Споделям Регресия, която ме впечатли с това, че звучеше като приказка и се чувствах като в приказка. К. видя неприятни хора и ситуации като „хищно цвете”, „зъби”, „нещо замръзнало”, „нещо тъмно червено”. Любимата ú баба се появи като червена Роза с много силно и ясно послание. Разрешаването на ситуацията и необходимостта от изчакване се показа по различни начини – чрез звънче, което ще разбуди дъщеря ú; вода като част от море и шарена топка, която успява да се измъкне от водата и много други.

Реално едно и също послание се даде по различни начини: Че ситуацията с дъщеря ú ще се разреши, че е нужно време и че засега К. трябва да чака. Също така е добре да има здрава връзка със земята, в буквален смисъл. Явно е имало нужда от тези повторения, те никога не са случайни. Всяка среща, всяка Регресия е като една игра, съдържа в себе си своята загадка и очаква да се разреши след като се преживее.

Предварителната заявка беше за минал живот, като позволихме да се случи това, от което К. действително има нужда. И вместо минал живот се получиха много символи, среща с починали близки и пребиваване в различни цветове.

К. има опит с метода Регресия. Сесията е проведена online.

………………………………………..

След въвеждане:

Ю: Когато си готова, можеш да ми кажеш: Как изглежда библиотеката? Къде си?

К: В синьо някъде се рея, в синева.

Ю: Светло синьо ли?

К: Да.

Ю: Предполагам, че си спокойна там?

К: Да. Има много жълти точки като мене.

Ю: Аха. Идеално. Познато ли ти е това пространство? Била ли си друг път там?

К: Не. Има голяма лекота. Но формата няма значение.

Ю: Огледай се в това пространство. Всички точки ли са жълти?

К: Не, има някои, които са по-тъмни.

 

Ю: Постой малко, за да свикнеш с пространството. Има ли точица, която ти привлича вниманието?

К: Да, има нещо по-тъмно, като връх на планина. Обаче сякаш е като забодено, в смисъл че сякаш не принадлежи на това място.

Ю: Интересно. Искаш ли да го разгледаш?

К: Има форма на фуния. Корена му отива към Земята.

Ю: Има ли цвят?

К: Да, надолу става по-светло кафяво, а най-надолу става жълто. Жълтото отива към тревата, към зелено. Направо отива към зелената трева.

Ю: А най-горе?

К: Най-горе е най-тъмно.

Ю: Доре. Изучи я тази фуния. В кой цвят ти се стои?

К: Тя е като хищно цвете. Ако някой отиде към нея е готова да го затвори и да го остави без въздух.

Ю: Тоест, не е добре да влизаш вътре?

К: Не, не искам там да оставам.

Ю: Добре. Нека да повикаме Водач, или Душата ти и да попитаме: Каква е причината да виждаш тази фуния?

К: Неща за връзка  ми се казва.

Ю: Добре.

К: Като казах „връзка” и започнаха да излизат от фунията едни израстъци настрани. Които обаче са като на роза, имат бодли. Сега ми е пак синьо. Изгуби се цветето, изгуби се фунията.

Ю: Аха. Пак е синьо? Докато наблюдаваше фунията имаше ли емоция?

К: Да, не ми беше приятно. Имах усещането, че това нещо иска да вземе живинка от мене, просто да отнеме жизнена сила.

Ю: Добре. И сега си в синьото, нали?

 

К: Не, сега се появи една червена роза. Обаче, сякаш има много силен вятър и цветчетата се дигат към небето и стават във форма на сърчица… И като пада последното листче, розата… сякаш започва да плаче… Почват да капят сълзи от зеленото, за което са били закрепени листчетата. И пада на земята.

 

Ю: Последното листче ли пада на земята?

К: Не, самото стъбълце на розата.

Ю: Като увяхване?

К: Да, сякаш нещо че… като че ли е попарена.

