Астрея
Двете ú регресии са пример за това колко различни, неочаквани, изпълнени с емоции и интересни могат да бъдат тези срещи.
Текстът е редактиран с цел по-лесно четене. Някои изрази са променени от Астрея по време на редактирането на текста. Според нея те по-добре изразяват това, което е преживяла. Доверявам й се, тъй като това е нейната регресия.
Първа регресия
С Астрея се запознахме през февруари, 2016г. Първата й регресия беше изключително емоционална. Веднага след влизането в сцената Астрея започна да плаче и не можеше да говори. Очевидно беше много развълнувана.
Хванах я за ръката, за да я успокоя.
Юлияна: Кой дойде?
Астрея: Това са такива светли същества, светят всички и сме заедно. И любов, много… /плаче, много е развълнувана/.
Юлияна: Супер. Дишай. Помоли ги да ти помогнат за емоцията. /пауза/ Нека да се представят.
Астрея: Те са ми братя и сестри. Просто всички сме едно. И сега съм при тях. Просто се събрахме… Много ми липсват и затова… /плаче/ Просто съм в къщи.
Юлияна: Чудесно, много хубаво. Браво на теб. Това твоето семейство души ли е?
Астрея: Да, и всичките са много добри. Много отдавна не съм ги виждала и ми липсват много. /плаче/ Много се радвам, че ги виждам, много ми липсват…
Астрея си спомни усещането да е у Дома, видя се като златна и синя светлина. Видя красивата планета, от която идва и как всички заедно, като енергия, са се събрали около нея – като едно цяло, което си помага. Видя как душите се отделят, стават като силуети и после се връщат. “Много е хубаво! Като че ли цялата планета свети!” “Много е интересно, защото е красива планета. Виждам океани и как същества, всички от златна енергия, са се събрали като воал над планетата. Всички са една и съща енергия, която си помага, просто едно цяло… По някое време някоя енергийна структура се отделя, отива някъде и после се връща. Виждат се както синьо, примерно океан, но вълнение не усещам, и златно, като земя. Обаче не мога да сляза надолу. Като че ли всички сме се хванали за ръце и цялата енергия се е събрала около това място. Не е като тука.” “Ние работим с енергия – ето, тя се усеща. Усещам я около цялото си тяло и най-силно от ръцете. /аз също я усещах/ По-скоро задачите, които изпълняват съществата, са свързани с енергийни процеси. Сега, докато излъчвам енергия, цялата вибрирам. Чистя душите. Където ми кажат.” Обясниха й, че има такива същества, които са като нея, които знаят къде какво да се прави. Те са старши. “Те преценяват какво трябва и дават задачите, а ние ходим и чистим. Всеки път е различно.” Старшите се свързват с нея. “Някак всички вършим различна работа. Усещам, че сме като групи, понякога самостоятелно, понякога… Аз като че ли повече самостоятелна работа върша, но понякога повече от нас се събират за нещо.”
През цялото това време Астрея усещаше такива души около себе си и работеше с ръцете си, явно нещо чистеше… В стаята стана топло и хубаво.
Юлияна: Разгледай групата си и виж има ли хора, с които си свързана на Земята в настоящия живот.
Астрея: Не. Като че ли аз не съм се запознала с такива тука.
Юлияна: Предстои ли да се запознаеш?
Астрея: Много странно, като че ли винаги ще ги търся, обаче като че ли няма да намеря точно такова нещо тука.
Очевидно, Астрея се затрудняваше при намирането на точните думи.
Юлияна: По какъв начин можеш да използваш дарбата си тук, на Земята?
Астрея: Аз пречиствам хората, като минавам покрай тях. Но трябва да съм спокойна. Иначе…
Юлияна: Какво може да ти помогне да си спокойна?
Астрея: Като си вървя по Пътя. Когато съм на Пътя се чувствам уверена, спокойна, с усещане за цел. Тогава се включва сърдечна чакра.
Юлияна: Как може да стане на практика?
