Споделям Регресия, която може да бъде полезна за онези хора, които се сблъскват със смъртта в нейната неочаквана и нелогична от човешка гледна точка форма.
Предложеният текст нагледно показва страховете и съпротивите на КТ, постепенното им отпадане и достигането до целта  на преживяването ú. КТ получи необходимата ú информация под формата на символи и емоции. Такъв тип Регресии обикновено се случват, когато човек не си вярва и е много аналитичен. Тогава изплуват страхове и съпротиви и подсъзнанието намира уникален начин да ги трансформира.
КТ имаше огромното желание да се докосне до привидно непознатия свят на Душите и успя. Търсеното от нея успокоение дойде половин година по-късно. Тогава получих и позволението да публикувам текста. Но мина още половин година, преди аз самата да мога да го публикувам. Вероятно и това не е случайно. През този период преживяхме COVID – пандемията; всички ние минахме през различни, нови етапи и много хора се сблъскаха с нелогичната и неестествена смърт на близки хора. По неясни за мен причини споделям текста една година след неговото набиране.
КТ имаше опит с метода Регресия. Месеци преди нашата среща тя изгубва сестра си „неочаквано и завинаги”. КТ все още не беше се съвзела от шока, предизвикан от това нелепо събитие. Искаше да разбере как е сестра ú в невидимия за нея свят и да попита има ли нещо, което иска да предаде, защото бяха останали много неизказани неща.
Личният ми опит показва, че силните емоции не пречат на този тип Регресии.
Въпреки опита си, КТ беше силно притеснена от процеса и не си вярваше. И за пореден път информацията дойде по “заобиколен начин”, чрез много символи и емоции. Оказа се, че МС знае какво се случва с близките ú. Най-важното послание беше, че тя се чувства добре и не е нужно нищо да се прави от нейно име.
Всичко изглеждаше така, сякаш МС е свършила всичко необходимо, знае какво се случва с близките ú хора и е много спокойна.
Това преживяване беше много полезно за  КТ, по нейните думи, тъй като картините, които видя, заместиха в съзнанието ú последните неприятно запечатани спомени.

……………………………………………..

Ю: …Отиваш на твоето безопасно място, всеки човек има такова. Може да съвпада с твоето любимо място…

КТ: Първото нещо, което видях беше хралупа, една хралупа в едно дърво. Седях там клекнала, там съм и сега. Навън е доста тъмно. Спокойна съм и съм вътре в хралупата.

Ю: Добре. Какво има в тази хралупа? Можеш ли мислено да я пипнеш?

КТ: Мога, да. Има мъхове, влажни са. Много интересно, защото хем е тъмно, хем виждам ярко зелен цвят!

Ю: Чудесно!

КТ: Много мека хралупа.

Ю: Можеш ли да се облегнеш, имаш ли нужда?

КТ: Не, не съм се облегнала. Зад мен има изкорубено дърво, зад гърба ми. Неравно е, не е гладко. Няма нужда да се облегна. Стоя клекнала и се наслаждавам на този зелен цвят.

Ю: Как изглеждаш? Може мислено да си вдигнеш ръцете към очите.

КТ: Сякаш съм дете, момиче, не малко дете, такова 12-13годишно.

Ю: Там ти е добре?

КТ: Да, там ми е добре.

Ю: Кой се грижи за теб?

КТ: Няма никой наоколо.

 

Ю: Стои ли те се в хралупата?

КТ: Появи ми се желание да изляза.

Ю: Добре, излез.

КТ: Изведнъж стана много светло. Това е едно голо място, обляно със светлина, не е гора, по-скоро е празно наоколо, много странно. Няма пътека. Много е светло.

Ю: Как се чувстваш?

КТ: Добре.

Ю: Какво ти се прави тук?

КТ: Лети ми се.

Ю: Погледни се, можеш ли да летиш?

КТ: Не, не мога.

Ю: Кой може да лети? Огледай се.

КТ: Появяват се някакви крила, светло жълти.

Ю: Можеш ли да ги пипнеш, мислено?

КТ: Много е странно, те се движат, но няма нищо, само крилата се движат.

Ю: Може ли да са твои крила?

КТ: Не знам.

Ю: Вземи си ги.

КТ: Цялата ме побиват тръпки! Да, много ми харесват тези крила. И са меки, има пера, много пера.

