ИСТОРИЯТА НА МИРА ПРОДЪЛЖАВА
БЛИЗНАЧКИТЕ
Историята е описана с помощта на Мира и до голяма степен е повлияна и от нейната гледна точка
Здравейте! Споделям една по-различна регресия, която за първи път се случва в моята практика. В нея участваха едновременно две жени, които ги свързват общо 8 минали животи. В настоящия живот Мира и Тея (имената са променени) се раждат в отделни семейства и дори живеят в различни градове на България. Запознават се във Фейсбук групата “Регресия – време е да си спомниш” на пръв поглед случайно, но както знаем случайни неща няма. В началото започват да си споделят свои преживявания, а на по-късен етап се срещат и се запознават на живо. При срещата Мира усеща, че Тея ú е позната отнякъде. Тя прави среща с духовните си водачи и получава потвърждение от тях, че познава Тея от минал живот. Казват ú, че са били сестри и че имат да свършат обща работа в този живот. Мира веднага споделя с Тея за своето откритие. Тея провежда регресия, при друг мой колега, по време на която разбира, че става въпрос за повече от един живот. Постепенно се оказва, че те са цели 8 живота, от които Тея е видяла 3-тия и последния общ живот, а Мира самостоятелно откъси от първия..
Нещо повече – те не са просто сестри в онези животи, а са близначки. Сценарият на всички животи е един и същ. Още в невръстна възраст, между 1 и 4 годинки, при злополука по време на игра, Мира умира и остава свързана към Тея, като ú помага през целия ú живот. Тъй като Мира имаше три регресии, проведени при мен и вероятно ставаше дума за прикрепен фрагмент на душата ú към душата на Тея (бяха решили, че това е близо до моята лична сфера за работа – починали близки), двете се обърнаха за помощ към мен. “Случайностите” продължиха. Обадиха ми се с настояване, че ги подтикват да направим регресията по-скоро и случайно или не, същия ден и трите имахме свободно време след обяд. Практически, бяхме изненадани от факта, че толкова бързо решихме да проведем регресията. Буквално нямахме време да мислим и премисляме ситуацията.
Процесът се водеше отгоре, като в него се включиха всички водачи на Мира и Тея, както и Архангел Михаил, за което сме много благодарни. И двете получаваха послания и напътствия как да протече процеса. Моята роля беше единствено да поддържам транса на Мира и на Тея.
От записа на тази история ясно личат двете различни гледни точки – на Мира и на Тея, породени от различните опитности, които са имали тогава.
Тъй като във всеки общ минал живот Мира умира рано (на 3-4 годинки), то тя остава “светла” и помага отгоре на сестра си. Същевременно се оказа твърде много прикрепена към нея. Дори в настоящия им живот, в който живеят в различни краища на България, на стотици километри една от друга, Мира има силния импулс да се грижи (и се грижи) за Тея, която практически почти не познава.
По време на тази регресия Мира лесно влезе в общия минал живот, който имахме намерение да разгледаме. Това беше така, тъй като за нея нямаше толкова травмираща ситуация, свързана със смъртта ú (в настоящия си живот тя наистина приема смъртта като нещо естествено) и водачите я допуснаха първа да го разгледа. Освен това ритуалът за освобождаване и фиктивно разделяне на близначките в края на регресията за нея беше наистина завършек на историята. На Мира й олекна и за нея всичко приключи.
Но за Тея не беше така. Тея трудно влезе в първия минал живот, макар че на някакво ниво беше предварително подготвена. Не успяваше да види всички сцени, но пък всичко беше придружено от много силни емоции. За нея беше нужно време – няколко дни – за да приключи процеса. Тя остана фиксирана в своето чувство на вина още известно време. То ú беше нужно, за да осъзнае шока от случилото се, дълбоката травма и факта, че макар и вече да използва своята дарба да усеща починали хора (все още с условия, подтик от други хора и др.) тя не вярва на 100% – нито на дарбата си; нито на теорията, че животът продължава и след смъртта; нито на себе си. За Тея това е път на душата ú и нейна задача да го отработи.