Астрея: Имам някаква преграда…
Астрея видя стена – енергийна, като стъклена. Разбра, че това е един от начините да се учи на воля. Другият беше чрез устремно щастие. Тя беше избрала стената. След като се потруди, успя да я преодолее. От другата страна имаше зеленина и много красиво дърво – огромно, с изключително голяма корона, изглеждащо величествено. Сравни го с Дървото на живота. Имаше слънце, но не прекалено ярко, описа го като пролет. Беше любопитна. Сбогуваше се и оставяше един период от живота си с любов… Тук Астрея видя и две-три годишно момиченце Мая /не е сигурна за името – Мая, Мия или нещо подобно/, със светлокестенява къдрава коса. “Много е хубава!” То ú даде розов мак. “Чакам те! – каза бъдещата ú дъщеря – Хайде мамо, роди ме!”. Астрея много се вълнуваше. За да роди детето, за което жадуваше, тя трябваше да мине през стената. В ежедневието си трябваше да се успокои и да потърси връзка с това, което е била, за да не прекъсва процеса. Дадоха ú камък азурит, като малка топка, който можеше да е връзка с нейната същност. “Аз не съм го виждала това, като колието, което имам е. Топка. Същият камък. Азурит. В момента го нямам. В момента нося такова колие. Голяма топка, не такова малко. Като малка земя изглежда. Не съм виждала такова нещо. Тя е толкова голяма /показва с ръка – колкото голям орех/. На ръката да си я сложа, ето така /показва/. И да помоля за връзка със същността си. И да не губя вяра.”
Когато попитах: “Коя е причината в момента да не можеш да вземаш кардинални решения, които са свързани с други хора?”, се появи се образ – Астрея замиташе с метла един боклук под черга. Душата ú показа, че е недоволна от това, че не се грижи за нея, че гледа другите. В ежедневието беше достатъчно Астрея да се фокусира върху нея, в сърдечна чакра. Проведе се лечебен процес за получаване на чиста и ясна връзка с Душата. Изведнъж се появи бижуто от приложената снимка – Посейдон, изработено от Виктория. Астрея вече го беше виждала в ежедневието си, беше ú познато.Тя видя как бижуто се върти на разстояние около 30см. над сърцето ú и чисти областта. Докато разговаряхме, бижуто вършеше своята работа. Астрея почувства, че на този етап не е нужно да го купува. Беше достатъчно мислено да се обръща към него, за да я чисти. Нещо съвсем простичко на пръв поглед, но трудно постижимо в ежедневието.
След втората регресия Астрея вече пожела да го купи. Оказа се, че Посейдон я чака.
В първата си регресия Астрея разбра, че урокът ú в момента е да се научи да прекъсва връзки. Това ú беше трудно, защото много се тревожи, много мисли. Душата даде съвет: “Всичко ще си дойде на мястото. Всички притеснения в един момент ще изгубят смисъл.” Толкова много щеше да се увеличи желанието ú да напредне, че от един момент нататък старите ú връзки нямаше да имат значение. За напредъка можеше да помогне по-честото призоваване на арх.Михаил. “Като една синя точка го виждам, като да се завърта така. Да си я сложа в сърдечна чакра, каза той. И Вяра. И след като вече зная коя съм, да не го забравям. Но аз виждам една много тънка златна нишка. Тя води там, от където идвам. Да зная, че винаги съществува. И е хубаво.”
Звучеше, сякаш това е връзката с дома ú. Затова казах:
Юлияна: Хвани нишката.
Астрея: Като корда е. Вибрира на много висока честота… Тази планета е като звезда, но не е звезда. Просто е много ярка.
Юлияна: Всъщност, ти се даде пътя към твоя дом?
Астрея: Да. И, че те ме чакат и не съм сама.
Юлияна: Ако искаш, се върни в твоя дом. Изтренирай го. Отивай там, връщай се. Просто да запомниш пътя, как става. Спомняй си как се чувстваш там.
Астрея: Много е хубаво. Тук в сравнение с там е много по-сиво. Хубаво е, но там е много по-хубаво.
Юлияна: Каква е причината да се родиш в тяло?
