РЕГРЕСИЯ: МИРА У ДОМА ❤️ в Атлантида

Споделям третата поред регресия на Мира. Тъй като записът е с много шумове, го набирам като текст. По молба на Мира прилагам първо нейния личен разказ, написан по нейния начин няколко дни след тази регресия – така, като тя го е почувствала и желае да го сподели.

Здравейте, приятели! Бих желала да споделя с Вас моят личен опит от проведените регресии и саморегресии.

Казвам се Мира (името е променено) и имах много труден живот. Родих се в бедно семейство, което с много труд успяваше да постигне всичко. На 7-месечна възраст съм поверена на грижите на баба си и тя ме отглежда с много любов до 4-годишна. Когато се завърнах при моите родители се сблъсках с лошо отношение (от страна на майка ми) и се чувствах необичана. Бях на 6г., когато се роди и по-малката ми сестра. Положението стана още по-зле. Част от грижите за нея ми бяха прехвърлени, независимо от моята крехка възраст. В общи линии от мен само се изискваше и на никой не му пукаше как се чувствах. Не одобриха дори избора ми на съпруг и след сватбата буквално ме отписаха. При живи родители се чувствах като сирак. С течение на времето се примирих със ситуацията и заживях своя си живот.

Духовното ми пробуждане започна през 2019 година. Тогава за първи път усетих подкрепата от Светлите сили, в труден за мен момент. Интуитивно започнах да правя медитации със записи от Ютуб, а в последствие попаднах и на записи за саморегресия. Направих опити, които поради незнание, определих като неуспешни. Продължих да следвам интуицията си и тя ме отведе до Юлияна Иванова, с чиято помощ преживях вече 3 регресии. Получих изключително много информация, която ми помогна да осъзная и приема трудните отношения. Още след първата регресия осъзнах, че съм имала успешни саморегресии преди това. Интересното при мен е, че още преди регресията ми се показва книгата, която трябва да разгледаме (аз съм от усещащият тип), както и първата картина. Това се случва по време на работа, когато съм в пълно съзнание. Най-вълнуващото преживяване ми се случи преди регресията, която е описана в този пост. Показаха ми светлосиня книга, водно пространство, кораб и някакъв бряг със светещ град, който беше защитен под купол. Няколко пъти виждах тази картина, но тя нищо не ми говореше… до една сутрин. Отново видях града в съзнанието си и изведнъж бях разтърсена от Душата си. Усетих нейната мощна енергия, докато ми разказваше за себе си. Тялото ми беше неконтролируемо, докато течеше процеса. Цялата треперех. Това е изключително силна енергия, която може да унищожи тялото, ако пожелае. Тя може да контролира и ума, ако не и се подчинява.

Душата ми “избухна” и си изля “душата”. Каза: Ще ме водят у дома… ще видя дома си. О… дом мой роден дом, толкова отдавна не съм те виждала, че съм забравила откъде съм. Забравила съм корените си. Аз съм Атлант. Аз съм Атлант (ридае). Толкова съм изтерзана вече. Имам нужда от почивка, любов и щастие. Искам у дома. Аз не исках това прераждане. Те ми обещаха, че е за последно. Обещаха ми, че този път ще се късат договори, когато се върнем горе.

Питах: Как така последно прераждане? Последно като цяло или…?

Отговор от Душата ми: Последното с тези изостанали души. Ще се късат договори, когато се върнем. Аз се разбунтувах. Преродих се с този бунт в себе си. Имаше съвет – голям съвет. Такова пазарене беше… Казах им: Това не е моя карма. Това е тяхна карма. Всеки си отговаря за себе си. Намерете друг начин да си я изкупят. Не искам повече да участвам. Аз съм на много по-високо ниво от тях, а те ме дърпат надолу. С тях трупам карма. Те не се развиват и стоят на едно място. Прераждане след прераждане правят едно и също, а в земно време това са векове. Векове не им стигнаха, за да преминат един “прост” урок. Тук горе обещават, а като слязат долу ги завладяват алчността и завистта, и всеки път ме превръщат в жертва. Не искам да бъда повече в ролята на жертва. Те не слушат водачите си. Дори и водачите им не могат да се справят с тях. Как очаквате аз да се справя? Направиха ми компромис единствено с мъжа. Пожелах да не съм материално обвързана с мъжа си (от миналите животи), за да мога да преценя нещата от друг ъгъл. Успях поне с него да приключа (с гордост и удовлетворение). Разбираш ли? Той пак не се справи, но поне аз успях.

