Забавлявай се

 

От предварителния разговор стана ясно, че ПП има добра връзка с Водачите. Интелигентна е и внимателно анализира ситуациите в своето ежедневие. От известно време е с усещането, че нещо трябва да се промени. Има съмнението, че сегашната й работа вече е изиграла своята роля, но все още не знае как да постъпи. Иска да разбере мисията на живота си. Чуди се защо се е родила в България. Силно емоционална е и иска да овладее емоциите си. И има притеснението, че някой ще я съди. Търси женската енергия. Пуши и иска да разбере какво замества с пушенето.

 

Това са само част от въпросите на ПП. Тъй като заявката е доста голяма, предложих да започнем процеса с изследване на най-важен минал живот.

 

Резултата от тази регресия надмина очакванията ми. Минал живот не се видя, но се получи ясно и категорично послание – за ПП най-важното на този етап е движението! Всички други въпроси бяха внимателно игнорирани! Водачът се представи по много интересен и оригинален начин, всичко беше като една игра. Преживяването е с пределно ясното послание: Забавлявай се!

 

Споделям регресията в пълния й вариант, така както се получи. Още със самото въвеждане става ясно, че предстои нещо интересно и различно от стандартната нагласа.

 

……………………………………………………………………………………..

 

Като човек, изобщо неподозиращ какво предстои, използвах стандартното въвеждане в регресия, включващо мускулна релаксация и мислено пренасяне в библиотеката, където се съхраняват всички записи от всички минали животи.

 

Ю: Какво се случва, къде си? Как изглежда библиотеката?

ПП: Има много рафтове с книги. Наредени са от двете страни. Има мраморен под.

Ю: Библиотекаря там ли е?

ПП: Ти като го каза и си представих някакъв мъж с бяла брада. Преди това не усещах да има присъствие. Бяла брада и черни дрехи.

Ю: Изражението на лицето му какво е?

ПП: Благ.

Ю: Усмихнат, предполагам?…  Добре… Нека да помогне с избора на запис, да се даде това, което е важно за теб. Огледай се. Какво ти е усещането? Ти ли ще си избереш книга, той ли ще даде?

ПП: Нещо трябва да го питам ли?

Ю: Да…

……………….

Ю: Представи си, че има една масичка. Аз си я представям малка, квадратна, с извити краченца, може би с мраморен плот. Има стол. Седни на стола. Това Арх.Метатрон ли е, който носи книгата?

ПП: Не знам. Не усещам никой в момента. Представих си масата, но си я представих с шест ъгъла и стола е от тези дървените, с извита облегалка преминаваща в подлакътници. Просто седнах на стола, да не стоя. Сякаш няма никой около мене.

Ю: Добре, много добре. Чакаме да донесе една или няколко книги, ще видим какво ще донесе.

 

Тази маса ми подсказа, че процесът вече е започнал. ПП е с ясни усещания и не подлежи на манитулация или внушение.

 

ПП: Сякаш ми се изплъзват нещата.

Ю: Добре. Огледай се. Имаш ли усещане за присъствие на библиотекаря?

ПП: Не, по-скоро не. Сякаш масата, на която стоя, изобщо не е в библиотеката.

Ю: Чудесно! Хубаво! Къде може да е тази маса?

ПП: Сега като го каза, сякаш на пода се отвори някаква дупка, някаква пропаст, която е просто около масата, около стола, всичко отстрани е някаква дупка надолу. Това нормално ли е?

Ю: Да. Порталите се появяват по най-различни начини. Какво е усещането ти за тази дупка? Искаш ли да влезеш?

ПП: Някаква радост изпитвам.

Ю: Да разбирам ли тогава, че си готова да скочиш в тази дупка?

ПП: Не знам, ще се разплача.

 

Емоцията в случая е индикация, че всичко е ОК. ПП вече е в процеса.

 

Ю: Милата! Искаш ли да дойда мислено при тебе? Страхуваш ли се или е просто вълнение?

ПП: Вече си представям как скачам.

Ю: Добре. Браво на теб!

ПП: Да скачам ли?

Ю: Да, да. То ще те отведе точно където ти е нужно. Аз си представям, че има нещо като улей, който те пренася някъде.

 

ПП: Добре, поуспокоих се малко, може би отидох някъде надолу.

Ю: Добре.