Ю: Сякаш са твои?

КТ: Да, харесват ми.

Ю: По мярка са ти?

КТ: Да.

Ю: Поупражнявай се с тях.

КТ: Да, мога да летя! Много бързо даже! Мога да се спирам и да летя бързо.

 

Ю: Запомни го. Запомни усещането. Искаме Водач. Къде е добре да отлетиш?

КТ: Има някаква посока, има светлина пред мен.

Ю: Като тунел или…

КТ: Не, по-скоро като лъч.

Ю: Той те води?

КТ: Да.

Ю: ОК ли си да следваш лъча?  

КТ: Да.

Ю: Чудесно!

КТ: Като траектория, като път. Много интересно, че се движи като светкавица, излиза все едно един лъч, който има начало и край, и той се движи, като фойерверк, появява се и изчезва, появява се и изчезва, и малко ме кара да се лутам, тука-тука.

Ю: Кой движи лъча? Нека да се появи този, който движи лъча.

КТ: Като пръчица на фокусник по-скоро.

Ю: Аха.

КТ: Цък-цък.

Ю: Възможно ли е ти да го движиш?

КТ: Не, не мога.

Ю: Можеш ли да следваш лъча?

КТ: Да.

Ю: Добре, да видим до къде ще доведе това.

 

КТ: Изчезна.

Ю: Всичко ли изчезна?

КТ: Стана много тъмно.

Ю: Добре.  Появява ли се чувство?

КТ: Да, лека тревога. Но светло жълтия цвят на крилата е много ярък, и крилата са много големи, по-големи от мен.

 

Ю: Тоест ти стана по-малка или те пораснаха?

КТ: Не, те са много големи.

Ю: Добре.  Ако това е символ (крилата), какво би могло да означава?

КТ: Свобода, лекота. Сякаш искам да си летя, да се забавлявам, ама нещо ме спира.

Ю: Добре.  Да видим какво е това, което те спира? Да заеме образ или да дойде като мисъл?

КТ: Страх.

Ю: Добре. Чудесна емоция. От какво се страхуваш?

КТ: От тъмнината малко сякаш и от това, че няма никой. Да, по-скоро от това, че съм сама и никой не виждам.

Ю: Крилата там ли са?

КТ: Да. Почва да ми става много студено.

Ю: Добре.  Аз съм тук, ако усетя нещо обезпокоително винаги мога да те изведа. Потопи се в емоцията…

КТ: Стана ми много тъжно. Сякаш искам да кацна някъде.

Ю: Виждаш ли къде?

КТ: Много интересно, като шипков храст ми се появи. Много голям шипков храст. Страх ме е от бодлите, много е бодливо…

Ю: Ако кацнеш, ще се убодеш ли?

КТ: Да и ме е страх ме е да не си разкъсам крилата.

Ю: Тоест, ако кацнеш, трябва да кацнеш върху храста?

КТ: Да, то няма земя. Храста се движи свободно във въздуха.

Ю: Опиши го.

КТ: Има 4 основни клончета и е доста гол, няма листа. Мога да преброя 3 шипчици останали. Бодлите стават все по-големи, сякаш в момента растат, не мога да кацна там.

Ю: Аха, кое ги кара да растат? Какво им дава енергията да растат?

КТ: Не знам.

Ю: Попитай ги.

КТ: Мх, те ми казват злобата!

Ю: Спокойно, спокойно. Бъди наблюдател, безпристрастен. Все едно, че гледаш филм, някаква такава симулация. Каква е причината да ти се показва тази картина?

КТ: Не знам, аз се обръщам с гръб и тръгвам да бягам и тези, като вейки такива, тръгват след мене. Бодлите спряха да растат. Но този храст, тези 4 пръчки, които са такива извити, вървят след мен.

Ю: Можеш ли спреш и да ги погледнеш?

КТ: Да.

Ю: Страх ли те е от тях?

КТ: Не. И те спряха.

Ю: Ако ги пипнеш?

КТ: Да, мога. Даже мога да го отрежа.

Ю: Аха. Да видим какво ще стане?

КТ: Нищо, това е мъртво. Нарязах ги.

 

Ю: Браво! А шипките?

КТ: Бях забравила за тях. Те стоят, много са интересни. Сега се превърнаха във феички, жужат си такива… с червени шапчици, летят като светулки, приличат на светулки.