Аз: Дай ми пример с K. Какво точно не е изпълнил, за да мога да те разбера?

Отговор от Душата ми: Той не случайно е на по-високо социално ниво тук на Земята. Планът беше аз да се запиша да уча, а той да ми помогне в издигането, в социалните среди. Аз изпълних своята част от договора и учих, но той не изпълни своята. Ето така се объркват нещата. Когато видяха, че нищо не е по плана, те изпратиха баба ми да ме прибере. Аз отказах и избрах да остана и да се боря. Аз ги изненадах с това мое решение да лекувам. Те не очакваха това от мен. Изненадах ги, че въпреки всичко е останало добро в мен. Сега ще им отнеме известно време, за да подготвят нещата отгоре. Не беше планирано да лекувам в този живот.

Мира: Благодарна съм на Душата си, че ми се довери ❤️ Чудех се защо разговаря с мен… все едно съм отделно от нея. Нали уж сме едно – душа, материя, емоция… ум. Тя с ума ми споделяше. Последното послание, което получих е, че не на всички се позволява да променят плана на живота си. Това се прави в изключително редки случаи, когато много души не си спазят договорите и се объркат тотално нещата. Тогава се дава възможност за смяна отгоре като компенсация за потърпевшата душа. Дори и в този случай, важи правилото за свободната воля, т.е. ако душата пожелае…

Мира към мен: Ще ти кажа честно, Душата ми посочи някои от най-близките ми роднини (умишлено не пиша кои са те). Визира тях. Не случайно тя ме водеше в онези минали животи. Показа ми как правят едно и също. Ето така се объркват нещата… един се чуди, друг се дърпа и накрая от живот, който е предвиден да бъде щастлив… става хаос. Този живот е трябвало да съм щастлива. Това ми каза Душата. Нещо като живот-почивка е трябвало да бъде… Важното е, че аз приех нещата такива, каквито са, благодарение на теб. ☺️

Добавям, че всъщност аз мога само да предлагам варианти, а Мира си решава кое как ще приема и как ще подреди живота си от тук нататък. Пожелавам ú успех.

ОБРАТНА ВРЪЗКА ОТ МИРА СЛЕД ТРЕТАТА РЕГРЕСИЯ

Добро утрооооо ☺️ Вчера съм била в изключително дълбок транс. Пак ми се губят много моменти. Не съм готова да слушам записа. Сутринта получих послание от душата си, което засяга всички хора.

Зелената жена е половинката на Нептун. Него го нямаше там. Тя е дошла вместо него.

Не помня какво точно съм казала по време на процеса, затова уточнявам.

Около 200 години съм живяла тогава. Много ли е или малко… не зная.

Аз мога да изговоря името си!

Съчетание между КР(меко)АЙФУ. Много странно звучи ☺️…………………………………………………………………..

На председателското място (на съвета на Висшите същества, който периодично се появява в регресиите, свързани с Атлантида) сяда този, който е най-компетентен по въпросите, които ще се обсъждат.

Аз не усетих да има постоянен председател. Той се мени, съобразно обсъжданите теми.

Получих информация за нивата в библиотеката (Акаши). Те символизират положението в обществото, което заемаме.

А стълбата – символизира промяна в плана на живота. Ахааа… тя ще спомогне за по-бързо израстване. Не е нужно да обикаляш целия кръг. Има по-кратък път нагоре.

Ето каква е ползата от разписаните регресии. Може да се допълни още информация, която идва по късно.

СЕГА СПОДЕЛЯМ И РЕГРЕСИЯТА НА МИРА, СВЪРЗАНА С АТЛАНТИДА

РЕГРЕСИЯ: МИРА У ДОМА ❤️

По време на тази регресия има няколко основни акцента:

Библиотеката с изключително богата символика;

Порталът – в случая водовъртеж;

Припомнянето коя е и каква е в Атлантида;

Съветът на Висшите сили, на който се вземат важните решения относно бъдещето на цивилизациите, вкл. и на нашата;

Прибирането „у дома“

Регресията е проведена online.

Мира: Сега по-добре ли ме чуваш?

Юлияна: Да, по-добре е.

