Малката Мария била обичано дете от всички свои близки. Била умна и красива. Имала множество таланти и ги ползвала с усмивка. Външно сякаш всичко е било наред.
Но имало нещо неясно и тревожно, което бушувало в Мария. Някакъв копнеж е бил. Не харесвала света, в който тя живее. Мечтаела да е красив, хората да са щастливи. Да го подреди била нейната съдба, но не знаела това.
“Силите не ми достигат!” – мислела Мария. А в мечтата й една светът е бил голям, красив, с птици и гори в необятни планини. Просторните поля били зелени, с множество цветя. Красиво е било. И хората били красиви в нейната мечта – високи, стройни, леко издължени. Движели се грациозно. В хармония били…
“Но каква е тази хармония?” – сепнала се малката Мария. Хората от моята мечта изглеждат леко странни! С удължени са лица!” – чудела се тя. И наистина било така.
– Това е бъдещето! – дочула глас от свойта тишина.
– Моля? – стреснала се малката Мария.
– Да, скъпа, бъдещето е това. Ти дошла си за това. То е твоята съдба.
– Какво? – недоумявала Мария.
– Аз съм тук да ти помагам. Твоята мечта е твоята съдба.
Приседнала Мария. Изумена е била. Не знаела какво да стори. А ангелът до нея бил, помахал със крила, усмихнал се едва. Любов е сътворил и Мария успокоил… Въздъхнала е тихичко тогава… Спомнила си в миг един своята съдба голяма. Спомнила си също, че тя е дар велик, че нейна мисия това е, мисия мечтана – да помогне бъдещия свят да е добър…
– Е, ще минат хиляди години, но пък ще е факт! – въздъхнала Мария.
– Не се знае, скъпа! – усмихнал се ангелът крилат – Никой не знае! Но дано е факт!
Снимка: http://www.loyal-travel.com