Това е регресията на млада жена. Тя е от учениците на Петър Петров и също води регресии, опитна е с процеса. Въпреки, че е доста по-млада от мен, някак си допадаме. Това, че сме различни в случая не ни пречи, по-скоро ни допълва. Дава ни различни гледни точки, различни перспективи, различни опитности. Затова ú благодаря за възможността да проведа тази регресия и още повече, да я споделя с нейното име. Зная, че за това се иска смелост.

По време на тази регресия Лекси искаше да види два свои минали живота – един в България, Велико Търново (виждала е само една картина от него) и един индиански (от него постоянно виждаше различни картини). Имаше и малко лични въпроси. И както всеки опитен с процеса човек, беше наясно, че ще се получи това, което се даде. Знаем, че винаги има и изненади, като този път изненадата беше и за двете ни. За нея ще разкажа малко по-нататък.

Дадохме заявка Лекси да преживее най-важния минал живот, свързан с настоящия ú период. И процесът започна с подробно разглеждане на библиотеката Акаши. Знаем, че тя не е случайна и за всеки човек изглежда по различен начин. Това е место, което носи познание и все още крие своите тайни. Но, малко по малко, завесата сякаш се повдига. Библиотеката на Лекси беше голяма, огромна, с коридори, с чувство за безкрайност. И един специфичен цвят на тъмен сапфир – особено любим на Лекси. Оказа се, че не е случайно.

Първият минал живот, който Лески преживя, започна с едно необятно бих казала спокойствие, небе, звезди. Сякаш беше на края на света. Имаше безкрайно море, в което тя се потопи. И тук беше нашата изненада – известно време предполагахме, че е възможно Лекси да е в Атлантида. Същевременно имаше подсказки, че има и нещо различно. Постепенно се оказа, че тя преживя живот в хармонична общност, която не е на планетата Земя. На записа много ясно личи, че въпреки нашата нагласа за Атлантида, се оказа друго. Този момент от записа ми е особено любим, тъй като потвърждава факта, че нашето въображение много трудно би могло да манипулира процеса. Лекси беше същество, което може да заема каквато си поиска форма. Тук беше така нареченото високо съзнание – висшата божествена любов. Всички живееха задружно, посветени на общото благо. Имаха си лични сфери, бели и вътре се зареждаха, в дълбоко медитативно състояние. Лески описва живота там доста подробно. Това беше живот буквално като приказка.

Но, в един момент, вследствие на земетресение (по неясни причини) този свят се разруши. Душата ú се издигна нагоре и се чудеше накъде да поеме. Избра си Сириус, но за там не се даде подробна информация.

Лекси успя да открие и момента, в който за първи път се въплъщава в тяло на Земята. Получи и причината за това. На мен ми беше много интересна и затова я споделям. Същевременно зная, че и при други мои колеги е имало сходни моменти. Душата на Лекси си спомни, че допреди да се въплъти в тяло на Земята, тя единствено е знаела какво е любов. Чула е от други Души за това место, Земята, и ú е станало интересно. Поискала е да го опознае, да преживее и по-различни неща, например болка, омраза, загуба, тъга…

Лекси видя и своя вероятно първи живот на земята, в индианско село, след като белите вече са ги завзели. Тя е от смесен брак. Майка ú е бяла жена, богата и обгрижвана. Но, този живот сякаш не е за нея, вълнуват я други неща. Случайно или не, се запознава с индианец. Влюбват се един в друг, женят се и тя напуска своя род. Живеят и индианското племе. Много се обичат. Ражда се момиче – Лекси. Но в племето има хора, които не я приемат. Една вечер я отвличат и я затварят някъде. Бащата отглежда дъщеря си Лекси. Тя също е различна, носи своите дарби и желае да помага (както в общността, в която е била в първия живот от тази регресия, извън планетата Земя). Като цяло, индианците са добронамерени помежду си, с изключение на една отделна група –  те са неприятни хора и Лекси не общува с тях.

И идва най-важната случка от този минал живот – свързана е с ритуал за свързване с корените на рода, който е донякъде опасен. Ако се получи, целта е Лекси да стане вожд на племето. Но в кръчмата брат ú се издава, в племето разбират и част от хората ги нападат. Тя е прободена в гърба със стрела и като по чудо оживява (на това место Лекси има болки и в настоящия си живот). Намират я бели хора и я връщат в дома на майка ú.

Това, което свързва настоящия живот на Лекси с индианския е, че още тогава не е простила! Тя трябва да се научи да прощава и да е по-уверена в това, което прави. Сега вече й е разрешено да развие и използва своите дарби. Същевременно не е нужно да е толкова доверчива, трябва да се доверява повече на интуицията си. Индианският живот е бил много важен за Лекси и именно заради това картини/спомени от него буквално са я връхлитали в различни моменти от ежедневието ú. Сега успя да го разгледа, макар и не напълно. Взе своята поука и зная, че ще я приложи по възможно най-добрия начин в своето ежедневие.

А от първия живот носи желанието да е полезна и на други хора. Носи и своите дарби, които постепенно започва да използва. Пожелавам ú успех. А на вас – приятно и ползотворно слушане.