Астрея: За да чистя. Аз съм искала. Въпреки че съм знаела, че няма да ми е леко, съм го пожелала.
Юлияна: Каква е причината да го пожелаеш?
Астрея: Много съм искала да помогна. И съм усетила, че тука има необходимост от такава намеса.
Юлияна: Добре. Призована ли си или ти си го поискала?
Астрея: Усещам, че аз съм го поискала и те са ми позволили. Като че ли са били учудени. Имам много странно усещане. Старшите са наясно, че тука има нужда да се чисти, но може да става и по друг начин. И за тях е странно да сляза на такава ниска вибрация.
Юлияна: Да, оставам с впечатлението, че ти си от доста високо ниво. Щом са и учудени.
Астрея: От време на време е необходимо, казват. Тези братя и сестри, които слизат на такива места, са благословени, казват. И че всъщност после това е много хубаво за моето израстване. С много любов ме гледат. Някак си хем им е жал, че съм в такова тяло, хем ме разбират.
Юлияна: А твоята душа? Тя как те гледа?
Астрея: Тя си знае. Явно желанието ми е било много голямо. Съгласила се е. Някак естествено чувствам всичко това.
Астрея успя да се срещне и със свои починали близки. За нейна изненада се оказа, че връзките ú с майка ú и баща ú са практически завършени, от това ниво на съзнание изглеждаха като приключена задача. Според майка ú: “Би се радвала да контактуват, но няма нужда.” От гледна точка на душата, те не се нуждаеха от по-нататъшни срещи, макар че нямаха нищо против.
Може би се възстанови някаква връзка, тъй като Астрея сподели, че след тази среща е започнала често да сънува майка си. Чувстват се добре.
Най-важното послание беше: Доверие. Горе главата. И вярата.
За Астрея много впечатляваща беше първата ú регресия, а за мен – втората. Първия път процесът протичаше гладко, като по учебник. Ако я слуша, човек би останал с впечатлението, че гледа филм. Получената информация беше структурирана и подредена. Получихме отговор на всички въпроси. А при втората всичко беше точно на обратно! Душата имаше план, различен от нашия и това беше ясно и категорично показано. При всеки мой опит да водя процеса, да изискам промяна или конкретна информация, свързана с минал живот или каквото и да е, Астрея казваше: “Днес не ми дават да пътувам.”
В резултат на обхваналото я въодушевление след първата регресия, Астрея често ми казваше: “Скоро ще дойда пак!” И така – пет месеца… При втората ни среща животът ú беше в хаос, тя беше объркана, без ясна мисъл и цел. Мина време докато започна да говори.
А това е втората ú регресия:
След време Астрея сподели, че веднага след влизането в сцената е видяла в далечината структура, която е приличала на град от стъкло. Една много висока сграда се е откроявала. Била е с неправилна заострена форма. Имало е много зеленина и една огромна скала, вляво от сградата. По някаква причина в регресията не го сподели.
Разговорът започна така:
Астрея: В момента само чувствам как съм като парализирана и цялото ми тяло вибрира. Не мога да мръдна. Като че ли съм в пашкул. /Понякога се случва в регресия./
Юлияна: Добре. Тъмно ли е или светло?
Астрея: Тъмно. Имам усещането за нещо светло отвъд, като…
Юлияна: Навън е светло, а ти си на тъмно. Как се чувстваш на това тъмно място?
Астрея: Никак. Нито ми е топло, нито ми е студено.
Юлияна: Притеснява ли те, че тялото е като парализирано?
Астрея: Не. Отпуснато просто.
Юлияна: Имаш ли усещане някой да е около теб?
Астрея: Не.
Юлияна: Имаш ли желание да отидеш на светлото място? Или искаш да разгледаш тъмнината?
Астрея: Добре ми е така, в безвремието; в състояние на абсолютен покой.
Юлияна: Добре. Постой малко на това тъмно място. Ако лекичко започне да се развиделява, ми кажи.
Астрея: Ако поискам, ще се развидели.
Юлияна: Така, искаш ли?