Мира: Днес ще имаме проблеми. Така усещам аз нещата. Аз едвам се свързах. Какво стана? Уж всичко трябваше да бъде идеално?

Юлияна: Сега ще видиш, че не е задължително всичко да бъде идеално. Вдишваш, издишваш. Това въобще не е проблем (прекъсването). Почиваш си и бавно и постепенно се потапяш в онова усещане, сякаш те люлеят. Приятно. Ако не се появи отпускаш тялото, издишваш емоциите, издишваш изискването всичко да е перфектно и се оставяш на нещата такива, каквито са.

Мира: Засили се люлеенето.

Юлияна: Добрееее. Като какво люлеене е? Как те люлее? Кой те люлее? Това, което знаеш…

Мира: Душата. Така ми идва като информация…

Юлияна: Душата, чудесно. Ето кое е важното… душата. И с всяко усещане за люлеене, ти ще се свързваш оттук нататък все по-добре и по-добре със своята душа, и в един момент ти ще си душата, някак от само себе си. Ще си спомниш коя си, каква си, къде е твоят дом.

Мира: Сега люлеенето спря. Имам чувството, че главата ми се върти в посока обратна на часовниковата стрелка.

Юлияна: Добре, а приятно, неприятно ?

Мира: Приятно ми е. И усещам някакво изтръпване в тялото.

Юлияна: Това понякога може да е процес на изчистване, на възстановяване на много неща, включително и спомени. Възможно е буквално да ти се инсталира някакво ново познание. Ще видим в случая какво е за теб. Оставяме се на процеса такъв, какъвто е. И при всяко завъртане, ти ще се сливаш все повече и повече с твоята душа.

Мира: Да. Усещам докосване в лявата част на главата, над ухото, сякаш някой ме пипа, но не ми е неприятно. Спокойно ми е.

Юлияна: Попитай кой е това? Нека да се представи.

Мира: Няма отговор.

Юлияна: Усещай и ще знаеш в един момент кой е. Може и първата мисъл да отговори.

Мира: Духовен водач.

Юлияна: Ахааа… Благодарим! Изцяло оставяме всичко на душата и на Духовния водач да ръководят процеса. Да покажат това, което желаят. Ти си дишаш, издишаш, спокойно и с любопитство.

БИБЛИОТЕКАТА С ИЗКЛЮЧИТЕЛНО БОГАТА СИМВОЛИКА

Мира: Вече съм в библиотеката. Изтръпнах цялата. Тази библиотека е друга. Тя е идеално кръгла. По стените няма прозорци. Има само рафтове с книги. Въпреки това цялата е обляна в бяла светлина. Аз стоя по средата и съм цялата обляна в тази лечебна бяла светлина. Идва отгоре. Отгоре библиотеката няма таван, а има прозрачен купол, през който струи тази светлина и я осветява цялата.

Юлияна: Остави тази светлина да проникне във всяка твоя клетка, във всяка твоя мисъл, да достигне до всяка една твоя частица… Приеми я…

Мира: Моята книга е горе, на последното ниво. Нивата в тази библиотека не са като етажи, а както балконите в опера. И те са също с идеална окръжност както самата библиотека. Тя всъщност не изглежда някаква модерна. Изглежда много старинна. Като че ли от дърво, от дървен материал е направена. Има стълбичка, която е колкото рафта с книгите, толкова е тясна стълбичката… Колкото да се качиш на второто ниво.

Юлияна: Добре. Качваш ли се?

Мира: Да. Към трето ниво стълбата е на друго място. Все едно… ако стълбата на второ ниво е на 6 часа, тази към трето ниво е на 12 часа, в противоположната посока, някъде по средата на помещението… по средата на балкона, така да го нарека.

Юлияна: По какво се различават първо и второ ниво?

Мира: Не знам. Все още не зная. Аз отивам към трето ниво. Моята книга е на трето ниво.

Юлияна: Това е най-високото?

Мира: Да. Няма друго. Отгоре вече е купола.

Юлияна: Стигна ли вече трето ниво?

Мира: Да, аз държа книгата.

Юлияна: Добре. И преди да я прочетеш, ще те помоля да огледаш трите нива. Ако това има някаква символика, какво би могло да означава? Виж най-долното, първо ниво! С какво е свързано, как изглежда?

Мира: Не знам.

Мира нямаше отговор. Той дойде ден след регресията й и го споделям малко по-надолу в текста.