Регресията е проведена онлайн на 1.08.2023 г. За да бъде по-ясно какво се случи по време на сеанса, я разписах на ръка. Пожелавам ви приятно и ползотворно четене.
Уточнявам, че такъв тип регресии не са моя обичайна практика. Съгласих да я проведа едновременно с двете жени, тъй като бяха опитни и така или иначе вече бяха достигнали до някои изводи и сами.
СЛЕДВА САМАТА РЕГРЕСИЯ
След въвеждането в транс:
Мира: Виждам майка ни. Висока, слаба жена и изглежда угрижена, изморена…
Юлияна: Как е облечена? Кои сте? Какви сте?
Мира: Прусаци сме. Облечена е в дълга пола, която е клоширана в долната част. Отгоре е с блуза, която е с високо бие и има къдрички по края. Дълъг ръкав отново с къдрички по маншетите и боне на главата. Бонето е с периферия и е завързано с връзки под брадичката. Излиза от къщата, която е дървена с масивни дървени подпори и прозорци, които са от онези едновремешните. Има чердак отпред, който да пази от дъжд. Прозорците са едни такива, дето един прозорец е разделен на 6 по-малки. Виждам ни и нас с Тея. Държим се за ръце, с руси косички, вързани на опашки. Облечени сме в нещо като сукманчета с дълъг ръкав.
Тея: Нищо не виждам. Не мога да вляза в този живот. Аз съм виждала други животи. Сякаш имам блокаж. Страх ме е. Виждам моята майка, пълната, от другия живот, в който сме били близначки.
Юлияна: Нека водачите подскажат как да стане това?
Мира: Трябвало е заедно да влезем, хванати за ръка, както ни видях преди малко. Идвам при теб Тея. Хванах те за ръката. Ела с мен.
Юлияна: Получи ли се?
Тея: Да, вече виждам къщата, майка ни и нас двете. Усещам камъните на двора, средно големи камъни.
Мира: Майка държи нещо под мишница, някакъв съд като леген или кошница и храни пернатите. Виждам петел, кокошки и гъски… Виждаш ли дръвника? На него има забита брадва.
Тея: Виждам го, да. Изпитвам ужас от този дръвник. И в настоящия живот като видя дръвник и изтръпвам.
Мира: Аз също изпитвам ужас от остри предмети. Няма нищо страшно, трябва да го преодолеем двете това нещо. Заедно. Приближаваме се към дръвника и започваме да си играем с брадвата. Опитваме се да я измъкнем. Виждаш ли какво се случва?
Тея: Не, обаче плача. (плаче)
Юлияна: С какво ви привлича този дръвник? С какво плаши Тея?
Тея: Мира ще умре, Мира ще умре. Страх ме е…
Мира: Не се страхувай, Тея. Това е минало. Ако ти е трудно, аз ще разкажа какво се случва?
Тея: Разкажи!
Мира: Отиваме към дръвника и незнайно защо решаваме да извадим брадвата от него. Много е тежка за нас. Започваме да я дърпаме… брадвата се отплесна, цапардоса ме по главата с тъпата част… Но тук няма виновни! Тея, тук няма виновни, разбираш ли! Ние не сме виновни! Ние сме просто деца, които са искали да си поиграят! Не сме знаели, че тази игра е опасна! В този момент аз падам, черепът ми е разбит, оставам на място.
Тея: Ужасно е… главата ти е разцепена и има много кръв…
Юлияна: На каква възраст сте?
Тея: 3,4… 5 или 6…
Мира: 3-4 ми се дава на мен. 3-4, това е вярното.
Тея: То дойде 3-4, но аз си казах, че е абсурдна тази възраст.
Мира: 3-4, затова изтървахме брадвата, тя е много тежка… много е тежка…
Тея през цялото време плачеше, не можеше да се спре.