Астрея: Не знам.
Юлияна: Добре, щом не е проблем, нека малко да изчакаме. Имаш ли усещането да си на закрито, или на открито?
Астрея: Не, тук съм, в помещението, в което се провежда сеанса.
Юлияна: Моля?
Астрея: Тук съм и не съм тук. Едната част от мен усеща всичко наоколо, а другата се рее наоколо. /Такова състояние е нормално при регресия./
Юлияна: Нямаш усещане да си някъде или в нещо доколкото разбрах. Но усещане за тяло имаш. Опиши тялото?
Астрея: Много е трудно. Като да имам тежест в тялото.
Юлияна: Аха. Коя е причината душата да ти показва това?
Астрея: Сега е трудно да се раздели тялото с душата. Усещам като че все едно съм в много меко желе, т.е. тялото е на дивана, а душата е около него, но като капсуловано, и не може да излезе от това пространство. И се движи като във вода около него. Както е плувния сак на дете.
Юлияна: Интересно. Попитай душата каква е причината да ти показва това състояние? Напомня ли ти на нещо?
Астрея: Тежко ú е на душата.
Юлияна: Ако правилно съм разбрала, един вид ú е тежко и не може да се издигне нагоре?
Астрея: Да.
Юлияна: Милата. Иска ли помощ?
Астрея: Да.
Юлияна: Добре. Нека да помолим арх.Михаил да помогне, арх.Рафаил, другите водачи. Ако ти искаш, повикай още някой. Виждаш ли още светлината?
Астрея: Не.
Юлияна: Ти каза, че ако поискаш да стане светло, ще стане. Искаш ли да стане светло?
Астрея: Да.
Юлияна: Добре. Нека да стане светло сега! /пауза/ Променя ли се? /пауза/ Какво се случва? Спокойно говори. Може да има промяна, може и да няма. Всичко е ОК.
Астрея: Усещам ангелите около мене, присъствие. Нещо се движат. Усещам енергията.
Юлияна: Нека да се представят.
Астрея: Няма ги.
Юлияна: Добре. Това усещане свързано ли е с хаоса, в който си в момента?
Астрея: Да.
Юлияна: Каква е причината да си в хаос?
Астрея: Душата се лута между видимо и невидимо.
Юлияна: Каква е причината да се лута?
Астрея: Не знае какво да прави.
Юлияна: Добре. Кой знае? Кого може да попитаме?
Астрея: Водачите знаят.
Юлияна: Тя има ли връзка с водачите?
Астрея: Не усещам.
Сякаш се въртяхме в кръг.
Астрея: Само чувам, че пак трябва да дойда.
Юлияна: Къде?
Астрея: Тук. Не ми дават. В момента съм като гипсирана. Не ми дават да изляза.
Протече доста дълъг лечебен и учебен процес. Цялата регресия продължи час и половина, а първата, при която беше получена толкова много информация, беше едва час! По някое време стана пределно ясно, че душата и водачите имат план, различен от нашия.
Юлияна: Добре, какво е подходящо за днес? Какво дават?
Астрея: Виждам много голям пирон, който се върти в кръг като започва от ляво.Центриран е в една точка, но не е забит. Докато се върти от време на време блести.
Юлияна: Каква е причината да го виждаш?
Астрея: Мъките ми казват. Питах го какво си ти? /понякога човек в регресия може и сам да задава въпроси/
Юлияна: Ахааа. Добре. Какво да правим с тези мъки?
Астрея: Да ги изхвърлим.
Юлияна: Готова ли си да ги изхвърлиш?
Астрея: Да.
Юлияна: Искам преди това да попитам как събираш тези мъки? Кой е механизмът чрез който ги събираш? Чии са мъките?
Астрея: Мои.
Юлияна: Добре, изхвърли ги тогава. Къде ги изхвърляш?
Астрея: Не знам, настрани някъде падна пирона. Боклук някакъв виждам.
Юлияна: Друг боклук?
Астрея: Да.
Юлияна: Чий е този боклук?
Астрея: Мой си е.