ПП: Представих си някаква трева, някакво място. Мисля, че съм на открито. Сякаш съм някакво дете, русо дете и съм облечена с някакви къси неща, къси дрешки, къси панталонки, нещо такова. Сякаш е топло, затова съм с някакви такива дрехи. Мисля, че съм на открито. През деня е, грее слънце. По-скоро не зная дали грее слънце, но е светло, затова предполагам, че грее слънце. Пред мен се появи се някаква пътека, тръгвам по нея. Сега сякаш вече няма слънце, а се сменят покрай мен, покрай пътеката някакви неща, които минават като на филмова лента, някакви къщички… По-скоро виждам къщата на Хензел и Гретел сякаш, някаква захарна къща. Ще отида да почукам на вратата, защото само нея виждам. Нещо като баба Яга ми отвори вратата, по-скоро е добронамерена.

Ю: Добре. Усмихната ли е?

ПП: По-скоро усещам някаква хубава енергия, не знам дали е усмихната. Дори не знам точно как изглежда. Аз няколко пъти се опитах докато отварям вратата да разбера какво е, но просто виждам някаква енергия, хубава енергия, която приема образ и след това изчезва.

Ю: Аха. Добре. Каквото усещаш, това. Ти просто се отпусни… Отпусни се… Влизаш ли вътре с баба Яга?

ПП: Аз погледнах вътре в къщата, но не видях да има нещо. Сега си представям, че има някаква феичка, която е като на Питър Пан феята, просто пърха от дясната ми страна, облечена с някаква малка синя дрешка. Реших, че всичко е хаотично, не знам какво става. (смее се)

 

Ю: После ще тълкуваме. Понякога нещата идват като символи, нека да е хаотично, остави го.

ПП: Сякаш ме кани да летя с нея, тази фея.

Ю: Мх. Имаш ли още работа при баба Яга?

ПП: Може би не.

Ю: Добре. Отлитай с феята. Всичко е малко като на компютърна игра, няма от какво да се притесняваш.

ПП: Странното е, че ние летим в нищото. Всичко около нас е синьо, светло синьо. Няма земя, няма небе, няма нищо.

Ю: Чудесно!

ПП: Изведнъж все едно че изскочихме от…, все едно че сме били в някакъв тунел и просто виждам края му и сега минахме през него.

Ю: Те те водят?

 

Вече за мен беше пределно ясно, че сме с Водач, който ще даде точно това, което ни е нужно. Не случайно подчертавам синия цвят в текста.

 

ПП: Феята нещо бълбука около мен, мисля че нещо ми говори, но аз не разбирам.

 

Използвам кратка техника за по-дълбоко потапяне в процеса.

 

ПП: Излезна ми в съзнанието „Ела с мен”. Не знам, дали това ми каза феята.

Ю: Добре. Готова ли си да отидеш с нея?

ПП: Да.

Ю: Да? Следвай я! Те те водят, след това ще ти го обясня.

ПП: Виждам тъмнина само. Започна да ми звучи в главата „Тиха нощ, свята нощ“ на английски. Може би трябва да се отпусна, не знам. Не знам как да се отпусна.

 

Ползвам техника за допълнително отпускане. ПП се настройва да се доверява на чувството „Просто знам”.

 

ПП: Сякаш излезнах от това черното и пътувам, просто около мен виждам много бързо, минава някаква светлина. Сякаш просто си пътувам, сякаш не отивам никъде, сякаш просто продължавам в тази светлина.

Ю: Възможно ли е да е пространството между животите?

ПП: Излиза ми в съзнанието „Да”.

Ю: Точно така. Тук се доверяваш изцяло на телепатичната връзка. Само ще изговаряш това, което изниква в съзнанието ти. То няма да е случайно. Възможно е тук въобще да няма образи, да има само светлини. Опиши ми това, което знаеш за това пространство.

ПП: Чувствам се спокойна. Около мен просто минават някакви светлини, сякаш всичко е на много, много бързи обороти, сякаш летя с някаква много висока скорост, а всичко около мен стои неподвижно и затова го виждам така или обратното, не знам.

Ю: Добре. Ще задавам въпроси, ти ще казваш първото, което идва. Добре ли е да се движиш с такава висока скорост или малко да я забавим?

ПП: Сякаш я забавяме. Скоростта се забави като го каза.