Ю: Добре. Ако приемем, че тази роза може да символизира човек, кой е първия човек за който се сещаш? Може да има име, може да няма.

К: Баба ми по бащина линия Н.

Ю: Предполагам, че е починала?

К: Да, и беше страшно трудолюбив и благ човек.

Ю: Тя познава ли голямата ти дъщеря?

К: Не.

Ю: Готова ли си да се срещнеш с баба си?

К: Да.

Ю: Добре. Нека, ако баба ти е свързана с розата и ако е добре, да заеме подходящ образ.

К: Да, тя се появява с шарена забрадка. (вълнува се)

Ю: Много я обичаш, нали?

К: Много.

Ю: Преживей срещата.

К: Сякаш ми кима с глава за това, че сме се видели. Искала е нещо да ми каже, но поради това че тя почина внезапно не е успяла да ми каже.

Ю: Какво иска да ти каже?

К: А, всъщност тя е виждала голямата ми дъщеря! Да, ние сме ходили и тя беше болна. Сега се сещам. Какво би могла да ми каже?

Ю: Нищо, сега може да иска нещо друго да ти каже. Добре. Нека да попитаме: защо баба ти избра символа на Розата, за да се появи? Тази роза какво може да символизира?

К: Благородство и красота. И в същото време болка от убождане.

Ю: Така. Тя има тези качества или ти трябва да ги развиеш?

К: Сякаш тези сълзи, които розата изплаква са нейните сълзи. Но тази Роза… то някак си е свързано. Аз също като нея изживявам така болезнено нещата може би.

 

Според мен информацията тук се дава на няколко нива.

 

Ю: Да, тя се показа така: Имаше силен вятър; цветчета; последното цветче се отдели… цветчетата бяха като сърце… последното листче започна да плаче и накрая розата падна като попарена на земята. Какво би могло да означава това?

К: Сломен от жизнените несгоди човек може би.

 

Ю: Да. Ако приемем, че е възможно тази Роза да символизира и твоя път, нека да видим твоята Роза към момента как изглежда?

К: По-скоро се явява нещо по-различно. Много цветчета, обаче няма бодли. Нещо като градинско цвете, от тези големите цветя, които растат на високо. Не се сещам как се казват… Гергини, нещо.

Ю: Да разбирам ли, че ти си по-устойчива от баба ти?

К: Не, стъбълцето е твърде крехко.

Ю: Аха. Какво би могло да усили стъбълцето?

К: Може би някаква пръчица, която да бъде до него. Да не клима от вятъра и да не бъде порутено от бури и от ветрове.

Ю: Добре. Постави мислено пръчка и ми я опиши. Дай й име.

К: Червена е. Самочувствие!

Ю: Запомни го!

К: И изведнъж цветето стана… по-ярко стана и някак си по-крепко!

Ю: Аха! Запомни го! Приеми силата на това цвете! От къде идва това Самочувствие на цветето?

К: От възможностите и знанията.

Ю: Запомни го! Интегрирай цветовете в себе си. Когато процесът приключи ми кажи… И ми кажи, кой е най-добрия начин да прилагаш възможностите и знанията си в твоето ежедневие?

К: Да си устояваш позицията. Да си казваш мнението, да не го задържаш, да си го таиш и да трупаш гняв.

Ю: Това свързано ли е с дъщеря ти?

К: Да, свързано е, защото аз… може би съм я товарила много и тя не може да ми прости. Товарила съм я като голям човек а тя е била още малка и това я е… Споделяла съм й неща, които са ми тежали и това на нея й е дошло в повече.

Ю: Спомняш си случки, предполагам, в момента?

К: Да, това са случки, но не хубави случки.

Ю: Предполагам, че баба ти е още около теб?

К: Да.

Ю: Да я попитаме: Какъв съвет би ти дала? От гледна точка на извървения ú път; от позицията ú „отгоре” вече? Как би могла да се подобри ситуацията? И взаимоотношенията ви?