Ю: Питай ги, знаят ли къде е сестра ти?

КТ: Казаха ми, че е на един много мек, бял облак.

Ю: Могат ли да те заведат?

КТ: Изчезват и се появяват, сякаш се скриват от мен. Да, казаха, че могат.

Ю: Ти съгласна ли си?

КТ: Да.

Ю: Страхуваш ли се?

КТ: Много.

Ю: Те затова изчезват. Успокой се, аз съм тук, ако има нещо, което е притеснително, можеш да разчиташ на мен. Имам опит с тези неща, не си със случаен човек. Довери се на феичките. Остави всичко каквото знаеш, остави цензурата на ума. Нека Духът да те води.

КТ: Те тръгнаха.

 

Ю: Ако е добре за сестра ти и за теб, да те отведат. При мен става ведро, весело.

КТ: За малко спряхме. Нещо си говорят.

Ю: Довери се на Духа. Това са феички, няма да навредят.

КТ: Сега ми се появи една картина с много синьо небе, с много облачета.

Ю: Качи се на някое облаче.

КТ: Да.

Ю: Как е?

КТ: Крилата много натежават и облака започва да пада.

Ю: А, добре. Значи ти нямаш нужда от облак? Огледай облачетата – сестра ти къде е?

КТ: Малки, черни, като точици в облаците.

Ю: А, има и други души?

КТ: Да, много. Много са мънички.

Ю: Дишай. Разглеждай. Бъди спокойна там… Има ли познат?

КТ: Не, аз не мога да ги разпознавам.

Ю: Феичките наоколо ли са?

КТ: Да. Мисля, че забравям за тях.

Ю: Нека да те отведат при сестра ти, да ти покажат къде е, да ви свържат.

КТ: Появяват ми се много странни неща, появява се минзухар, една свещичка…

Ю: Това са символи.

КТ: Виждам една гайка.

Ю: Добре.

КТ: Имам чувството, че все едно я видях нея как лежи на едно облаче по корем и как чете книга. Обаче не мога да повярвам, че е така.

Ю: Естествено. Няма нужда да вярваш.

КТ: Това ми пречи в момента.

Ю: Да, ти не вярваш и във феичките, но те те водят. Затова ти казвам, че няма нужда да вярваш.

КТ: Сега виждам един бастун, такъв черен. Да, тя е там, на едно облаче, лежи по корем и са ú вдигнати стъпалата. И чете книга.

Ю: Вижда ли те?

КТ: Не.

Ю: Вземи бастуна и я потупай лекичко, за да те види.

КТ: Него го няма.

Ю: А, само се мярна?

КТ: Да. Аз съм доста далече от нея.

Ю: Да попитаме феичките, какво да направим? Сестра ти може ли да дойде при теб или ти да отидеш при нея? Или просто някой помощник ще предава посланията?

КТ: Сякаш тя не ми позволява да отида близо.

Ю: Както и в съня?

КТ: Да, точно както в съня. Даже се прави, че не ме вижда въобще, в смисъл не издава да ме вижда сега. В съня ме виждаше със сигурност. Сега си вдигна главата. Сега ме видя. Обаче, пак по същия начин я виждам както в съня, то се е запечатало някакси.

 

Ю: Дишай, дишай. Попитай това, което искаш да я попиташ.

КТ: МС, искаш ли да предадеш нещо? Искаш ли да ми предадеш нещо за теб, за твоите деца?

Ю: Дишай.

КТ: Гледа ме странно, враждебно някак малко! Изправя се. Започна да подскача от облаче на облаче и е много весела… И я виждам като… изведнъж я видях като подскачаща топчица!

Ю: Какъв цвят е?

КТ: Някакъв променящ се… като светло розово, светло жълто, светло зелено… като рошава топчица светлина… почна да подскача от облаче на облаче.

Ю: Ако имаше послание от тази картина, то как би звучало?

КТ: Аз я виждам като нещо много свежо. Сякаш е добре, спокойна е, прави това, което ú се прави.

Ю: От това ниво на съзнание как изглежда малкия ú син, от какво има нужда?

КТ: Сина ú? Не мога да разбера какво ме питаш.

 

КТ не разбира въпроса, което е индикация, че тя е в процеса. Много често се случва така, че човек идва на регресия с много силна емоционална травма, а по време на процеса едни от най-важните въпроси сякаш стават маловажни.