Мира: Знам, че навсякъде е много прашно, сякаш отдавна никой не е влизал тук. И няма библиотекар. Тази библиотека е само на Атлантида, само на тези души, които са били в Атлантида. И парапетите в тази библиотека много ми напомнят като материал на онзи, който видях в Залата на планирането. Нещо като матирано стъкло, но има парапети. Създават сигурност. Вътре човек се чувства сигурен в тази библиотека. Сякаш го защитава.

Юлияна: Запомни това усещане за сигурност и много благодарим за възможността да се докоснем до тази библиотека. Нека Водачите да показват това, което считат за необходимо.

Постепенно стигнах до извода, че библиотеката Акаши е много специфично и специално място. Не случайно различните хора я виждат по различен начин. Както се разбира от регресията на Мира (а и не само нейната), възможно е в различните регресии на човек библиотеката да изглежда по различни начини. Тя, освен всички друго, има и много символика. Информацията, идваща чрез нея, не е за подценяване – като например факта в този случай, че библиотеката е доста прашна.

Умишлено в момента се въздържам да тълкувам тези символи, тъй като е възможно за различните хора те да са различни. Единствено споделям осъзнаването на Мира ден след регресията ú: „Получих информация за нивата в библиотеката (Акаши). Те символизират положението в обществото, което заемаме. А стълбата – символизира промяна в плана на живота. Ахааа… тя ще спомогне за по-бързо израстване. Не е нужно да обикаляш целия кръг. Има по-кратък път нагоре ????“

МИНАВАНЕ ПРЕЗ ПОРТАЛА

Мира мина през тунел и около него се въртеше вода, описа го като водовъртеж. И при други регресии се е случвало порталът към Атлантида да е водовъртеж, който отвежда човека там, където му е нужно. Мира носеше книгата от библиотеката и беше с усещането, че тя ще я пази. Спусна се по водовъртежа, беше спокойна и се люлееше със съвсем леко полюшване, сякаш я носи вода, море. Дойде гемия, на руля имаше капитан. Описа го като човек с шапка от времето на Наполеон, сериозно гледащ напред, с мустак, тъмно син мундир, големи златисти копчета, бели ръкавици, бели ръкавели, тъмен панталон. На гемията беше и Посейдон. Той движеше гемията с левия борд към нея, което ú се видя „много странно”. Спуснаха ú стълба, тя се качи и гемията се тръгна напред.

ПРИПОМНЯНЕТО КОЯ Е И КАКВА Е В АТЛАНТИДА

Мира видя острова и го описа по следния начин:

Мира: Не е черна земята… Някак странни цветове… като синьо-лилаво-тъмно зелено… тъмно е, нощ е… градът свети… вижда се един град, селище, който е под светещ купол. Много ярка светлина. Като отрязана сфера наполовина, все едно че градът е захлупен с шапка.

Слезе на брега, усети го хлъзгав. Тя беше боса. В началото усещаше тялото си с нормални размери, като сега. Постепенно усещанията се промениха: „Краката сякаш са нормални (в началото). Има ципи между пръстите. Много съм висока, 3-4 метра. Мъж. Главата е странно издължена нагоре, не е като човешка. Горната част е много по-широка, отколкото при човешките глави. А долната част е по-тясна. Ръцете са с 5 пръста, като последните 2 пръста са като слепени. Много остри нокти. Бял цвят на кожата. Дълги крака. Много слабо и много високо тяло.

СЪВЕТА НА ВИСШИТЕ СИЛИ

Юлияна: С какво се занимаваш, как минават дните ти?

Мира: В ръцете си държа топка, някаква енергия. Не зная какво правя с нея… Сякаш с това нещо може да се унищожава Тя е способна да изпуска лъч, който унищожава. Но защо я държа?… Аз я крия от някого…

Юлияна: Как я криеш? Как е възможно една такава топка да се скрие?

Мира: Някак си съм я пъхнала под самата си дреха.

Описва дрехата си като мръсно бяла, не може да определи материята, наподобява лен, но не е това. Удобна, широка дреха.

Относно топката: Има някакви лоши от които я крие. Те искат нещо да унищожат и тя затова я крие.

