къщи, тъй като работят on-line. Ученици и студенти са на дистанционно обучение. И разходките са забранени или поне силно ограничени. На преден план излизат взаимоотношенията с партньора, грижата за възрастните родители или за децата. Изобщо, семействата са в ситуация, в която отдавнашни проблеми стават явни. Предстои вероятно сплотяване или разделяне на семействата.

Отдавна неглижирани проблеми ескалират не само в личен и семеен план, но и в държавата като цяло. Стават все по-видими плюсовете и минусите в образованието, здравеопазването, съдебната система, бизнеса и в цялата държавата. На моменти имам усещането, че държавата ще изпадне в колапс, че всичко ще се срине и това ще е началото на нещо ново. Дано не се стига до крайност. Но на този етап малките фирми не работят, не се внасят данъци и осигуровки, те задлъжняват и никой не знае как ще оцелее финансово. Общината в Кюстендил, където живея, започна съкращения на свои служители поради невъзможност да се плащат заплати. Съкратиха и персонала на театъра. Всички тези хора са регистрирани на борсата. Откъде ще се вземат парите за тях? И как ще се издържат самоосигуряващите се? На преден план излизат отдавна наболели проблеми. И е все по-видно, че държавата в крайна сметка се издържа от бизнеса. Решенията и преструктурирането тепърва предстоят.

Много са въпросите, поставени на дневен ред. Засега държавата не можем да я оправим. Но можем да структурираме себе си и семействата си. Сигурна съм, че всеки един от нас има своя голям проблем и много малки в момента. И затова, вместо да роптаем и недоволстваме, е добре да започнем да подреждаме себе си и своя дом. Да се погрижим за здравето и финансите си. Да погледнем партньора, децата и родителите си. Ако сме много тревожни не можем да мислим рационално, но можем да действаме: да подреждаме дома и ума си, да изглаждаме взаимоотношения, да правим упражнения, да общуваме с приятели on-line, да учим ако се нуждаем от това и много други неща. А когато се поуспокоим, добре е да помислим по въпроса: Какво ми взема и какво ми дава тази криза? Какво губя и какво печеля? Предлагам и един мой любим въпрос, макар и поизтъркан вече в интернет пространството: Ако кризата приключи днес, за какво ще съжалявам? Отговорът всъщност е това, което е нужно да свършим точно днес, сега!

И така, пожелавам ви ползотворни дни, с по-малко недоволство и с повече извлечени позитиви от настоящото уникално по своя характер преживяване, наречено: Коронавирус!