Имало едно време малко момче на име Петър. Той расъл, порасъл голям и красив момък.
Петър бил един на мама и на тате. Бил палав като всички момчета на неговата възраст, бил дързък в желанията и мечтите си. И един ден се събудил, облян в светлина. Слънцето ярко светело през прозореца на стaята му.
„Какво става? – помислил си Петър – Навън е люта зима, а в душата ми е топло и светло. И това слънце откъде се взе?“
– Аз съм винаги с теб – продумало Слънцето с неясен глас, нещо като шепот. – Винаги съм с теб, до теб и в теб.
– Не разбирам – рекло момчето и притеснено се огледало.
– Ти ме повика. В съня си реши да си с мен. – усмихнало се Слънцето.
Петър буквално онемял! Не проумявал какво се случва. Слънцето безмилостно огрявало цялата стая, галело го в прегръдките си от светлина, успокоявало го. Неочаквано за него самия, Петър се предал в мислите си, отпуснал се и засънувал… Сънувал сън чуден, сънувал своя блян. Той бил красив и омаен като приказката, в която живял. Бил Надежда – Надежда за красив и добър свят, Надежда за красота, Надежда за любовта. Събудил се Петър, огледал се и се разтреперал от щастие, любов и омраза, от бушуващи страсти. Емоции го връхлетели, неописуемо силни. Те преминали като буря в душата му – бързо и естествено. Петър само наблюдавал. Друго не могъл да стори. След Бурята огряло Слънцето – огряло Душата му, осветило Пътя му. Петър се почувствал спокоен, цял и завършен. Вече бил Той, бил наясно със себе си. Погледнал слънцето и снега, поклонил се и рекъл:
Благодаря ви, мили мои, за прекрасния сън!
Хм, Слънце и Буря и Сняг – в едно!
Невероятно изживяване!
Благодаря!
Станал от леглото, облякъл се и излязъл навън.

Благодаря ви и аз. Прекрасен ден ви пожелавам! 🙂

Снимка: Ивайло Атанасов, Кюстендил

https://www.facebook.com/nusquama.photography?fref=photo