Пренася се напред във времето, в друга важна случка: „На маса, нещо като събрание. Други хора, други Атланти. Те не изглеждат обаче като мен. Изглеждат по-различни. Примерно виждам една жена, която има тъмнозелен цвят на кожата. Има нещо като корона, цялата е зелена, има накити.“ Спрямо сегашните представи, я определя като царица. Важна е. Съпругата на Нептун. Тази жена ú привлича вниманието. Появява се звук, наподобяващ звуците, които издават делфините с послание: Пазете земята! Делфините са създания на Атлантида, имало ги е тогава, има ги и сега. „Аз от нея крия топката. Правя се, че нищо не зная. Това е някакъв кристал, който излъчва енергия, от някакъв по-особен материал. Излъчва енергия, която може да се използва да създаваш, да градиш, но и да унищожаваш.“ Информацията, че едни и същи същества са имали и имат и до днес силата да създават и да унищожават, се потвърждава и по време на други регресии. Това е масата, на която се провеждат важни заседания. На нея се взема и решението за унищожението на Атлантида. И там, както и при нас, е имало различни мнения, различни гледни точки. Същевременно на тази маса членовете са били равнопоставени.

Юлияна: Да разбирам ли, че зелената жена е от тези, които унищожават, а ти си от тези, които градят?

Мира: Да.

Юлияна: Какво стои зад зелената жена? Тя знае ли, че има план за унищожение или не знае? Какво знаеш за тази жена?

Мира: Знае. И аз зная. Иска да унищожи Атлантида. Причината е: Грешка.

Юлияна: Тази маса, която видя, какво е?

Мира: Има и други там. Не е само тя. Това е нещо като събрание, на което се решава какво да се случи. Има противоречиви мнения там. Един иска да спаси, друг иска да унищожи. Определят го като грешка.

Юлияна: Къде е грешката? В какво?

Мира: Като цяло го определят като грешка, че изобщо не е трябвало да бъде създавано.

Юлияна: Всички ли са на това мнение?

Мира: Не. Има разногласия. Аз съм от тези, които не сме съгласни това да се унищожи.

Мира и в настоящия си живот предпочита да не унищожава. Много е състрадателна.

Юлияна: Каква е разликата между Посейдон и Нептун? В това измерение?

Мира: Посейдон си е бог! Владетелят на океаните и моретата! Нептун е само цар. Това ми се дава.

Няколко дни след тази регресия друга жена, по време на нейна регресия, видя зелената жена, в зелена рокля. Определи, че е свързана с растенията. Втората клиентка също прави разлика между Посейдон и Нептун.

ПРИБИРАНЕТО „У ДОМА“

Друга картина за Атлантида: „В моя дом съм, у дома. Широко, просторно, уютно. Владея телепатия. Името е нещо с К… много странно… Нещо като Кайфу… Живее на сушата. Той се занимава с някаква писателска дейност, пише нещо… научни трудове пише. Някакви изобретения, които подпомагат живота на хората. Свързани са с нещо за подобряване на атмосферата, на въздуха.

Юлияна: Какъв е въздухът? Като нашия ли е или е различен?

Мира: А, тя затова е под похлупак! Само там въздухът е чист, вътре. Отвън е бил замърсен. Този щит защитава от атмосферните влияния, които са се влошили по някаква причина. Той работи по това да подобрят въздуха извън града, тоест извън щита, да направят нещо… нещо като нашите пречиствателни станции, нещо такова.

Юлияна: Спомни си какво е довело до замърсяване на въздуха?

Мира: Нападение. От някаква друга цивилизация. Обстрелвали са ги с нещо.

Юлияна: Добре. Нека пред теб да се появи цялата линия от живота в Атлантида, от създаването до края като линия и ми кажи кой момент от живота в Атлантида виждаш в момента?

Мира: В този момент още в развитие е била, по средата. Усилено е кипяла научна дейност. Този съвет, който одеве видяхме, е много по-напред във времето.

Юлияна: Тоест, твоят Атлант е живял доста дълго в Атлантида?

Мира: Да, много години е живял.

Юлияна: И някъде преди това се е стигнало до замърсяване на атмосферата поради нападение?

Мира: Така ми се даде.

Юлияна: Тогава разрешен ли е въпросът с атмосферата?

Мира: Да, впоследствие. Много хора са работили над този проблем, не само този Атлант. Много хора са се включили, за да се погрижат за родното си място. Изобретили са пречиствателни станции, които са пречиствали въздуха и са го насищали с това, което е необходимо на тях като нация да дишат.