К: Тя казва, че не е готова да се върне при мен, защото там я заплашват; в смисъл че я държат насила. И има още време, което трябва да измине. Тя не знае кога ще стане. Остава ми висящо.

 

Ю: А ти можеш ли да правиш нещо? И въобще нужно ли е да правиш нещо или да чакаш?

К: Само да чакам.

Ю: Само да чакаш… Запомни го. Значи ти попадна в синьо пространство и после имаше червена роза. Червената роза имаше ли фон или просто е само роза?

К: Тя се появи сякаш от нищото. Както беше син фона, изведнъж се появи сякаш че иска нещо да ми проговори.

 

Ю: Добре. Минахме през момента, в който ти се превърна в цвете. Спомни си, че трябва да имаш по-добро самочувствие. А сега трябва да чакаш. Докато чакаш да се разреши ситуацията с какво би могла да се занимаваш? Какво би могла да вършиш?

К: Бабата ми посочва земята. Аз твърде съм летяща и земята е като заземяване, според мен. С нещо като цветя, с нещо като засаждане, такива неща. Аз винаги като съм била малка съм обичала да ú помагам за садене, за домати, за цветя…

Ю: А какви цветя? Нека да покаже цвете. Понякога вида, цвета на самото цвете дава сила на човека.

К: Теменужки. Теменужки със синьо-лилави цветове.

Ю: Чудесно! Ще го направиш ли?

К: Да.

Ю: Добре. Предполагам, че е добре, че си спомняш за баба ти. Тя иска ли нещо друго да ти каже, да ти покаже?

К: Показва ми къщата, която е на село и в нея живее само мой роднина; че къщата е без жена, че няма жена там.

Ю: А е добре да има?

К: Добре е, но нито един от двамата няма. Тя ми показва къщата и може би това е начин да ми каже, че е време да се върна към земята, към къщата…

Ю: Да ходиш и там?

К: Да.

Ю: Добре. Въобще, ти е нужна една здрава връзка със земята, и то не виртуална, а истинска?

К: Истински, да. Със садене, с работа със земята, къщата…

Ю: Как се чувстваш когато си помислиш, че това можеш да го правиш?

К: Чувствам се добре, но съм притеснена, защото роднината, който живее там е доста сприхав и смята, че е командир на къщата. Не го чувствам като собствено място. Аз съм го правила това нещо, ходила съм, но след като си тръгвам се усещам сякаш… натоварвам се вместо да се разтоварвам.

Ю: Какво може да ти помага да се чувстваш добре, ако ходиш там?

К: Може би някаква малка къщичка, която е в същия двор, в която е и другата. Дори да е някаква дървена колиба, нещо такова.

……………………

К: Е, баща ми винаги е обичал къщата, но имаше същите проблеми. Като бяха малки те се държаха отвратително с него и той като се прибираше от там винаги се карахме.

…………………

Ю: Татко ти жив ли е?

К: Не, той почина отдавна.

Ю: С него искаш ли да се срещнеш?

К: Да, бих искала.

Ю: Да, ако е добре. Първо да видим баба ти какво ще каже?

К: Тя казва, че са заедно.

Ю: Охо! Добре. Вдишай, издишай…

 

К: Да, баща ми ми казва, че навремето не съм го послушала и затова сега страдам. Той беше против брака ми.

Ю: Ти какво искаш да му кажеш?

К: Че го обичам и че искам да ми прости. Прощава ми. Той също се разплака…

Ю: Преживей срещата си с него. Кажете си това, което имате нужда… Прегръщате се, предполагам?

К: Да.

………………

Ю: Той може ли да помогне на дъщеря ти? Някой може ли да й помогне? Или нещо?

К: Той ми я представя като завъртяна в мрежа. Просто някой толкова се е увил около нея, че не й дава да диша.

Ю: Какъв е неговият съвет?