Тея: И майка ми идва и бой, бой, бой…
Мира: Нахвърли се върху тебе… Тя обезумя, тя просто обезумя… Тя не беше на себе си… Тя не е на себе си в момента…
Тея: Обаче на мен това ми се преплита с пълната жена, значи това е било в повече от един живот…
Мира: На мен ми се даде индикация за 8 живота… 8 живота сме правили едно и също… И погледни сега, идва баща ни, който чува писъци, викове…
Тея: Да, хваща се за главата… Държи се за главата и не знае как да реагира. Едното дете е мъртво, а майката ще убие и другото… Страх го е, че и мене ще претрепе.
Юлияна: Тея, можеш ли да го опишеш?
Тея: Висок с мустаци и брада, черна коса, облечен в бяла риза и тъмен панталон с колан (успокоява се). Но на мен ми се преплита с живота в България, който съм виждала.
Юлияна: Значи, едни и същи майка и баща разпознаваш, така ли?
Тея: Най-вероятно да. Нищо чудно да го свързвам и с майка ми в този живот.
Мира: Значи баща ни се втурва, но не може да те отскубне от нея. И когато успява да те отдели от нея, с такава сила те дърпа, че ти тупваш на земята по дупе. Така го виждам аз. Аз гледам сцената отгоре и съм ужасена.
Тея: Аз това не го виждам. Аз виждам себе си. Аз съм се концентрирала на себе си и така съм се свила (седнала със свити крака). Аз съм се фиксирала в този момент.
В настоящия си живот това е позата, в която Тея застава, когато е нещастна и се чувства необичана. Оказа се, че Тея по някаква причина е взела и майката, и бащата в настоящия си живот. Бащата отново не е можел да се противопостави на майката.
Мира: Има нещо като послание: В този живот нарочно сме разделени, за да можем да приключим с това нещо. С твоя страх…
Тея: С моите депресии. Когато съм изпадала в депресии, съм лежала в тази поза и съм искала да умра.
Мира: Искам да ти кажа, че в момента аз наблюдавам отгоре сцената. И единственото нещо, което изпитвам към теб в онзи живот, е любов! И затова съм те защитавала. Аз съм останала, за да те пазя от майка.
Два дни след регресията Тея сама е успяла да си спомни още неща от този минал живот. Тя сподели: “Влязох в първия живот, в сцената в която бях като замръзнала и осъзнах, че тогава съм се отказала от живота и буквално съм умряла. Но не съм преминала, останал е прикрепен фрагмент към този живот. Останала съм заради майка ми, защото съм си мислела, че без мен няма да се справи. Този страх го имам и сега.“
Юлияна: И това се случва във всеки живот?
Мира: Да. 8 живота казаха.
Юлияна: Защо? Защо е било нужно да се преживява в толкова много животи? Какъв е урока, който не е бил усвоен? Каква е причината?
Тея: Не съм разбрала, че Мира ще ми помага отгоре.
Мира: Не е само това. Нещо ми подсказват за прошка. Някой трябва да прости на някого. Може би мама да прости на Тея… не знам. А аз съм ти простила, да знаеш. Аз дори не съм ти се разсърдила тогава. Затова съм останала свързана с теб, за да ти помагам. Защото някак си дълбоко в себе си зная, че смъртта е част от цялото, от цикъла. Тя не е нещо лошо.
Юлияна: Добре. Мислено се пренесете в друго пространство, където ще се срещнете с майка си, ако е възможно.
Използвах техника за пренасяне. Мира и Тея се пренесоха в Духовния свят, на мястото на планиране на настоящия живот, заедно с Духовния наставник. Случайно или не, точно в този момент майката на Тея звънна по телефона.
Юлияна: Какъв е планът за вас двете в този живот? Каква е причината да се срещнете?
Тея: Разговарям с моя Духовен наставник. Той ми показва нещо. Показва ми нас двете с Мира. Виждам, че все едно Мира е по-светлата част от двете страни на едно цяло. Оставайки по-дълго в земен план, аз съм по-тъмната, а Мира е по-светлата. Интересно, тя затова си е тръгвала по-рано, за да остане светлата част. А аз съм тук, за да опозная тъмната. Моята сфера е тъмното. Трябвало е да опозная тъмното, по гадния начин. И сега вече и Мира слиза в гаден живот, за да се докосне и тя до това, нещо като симбиоза. Но всяка от нас ще си има своя живот. Идва момента да се разделим, да се изравним, нещо такова… Все едно аз да стана по-светла, а тя малко по-тъмна.