Юлияна: Какво ще го правиш?
Астрея: Изхвърлям го. Сега все едно виждам маса и от нея ги бутам на земята.
Юлияна: И?
Астрея: Хрумна ми една техника, за болести. Да събера негативната енергия и като заря да я разпръсна и да се дезинтегрира…
Юлияна: Да го трансформираш?
Астрея: Да.
Юлияна: Супер. Направи го. Получава ли се?
Астрея: Да.
Юлияна: Ангела какво казва, как реагира?/той се беше появил преди това и наблюдаваше процеса/
Астрея: Той си седи, хем е закачлив, хем сериозен. Кафяв е. Почти като птица го виждам, горе над дивана, вляво, при тавана е. Просто ме наблюдава. Долу има рогозка, все едно съм в стая, бюро, компютър, черги, ламинат.
Юлияна: Спомням си, че преди ти ми каза, че обичаш черги. Каква е причината да обичаш черги?
Астрея: От миналото ми казват.
Юлияна: Може ли да дадат някаква картина?
Астрея: Не, днес няма да ми дадат, ми казват.
Юлияна: Да не опитвам?
Астрея: За миналото – носии, седянки, смях, мегдан, огън и около него възрастни жени с носии. Говорят си нещо и гледат огъня.
Юлияна: Каква е причината да ти показват такава случка?
Астрея: Миналото. Само това чувам.
Юлияна: Имаш ли минал живот в България?
Астрея: Имам, да. Сега тук, в областта на гърдите, ме заболя.
Юлияна: Къде? С какво е свързана болката?
Астрея: Натрупана мъка.
Юлияна: С този живот или е свързана и с минали животи?
Астрея: Не, трупам си я.
Юлияна: Готова ли си да я освободиш?
Астрея: Не знам.
Юлияна: Кой може да помогне?
Астрея: Винаги чувам арх.Михаил.
Юлияна: Супер. Той е един от най-бързо отзоваващите се. Имаш му доверие. Нека да попитаме… Всъщност, ще го помоля той да води процеса, директно.
Това е момента, в който се предадох. Въпреки желанието ми да получим отговори на въпросите на Астрея, стана пределно ясно, че няма да е днес. Тя се нуждаеше от почивка и лечение.
Астрея: Той е тук през цялото време. /има предвид арх.Михаил/
Юлияна: Така, нека да бъде водач. Нека да ме води и мен, и да ни насочва за въпросите, за отговорите, за всичко, което е свързано с това състояние на Астрея.
Астрея: Винаги имам чувството, че ме прегръща. Събира ми мъката. Сега ми е малко по-леко. Каза да го призовавам и ще ми помага. Другия още си седи горе, той е кафяв. Михаил не го виждам като цвят, а го усещам като енергия. Той много интересно се интегрира в мен.
Юлияна: Може ли да говори чрез теб?
Астрея: Не, някак си си когато имам нужда, да го викам, ето както сега ми е в тялото като синя светлина, виждам го като мараня. Много интересно, в момента е в стомаха, в слънчевия сплит. Не ми обяснява, просто ми събира нещо. Притиска ми стомаха и имам усещането, че отслабвам. Ще ми помогне да се структурирам. Накара ме да се чувствам със слаба фигура. Сега отслабва усещането. Пак е в стомаха, но не е толкова интензивно. Питам ги, но няма да дадат нищо друго. Следващия път.
Юлияна: Добре, аз да попитам каква е причината за проблемите със ставите и кръста? Докато си почиваш, могат ли да бъдат излекувани?
Астрея: Нищо не казват, само чувствам тежест в гърдите. Сега не чувствам никаква болка.
Юлияна: На какво се дължи тази тежест?
Астрея: Мъка.
Юлияна: И там има мъка. Какво ще правиш с тази мъка?
Астрея: Ще извикам Посейдон на Вики.
Юлияна: Добре, извикай го.
Астрея: Много е, няма да може сега да изчисти всичко. Ще продължи и докато съм будна.
Юлияна: Ти можеш ли да му помогнеш в чистенето?