Ю: Добре. Огледай светлините, които са около теб. Има ли такава която те привлича?

ПП: Виждам някаква къща.

Ю: Върви натам.

ПП: Аз не знам дали е някаква малка къща, като като играчка или е къща за живеене.

Ю: Възможно е и двете да са верни. Зависи от нивото ти на съзнание, от което ги гледаш. Ако къщата е играчка, какво би видяла в тази къща?

ПП (Смее се): Една катерица отвори вратата и започна да ми говори нещо. Но преди това видях как вратата се отваря от мъж, ако е голяма къща, много здрав, едър нещо като Шрек, но не е зелен. И той нещо ми говори.

Ю: И двамата ти говорят?

ПП: По-скоро са като, все едно „Здравей“ , нещо такова. Не е да искат да ми кажат нещо конкретно, сякаш да ме приветстват.

Ю: Точно така. Те са малко като анимационни герои, така като гледам.

ПП: Катерицата беше много забавна. (смее се)

Ю: Добре, запомни чувството.

 

ПП пояснява, че първо е видяла мъжа, а после е излязла катерицата. Правела е същото като мъжа. ПП предлага да си поговори с тях, прегръща ги, танцуват, смеят се. ПП се вижда с рокля, прави реверанс, жена е. Явно усеща женската си енергия. /в предварителния разговор тя сподели, че иска да я възстанови/ „Мъжът се смути. Почувствах се добре, хубаво ми стана, едно… Сякаш се виждаш с приятел, не с любим човек, а с някой който просто е много добронамерен към теб и ти си добронамерен към него и няма нищо странно, не че се виждате за първи път, ами… Не знам как да го опиша.”

 

Ю: Стана ясно. Поговорете си.

ПП: Мъжът ме пита „Какво правя тук?“ Аз му казвам, че не знам.

Ю: Да попитаме той какъв е? Той какво прави там? Какво е това място, където си?

ПП: На глас или наум да го попитам?

Ю: Може на глас, може наум.

ПП: Казва ми, че е Вестителят, той известява.

Ю: Добре. Нека да го питаме каква е мисията на живота ти? Дошъл ли е момента да си сменяш работата?

ПП: Питам го може ли да ми каже каква е моята мисия, той ми казва „Да“.

Ю: Добре. Нека да каже, чудесно в такъв случай.

ПП: Аз го питам „Можеш ли да ми кажеш, каква е мисия ми?“ и сякаш пак съм в някакъв тунел и всичко е много бързо.

Ю: Добре. Вероятно ще ти се подаде по някакъв начин. Движи се в тунела, следвай го. Те си те водят.

 

Имам чувството, че ПП все много бърза, а не е нужно. И това движение в тунел сякаш подсказва, че не може да обърка, че е ясно накъде се движи, включително и в своето ежедневие.

 

ПП: Нещо все едно тупва нещо, все едно топче пада някъде, не мога да разбера какво е.

Ю: Нищо, приемай само това, което искаш. Понякога нещата са като символи и се разбират след време. Понякога е ясно веднага, понякога е малко като на игра.

 

„Сякаш пак съм в тунела. Стигам до някакво място, в което си говоря пак с анимационен герой, някаква мишка може би. Тя ми говори, по-скоро и ми се смее.”

„Сега сякаш съм мъж, виждам се как държа шапка в ръцете си и я мачкам по периферията. И съм мъж.” ПП се вижда на възраст около 20-30години. Каубойска шапка, каубойски дрехи, говори с мишката и сякаш е смутен по някакъв начин. Започва да върви насам-натам като някакъв войник, просто така ходи, не че е войник; „сякаш играя и се правя сякаш мога да ходя като войник”.

 

Ю: Този мъж свързан ли е с мисията на живота ти?

ПП: Неясно ми е. Излиза: Да, Не, Не знам, и всичките се размиват.

Ю: Ясно. Добре. Концентрирай се на мъжа и мишката.

ПП: Сякаш сега не съм той, сякаш стоя отстрани и го наблюдавам. Аз не знам какво съм, но сякаш го гледам отстрани. Мишката изчезна и той просто… Правеше нещо като някакви игри… Скочи на една като детските люлки, които се люлеят на двата края, той скочи и седна на едната страна а от другата страна, изхвърча някакъв предмет някъде и той се забавляваше. Някакви такива неща, той се забавлява общо взето. Подскача насам-натам и… Може би, просто трябва да се радвам на живота!

