dzhudi

ПРЕЧИСТВАЩАТА СИЛА НА ОГЪНЯ

Джуди дойде при мен с множество въпроси. Това беше първата й регресия. Беше омъжена, с деца. Имаше откъслечни спомени от минали животи. Контактуваше с водач, когото тя наричаше Мое. Беше написала книга, чиято история й беше дал Мое. Желаеше да се срещне със своите водачи, да види минал живот, да разбере какви са връзките й с членовете на семейството й и двама приятели. И защо качва килограми. Доста смела и голяма заявка. Не знаехме какво ще се получи. Джуди предпочете първо да се срещне с духовните си водачи.
След регресията сподели, че Мое се е появил съвсем в началото, хванал я за ръка и я повел. Чувстваше се спокойна, приета, обичана и напълно своя в негово присъствие.

След въвеждането в сцената Джуди усети приятна зелена трева под босите си крака. Видя се като млада, красива жена на около 20-30 години. Беше облечена с бяла роба, като ризата от националните ни носии, без накити и украшения. Чувстваше се като новородено, със съвсем чисто усещане, като първично невинно състояние.
Първо се появи нейният водач, когото тя предварително беше нарекла Мое. Беше облечен по същия начин като нея. Каза, че се е прераждал на Земята, бил е човек много пъти. В момента също е прероден в тяло и е известен. Но, по разбираеми причини, не пожела да назове името си.

Джуди: Той ми казва, че едно от неговите прераждания вече ми го е разказал. Това е една история, която аз сънувах и след това на живо сякаш сънувах отново, но май не съм си я записвала.
Ю: Каква е причината да ти разказва тези истории?
Джуди: Все едно са част от мене. Ако разбера той как се е чувствал в тези животи, в тези случки, ще познавам хората. Ще знам как сега се чувствам аз и как се чувстват останалите.
Ю: Това за какво би ти служило?
Джуди: За разширение.
Ю: Каква е целта на разширението?
Джуди: Да се върнем в източника, да се слеем с всичко останало.
Ю: Това разширение свързано ли е с килограмите, които трупа Джуди?
Джуди: Не.
Ю: Вие двамата имали ли сте общи минали животи?
Джуди: Да, той се смее, защото вече ми е казвал, че сме имали.
Ю: Иска ли да покаже някой от миналите животи, някоя случка?
Джуди: Нищо не казва сега. Преди малко, когато започнахме обаче, се появи образ на жена, която не съм аз. Като втори водач.
Ю: Добре. Искаш ли да повикаме и втория водач, да се запознаете?
Джуди: Може, не знам.
Ю: Добре, нека да поканим втория водач, който се е появил.
Джуди: Това е жена. Тя ми изпълва лицето с горещина в момента. Много ярко. Като слънчевата светлина, сякаш преобразува лицето ми в самото слънце. Така се чувствам – хем горещо, хем светло. Не е лошо, не е неприятно, напротив.

Малко по-късно научихме името на жената – Майа.