Астрея: Не, като парализирана съм. Не че не мога да мърдам, но усещането ми е…
Юлияна: Да, и по-добре да не мърдаш?
Астрея: Да.
Юлияна: Доколкото разбирам, днес е по-добре да не искам да се прави каквото и да е усилие?
Астрея: Да. Имам усещане за енергия, която се променя непрекъснато около мен. Става по-плътна в момента, много плътна.
По-късно, в разговор, Астрея сподели, че тогава ú е било трудно да говори. Било ú е много по-лесно и по-приятно да се отпусне и да чувства как енергията преминава през тялото ú. Добре е човек да споделя усещанията си докато е в регресия, тъй като това улеснява водещия.
Юлияна: Като лечебен процес?
Астрея: Учебен. Да разпознавам енергията. Подготвят ме за курса на Атина, трето ниво. Много плътна енергия чувствам, бих могла да я оприлича на мастило, тъмно синьо, като с консистенция на петролено петно. Чудя се дали не е арх.Михаил.
Юлияна: Попитай какво е това, полезно ли е за теб?
Астрея: Силна енергия, да я разпознавам.
Юлияна: За теб добре ли е да контактуваш с нея? За какво би послужила?
Астрея: Като да събира мръсотия. Сега се чувствам като в съд, без да се виждат стените, отгоре има, не знам дали си виждала такова нещо, бяла прозрачна течност, а отдолу има тъмно синя течност, като се накланя в различни посоки и те като да се разливат, отгоре остава винаги бялата, отдолу остава винаги тъмната.
Юлияна: За какво би послужило това в ежедневието на Астрея?
Астрея: Изобщо не знам защо го виждам. Но вече го познавам. Сега постепенно започва да се избистря и да изчезва, като някакво изчистващо вещество, на водна основа. То не е на водна основа, само така ми хрумва да го опиша …
Юлияна: Може ли да се ползва при лечебни процеси?
Астрея: Трябва да експериментирам.
Юлияна: Кой може да ти помага в експериментите?
Астрея: Арх.Михаил, но се смее. Все едно ме пита: “Е, не знаеш ли кой може да ти помогне?” /сякаш се подразбира/ Сега е много ведър, като да се усмихва. Чувствам го все едно винаги сме били заедно, като другар ми е.
Юлияна: Явно днес те ще водят всичко.
Астрея: Непрекъснато чувствам да се променя енергията.
Юлияна: Цветовете променят ли се?
Астрея: Да. Не ги виждам сега като цветове. Осъзнавам, че съм тук, виждам че съм тук, просто не мога да се движа. Изтръпват ми за малко краката, после … Като на вълни се движи енергията, като да ме почистват. Сега е бяла. Имам чувството, че съм като в кубче, в което изливат различни видове енергия. Днес ще те чистим и ще те зареждаме. Когато ми каза да се свържа с Източника, ми изтръпна цялата глава. Много силно. Все едно се включи кабел от темето ми, към източника.
Юлияна: Аха, и вероятно сега текат пренастройки на тялото?
Астрея: Не само на тялото. Непрекъснато чувствам как всичко се сменя, плътна, лека, после пак плътна енергия. В момента е друго, сега все едно съм изтръпнала цялата. Не знам кой го каза, но чувам: Понеже много те мързи, и това е начина да напреднеш. Хем ми се карат (чувствам го по енергията, която излъчват към мен), ама не са сърдити, просто ми показват, че е важно да работя за душата…
Юлияна: Много те мързи, в смисъл какво е могло да направиш? Ти знаеш ли?
Астрея: Умът ми го знае. Да правя по-често Акашови, по-често медитации.
Юлияна: Добре, нека да попитаме тази част, която те спира да правиш по-често Акаши, по-често медитации…
Астрея: Хм, не знам защо сега те виждам да се гримираш.
Юлияна: Кой?
Астрея: Ти. Много интересно – срещу едно огледало свети и си слагаш спирала. И си много щастлива. Усмихнала си се и си слагаш спирала. Как се усмихваш, само да знаеш!