Ю: Запомни го.

ПП (смее се): В момента, в който си го помислих, той дойде, махна си шапката от главата, каза ми “Yes, ma’am!” и ми намигна. Като: “Да, Госпожо!”, нали…

Ю: Те са уникални просто! Всичко е символ и не е случайно, нали се сещаш! Супер, браво на тебе!

ПП: Как да се радвам на живота?

Ю: Да го питаме: Как да се радва на живота ПП?

ПП: Той започна да се върти, сякаш се върти и се издига и след това пак се връща на Земята и пак започва да се върти… Танци? Балет?

Ю: Добре. Да го попитаме: Да разбираме ли, че е добре за ПП да танцува?

ПП: Да.

Ю: Как, в група или с партньор?

 

Упорито задавам въпроса няколко пъти, тъй като партньорските взаимоотношения са важни за ПП. И всеки път се получаваше едно и също – игнориране на темата.

 

ПП: Игнорира въпроса и почна да ми показва фигурно пързаляне.

Ю: А, сега фигурно пързаляне. Той сам си се пързаля?

ПП: Не, показва ми двойка, фигурно пързаляне, които танцуват на лед. Аз гледам отстрани, сякаш не съм нито един от двамата.

Ю: Добре. Ако танцуваш в двойка, кой би могъл да ти е партньор?

ПП: Не знам.

Ю: Добре, може би не е важно.

ПП: Той пак започна да се върти. Може би това означава да се концентрирам в себе си. Той се върти около себе си, както се въртят от фигурното пързаляне, когато се отлепят от леда и се въртят във въздуха, обаче се въртят със затворени крака и ръце, просто се въртят и след това пак се пускат на земята, и пак се въртят. И сякаш това е някаква концентрация в себе си може би.

Ю: Запомни го. Тоест да се концентрираш в себе си?

 

ПП: И сега не знам къде изчезна мъжа с шапката и вече виждам само една жена, танцува с кънки на лед и се върти.

Ю: Ако имаше послание от тези образи, как би звучало?

ПП: Щастие.

Ю: Как го постигат тези танцуващи хора: мъж, жена, двойка, върху лед? Или е само чувство, припомняне на чувство?

ПП: Като попитах „Как го постигна“, тя започна да прави някакви много странни неща с краката си, сякаш тъпче на едно място, но понеже има остриета на кънките ѝ оставя с тях бразди в леда.

Ю: Запомняй… Добре… Нека да видим какво друго ще покажат водачите.

 

ПП: Видях как една жена танцува на ленти. И лентите сякаш са закачени на тавана, тя просто се е увесила на тях и се върти, нещо като акробатично шоу. Сега има някаква люлка, огромна и се люлее. И се смее с цяло сърце.

Ю: Запомни го. Отново е щастлива?

ПП: Мхм.

Ю: Запомни чувството.

ПП: Попитах я как го постига това щастие и тя ми каза „Свободна съм“. Попитах „ Как достигаш свободата?“ и тя ми каза „Бъди себе си!“.

Ю: Как да бъдеш себе си? Тя знае ли каква е твоята мисия?

ПП: Започна да танцува като някаква индийка, с едни странни движения на ръцете настрани. Нямам усещане да знае каква е мисията ми.

Ю: Как се чувства като танцува като индийка?

ПП: Чувства се секси.

Ю: Пак питаме: Как го е постигнала? Това са ти все послания.

ПП: Мисля, че не си чувствам краката и малко се притесних.

Ю: Спокойно, нормално е, не се притеснявай. Ще разберем каква е причината.

ПП: Не, аз във физическото ми тяло не си чувствам краката.

Ю: Да, да, аз те разбрах… Каква е причината?

ПП: Може би са силно изтръпнали и искам да ги преместя, не знам дали мога.

Ю: Пробвай.

/ПП си раздвижва краката с облекчение/

Ю: Беше ли се притеснила? От какво се беше притеснила? Много е ценно, когато излезе притеснение.

ПП: Сякаш ги нямаше, сякаш нямах крака. Аз си ги усещах, аз усещах че трябва да имам крака, но сякаш не ги усещах, сякаш ги нямаше!