Ю: Носиш й дар, дай й го! Може да е материален, може да не е.
Джуди: Аз ли? Нищо не нося.
Ю: Какво би й подарила, ако имаше?
Джуди: На нея? Вода, не знам защо така се появи. Представих си, че в ръцете си държа вода.
Ю: Добре. Вероятно тя има нужда. Подай й водата. Какво се случва?
Джуди: Нищо, тя е щастлива. Просто я пое. Някак се интегрира в тялото й.
Ю: Тя на какво те учи? Нейните дарове какви са за теб?
Джуди: Тя не е много сговорлива. Сякаш само присъства. Обаче и тя ме обича. Тя ме погали по лицето.
Ю: Ако имаше послание към теб от нея в момента, то как би звучало?
Джуди: Приеми се. Ще бъда в тебе.
Ю: Кой е най-добрият начин в ежедневието на Джуди да се свързва с тази жена? По какъв начин можете да се свързвате?
Джуди: По всеки. Просто мога да я усещам, стига да иска Джуди. Само да си помисля за нея. Няма да се прояви, ако няма мъжко присъствие. Това е като женската енергия, която ще може… За да може да се заяви, й трябва като огледало. Тя е много светла. Сега слезе на нивото на сърдечна чакра и сега тука ми е светло и горещо. Преди малко ми беше тука, на бузите.
Ю: В какви случаи от ежедневието на Джуди би могло да бъде от полза това? Нека да даде някакъв пример за житейска ситуация, нещо, което да подсеща Джуди да се обръща към тази жена?
Джуди: Тя по-скоро е свързана с теглото ми.
Ю: По какъв начин?
Джуди: Ами не знам. Някаква горещина. Сякаш тя е истинското ми тяло. Всичко върху нея е материята.
Ю: Нека да попитаме тогава – каква е причината за качването на килограми?
Джуди: Искам да я скрия. Не искам да се вижда.
Ю: Каква е причината да не искаш да се вижда?
Джуди: Не знам. Страх ме е от нещо.
Ю: Страх от какво? Свързано ли е с минал живот? Или с настоящия? Готова ли си да видиш от какво те е страх?
Джуди: Аз съм готова да видя от какво ме е страх. Очаквам по някакъв начин да отреагира. Тя в момента е вътре в мен. Тя е по-весела, по-нежна, по-женствена, по-смела.
Ю: Май ти дава модел на поведение?
Джуди: Да. Тя ми казва, че съм като кокосов орех, много твърдо съм я свила. Не й давам нищо да направи.
Ю: По какъв начин можеш да освободиш това нещо? Този кокосов орех какво да го правим? Необходим ли ти е още?
Джуди: Тя каза, че ще го изгори.
Ю: Позволяваш ли й?
Джуди: Да.
Ю: Нека да попитаме досега за какво ти е служил този кокосов орех?
Джуди: Казва ми: Да се правиш на мъж. Може би да бъда силна.
Ю: Когато изгори кокосовия орех, на какво ще трябва да се научиш?
Джуди: Не е нужно да съм силна.
Ю: Готова ли си да се учиш на това?
Джуди: Да, искам да се науча.
Ю: Добре. Позволи тогава.
Джуди: Много силно ме гори.
Ю: Като лечебен процес?
Джуди: Нещо такова. Изгубих представа за това, което е около мен. Сякаш усещам това, което излиза от гърдите ми – като горещина и като светлина. И то прави директна връзка с Източника, като лъч светлинен.
Ю: Добре ли е за теб?
Джуди: Да, харесва ми. Малко е болезнено. Не физически, а психически болезнено. Като когато трябва да скочиш отнякъде, и точно преди да скочиш какво си мислиш. Самият полет би бил хубав, но точно преди да скочиш е нещо такова. Аз искам да скоча между другото. В момента усещам как ми гори, как да кажа – повърхността.
Ю: Когато приключи процесът, ми кажи.
Джуди: Ама извади ме, защото на мен ми хареса. Мога да си стоя в това състояние.
Ю: Нищо, постой. Всъщност, искаш ли да те извадя?
Джуди: Ами да, всъщност тя сякаш ми показа, а не че сега трябва да се случи. Мисля, че ще съм в състояние да я викна отново.
Ю:Добре. Тя иска ли още нещо да ти каже, да ти покаже?
Джуди: Не, тя се заяви като Богиня, като моята женска същност, която ми е липсвала. Или пък не съм й давала да се прояви. По-скоро това второто.
Ю: Благодари й тогава и да поканим на среща следващ водач. Някой ако иска да се представи. Арх.Михаил може би?
Джуди: Не. Видях един дядо. Типично като от Властелина на пръстените. С брада и с жезъл като тояга. Той стои по-далеч. Белобрад, с побеляла коса.

Вторият водач се казваше Сахаел.

Ю: Той на какво те учи?
Джуди: Той сякаш ме връща в правия път, като страж. Ако нещо съм сгрешила, ако нещо не съм разбрала, ме връща да го направя отново.
Ю: По какъв начин Джуди разбира, че я връщат в правия път?
Джуди: Ми не ми се получава. Като пречка ми се появява. Той казва, че добре се справям.
Ю: Иска ли да даде насоки за твоето развитие, за бъдещето?
Джуди: Казва, че не иска да ми се кара на такъв въпрос. Много е такъв… като назидателен. Ама забавно назидателен. Точно като мъдрец: „Не ми задавай такива въпросииии! Я не ми хитрувай!“ /смее се /
Ю: Нека да каже тогава кои са подходящите въпроси, когато се обръщаме към него?
Джуди: Да премахва пречки. Ако искам да се премахне някаква пречка, той ще я премахне.

До този момент не бях осъзнала, че един и същ водач може да поставя и да премахва пречки.