Юлияна: Вие сте при Духовния наставник. Нека и Висшите ви азове да са там. И да поканим Душата на майка ви да дойде на среща, ако е съгласна.
Мира: Трябва да я помолим да прости.
Тея: Тя е тук. Мама е тук. (Вълнува се) Тя ни се радва, че сме заедно. Казва: Ах, на мама дечицата, най-после сте ми двечките! Вие сте се намерили? Целува ни и ни се радва, че сме се намерили! Тя не е сърдита! Прегръща ни и ни се радва. Странно! Ние си мислим, че ни е сърдита и трябва да ни прощава… а няма нищо такова! Трябвало е ние двете да се намерим. Ние сме се били изгубили, не тя.
Мира: Трябвало е ние да се намерим и да ти кажа, че в ония животи, когато съм напускала тялото си, аз не съм те мразела. Разбираш ли?
Тея: Разбирам. Ама ти разбираш ли, че само като си го помисля и такъв рев ме напушва, че…
Мира: Не си виновна! Трябва да си избиеш вината от главата! Това е!
Мира упорито се опитваше да обясни на Тея, че не е виновна. Но за Тея беше рано. Тя упорито стоеше в своята вина, в свитата поза, в която беше застинала. Бяха й нужни 2 дни, за да осъзнае, че е останала като застинал фрагмент в онази поза, с пренесен силен отпечатък живот след живот. Не винаги е нужно процеса да се насилва. Понякога е по-добре да приключи от само себе си. Всеки човек има свое темпо.
Юлияна: Чудесно! Насладете се на момента и когато сте готови, ще освободим майка ви.
Мира: Мама си тръгна. Маха ни за довиждане.
Юлияна: Нека сега Тея се върне обратно и да проследим живота ú до нейната смърт, след което ще проследим пътя ú до Пространството между животите.
Мира: Виждам Тея като голяма. Превърнала се е в прекрасна млада дама. Тея, много си красива. Косата ти е на кок, кожата ти е нежно бяла и имаш лунички. Висока и стройна като мама си, и се движиш грациозно.
Мира упорито се опитва да измъкне Тея от сцената. Но за Тея беше още рано. Както по-късно Тея разказа, в живота, който тя е видяла преди това в своя регресия, при другия водещ, с по-пълната майка, се е видяла като пораснала девойка, отново красива, но е била сякаш като мъртва. Не е отчитала живота, не е изпитвала и радост. Живяла е с вината за смъртта на сестра си, починала е рано. Тея и в този живот е имала дълги периоди, преживени с депресии.
Юлияна: Тея, ти?
Тея: Аз все още се виждам фиксирана в онази поза, как седя и рева. Там трябва да изчистя този образ. Още като малка.
Юлияна: Интегрирай в теб този образ. Запомни, че това е минало, опит. И питам: Каква е причината всичко това да се повтаря в 8 живота?
Мира: И аз питам това. Като виждат, че нещо не се получава, 3-4-5 живота, защо не го спрат? (Явно има предвид духовните водачи)
Тея: Защото от нас зависи да започне да се получава. Повтаря се толкова пъти, колкото е нужно.
Юлияна: И да разбираме, че в този живот се е получило?
Тея: Значи, в този живот, отваряйки се към дарбата си да усещам починали, давам възможността това да се промени. Във всички минали животи аз не съм усещала Мира. Не съм знаела, не съм подозирала, че е възможно някой отгоре да ми помага. Както не съм го подозира през една голяма част и от настоящия си живот.
Тея вече знае, че има дарбата да усеща починали хора, но в онези минали животи не е усещала починалата си близначка. Потиснала е това умение. И чак в настоящия си живот бавно и внимателно започва да я използва.
Юлияна: Да попитаме Водачите какво още искат да ни покажат във връзка с това? Все още процесът не е приключен. Първо да видим какво е останало в Мира? С какво тези спомени са важни за настоящия живот на Мира?