 

Ю: Тя има син?

КТ: Да.

Ю: От какво има нужда синът ú?… Безпокои ли се за него?… Тя как го вижда?…

КТ: Тя е много спокойна!

Ю: Има ли нужда ти да правиш нещо за децата ú?

КТ: Мисля, че не.

Ю: Правиш това, което е нужно, така ли да разбирам?

КТ: Може би да, не зная. Не реагира по никакъв начин.

Ю: Да, от тези нива на съзнание нещата изглеждат много по-различно отколкото в човешки план, нормално е. Тя ти дава послания с реакциите си, като символика.

 

КТ: И сега как да си да си повярвам? Стана черно и едно жълто копче с 4 дупки. Изчезна.

Ю: Какво символизира това?

КТ: Не знам.

Ю: Храста беше с 4 клона?

КТ: Да.

Ю: И сега са 4 дупки?

КТ: Да.

Ю: Да разгледаме дупките.

КТ: Нищо. То е много голямо, релефно и се върти, движи се. Едно черно пространство. Точно срещу мен, много правилно го виждам: кръгло, с 4 дупки. Този път изчезва, надясно изчезна, край.

Ю: Ако е символ, какво символизира?

КТ: Не мога да кажа.

Ю: Добре. Кой го управлява?

КТ: Не знам.

 

Ю: Няма го. Понякога има неща, които впоследствие се осъзнават. До тук имаме жълт цвят на твоите крила и жълто копче. Предполагам, че е различно жълтото?

КТ: Да, много различно. Това жълто беше наситено, есенно, а крилата ми са мнооого красиви, бяха много красиво жълти, като светлина.

Ю: Аз имам предположение. Добре ли е да ти го кажа?

КТ: Да.

Ю: Според мен храста и това копче символизират твои страхове, притеснения, неприемане?

Възможно ли е?

КТ: Да.

Ю: Докато крилата, жълтите, дават лекота?

КТ: Да.

Ю: А поведението на сестра ти показва: Няма за какво да се притесняваш?

КТ: Едно бяло перце се появи, което просто пада.

Ю: Кой го пуска? Погледни нагоре.

КТ: Тя.

Ю: Тя, нали? Сигурна бях. Вземаш ли перцето?

КТ: То пада още. Мога ли да си протегна ръцете и да го хвана?

Ю: Да, мислено.

КТ: Добре.

Ю: Прибери го. Какво символизира това перце?

КТ: Ми сякаш любов, някакво спокойствие ми дава.

Ю: Запомни го. Къде го слагаш перцето?

КТ: Държа го между двете длани.

Ю: Запомни чувството, запомни усещането. Питам сестра ти: Има ли кой да се грижи за сина ú… Кой се грижи за сина ú… Може да има отговор, може да няма… Чия работа е грижата за сина ú?

 

Отново няма отговор.

 

КТ: Ти можеш ли да я попиташ как е?

Ю: Кой, аз ли ?

КТ: Да.

Ю: Добре. МС, покажи по един недвусмислен начин: Как си? Как се чувстваш? Как прекарваш времето си? С какво се занимаваш?

КТ: Аз не мога да кажа, някак ми се включи ума в момента.

Ю: Да, то стана вече без 16 минути. Може би това ще е.

КТ: В първия момент беше: Правя си си, почивам си. Но все едно аз, вече някакси много странно…

Ю: Да, да, изкарват те от процеса просто.

КТ: Да.

Ю: Добре, да благодарим. Искам преди да се върнеш, имаш време, лекичка, спокойна да се издигнеш малко нагоре, да направим…

КТ: Искам само да ú кажа нещо.

……………………………………………………

Следва най-емоционалната част от регресията – разговора със сестра ú. Не го споделям, тъй като е твърде личен за КТ. Оказа се, че МС знае как са децата ú и какво се случва с близките ú. Най-важното послание беше, че тя се чувства добре.

……………………………………………………..

Ю: Ако имаше най-важно послание от МС към теб, как би звучало?

КТ: Че се чувства добре.

Ю: Добре. Да благодарим.

КТ: Благодаря много.

Ю: Ще преброя от 3 до 1. Останаха ли въпроси в теб?

КТ: Няма, добре съм.

Ю: Добре.

Следва връщане…

 

Снимка: Интернет