Ю: Как можеш да се свързваш с него в твоето ежедневие?
Джуди: Да си го представя така, както сега си го представих.
Ю: Добре. Запомни образа… Искаш ли нещо да му подариш?
Джуди: Една целувка по бузата – като на дядо. Някак му се радвам, като на дядо. Не знам защо като дядо ми се явява.
Ю: Да го попитаме – защо се явява с образ на дядо?
Джуди: Защото иначе ще хитрувам. А така има авторитет.
Ю: Каква е причината Джуди да хитрува?
Джуди: Искам да прескачам стъпки, а не може. И той ме спъва на предното стъпало, за да не прескачам стъпалата. Едно по едно, така казва.
Ю: Да, и при мен е така – едно по едно. Друго какво иска да ти каже или да ти покаже? Примерно има ли някакво отношение към твоето семейство или за Кетрин?
Джуди: Не, за семейството ми не. Но с Кетрин има някаква връзка и с прия телката ми Петя има връзка. Но не знам каква.
Ю: С какво е важна Кетрин за живота на Джуди?
Джуди: Тя ми дава криле.
Ю: Ти какво й даваш?
Джуди: Криле.
Ю: А Петя?
Джуди: Петя точно като него ме спъва. Той не ми пречи, просто не ми разрешава да правя необмислени…
Ю: И Петя по този начин?
Джуди: Да, той се проявява чрез нея. Все едно ми казва да я слушам.
Ю: Ти имаш ли въпроси към него?
Джуди: Да. Искам да го питам той неин водач ли е, защото аз видях придружителя на Петя, но в друг образ, с друго лице и друга фигура. По друг начин изглежда. Той ми казва, че е един и същ.
Ю: Каква е причината да се представят в различни образи?
Джуди: Такава нужда имаме. За мен това е валидно, за нея друго.
Ю: Добре. Стана ми интересно – в ежедневието Джуди как може да различава енергията на този водач, да е сигурна, че общува точно с него? Необходимо ли е да е толкова сигурна?
Джуди: Не, още докато ти задаваше въпроса, ми каза, че няма как да съм сигурна. Но това не е целта. Аз ако съм сигурна, той все едно не си е свършил работата.
Ю: Супер! Много благодаря за отговора. Ти имаш ли други въпроси към него?
Джуди: Не.
Ю: Той иска ли още нещо да каже?
Джуди: Не.
Ю: Да му благодарим тогава за срещата.
Джуди: Да, аз му се поклоних. Той се хили.
Ю: Супер. Те са много готини водачите. Да видим друг водач ще се появи ли? Да поканим някой друг, ако дойде.
Джуди: Появява се някой много голям, сякаш не ми разрешава да го видя. По-дистанциран стои. Като с броня. С типичното изражение на ангел или архангел от картинките. Защото тези предишните не бяха така. Обаче ми се появява само с детайли, само части. Обаче тази е огромна фигура, за разлика от тези, те бяха горе долу колкото мен, старчето беше малко по-дребно, а този е някакъв исполин. Ама не е 2 пъти по-голям от мене, а много пъти по-голям.
Ю: Цвят?
Джуди: В червено. Не е ярко червено, а в такива оттенъци. Нещо между златисто и червено, като проблясъци има. Този е с криле. И е огромен, и много красив. Сякаш е Михаил.
Ю: Той ли е, попитай го. Арх.Михаил ли е?
Джуди: Да, той е.
Ю: Да благодарим за срещата с него. Носиш му дар – какво би му дала на него?
Джуди: Не знам защо, но си помислих сърцето си.
Ю: Доверяваш ли му се?
Джуди: Да. Обаче той стои все така. Не позволява близък контакт. В същото време е много добронамерен.
Ю: Каква е причината да стои настрани? Ти позволяваш ли по-близка среща с него?
Джуди: Аз я искам, но той пази дистанцията. Сякаш ще се унищожа сама. Може би не съм готова. Поддържа дистанцията заради мен.
Ю: Нека ако иска да каже нещо или да покаже това, което е най-добре за теб в момента.
Джуди: Привежда се към мен и ме целува по челото.
Ю: Супер. Какво е усещането?
Джуди: Невероятно. Плаче ми се. Не знам защо. Те са много силни, вибрацията им е много…
Ю: Арх.Михаил за какво помага на Джуди в нейното ежедневие?
Джуди: Негова съм си. Той ми е дал Мое. Мое е като пратеник, като начин да мога да общувам с него. Мое е проекция на този архангел. Питам го какво общо има Самаел. Той не ми говори с думи, но аз го разбирам. Казва ми, че все едно няма разлика между тях. Това са му аспекти, като лъчи. Попитах го той ли ме спаси, защото веднъж ми се случи едно нападение от някакво тъмно същество, аз не ти разказах одеве, тъй като нямаше как всичко да ти разкажа, но по време на една медитация едно такова тъмно същество ме нападна, искаше да влезе в мене. Аз го видях. За пръв път ми се случваше такова нещо и тогава Мое ме спаси. Сега го попитах всъщност той ли ме е спасил? Той казва, че е Мое. Не самия Михаил, а Мое. Правилно съм видяла тогава.
Ю: Супер.
Джуди: Сякаш ще се върна при него после, след смъртта. Като умра, ще стана част от арх.Михаил. Все едно съм негов лъч и ще ме засмуче и ще се върна там.
Ю: В ежедневието си добре ли е Джуди да се обръща към него за помощ?
Джуди: Винаги. И не само. Казва ми, че мога да се обръщам към всички, че никой не би ми отказал помощ. Разбира се, и към него.
Ю: Кои всички има предвид?
Джуди: Към другите аспекти ми казва. Има предвид Рафаел. И Габриел ми казва, не знам защо. Също и Самаел, който е самия той. Или Мое. Той казва, че няма разлика към кого ще се обърна. Ако искам да е бързо /като време, като срок/, да е Рафаел.
Ю: А към Габриел кога да се обръщаш?
Джуди: Когато не разбирам нещо, когато искам да ми се изясни. Когато нямам връзка с Интернет, не знам защо ми казва това. В смисъл, когато ми се повреди компютъра. Това чувам. Може да е нелепо, но…
Ю: После ще мислиш дали е нелепо. Всичко е ОК. Към Самаел кога да се обръщаш?
Джуди: Когато си мисля, че никой не ме обича.
Ю: И към Мое?
Джуди: То е Мое. Все едно приравнява Самаел на Мое. За него е едно и също.
Ю: А когато пишеш? Към кого да се обръщаш?
Джуди: Казва, че не мога да пиша така. В смисъл, че ако трябва да напиша нещо, те ще ме намерят. Връзката е обратна в този случай, не е по моя заявка.
Ю: Имаш ли някакви доуточняващи въпроси?
Джуди: Ами не. Преживяването беше твърде силно и… /плаче/. Ако може да ми покажат някакъв минал живот или нещо, което би ми изяснило отношенията сега със семейството, с приятелите, защото имам откъслечни като образи, но никога не съм била сигурна, че това е част от предишен живот?

