Споделям регресията на млада жена, която е с дете с увреждания – една от най-тежките житейски ситуации. Като всички майки в подобно положение и тя се чудеше: Защо на мен? и Как да се справя? В случая клиентката е от относително малкото щастливки, чиито съпруг не ги изоставя. Бащата на детето е плътно с тях, оказва нужната подкрепа и по време на регресията стана ясно защо. А причината за трудната житейска ситуация е от минал живот. Тогава жената е била твърде безгрижна и своенравна. Нужно е било да стане по-отговорна и за това ѝ помагат именно душите на детето ѝ и на нейния съпруг.
По време на тази регресия клиентката относително трудно се отпусна, тъй като няма предишен опит. Една от причините е, че тя е от усещащия тип (такива са около 60% от хората) и при нея няма толкова ясно изразени картини. Нужно ѝ беше време, за да се довери на всички свои сетива. Преживяванията от миналия живот започват около 25-тата минута от този запис. Споделям тази регресия, тъй като при мен все още идват хора, които искат непременно да виждат картини по време на своята регресия. Все още очакванията да се виждат ясни картини по време на регресия е един от най-разпространените митове. Затова искам да подчертая, че ние като хора освен чрез зрение, се ориентираме и чрез други сетива и те са активни и по време на регресия, тоест картините съвсем не са единствения канал за получаване на нужната ни информация. Ако човек е от усещащия тип, то колкото и да търси картини, няма да ги види (поне не и в началото), защото той просто така функционира. Никой не може да избяга от самия себе си.
В този конкретен случай на клиентката ѝ беше нужно време, за да свикне с процеса, да се научи да се ориентира и да се доверява на всички канали за получаване на нужната информация. Но това изобщо не означава, че не се е справила, напротив! Получи се богата, интересна и предполагам, полезна за много хора регресия. Затова я споделям.
Този запис е богат на спомени, символи, цветове, дори и образи от повтарящи се сънища. В него много ясно личи как символиката, която е в една нестандартна библиотека Акаши, съдържа елементи на цялата регресия. На когото му е интересно, нека да ги запомни. Зная, бях обявила, че ще напиша статия за символиката в библиотеката Акаши. И от тогава много неща се промениха в регресиите, които водя – както в самата библиотека, така и в начина по който се влиза в миналия живот. За мен това означава, че не е нужно да създаваме обобщена схема за водене на регресии и стандартно тълкуване на символите, тоест общовалидни правила и да ги прилагаме за всички хора. А напротив – всяка регресия е различна и затова засега се отказвам от идеята да описвам символиката, която виждам. Моят личен път е такъв, че работя строго индивидуално с всеки човек и буквално не ми се дава да правя обобщени схеми.
Всяка регресия, всеки случай има нещо свое специфично. Особеното при тази история (но не и чак толкова необичайно) е, че клиентката е имала повтарящ се и неясен до този момент сън с голяма мъжка фигура, като по време на сънищата ѝ дори е преживявала парализиране на тялото ѝ. Оказа се, че тази фигура е баща ѝ от миналия ѝ живот и за нея очевидно е било нужно да си го припомни.
По време на регресията, макар и относително трудно, клиентката успя да получи нужната ѝ яснота и сега е доста по-спокойна. Но това не означава, че животът ѝ ще бъде лек – напротив, ще ѝ бъде трудно, тъй като усвоява урок – да бъде отговорна и да намали ината. И за това ѝ помага точно детето с увреждания. Пожелавам ѝ успех, а на вас – ползотворно и приятно слушане.