Ю: За мен все едно е било като вид доказателство, че ето, нещо се случва. Възможно ли е да е възникнал спомен, свързан с минал живот?

ПП: Не знам. Виждам жената, която танцуваше ми клати пръст за „Не“.

Ю: Индийката ли?

ПП: Да, но тя не е индийка, тя танцуваше като индийка. Косата й е събрана на кок горе на главата, като от художествена гимнастика някакво момиче, цялата е посипана с брокат и просто ми помаха с пръст за „Не“ и ми се усмихна, и поклати глава.

Ю: Т.е. не е свързано с минал живот?

ПП: Май не е, да.

Ю: Добре. Дава ти се информацията по този начин. Дотук: индийката танцува секси и ти загуби усещането в краката. Как са свързани двете неща? Какво се опитват да предадат като информация водачите?

ПП: Показва ми с пръсти ходене, сякаш някакво движение. Аз я питам какво трябва да направя и тя ми казва „Ходи“. Може би трябва да се движа повече? Да, трябва да се движа повече. Само ходене? И танци. Добре. Отивам да я прегърна, защото ми харесва да прегръщам.

 

Ю: Добре. Благодарим. Да видим какво друго ще дойде. Явно не водим ние процеса.

ПП: Сега пак съм в някаква тъмнина, сякаш съм в нищото, и над мен се отвори нещо бяло, все едно прожектор ме осветява, виждам някаква бяла светлина и чувам само някакъв глас. Казва ми  „Нагоре, нагоре“.

Ю: Добре. Ще преброя от 1 до 10, за да се издигнеш нагоре…

 

ПП: Сякаш изплувам от някаква вода, водата е кристално синя. Беше ми изтръпнал левия крак, сега се чувствам по-добре. Почнах да си шляпам наляво-надясно из водата, тя ми е до глезените. Попитах „Какво трябва да правя тук?“ и просто чух „Върви напред“ и вървя напред. Сега, вървейки напред, влезнах в някаква по-дълбока част и почнах да плувам и интересното е, че не ме е страх, изобщо не ме е страх да плувам!

Ю: Запомни го.

ПП: Плувам под водата, сякаш не ми е необходим въздух. И се гмуркам все по-надолу и по-надолу. Виждам, че съм човек, не съм риба или нещо друго. Намерих някакво ковчеже и отворих да видя какво има вътре. Има някакви скъпоценни неща. Просто го взех и почнах да плувам навън. Явно е трябвало това ковчеже да взема. Сега го изкарвам на брега. Вътре има някакви скъпоценности, но те не ми трябват. Трябва ми някаква карта. Аз може би съм на остров? Картата прилича на старите пиратски карти, с нарисувани точки, някакво съкровище и явно трябва да отида да търся съкровището. Срещнах някаква маймунка и се поздравихме. През цялото време усещам някакво силно изтръпване на левия крак, до коляното.

Ю: Раздвижи го малко.

ПП: Изтръпването продължава да е там, сякаш нещо не е ОК с краката ми. Може би това усещане не е от сегашния ми живот, а е от някъде преди. Видях сега някакъв човек, като старите мореплаватели. Просто ми вдигна палец и поклати глава за Да. Имала съм проблем с краката назад? Той продължава да клати глава „Да“.

Ю: От минал живот ли е това?

ПП: Да.

Ю: Чудесно. Добре ли е да го разгледаме?

ПП: Не, клати глава за „Не“. Питам го само какво да правя отговора е, че трябва да тичам и да ходя.

 

Ю: Ясно. Явно е важно и затова се дава по този начин. И с усещане в краката. Добре. Запомни го. Какви са важните дейности, които е добре да извършваш в твоето ежедневие? Какъв вид работа е добра за теб на този етап?

ПП: Виждам някаква гимнастика, нещо като зумба. Да стана учител по зумба? Не се знае, нещо между Да и Не… Нещо свързано със зумба? Може би, аз трябва да тренирам зумба? Да.

Ю: А като работа?

ПП: Вдига рамене.

Ю: Не знае. Явно движението е важно за момента.

 

ПП: Изведнъж ми замириса на свещи, както мирише в църквата когато горят свещи. Трябва да се моля, да се обръщам с молитва като цяло. Явно това е моята медитация.