Джуди не получи веднага спомена за минал живот. Беше й показано, че трябва да започне да забелязва дребните неща, да им отделя време – както в регресията, така и в ежедневието. „Защото в ежедневието си виждам много неща, но мисълта ми е другаде… Като че ли съм задръстена с мисли. Нищо не трябва да ги правя, просто да ги изплача, да ги изживея. Да си преминат, но все пак да отделям време и за наслада. Сега ми показват чаша с кафе. Сякаш аз пия кафето, докато правя нещо друго. Те ми казват, че трябва да гледам в чашата само. Да фиксирам вниманието си върху това. Докато правя това, да няма други мисли.“ Не можеше да види минал живот, защото беше претоварена с информация.

След като получи тези указания, Джуди отново видя поле, трева, която боцка, жълта, точно като на Земята. Премина в Рим. Видя се като мъж, над 40-годишен, с къдрава тъмна коса. От съвременна гледна точка изглеждаше с правилни, но груби черти. Беше войник, носещ снаряжение и обикаляше като караул, сам. Вървеше по широк път, с коловози, прокарани от каруци. Отстрани имаше дъбова гора. Чуваше щурците, пот се стичаше по ръцете му. Беше му горещо. Чувстваше се изморен, нещо му тежеше. Разсъждаваше за живота. Не искаше да убива, а сякаш беше принуден да върши това. Мразеше императора. После този мъж вече беше на баир и гледаше отвисоко някой да не пристигне.
В ежедневието си войникът живееше бедно. Джуди видя дървени огради, двор с кокошки, които ходят по пръст, прихлупено помещение, което е нещо средно между къща и кошара. Имаше семейство – жена, която не обичаше; възрастна майка, която приличаше на сегашната й майка; и деца, които нямаха съществено значение за настоящия живот. Жена му беше с тъмна коса, приятна, средно едра, с дреха без ръкави и нещо на кръста, като колан. Джуди не можа да определи точно какво е. Те не се поглеждаха, сякаш се разминаваха. На войника му беше прекалено трудно да се грижи за семейството. Искаше му се да им предложи нещо повече.