К: Има някакво звънче, което се появява в даден момент, което ще я разбуди. Това звънче ще бъде много силно и ще я разбуди от този сън, дето е… от тази илюзия в която живее.

Ю: Така. А ти какво да правиш през това време?

К: Казва ми да не се отказвам от срещите с нея. В смисъл, когато мога да се виждам с нея. Дори и да ходя до работата й, както правя в момента.

Ю: Добре. Запомни го.

 

К: Нещо червено се появява, но не мога да го разбера какво е… Нещо във форма като… не е топка, не е за ядене…

Ю: Не се опитвай да го разбираш.

К: Нещо в червено се появява…

Ю: Добре, нещо в червено… Ти се отпусни… Успокой Ума… Само го наблюдавай… Какъв е цвета: Светло червено, тъмно червено?…

К: Тъмно червено.

Ю: Добре. Мислено можеш ли да го пипнеш?

К: Да, нещо като кадифено.

Ю: Мекичко? Добре, докосни го… Как се чувстваш докато го докосваш?

К: Става тъмно, като черно.

Ю: Мх. Добре. Ти как се чувстваш?

К: Не ми е хубаво, искам да се махна.

Ю: Добре. Отдалечи се от него, но го остави, за да разберем каква е причината да се покаже това тъмно червено нещо? Ако символизира човек или ситуация, какво би могло да бъде?

К: Човек. Мени си формата, мени си всичко. Просто… не чист човек, с нечисти мисли…

Ю: Сещаш ли се за конкретен такъв човек?

К: Да, за човека с когото е тя. Само за използване и за пари, за нищо друго. И даже в това тъмно нещо, от което се отдръпнах се появява като глава на змия.

Ю: Можеш ли нещо да направиш?

К: Не, не мога. Просто е много голяма злобата. Със злото не можеш да се бориш, можеш само да се отстраниш.

Ю: Запомни го. Благодари за срещата. С татко ти приключи ли срещата?

К: Да, те си заминаха.

 

Ю: Благодари и за тази среща, с това червено нещо. Освободи го и него… И ако си готова, ще преброя от 1 до 5. Когато кажа 5, ще се пренесеш в спомен от минал живот.

 

К: Нещо, което много се търкаля, търкаля, някаква шарена топка. И някакви вълни, които се опитват да залеят топката. Сега тези вълни стават, все едно има сталактити; стават като хищни.

Ю: Все едно като зъби, така ли?

К: Да. Обаче топката се опитва да избяга и отива към брега. Изгубих я топката, няма я.

Ю: Ако правиш някаква аналогия, кой е топката?

К: Дъщеря ми може би.

Ю: Така. И все пак отива към брега и успява да се спаси?

К: Всъщност тя отива пак в някаква вода, обаче е… тя също обича водата, обаче отива в някаква друга вода, която е… някакъв съседен залив, нещо което е раздалечено посредством някакво… като защитна стена. Все едно, че залива разделя моето море от нейното!

Ю: И там тя е защитена?

К: Да, там се чувства защитена, но… някак… все едно че това нещо е само на повърхността, но под водата всъщност… водата е една и съща в този залив, в който съм аз и този, в който е тя. Това е само като някаква изградена умишлена стена, само колкото да се заградят отгоре нещата, но отдолу нещата си вървят, някак си сливат се водите.

Ю: Много ценно! За мен аналогията е, че отдолу Душата е една, общата вода…

К: Да, но отгоре някаква преграда е сложена и не знаем, т.е. нито тя знае за преградата, нито аз зная кой е направил преградата.

Ю: Я да видим, кой е направил преградата? И за какво служи тази преграда?… Как изглежда тя?

К: Като нещо, което е замръзнало и в същото време тя не може да се стопи. Остава си такова… зеленикаво-бяло… но… остава на решетка дори и да има слънце. Не иска да се разтопи.

Ю: Не е дошъл момента да се разтопи?

К: Да, може би не е дошъл.

Ю: Ти какво правиш от твоята страна на морето?

