prekrasnatacarica

Прекрасната царица

Имало едно време един Цар и една Царица. Царят бил всемогъщ, бил силен и красив, излъчвал достойнство и власт. Царицата била самата нежност, самата крехкост. Тя била като благоуханно цвете в двореца. Придворните много я обичали, чувствали се превъзходно в нейната близост и постоянно търсели повод да се доближат до нея. Царят забелязал това и се дразнел. Дразнело го фамилиарниченето (както той го наричал) между поданиците и Царицата. А може би ревнувал, кой знае? Но започнал да се чуди как да постъпи, за да прекрати тези своеволни връзки. Та етикетът го изисквал, властта го изисквала, това било в интерес на Царството – мислел си той. Но тъй като самия той бил пленник на нежността и обаянието на Царицата, му било много трудно да намери решение. Затова свикал “таен съвет” от близки нему велможи, за да обсъдят положението. Събрали се, съветвали се, мислили, мислили и измислили. “Ето – това е магия! Някой трябва да я развали!” – било великото заключение. Речено – сторено.
Като при всеки таен план, последвали естествено, и тайни действия – извикали тайно магьосници, използвали тайни заклинания, тайни магии и знаци, за да променят положението. Но като напук, всичко ставало точно наобратно – Царицата засияла в своето очарование и магнетизъм. Дори и магьосниците й станали подвластни.
“Какво е това? – чудели се заговорниците – Каква е тая сила?”
Царицата, сякаш предугадила какво се случва, ги извикала при себе си и им рекла:
- Какво сте се омърлушили, милички? Какво се случва? Разкажете ми, моля ви!
И магьосниците се поддали – разказали й за притесненията на Царя, за тайния план, за опитите да подобрят положението. За пръв път в живота си били напълно искрени както в думите, така и в делата си. Позамислила се Царицата, позамислила се, пък казала:
- Слушайте, мили мои, благодаря ви за доверието, с което ме удостоихте. Цял живот ще съм ви благодарна за това. А сега ме оставете сама.
И така – семето на съмнението, веднъж посято, започва постепенно да расте. То расло, порасло, и започнало да взема своя данък – Царицата посърнала, станала видимо уморена и бледа, въздух не й достигал. Нямала вече ясна мисъл и цел. Нямала желание за живот. Чувствала се малка и жалка. Подпирала се на оградата на двореца и тъжно гледала подминаващите я хора – вече никой, дори и Царя, не търсел компанията й.
Тогава минал странник по пътя, погледнал клетата Царица и заговорил:
- Какво ти е, мила моя? Къде е красотата ти, къде е великолепието ти? Какво се е случило с теб?
- Аз съм зло чудовище – рекла тя. – Аз съм заплаха за Царството и поданиците. Не ставам за нищо.
Погледнал я пътникът, огледал я, усмихнал се и казал:
- Да, наистина, в момента си точно това, за което говориш. Но по пътя чух хората да говорят и да страдат, да копнеят за онова отминало време, когато тяхната Царица е била най-великолепното създание на света, когато е била искряща, здрава, раздаваща радост и великолепие, когато всички в двореца били щастливи само при мисълта за нея. Тогава всички, вкл. и Царя, били леки и здрави, били радостни и изпълнени със сили. А сега всички, не само ти, са угрижени, умърлушени, озадачени, вкл. и Царя.
- Какво да направя? – казала Царицата.
- Бъди отново себе си, мила, стани гордостта на Царството, върни светлината в себе си. Огрей с усмивката и благоуханието си цялото Царство, така, както е било и преди.
- Не мога, нямам сили. Чувствам се ужасно.
- Затвори очи, отпусни се, успокой се … Върни се за миг в онова прекрасно време, спомни си коя си, каква си. Усети силата си, виж блясъка си. Засияй със собствената си светлина, миличка …. – казал странникът и зачакал. Царицата заспала, пренесла се назад във времето, засънувала ярки и прекрасни сънища. Събудила се бодра, цъфтяща, красива, щастлива. :) Благодарила на странника и изтичала при Царя.
- Царю честити – казала тя – Аз оздравях и имам намерение повече никога да не боледувам!
Царят, който отдавна бил разбрал грешката си, прегърнал любимата си Царица, разплакал се от щастие, извинил се за сторената глупост и повече никога, никога през живота си дори и не си помислил да ограничи Царицата в каквото и да било. Радвал се на всеки един прекаран заедно с нея миг, радвал се на поданиците, които очевидно се чувствали по-добре, радвал се и на собственото си щастие.
“Благодаря ти, мила, благодаря ти, че си Слънцето в нашето Царство! Обичам те и винаги ще те обичам!” – казвал си всеки ден и бил безкрайно щастлив.
Благодаря ви и аз, че се докоснахте до магията на Прекрасната Царица.

снимка:  Приказките на Алената Принцеса

http://crimsonprincessfairytales.blogspot.com/2013/06/blog-post_1450.html

Please like & share:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>