Юлияна: Добре. Твоят Атлант как е живял, какви неща са му били интересни? Освен науката, имало ли е друго в живота му?

Мира: Делфините.

В този момент се появиха силни и ритмични шумове.

Цел на тази регресия: „И аз съм била на масата.“ На нея масата ú изглежда жива. Посейдон е срещу нея. Мира е защитник. Местата могат да се сменят, съществата нямат постоянни места. Сега Посейдон е на председателското място. Аз съм от дясната ú страна.

Важната за днес информация: „Това, което се случи, трябваше да се случи. Било е планирано. Това е просто експеримент. Както и нашата цивилизация.“

С какво това, което днес видя в Атлантида, е важно за теб, важно за мен? И каква е нашата роля в света, в който живеем? Каква е причината Атлантида да е твой дом? – Душата ми отдавна не е била там. За да си спомни от къде е.

Място за лечение и възстановяване след Атлантида: Мира беше в светло-синя светлина, рееше се в пространството, не беше в тяло. За да е здрава, ú трябва вода, море, повече да е край морето. Това е като напомняне за всички хора, които живеят близо до морето – по-често да са там.

Относно проблемите ú със щитовидната жлеза: Появяват се, тъй като Душата ú е страдала. Добре е да е спокойна в ежедневието си. Душата ú се чувства приклещена тук.

Юлияна: Какво можеш да направиш за Душата си докато си тук, в това тяло?

Мира: Да ú дам повече свобода.

Юлияна: Тоест, да правиш повече това, което ти се прави?

Мира: Точно така. Да. Тя иска да е свободна.

Юлияна: Възможно ли е?

Мира: На този етап е трудно. Тя казва: Уроците са си уроци, но трябва и да се живее. Трябва да имаме и щастливи моменти.

Юлияна: Кои са твоите щастливи моменти?

Мира: Когато съм с внучката ми. Когато сме събрани цялото семейство. Когато… обичам да ходя на концерти, на екскурзии, на плаж. Простички неща.

Юлияна: И тогава Душата ти ще се чувства по-добре, нали?

Мира: Точно така.

Юлияна: Искаш ли нещо да кажеш, да покажеш на Душата ти?

Шумовете се появиха, Мира ги свърза с делфини.

Мира: Аз и ти не можем реално нищо да направим, трябва човечеството като цяло да го направи.

И ДЕЛФИНИТЕ ДА ПАЗИМ!

ЧАСТ ОТ РАЗГОВОРА НИ СЛЕД РЕГРЕСИЯТА

Мира: Ти го виждаш, ама не можеш да го опишеш. Примерно там къщата беше, домът беше много един такъв светъл, полупрозрачен ми стоеше… Аз нито мога да го опиша… Трудна работа.

Юлияна: Да, да. Първия път там е точно така. Но постепенно се свиква с полето и постепенно става по-лесно.

Мира: Искам да ти кажа, че аз мога да отида когато си поискам там вече. Знам пътя.

Юлияна: Точно така е. Това се отнася и за други пространства. Но в Атлантида си е трудно, не зная защо.

Мира: Защото не е… там е с друга плътност това пространство, не е като нашето. По-различно е.

Мира не помнеше всичко, което преживя. Тя като правило се потапя в дълбок транс и непосредствено след регресията е с усещането, че не си спомня. При нея информацията се подрежда и структурира постепенно в продължение на няколко дни след регресията ú.

Прилагам линк към първите 2 регресии на Мира, които са минали животи с част от близките ú хора. Добре е, когато има нужда, да си припомняме договорите, с които се прераждаме тук. И е важно да работим по собствения си характер, иначе е възможно едни и също ситуации да се пренасят от живот в живот, докато ни писне и в крайна сметка все пак свършим това, за което сме дошли.

РЕГРЕСИЯ НА МИРА- ДА БЪДЕМ СМИРЕНИ И ТЪРПЕЛИВИ. ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ НАРЕД. Минал живот, духовен свят.- https://youtu.be/-8VkIECmKcQ

РЕГРЕСИЯ НА МИРА за сложните взаимоотношения в семейната система. Лечителка се отказва от дарбата си – https://youtu.be/g0ZNDqvVNPQ

Всички регресии на Мира са проведени online.

Картина: Интернет