Докато разказваше, Джуди сменяше глаголните времена – говореше ту в сегашно време, ту в минало. Това често се случва в регресия.

Ю: Какво от този минал живот е важно за сегашния живот на Джуди?
Джуди: Появи се стареца с тоягата. Сякаш ми размахва пръст, в смисъл: „Що правиш същото? Що поддържаш такива отношения на някакъв комфорт, който дори не е комфорт. Ти се напъваш, на теб ти е трудно и знаеш, че щастието никога няма да дойде. Това е някакъв бит.” Каза ми, че тогава майка ми ме е укорявала, а сега не ме укорява.
Ю: Нека да видим някаква случка, свързана с майката на този мъж.
Джуди: Тя е някаква примирена. Тя обича сина си и не иска той да има такъв живот.
Ю: Какъв живот иска да има?
Джуди: Не може да му предложи нищо. Няма решение, тя просто му съчувства.

След това Джуди успя да разгледа подробно живота на войника:
При първия спомен тя се видя като 3-годишно дете, което играеше с коза, буташе се в нея, беше му забавно, безгрижно.
Когато се пренесе около 9-тата си година, разбра че на тази възраст е загубила баща си. Върнахме се малко назад във времето и Джуди видя, че са били в близки отношения с бащата, че той е разказвал много истории на детето. То все още не е било оформено като характер и му е било много трудно да понесе загубата. Много мъка и гняв бяха останали от тогава. Бащата е починал по време на война, бил е принуден да стане войник. По-късно майката обвиняваше сина си, че и той е станал войник като баща си, притесняваше се, че и той може да умре по същия начин. Но мъжът от този живот не можеше да направи нищо по-добро като възрастен. На външен вид бащата много приличаше на близък на Джуди от сегашния й живот, с когото тя беше в неизяснени и сложни отношения.
Джуди видя, че на 15-16 г. възраст пасе собствените си биволи. Имаше сестра, която не беше от значение за сегашния й живот.
На около 19-годишна възраст момчето вече беше влюбено, но любовта не беше споделена. Момичето е било от друга класа и той само си е мечтаел за нея.
На около 23 години мъжът е станал войник. Живееше на същото място, но ходеше на походи. Това го изморяваше. Беше недохранен, и това усещане беше оставило траен отпечатък в съзнанието на войника. Джуди видя армия, каруци, хора, които готвеха и раздаваха храна, но хората гладуваха.
На около 27-годишна възраст се е оженил по настояване на майка си, само защото така се прави. Войникът не е обичал жена си, мисълта за женитба му е била досадна. Той самият вече е бил изморен от живота, убивал е хора и е бил раняван. Това му е тежало.

Явно убийствата бяха оставили дълбока следа, тъй като в този момент изненадващо се появи спомен от втори минал живот. Джуди вече го беше виждала.

