Тази е първата регресия, която проведох на тема Атлантида. Аз вече имах личен опит с това пространство, като бях водена от Петър Петров. Въпреки това имах смътна представа за него. Знaех, че там всичко е много различно и че тази е една от причините човек трудно да намира думите когато за първи път преживява Атлантида.
Регресията е проведена с Мария Виделова, моя много близка приятелка и колежка, също обучавана от Петър Петров да води регресии. Мария много лесно влиза в състояние и за нея не е подходящо дълго въвеждане. Тя с лекота се потопи в Атлантида, но също като мен трудно намираше думите. И това всъщност е една от индикациите за наличие на процес.
Мария се видя като един от старейшините, управляващи Атлантида на суша, в последния етап от нейното съществуване. Тя е била един свръх развит Атлант и си спомни много неща за начина на живот в Атлантида и за своите умения. Голяма част от получената информация по-късно се потвърди и от други колеги, които също са част от проекта Атлантида и също са обучавани от Петър Петров.
Една част от уменията, които Мария е имала тогава, са пренесени в настоящия й живот. Сега тя умее да работи с кристали и с лекота материализира своите желания, просто знае как да го направи. Много знае и много може.
Тук публикувам откъси от регресията в писмен вид, като тестът не съответства напълно на аудиозаписа. Има моменти, които редактирах с цел по-лесно систематизиране на информацията.
М: Информацията започна да ми тече отдавна. Видях бяла светлина, като от изкуствен енергоизточник, като светлина създадена, не е слънце. Като остров, голяма земя, високи отвесни стени. Аз съм един от главните. Възрастен с бяла коса, с една роба такава, подземна част, над земята и под земята. Под земята е, има инсталации, устройства, енергийни такива, агрегати някакви. Там влизат само някои посветени, които имат право да влизат там.
Ю: Ти имаш ли право?
М: Да, аз го виждам какво е. С кристали се работи. Кристалите са основата на силата на Атлантида, идва от кристалите като енергия, като памет, работи се с кристали, както ние с компютрите. Там е с кристали.
Ю: Т.е. ако може да се направи някаква аналогия между кристалите и компютрите?
М: Кристалите могат всичко. С тях може да се въздейства, да се използват и като памет. Съхранява се информация, но ментално, не с някакви устройства, ментално, с мислите.
Ю: Твоята функция каква е?
М: Старейшина, един от старейшините. Човек, който командва. Зависи от него. Не виждам други хора.
Ю: Добре. Какво друго можеш да разгледаш?
М: Другото е нещо като работна зала, не е под земята. Аз съм сам там. Мисля върху взимането на някакви решения. Отговорен съм за управлението, за решаването.
Ю: Добре. Ако е добре, издигни се мислено нагоре, виж се отвисоко, виж себе си, виж обстановката.
М: Виждам същата тая зала, която е голяма, с големи сводове. Някакви хора, като титла, събрани като на събрание някакво. Събрани са в тая зала, в покрайнините като… Аз по принцип съм в средата някъде. Хем съм при хората, хем съм по-далече, не сме в близък контакт. Те стоят там, като събрание, управителен съвет, както народното ни събрание, в дъга са, дребни ги виждам. Освен че моето влияние е голямо и сме такива няколко човека. Но има и други, които се събират, за да… нещо като управителен…
Ю: Можеш ли да разбереш за какво е събранието?
М: Не, те са си постоянни, нещо се коментира, дават се идеи, но тези, които решават са няколко човека, между които съм и аз – мъж с бяла коса, висок, строен, дълга бяла роба. Залата е като пещера, като зала в пещера. Не е под земята. Атлантида е като остров, голям остров, с много високи… няма бряг, всичко е скали, нависоко. Може би от другата страна има, но аз виждам стръмни скали и отгоре е земята.
Ю: Как минават дните ти?
М: Спокойно, нямам някакви ангажименти. От време на време трябва да решавам
Ю: Имаш ли семейство?
М: Да, но много отдавна не сме заедно, аз съм възрастен. Има семейство, но те си живеят… без контакти сме.
Ю: На каква приблизителна възраст си?
М: 160.
Ю: Накъде искаш да разгледаш – напред във времето, назад или сега?
М: Засега в това време, в което съм.
Ю: Добре. Излез от залата. Да видим друга случка, друго место?
М: Излизам в равнина, по-скоро сухо такова, не е пустия, треволяци някакви, пусто е, зелено, ама като късно лято, вече малко изсъхнало. Това е изолирано място. Не е в цивилизацията, като пусто е.
Ю: Какво правиш там?
М: Излязъл съм малко да се разсея, малко да се размотая, безцелно, за да ти кажа какво има отвън. Но знам, че има населено място тип град, където са хората.