Мира: Това, че не се страхувам от смъртта. Запазила съм го като отпечатък. Приемам я като част от цикъла, нормален цикъл… Ахааа, затова съм била на смъртта на майка ми (тя е починала в ръцете ú, в настоящия ú живот). По някакъв начин е имало значение как ще реагирам. Нещо като проверка е било. Не случайно ме е извикала. Обаче аз запазих хладнокръвие и спокойствие… Да… това е било част от плана, аз да бъда там.
Юлияна: Тоест, трябвало е да свършите някакви неща, за да ви позволят да се срещнете?
Мира: Да… Между нас има симбиоза… По план е, всичко е по план… за да приключим нещо, което е от векове. Но за да приключим, ти трябва да приемеш, че аз не те обвинявам.
Тея: Аз никога не съм си мислела, че ти ме обвиняваш.
Мира: Ама и горе видяхме, че майка не ни обвинява! Тя се зарадва, че сме се събрали. Зарадва ни се, че сме двете. Така е трябвало да стане явно. Трябва да простиш на себе си, Тея! Това ми казват.
Тея: Как?
Мира: Прости си! Ти си прости на себе си! И ще станеш по-светла, като мен! Това ми казаха… Чу ли ме?
Тея: Чувам, да. Чувам, обаче не ми се получава. Сега вече чистят нещо от мене, махат нещо. Все едно някакви пластове махат от мен.
Юлияна: Срещнете се в това пространство, между животите. Ако има нужда, може да се прегърнете.
Тея: Аз все едно, че имам такъв, останал отпечатък и ме е страх да дойда при теб, да не те нараня, да не те утрепя пак. Сега разбирам… Някакъв ужас, че дори и да не искам мога пак да го направя!
Мира: Няма да го направиш.
Тея: Казват ми, че сега не е по план да те утрепя. Няма как да стане.
Мира: Не, не. В този живот затова са ни разделили. Дават ни възможност по друг начин да го отработим.
Тея: Да, дават ми доказателство – че всичко това се е случвало когато сме били малки деца. Сега тази възраст е мината, няма как да стане това. Вече да не се притеснявам, това е минало, няма да се случва. Явно нещо се е променило…
Юлияна: Какво е то?
Тея: Сега виждам оня минал живот, в който майка ми е много красива, стройна и поддържана жена. Тя ме оставя някой да ме гледа, може би баба ми. Аз съм 5-6 годишна и тя заминава с някакъв мъж, строен, красив. Тя тогава все едно, че ме изоставя и така прекъсва този цикъл.
Юлияна: А, изоставя те като малка! (Но след особената за двете близначки 3-4 годишна възраст) Как се чувстваш в момента?
Тея: Сега ми става по-добре.
Мира: Защото в момента аз мислено танцувам с теб горе!
Тея: Започва да ми олеква.
Мира: Представям си как двете светлинки, аз и ти, мислено се въртим в кръг. Радостни, щастливи, нещо като танц на радостта се получава.
Юлияна: Как се въртите?
Мира: Отдясно наляво. Много бързо и Тея става все по-светла.
Юлияна: Точно така. Супер. Отдясно наляво се чистим.
Мира: Така ли? Ето въртим се в кръг двечките. И е прекрасно чувство!
Тея: Да, започва да ми олеква. Все едно, че този отпечатък изсветлява.
Мира: Това е било. Дето се вика, да се прегърнем двете… и да приключим с тази история. Тея вече става бяла като мен. Идва някой отгоре, който излъчва много ярка светлина.
Юлияна: Кой е?
Мира: Май е Ангел… Някой ни прегръща и ни издига много нагоре и двете.
Тея: Усещам мъжка енергия, баща ни. (може би защото много й липсва). Аз цял живот изпитвам силно чувство за вина и към татко ни. И към баща ми.
Мира: Светлина сме в момента, усещаш ли?
Тея: Не толкова, явно от тогава имам блокирани такива способности.
