Статията е подходяща за хора, които периодично преживяват такива кризи. Не е подходяща за хора, които скоро са преживели големи загуби и все още не са се справили с емоционалната травма.

1.Първото и много важно нещо при поредната криза е да осъзнаем факта, че животът е цикличен, че “Всичко се променя”, “Колелото се върти” и т.н.

Припомняме си баналните истини, че има различни сезони, различни периоди и т.н. Всяко нещо в живота ни има начало и край. Периодично настъпват моменти, в които идва пустото “Не зная” и това е напълно нормално!

Известният психолог Ерик Ериксон установява закономерности, които нарича Кризи на възрастта. Това са етапи от живота ни, в които знанията и уменията, които имаме, спират да вършат работа. Попадаме в нова за нас ситуация и тя се преживява като криза. След всяка криза човек може да затъне или да излезе буквално обновен. Това са благодатните периоди, в които е възможно да научим нещо ново.

Но докато преживяваме болката и объркването, не можем да го проумеем. Умът казва: “И това ще мине”, а емоцията ни връхлита като една вълна. Затова първата стъпка при такъв процес е:

2.Приемаме и преживяваме.

В период на силна душевна болка рационалният ум е безсилен. Клишетата не работят. Преживяваме болката толкова, колкото е нужно. Тя си е наша и силата й зависи от редица фактори, вкл. вродения ни темперамент и соматип [1]. Колкото сме по-чувствителни, толкова повече преживяваме. Има хора, които лесно се справят, има и такива на които е нужно повече време. Свързано е с редица особености, напр. доколко е развит центъра на волята ни, какво е било детството ни и много други.

Какво можем да направим, ако сме от хората, които преживяват поне с една идея повече от много други?

Макар и насила, периодично си напомняме, че и това ще мине, с ясното осъзнаване на факта, че е възможно да не е веднага. При първоначалния етап на душевната болка и силната емоция често го забравяме, дори не вярваме, че е възможно да премине и преживяваме.

Предимство на преживяването е, че можем буквално да го използваме и да изследваме емоцията. Постепенно осъзнаваме, че емоцията като всяко друго нещо в живота е с цикличен и вълнови характер, т.е. има пикове и спадове, чиято амплитуда може да се увеличава или да намалява с времето, но не и да изчезне напълно. Емоцията може да е провокирана от външно събитие, но е напълно възможно и да възниква спонтанно, без видима причина.

За съвременния човек тя е изключително ценна и често е потискана. Искаме да преживяваме само един вид емоция, и то приятна. Така се нарушава баланса. Често след бурна и силна радост настъпва период на преживяване на противоположната емоция, която е приблизително същата по сила и интензитет. Отхвърляйки напълно негативните емоции, ние отхвърляме цял един спектър от преживявания, свързани с инстинктите, защото всъщност всички негативни емоции са свързани с тях и с оцеляването.

Периодите на интензивни  негативни преживявания са благодатни за работа със себе си. Понякога силната душевна болка и тъгата са начин Душата да ни напомни за себе си. Питаме се: Какво наистина желая? Добро ли е за мен? Какво не ми достига? За такъв анализ са  изключително подходящи сивите и мрачни зимни дни.

Мили хора, изследвайте Тъгата! Преживейте я! Само така ще можете да я проумеете и едва тогава да я приемете. Може да си водите дневник, да рисувате, да правите скулптури. Медитациите и визуализациите също вършат работа, и после задължително записвайте преживяното. В противен случай то лесно се забравя и буквално сякаш се размива, губи се.

Ако състоянието продължи повече от 3месеца е добре да се обърнете към специалист за помощ – психолог, терапевт, лечител и др. Ако имате приятел, който успешно може да замества такъв вид специалист, то вие сте щастливец. Имайте предвид обаче, че е възможно този ваш приятел на моменти също да страда и ако ви се оплаче, не го игнорирайте с лека ръка. Никой не е перфектен, никой не е вечно силен. Всички ние падаме, ставаме и продължаваме.

3.В периодите на “дупка” от изключителна важност е физическата активност, като изобщо не е задължително тя да ни харесва.

Периодите на кризи се характеризират с това, че буквално ни вадят от така наречената ни “зона на комфорт”, т.е. така или иначе почти нищо не ни е приятно в такъв момент. Затова можем да следваме максимата: “Поне да е полезно, та щетите да са по-малко.” И когато този период приключи, да имаме възможно най-малко за поправяне, напр. здраве, качени или свалени килограми, влошени взаимоотношения, липса на пари и т.н.

Изключение правят дните, в които много ни се спи. Тогава единственото, което правим, е да спим. Когато се наспим, започваме с физическата активност, която е добре да е придружена от леко усилие на волята. Припомням: Не търсим приятното, търсим полезното!

4.Преминаваме от Принципа на удоволствието към Принципа на реалността.

Според З.Фройд това е начина човек да се освободи от своята невротичност. Периодичните кризи са благодатни за съзряване и подпомагане на прехода от типично детската нагласа за получаване на всичко сега и веднага, към света на възрастните, в който човек може да направи и една по-трезва преценка на нещата.

Какво имам предвид? Живеем в едни от най-богатите времена и преживяваме усещане за бедност. Притежаваме какво ли не (вещи, имоти, знания, умения и др.) и все нещо не ни достига. Засипани сме с купища информация и за пореден път не знаем какво да правим. Мога да изброявам още и още. Списъкът е безкраен. И това ни уморява. Чувстваме се раздвоени и объркани. Периодично се питаме: Сега накъде? Какво да правя?

Затова в периода на “Не знам” е добре човек да се поспре, да остава насаме със себе си и със своята болка. И да започне да подрежда собственото си пространство – вътрешния си свят, дома си, работното си място. Дори да е насила. Дори да е с помощ. И да не бърза. Така или иначе, всеки период приключва.

Тези объркани периоди са подходящи за подреждане и осмисляне на вече съществуващите ресурси, с които разполагаме – знания, умения, вещи, пари, имоти, връзки, взаимоотношения и т.н. Не е добре да се учи нещо ново, тъй като вероятността това да доведе до допълнително объркване е голяма. Има време, ще се учи по-нататък. Сега се подрежда. Простото подреждане на нещата дава яснота.

Не вземайте важни решения в период на криза. Обмисляйте, планирайте, изследвайте, подреждайте. Когато всичко стане ясно и кризата премине, вече може да се действа.

Ако ви остават време и ресурси, вършете добри дела, без очаквания, че някой ще е благодарен. Това винаги зарежда.

5.И не на последно място: Може да се ползва и молитва.

Установено е, че тя винаги помага. Изобщо няма никакво значение дали сте вярващ или не. Молитвата дава успокоение и надежда, че нещата ще се променят. А ако има и поне малка доза Вяра, ефектът е голям.

Автор: Ю. Иванова

23.01.2020г.

[1] Соматип- конституционен тип, характеризиращ се с нивото и съотношението на различни хормони, склонност към определени заболявания, както и психофизиологични различия. Това е част от нашата същност. https://www.facebook.com/SomatypologyBG/