Живял е нявга Цар велик. Могъщ е бил. И щастлив.

Но в ден един се случила беда – загубил лявата си той ръка. В миг един от съня се събудил. И разбрал: Без нея пак съм цял. Илюзия това е – да си мислиш, че си цял само с две ръце. Целостта е във сърцето. Счупи ли се то, хвръкват хиляди парчета.

Осъзнал това Царя тъй велик. И се поклонил – ниско, доземи – на своята съдба. Мъдро рекъл е така:

– Оставам тук, на таз земя. Ще се грижа аз за свойто Царство. Тук ще съм щастлив.

И е заживял, в мир със себе си е бил. Цъфнали цветята в двора, птици огласили са простора. Царят всемогъщ щастлив е бил. А лявата ръка? Случило се тъй в съня, че тя се появила – ей тъй, от нищото дошла. И рекла:

– Царю честити, ти го разреши! Чудото се случи! Позволи ми да се върна пак при теб!

Учуден Царя бил. Но си позволил – нали е сън – себе си да види с две ръце. Образът се изяснил – бил е с две ръце.

Така се събудил. Изненадан бил от Чудото велико – лявата ръка била си там, на неговото рамо! От почуда Царя тъй велик се свил – решил, че е откачил. Чудото е продължило – лявата ръка се свила, станала е малка и почти се скрила. Леко промълвила:

– И сега?

– Искам аз и лявата ръка! – рекъл Царя във захлас.

Лявата ръка е взела свойта сила. Така се появила. Редом с Царя е била, вършела и тя великите дела.

Царя бил щастлив. Така благодарил за своята съдба.

Снимка: The Happy Prince / you tube