Мира: И пак ни въртят отдясно наляво. Аз не мисля, че това е баща ни. За мен е ангел. Полетя заедно с нас. Много високо ни издигна… Много е красиво!… Сега спря и започваме да слизаме надолу… Приключи. Остави ни вече… олекна ми…
Тея: Направо…
Юлияна: Благодарим за цялото преживяване. И нека това същество, което ви помогна, да се представи. Кой си ти?
Тея: Виждам 2 образа – ангела и пуска някакъв фрагмент, чувам че е от душата на татко ми и понастоящем той е като въплътен фрагмент в душата на моя много близка. И когато аз си отработвам тези неща, на нея ще й бъде по-лесно, защото тя също носи много отпечатъци. Аз много я обичам. Сега се чувствам светла.
Мира: Аз нали ти казах, че си светла? Още докато се въртяхме, стана бяла. Аз зная, че до мен е Михаил. И Водачите ми са тук, и двамата.
Юлияна: Добре. Нека Водачите да дадат най-важните си послания.
Тея: За мен – да съм спокойна. Всичко е вече минало.
Мира: За мен – Продължавай да следваш светлината! Продължавай напред по същия път!
Тея: Ръкопляскане. Някой ни ръкопляска отсреща.
Юлияна: Кой ръкопляска? Нека да се покаже, ако е възможно.
Тея: Това е този, който ни въртя.
Мира: Оооо… цялата настръхнах… нееее… това не е Ангел. Не е и баща ти Тея.
Тея: Не е. Този е много по-голям от ангелите.
Мира: Виждам го! Той ми позволи да го видя.
Тея: С бяла дълга коса, леко се вее косата му… дълга бяла брада.
Мира: Страхотен е, да. Много е величествен… Огроооомен е!… Това е моят главен водач, който ми изтри спомените в Залата на планиране и ме пусна в този живот. Виждаш ли скиптъра му? Златен е, с червен камък по средата, и със златни листенца около камъка. Като се разтворят листенцата и се въртят в кръг около камъка.
Юлияна: Добре. Благодарим за тази чест! Да му се поклоним и да благодарим. Коленичете пред него.
Тея: Благославя ни. Слага си ръцете на главите ни.
Мира: Ние вече сме на колене още преди да го кажеш, а той е поставил ръце на главите ни. Аз плача в момента.
Тея: Той прави някакъв ритуал и казва: „Досега бяхте едно. Сега вече се изравнихте и ще бъдете две отделни личности. И всяка от вас ще върви по нейния си път. Вече не сте сестри, а само приятелки.“ Да си помагаме, да не си пречим. Раздели ни на две. „Вие сте две отделни същества, които ще се справят.“
Мира през цялото време на ритуала плачеше, не можеше да говори. Сякаш преживяваше раздялата. Срещата беще много емоционална и за двете.
Юлияна: А има ли някакви послания към вас двете?
Мира: “Продължавай по пътя към светлината.“ Аз още имам да се уча.
Тея: „Помагай на Мира.“ Аз също имам да се уча. Водача, големия, се оттегля.
Мира: О…и Архангел Михаил е тук. В сини одежди и има ореол над главата. И той ме докосва по главата, и се радва нещо. Тея, виждаш ли го?
Тея: Да, това е той. Приема ме и мен. За мен това е важно, тъй като аз все си мисля, че не съм достойна.
Мира: Явно, че днес свършихме много добра работа.
Тея: А аз въобще не очаквах да се справя…
Юлияна: Супер! Време ли е да приключим процеса или има още нещо да ни кажат или покажат?
Мира: Главният водач си тръгва и ни маха за довиждане. Другите са още тук.
Юлияна: Добре, сега ще ви изведа от процеса Благодарим на всички, които взеха участие днес. Благодарим за всички отговори, които бяха дадени. Благодарим и за всички отговори, които не ни бяха дадени.
Тея: (Смеейки се..) Водачите се смеят и казаха: „Кои пък отговори не ви бяха дадени днес?“
Всички се смяхме, след което продължихме извеждането от процеса. А аз бях, меко казано, за пореден път изненадана и възхитена от всичко, което преживяхме. Затова с огромна благодарност споделям и тази регресия.
Снимка: Интернет