Джуди: Друг живот, пак в Рим. Но там ми е неясно – там или аз съм гладиатор, или съм жена на гладиатор и също се бия. Някакви такива…
Ю: Възможно е да виждаш и паралелно на моменти различни животи.
Джуди: Да. И една такава битка, която е била много тежка ни е преобърнала живота и или аз съм била жена и съм накарала мъжа си да избяга, или аз съм била мъж и съм се била…
Ю: Като гладиатор ли?
Джуди: Да, да.
Ю: Сега виждаш ли го?
Джуди: Да, но съм го виждала вече. Това много силно емоционално вероятно е преживяно, защото решавам, че ще се махна на всяка цена, защото повече не мога да убивам. Аз съм убила човек и не мога да го преживея. И се махам. Обаче като боец съм била като чудовище, в смисъл много масивна, много едра, мъж съм била. Огромен мъж.
Ю: Ако този огромен мъж имаше послание към Джуди в този живот, как би звучало? Какво иска да ти каже?
Джуди: Никога не позволявай да се случва това.
Ю: А другият мъж? Боеца?
Джуди: Войника ли?
Ю: Мх.
Джуди: Войника иска от мене да не съм безразлична, да не се примирявам, да не се оставям на течението. Да не слушам, майката както го е накарала да се ожени, само и само да има… Щото така трябва. Сега ми казва, че това не го е направило щастлив.
Ю: Искаш ли да видиш момента на смъртта на един от двамата? Момента преди смъртта?
Джуди: Да, бих искала.
Ю: Кой?
Джуди: Ми не знам кой от двамата. Хайде на войника.
Ю: Да, на войника, че него повече го разглеждахме. Преди това искам да видим най-важната случка от живота на войника, която е най-важна за настоящия живот на Джуди.
Джуди: Най-важна е когато е умрял баща му. Сякаш не са намерили тялото. Сякаш се мъчи. Майка му е казала, че трябва да го погребат.
Ю: Кой е урокът, който е пренесен от този живот в настоящия живот на Джуди за довършване?
Джуди: Не знам. Сякаш с такива думи: “Намери тялото!”
Ю: Добре, нека да потърсим тялото. Къде можем да го намерим? Къде е тялото на бащата?
Джуди: Мх. В сегашния живот нямам идея.
Ю: Не, в тогавашния. Все едно се рееш отгоре и някой да те поведе, някой архангел, водач.
Джуди: Ми поле виждам. С такива… Те… ауууу, те миришат!
Ю: Олеее.
Джуди: Такива са… Като морга…
Ю: Къде е душата на баща ти?
Джуди: Тя вече се е възнесла.
Ю: Добре. Виждаш ли тялото на баща ти?
Джуди: Виждам много тела, но не знам кое е.
Ю: Как можем да се погрижим? Какво може да се направи за телата? Може би всички тела в такъв случай?
Джуди: Хрумва ми да запаля цялото поле.
Ю: Добре. Запали го.
Джуди: Всички да изгорят. Така ще се пречистят всички тела, не само неговото.
Ю: Супер.
Джуди: Да, видях как се запали. Всичко запламтя. И е гадно, и пушеци… И детето го е яд. То е било около 9 годишно. Това е гадно, защото той не е бил оформен.
Ю: Какво можем да направим за детето?
Джуди: Не знам, да го гушнем ли?
Ю: Гушни го. Прегърни детето. Ако искаш нещо да му кажеш, да го успокоиш.
Джуди: Прегърнах го. Той сякаш разбира, че това съм аз, че е той, че сме едно и също.
Ю: Супер. Променя ли се?
Джуди: Променя се. От този момент нататък детето знае, че винаги съм с него. Както аз сега зная, че Мое е винаги с мен. Нещо такова. Все едно ще усеща присъствието ми и затова ще е спокоен занапред.
Ю: Супер.
Джуди: Там горе, като се разхождам и си мисля – това първото, което видях, то е като хълм и долу в ниското има поле, части от гора, пътища други, много хубава видимост има.
Ю: Където бяха телата ли?
Джуди: Не, не. Първото, което видях. Мъжът беше около 30-40годишен, беше като на стража и само се разхождаше и наблюдаваше. И си разсъждаваше за живота. Това, което си разсъждаваше за живота, сега го връзвам с това, което детето видя и все едно е долу, в ниското запалено.
Ю: Остана ли нещо за довършване, свързано с този минал живот?
Джуди: Не.
Ю: Нека да видим вече момента преди смъртта на този войник.
Джуди: Има бели, прошарени мустаци.
Ю: Горе-долу на каква възраст?
Джуди: Над 60-годишен. Болен, като изсъхнал.
Ю: Има ли някой около него?
Джуди: Има, но не мога да ги оприлича на ония предишните…
Ю: Какво си мисли този човек?
Джуди: Изпитва 2 неща едновременно. Едното е, че иска по-бързо да умре, а другото е, че иска още един ден да види слънцето. Това е някаква борба. Има кръв, кашля.
Ю: Ако имаше послание в този момент, то как би звучало?
Джуди: Бъди смела!
Ю: Кой е най-важният урок, пренесен в настоящия живот на Джуди?
Джуди: Бъди смела! Не позволявай на нещата да ти се случват, ти ги случвай!
Ю: Супер. Преживей смъртта, ако е позволено.
Джуди: Не виждам причината точно, явно е от болестта. В един момент просто усещам как ми става прекрасно и чисто, и се издигам, и това е. Не изпитвам болка.
Ю: Да, обикновено това е.
Джуди: Не ме е страх, радостно е.
Ю: Искаш ли да видиш пътя на душата от там нататък? Или за днес толкова? Какво е усещането ти?
Джуди: Сякаш това не е толкова важно – после.
Ю: Да, и аз оставам с такова впечатление, все едно че приключваме.

В края на пътуването й беше казано: Ела пак.

Джуди: Като вълшебно пътуване е. Сега виждам облаци – тъмно лилав облак и все едно слънцето излиза с една такава оранжева светлина. Много е готино.
Ю: Супер. Запомни усещането…

Следва връщане…

Снимка: Интернет

Please like & share:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>