Юлияна: Много ми е тъжно тези дни, сигурно затова. Като да нямам надежда.
Астрея: С някой си говориш и се гримираш, ама си много усмихната. Гримът не е тежък, а просто освежаващ. Нещо много те е ентусиазирало, защото виждам, че се смееш и говориш с някого много оживено...
Юлияна: Дано. Готино. Все едно че и мен ме включи в лечебния процес, така се почувствах. През мен тръгнаха някакви неща./Понякога се случва и водещият да участва в процеса./
Астрея: В момента работят на стомаха нещо. За бебе. Много странно, защото и умът ми се включва. Стават някакви разговори. От време на време чувам: “Не се притеснявай, всичко ще бъде наред.” Само това чувам.
Юлияна: Да, това много често го казват. Толкова често, че понякога се чудим дали е вярно, но всъщност е вярно. Всичко каквото чуваш най-вероятно е от тях. Поясняват ти какво правят.
Астрея: Виждам калинка, която прелита пред мен. Много странно. Хвърчи си напред-назад. Усещам, че е свързана с игра. Показва ми, че животът ми ще бъде най-лесен когато се приема като игра. Като не приемам на сериозно нещата. И не слушай другите, слушай себе си, ми казват. Ти най-добре знаеш какво е добро за теб. И се свързвай по-често с нас. Ние сме около теб. Имам усещането, че чета от Акашите в момента. Постоянството ще ти даде по-добри резултати и по-здрава връзка с нас – твоите енергийни спътници. Днес, чувам, е било време за лечение, подготовка. И сега ми казаха: Хайде, готова си.
Юлияна: Да, и аз останах със същото усещане, че все едно приключихме. Това приключване на сеанса ли е?
Астрея: Да, аз даже започнах да си чувствам раменете.
Юлияна: Как си чувстваш тялото?
Астрея: Отпуснато, не мога да го движа. Не знам ангели как могат да са възмутени, но все едно аз търся отговори и не ги призовавам, а те са си все около мене и винаги мога да ги извикам и ще ми помогнат, а аз не се сещам. От този парадокс идва тяхното “възмущение”, че не ги моля за помощ по-често.
Юлияна: Питам тази част от Астрея, която все едно че не търси помощ, каква е причината да не я търси?
Астрея: Вкопчила съм се в ежедневието. Сякаш съм обърнала гръб на духовното.
Юлияна: Каква е причината?
Астрея: Чувам мързел, но усещам, че е нещо друго.
Юлияна: Кой каза думата мързел?
Астрея: Астрея.
Юлияна: Добре. Сега питам този аспект на Астрея, който знае истинската причина – коя е тя?
Астрея: Само един мой образ, но срамежлива. Все едно се срамувам.
Юлияна: Това ще се промени ли?
Астрея: Да. Всичките са ми някак на гърдите в момента, усещам ги като топка.
Юлияна: Добре. Ти как се чувстваш?
Астрея: Странно, защото изведнъж се появи това чувство – като топка на гърдите. Малко ми тежи. Виждам я като нещо прозрачно, с различни тъмни цветове. Сигурно са мъките, но ги чувствам все едно че могат да се откъснат. Не сега, но могат.
Юлияна: Един вид още не си готова да ги освободиш?
Астрея: Да. Сега се съсредоточиха – бяха по-близо до сърцето, а сега са към средата на гърдите. Сега се завихриха като фуния, все едно тайфун, като центърът на фунията започва от гърдите и се разширява нагоре.
Юлияна: С какво са ти полезни? Каква е причината да трупаш тези мъки?
Астрея: Събирам ги от хората.
Юлияна: Все едно не знаеш какво да ги правиш, така ли е?
Астрея: Да.
Юлияна: Съзнателно ли ги събираш, или несъзнателно?
Астрея: И двете.
Юлияна: Добре. Нека да попитаме арх.Михаил или друг водач, който отговори: В ежедневието си Астрея какво да прави с тези мъки?
Астрея: Да ги изхвърля.
Юлияна: Как?
