Споделям регресията на млада жена, с трудно детство и продължаващи несполуки. По време на регресията стана ясна и причината за тях. Няколко месеца преди регресията баща ú е починал и Лина, както много хора, изпитваше вина за това, че не му е обръщала достатъчно внимание, докато е бил жив. Същевременно, сякаш е знаела предварително за тази смърт. Специфичното за Лина е това, че тя изпитва вина за какво ли не, това чувство е като част от нея. И се оказа, че има за какво. Лина е Пазител и има мисия в този свят, която тя до скоро беше забравила и не изпълняваше. Като резултат я връхлитаха неприятности, трудности и тежки депресии. Лина е лечител, който беше забравил за своето задължение. Сега си го припомни, все още трудно му се доверява, но поне го знае. Дни наред, след като проведохме регресията, тя си пускаше този запис и се потапяше в него. Вероятно си е спомняла доста неща.
В началото на регресията Лина сравнително трудно се отпусна. Търсехме най-важен минал живот, като очаквахме да е на земята. Но той беше на друга планета, с нейното семейство, във федерацията, от която е дошла. Преобладаващия цвят там беше светло синьо, тюркоазено, златисто – в този цвят бяха и одеждите на съществата, кожата им, атмосферата. Видя високи слаби хора. Тя е пазител, на висока позиция там. Върна се на това место с усещането, че е била на мисия, но не помнеше къде. Постепенно се оказа, че вероятно тази мисия е свързана с настоящия ú живот тук, на Земята. В другия свят, федерацията, Лина има семейство и дете, които много ú липсват. Тук живее съвсем сама. Федерацията, която Лина преживя, е почти като енергийна структура. Там нямат нужда от храна, захранват се с някакъв вид енергия или слънцето. Ползват телепатия и левитация. И помагат там, където има конфликти и войни. Те са от Защитата. Лина владее сили и енергии, които могат да създават, могат и да унищожават.
Видя, че в момента тук, на Земята, е много тъмно. И осъзна своята вина – свързана е с това, че не използва силата, която носи. Всъщност, засега не изпълнява мисията, за която е дошла, поради което чувството е, че „трупа чернилка”, все едно, че храни демони. Трудно ú е и сподели, че много тъмни са дошли тук. Лина е инициирана в рейки и тя трябва да използва тази сила. Също за нея е нужно и да твори, да използва силата на ръцете си. Тук трябва също така да намери съмишленици, да се обединява с други хора, заедно да действат. Не зная защо, това все още ни е трудно. Все още се имаме за велики, много знаещи и много можещи, но вече енергиите са други. Не се толерира индивидуализма, нужно е обединяване. Тази информация идва от много места, от различни източници.
Основното послание от регресията на Лина към хората тук беше: Да спрат да се самоунищожават чрез невежество и егоизъм. Всеки да види душата си. Осъзнаване за единството да има, че всеки е в заедност! Много болка си причиняват излишно, а на Земята още повече.. Тя скоро ще ги изхвърли, ако не спрат… защото много боли вече…
В края на регресията си Лина за кратко се срещна и с Душата на починалия си баща. Усмихна ú се, преживяха срещата и се сбогуваха. Знаем, предполагаме, че смъртта не е края и все пак сме човешки същества. Като такива преживяваме и бавно и постепенно се учим. Учим се както от собствения си опит, така и от този на други хора. Именно затова споделям всички тези истории, с идеята да има ползва. Благодаря на Лина за възможността да се докосна до нейната история и да я споделя. Пожелавам ú успех.
https://www.youtube.com/watch?v=uXbI3vez7us