К: Ами какво правя… Обливам стената с любов и зъбите се махнаха!

Ю: О, супер! Запомни го! Когато процесът приключи, ми кажи.

К: Да, и сега се появи една лилийка на средата. В розов цвят.

Ю: О, супер!…

К: Да, приключи.

Ю: Добре. Как изглежда сега морето? Море ли е всъщност?

К: Сега изглежда като развълнувано море, обаче без преграда.

Ю: Еха! Добре ли се чувстваш?

К: Да.

Ю: Сигурно това е била и символиката на листата на Розата, които се превърнаха в сърчице? От баба ти Н.?… Благодарим.

К: Благодаря и аз.

 

Ю: Искаме Водач за помощ. Ще се даде ли днес минал живот? Има ли нужда да се гледа минал живот?

К: Няма нужда.

Ю: Добре. Каква е причината днес да се дадат толкова много символи?

К: Работа от двете страни.

Ю: Предполагам, че си отправяла молитви?

К: Да, аз започнах да уча Богословие! (вълнува се)

……………………

Ю: Добре. Чудесно. Водачите искат ли да дадат някакви разяснения по символите, които показа или всичко е ясно?

К: Ясно е.

Ю: Добре.

……………………….

Ю: В такъв случай, да попитаме по втората тема от твоята заявка: Има ли планирано партньорство?

К: Пак съм в синята зона. Но този път жълтите неща са като птички…

Ю: Опиши ми жълтите неща – светло жълти ли са, летят ли?

К: Цвят охра, но интересно е, че птичките правят много различни фигури, като зиг-заг… Сега става по-светло, по-бяло става. Сякаш се издигаме още нагоре, още нагоре… Не мога да се спра на нищо, нищо не ми се дава да видя. Явно толкова ми се дава да видя.

Ю: Добре Върни се на птичките. Когато ги разглеждаш, каква емоция излиза в теб?

К: Свобода, свобода, но в същото време сякаш съм в очите на една птичка, която търси една малка къщичка… Свободата е свързана с къщичка, с някакво пространство, земя… Това е свободата, може би.

Ю: Аз свързвам тази малка къщичка с къщичката на село, за която говори.

К: Да, да, възможно е, но аз не зная дали ще успея в този живот, тъй като те са по-малки от нас, така че пожелавам да са живи и здрави.

Ю: Оставам с впечатлението, че ако свършиш това нещо на село, може там да се появи човек.

К: Възможно е! Може би птичката ме насочва към някакво пътуване, не знам.

Ю: Добре. Как би могла да използваш тази символика в твоето ежедневие? Кажи първото, което ти хрумва.

К: Че има пространства, които трябва да се опознаят. И човек да не се затваря прекалено много в къщи. А и ситуацията в момента е такава…

……………………..

Търсим символиката на синия цвят.

К: Да, този син цвят беше любим на баща ми. Светло син цвят, като небето.

Ю: Да разбирам ли, че в дните, когато не се чувстваш добре, този син цвят може да ти помага?

К: Да, като се облека в синьо, се чувствам прекрасно.

…………………….

Ю: А цвета „охра”?

К: Този цвят свързвам с посвещените йоги саняси, които работят с отдаденост за другите.

Ю: Тоест, това е посланието?

К: Да, че нещата може би ще се осъществят когато ти даваш от себе си всичко и за другите. Така го приемам аз.

Ю: Супер! Останаха ли въпроси в теб?

К: Не.

Ю: Водачите искат ли да покажат още нещо?

К: Да, слънчице показват.

Ю: Как го разбираш?

К: Че и на моята улица ще изгрее слънце!

Ю: Супер! Добре. Благодарим…

Ю: Ти виждала ли си друг път в символи?

К: Не. Остава само слънцето и къщичка. Бяла къщичка.

Ю: Чудесно.

 

Следва приключване на процеса и извеждане.

Снимка: Интернет