Астрея: Видях една свещичка. От време навреме да ходя в църква и да помоля да вземат тези мъки.
Юлияна: Един вид като материална заявка?
Астрея: Катализатор.
Юлияна: Свещичката?
Астрея: Да.
Юлияна: Добре. Запомни го.
Астрея: В момента съм в църквата. Странна енергия усещам вътре, много силна, като вихър. Енергията идва от светците вътре.
Юлияна: Ако в ежедневието си отиваш на църква и палиш свещичка, този процес ще се повтаря ли?
Астрея: Да, но тихо. Няма да има този вихър.
Юлияна: Вероятно когато сме в нормално съзнание не е същото. Но ще се получава изчистване?
Астрея: Да. На мъки. И по-често да ходя ми казват. Като храм на душата някак си…
Юлияна: Вкъщи можеш ли да го правиш това?
Астрея: Не е същото.
Юлияна: Добре. Когато си напълно готова, ми кажи. Когато освободиш мъките.
Астрея: Днес ще си вървя с…То продължава да работи това бижу на Вики. То ще чисти и докато съм будна.
Юлияна: Един вид ще си го носиш?
Астрея: Да. Аз го виждам как се върти. Има различни начини. Едновременно различни неща действат за изчистване, паралелно.
Юлияна: Какви са?
Астрея: И бижуто, и свещта, и молитва…
Юлияна: Дават ти техники какво да правиш?
Астрея: Така събуждам духовната си същност.
Юлияна: Как се отразява на душата?
Астрея: Олеква. Става по-щастлива. Сега виждам как мога да лекувам. Даже усещам как преминава енергията през мене като приемник, който предава. От едната страна призовавам Божествената енергия, която преминава през мен и от другата предавам към нуждаещия се от лечение. Само като трансформатор. Виждам много светло синя енергия, като при светкавиците, с такъв интензитет. Виждам как все едно в сградата, където живея все едно влиза през дясната ми ръка и излиза през лявата. “Откъдето трябва.” – ми казва.
Юлияна: Да. Явно си знаеш. Доверяваш ли се на процеса?
Астрея: Да, някак си е естествен.
Юлияна: Можеш ли да лекуваш по този начин?
Астрея: Май не. Не разбирам. Пак ми е тежко на сърцето. Днес ще отида до църквата. Даже усещам мириса на дима от свещи.
………………..
Астрея: Ние задействахме като втора част от регресията с друга енергия. Сега все едно кафява пелена има върху мене.
Юлияна: Добре ли си?
Астрея: Да. Направо имам чувството, че винаги мога да си седя така. Усещам как краката ми стоят в една точка, и сякаш някой върти тялото от ляво на дясно ми, като използва за център точката, в която са ми краката и ми се вие свят. Все едно ме дърпа наляво, надясно, и пак работи върху корема ми. Сега имам чувството, че някак събират от мен ненужната енергия.
Юлияна: Явно се работи и е важно. Когато си готова да приключим ми кажи. Ако имаш въпроси ги задавай.
Астрея: Видях един букет с цветя и съм готова.
Юлияна: Супер! Какви са цветята?
Астрея: Разноцветни – бели, розови, лилави, и зелено има.
Юлияна: Май те поздравиха? Нека да благодарим за лечебния процес, да благодарим за всичко, каквото ни беше показано, да благодарим и за това, което не ни беше показано. Благодарим за уроците, насоките, за техниките.
Следва връщане…
Текстът е редактиран с помощта на Астрея. Тя добави някои по-подробни описания на това, което беше преживяла, но не беше споделила по време на регресията. Установи, че думите бледнеят в сравнение с това, което е видяла, усетила и преживяла по време на срещите.
Всички подробности, касаещи личния ú живот, са махнати и името е променено.
Бижуто на Виктория е истинско. Всеки, който пожелае, може да си поръча Посейдон или бижу по индивидуална заявка, съобразено с нуждите на клиента. Материалите, с които се работи, са кристали, съчетани със сребро или мед.
Снимки: https://www.facebook.com/silvervictory.jewelry/