Ю: Запомни го. По кое време на деня е добре да се отправя молитва?

ПП: Виждам как всичко се върти, явно по всяко време на деня е добре.

Ю: Добре. Добре ли е да се обръщаш към конкретен водач? Кой е всъщност твоя водач, нека се представи? Явно е доста забавен.

ПП: Излиза ми в главата арх.Михаил, но не знам.

Ю: Точно така! Ти затова виждаше и синьо, и аз си мислех за него. Ти ще видиш, това са неговите цветове, светло синьо. Благодарим, че се представи. Той ли изнесе целия този спектакъл?

ПП: (смее се) Сега той се поклони и сякаш просто казва „Да“.

 

Ю: Добре. Благодарим. ПП има ли някаква мисия в този живот или това тя си го измисля?

ПП: Имам мисия. Аз го попитах имам ли мисия и той поклати глава за „Да“. Странно е, че сега го виждам с някакви такива дрехи, все едно е на икона, с такива широки дрехи, както се рисуваха светците преди. Казва ми, че имам мисия, поклати глава, но като питах мога ли да разбера каква е, той ми каза „Не“. Поклати глава за Не.

 

Отново питам нужна ли е промяна на работата и отново няма ясен отговор. Очевидно, акцентът е на това, че ПП трябва да се движи повече.

 

Ю: Арх. Михаил ще ти помага ли докато ти вървиш по твоя път?

ПП: (радостно) Казва ми „Разбира се!!!“, и се усмихва.

Ю: Ти сподели, че имаш чувството, че някой в нещо ще те обвини, питам от гледна точка на арх.Михаил как стоят нещата? ПП как се справя?

ПП: Той просто дойде и ме прегърна.

Ю: Добре. Разчиташ си знака, нали?

ПП: Да.

Ю: Всичко е наред. ПП има ли някакви способности, нещо да развива, свързано с думите на баща й, че има ръце, които лекуват?

ПП: Той се замисли и мисля, че кимна.

Ю: Но не поставя акцент на това?

ПП: Може би сега не е важно това. Определено сега не е важно това. Акцента е, че трябва да се движа, определено трябва да се движа. И да събера себе си.

Ю: Запомни го.

 

 

Ю: Добре. Да попитаме: Има ли друг водач покрай теб освен арх.Михаил?

ПП: Той започна да пляска с ръце, също като негрите както пляскат с ръце настрани в техните църкви и се въртят, и просто нещо се смее, сякаш се е случило нещо, което му харесва. (сякаш вика някого с пляскането)

Ю: Явно иска да ни покаже нещо. Да видим какво е?

ПП: Виждам някаква голяма маса, може би за около 30 човека, от тези старите, от едно време, дървени, с дървени столове. Масата е празна, няма хора около масата, но е отрупана с храна, някакво угощение. На единия край на масата седи някой, който… Цар?… Не знам, има някаква титла, но не знам какъв е и не знам дали е човек. Това, което виждам, е че има нещо като тюрбан, шапка, нещо такова на главата си, но непрестанно се сменя, някаква материя, не мога да видя конкретна материя, защото материята непрестанно се сменя. Като промяна на някакви сенки, нещо такова изглежда. Но знам, че е с някакъв ранг това, което виждам, т.е. има някаква сила, някаква по-висока значимост.

Ю: Така, какво друго има около масата?

ПП: Има много столове, но те са празни. От неговата страна на масата няма почти никакви…, то няма нищо на масата, тя е просто гладка. Масата е лакирана, такава тъмна.

Ю: Каква е причината това да ти се показва от арх.Михаил? Какво символизира тази маса? И тази фигура с ранг? Кой е този, който седи на масата?

ПП: Сякаш не мога да разбера, арх.Михаил просто вдига рамене, аз не знам, не разбирам.

Ю: ОК. Можеш ли мислено да се слееш с човека, който седи на масата? Все едно, че ти седиш?

ПП: Сякаш влязох в него.

Ю: Да, какво се случва?

ПП: Той говори с някакво момче, може би някакъв слуга или нещо такова. Той продължава да си седи, с едната ръка си държи някакъв такъв жезъл или бастун, или нещо такова… Може би…, усещам се сякаш този човек, това нещо е повелител на море, някаква водна шир. Има нещо морско, нещо свързано с морето, или с океана.

Ю: Това твой водач ли е?

ПП: Да.

Ю: Да се представи.

ПП: Ами той просто се поклони, но не чувам нищо, не казва име може би.

Ю: Но го усещаш по-различен от арх.Михаил, нали?

ПП: Има нещо по-различно, да.

Ю: С една идея по-строг, по-сериозен такъв, структуриран?

ПП: Може би да.

Ю: Поне аз така го усещам.

ПП: Мисля, че трябва да започна да плувам.

Ю: Моля? /Аз съм безкрайно изненадана, тъй като вече имам предположение относно водача. Изненадана съм, тъй като аз самата отскоро се запознавам с него и зная, че не е от най-словоохотливите./

ПП: Трябва да започна да плувам. И да ходя на йога. /смях/

Ю: Въобще те изпратиха къде ли не, та да се закачиш поне за едно. /смях/ Явно това е много важно, много.

ПП: Да, явно той определено има нещо много свързано с морето, защото може да праща вълни на двете си посоки, и да управлява водата.

Ю: За мен това е Посейдон. Той ли е?

ПП: Да, кима с глава.

Ю: Добре. Имам въпрос към Посейдон. Да го задам ли?

ПП: Да.

Ю: С ПП ще гледаме ли животи в Атлантида?

ПП: Не.

Ю: Какво ще гледаме сега?

ПП: Започна да върти с пръст, един кръг. Сега ще се въртим в кръг? Да.

Ю: Днес няма да се даде нещо повече?

ПП: Да, най-вероятно няма.

Ю: А по-нататък?

ПП: Вдига рамене.

 

Ю: Добре.Каква е причината Посейдон да се яви като твой водач? Той на какво те учи? За какво ти помага?

ПП: Плуването. Трябва да плувам? Питах го дали ще мога да плувам добре, и той вдигна палеца и ми се усмихна. Сега забелязвам, сега вече е като някакъв човек и има брада, има корона на главата си, която е златна, и брадата му е бяла, има и мустаци и прилича на тези усмихнатите старчета, които са много добронамерени. Сега малко ме изгледа на криво, че го нарекох старче. /смее се/

Ю: Да, той е много по-различен от Михаил. Добре. По някакъв начин дейностите на ПП свързани ли са с водата?

ПП: Да, кима.

Ю: Друго, освен плуване?

ПП: Водна аеробика може би.

Ю: Това са все гимнастики. Явно за работа няма да дават засега. Друг водач ще се появи ли?

ПП: По-скоро не.

Ю: Тези двамата са си доста така, колоритни и двамата. Да задавам ли въпросите по списъка?

ПП: Не, мисля, че няма нужда.

Ю: Добре. Нека да видим какво друго има важно, което е добре да знае? За движението разбрахме, за спорта разбрахме колко е важен.

ПП: Клати с глава, може би трябва да си тръгвам.

Ю: Само да попитам по какъв начин ПП може да се свързва в своето ежедневие с Посейдон?

ПП: Виждам в съзнанието си капка вода. Може би с водата? Като пия повече вода?

Ю: Добре. В какви ситуации Посейдон може да помага на ПП? Кога може да е полезен?

ПП: За плуването.

Ю: Добре. Благодарим. Посейдон иска ли да каже нещо друго?

ПП: Да, иска да каже още нещо.

Ю: Добре.

ПП: (смее се) Каза ми, че не трябва да плувам като жаба, а да се науча да плувам този стил, как се казва, с ръцете напред и да дишам през рамо.

Ю: Кроул?

ПП: Не знам, така ли трябва да плувам? Добре. ОК.

Ю: Благодарим. И питам арх.Михаил ПП как може да се свързва в ежедневието си с него?

П: С молитва.

Ю: Той иска ли да каже още нещо?

ПП: Не.

Ю: Ти имаш ли въпроси към тях?

ПП: Не, нямам.

Ю: Добре. Благодарим тогава. Искам да се издигнеш мислено нагоре. Направи мислен преглед на днешното преживяване и преди да се върнеш ми кажи: Ако имаше най-важно послание днес, то как би звучало?

ПП: Да се концентрирам в себе си, да си давам време, да тренирам и да медитирам с молитва.

Ю: Добре. Запомни го.

 

Следва връщане…

 

Снимка: https://po-krasivi.net