Ю: Това място важно ли е за нас в момента?
М: На мен ми се иска да отида да го видя, защото не ми идва информация.
Ю: Добре. Нека да го видим това място. Има ли някой там, няма ли?
М: Има хора, но тази цивилизация не е като нещо познато тук. Стои ми някакво, като хем са по-древни времена, как да се изразя, хората не изглеждат така модерни както сега, а в същото време разполагат с високи технологии.
Ю: Как изглеждат хората?
М: Като едни такива, като както ние в предишни епохи си ги представяме, с по-простичко облекло, като модата от преди векове, роби, удобни дрехи, не като нас с клинове, панталони, сутиени, накичени с разни часовници. Не им трябват такива неща. Имат технологии, които много им улесняват живота, но от друга страна те са с ментално управление.
Ю: Кое е с ментално управление? Машините ли?
М: Аз не виждам машини, но знам, че там като ти потрябва нещо и искаш да го използваш, ти се дава.
Ю: И ти владееш ли това умение?
М: Това е на високо ниво.
Ю: За всички ли важи това?
М: За всички. Това е едно общество, което, как да кажа…, което е щастливо, начина му на живот е много улеснен. Не виждам всичко, но го знам. Те си живеят и примерно ако някой иска нещо да учи или познание някакво, той го получава, дава му се или отива там, където да го вземе, просто има достъп. Няма нужда от борба, от бедни, богати, такива работи няма. Йерархията е в това, че знанията, които се придобиват, стават много големи. Не всички могат да знаят всичко. Има хора, които знаят повече и те са тези, които са на по-високи позиции… Има си йерархия.
Ю: Теб какво те отличава от другите хора? Казваш, че си на по-високо ниво, вземаш решения?
М: Ами аз съм на възраст вече, минал съм нива на развитие, на обучения и съм един от няколкото, които са нещо като съвет; не е един върховен Атлант, няколко са, малко са, но аз съм един от тях. Аз затова не съм със семейство. Аз съм си на моето място, където имам друго предназначение, нещо като… аз съм отдаден на обществото. Това е в града.
Ю: Какви са сградите в града, как изглеждат?
М: Не мога да видя много добре. Като че ли е на пространства, на височина и на ширина на някакви пространства. Не е като сгради, като обемни такива, примерно стая, но не е като стая, а е като кълбо, като сфера, някакви такива безформени.
Ю: Имам чувството, че си го създават ментално?
М: Нещо, което си го създават, да. Каквато им е фантазията. Не че се променя, то не се променя, но са най-различни форми.
Ю: Колко интересно!
М: Обществото се грижи за децата, цялото общество, не е като нали… Семейство, семейство, ама няма примерно някой да ти побутва детето или да го подритва, да не го познава. Те всички са едно цяло.
Ю: Каква е причината така да се отнасят към децата?
М: Високо ниво на развитие. Чак когато станат възрастни започват да придобиват его, децата де. Иначе възрастните имат его, но не и за деца и за общност.
Ю: За какво имат его? В какво се изразява тяхното его?
М: Те имат много високо ниво на развитие и много им се дава нова информация, която по някакъв начин ги специализира. Не са всички в една специализация и някои си мислят, че са повече от другите, ама по-скоро на неосъзнато ниво. Не е като в нашето общество, в смисъл: “Виж аз съм инженер, а ти си някаква никаква там”, не в този смисъл. Егото им е свързано с това, че са доволни, че много знаят, много могат. В смисъл, усещат си силата. Имат страхотна увереност и някак си го осъзнават.
Ю: Добре. Друго нещо, ако се даде, друга картина? Дойде ми такъв въпрос – всъщност, другите хора какво отношение имат към вас, висшестоящите?
М: А, това си е… така си е прието, абсолютно добро. Няма някой да се бори да ти вземе мястото и да се бори, въобще няма такава нагласа. Има си йерархия, тя си се следва. По-скоро по възраст и по това кой какви възможности има.
Ю: А твоите способности всъщност някаква вродена дарба ли са плюс работа или просто е само работа?
М: Може би план на душата, както се казва, да съм точно от тая страна, нищо особено. Върви си като някакво предназначение.
Ю: И какво се случва напред във времето с Атлантида?
М: Колко напред, че аз виждам някакъв взрив. Това бялото слънце, като изкуствено, става червено. Това ми се появи.
Ю: Какво означава?
М: Овъгляване на Земята.
Ю: Кои са причините, довели до това?
М: Минаване на границата.
Ю: Каква граница? Върни се малко назад във времето, периода преди да се премине границата. Какво се случва в обществото?
М: Има конфликт.
Ю: Какъв? Между кого и кого?
М: Тия големите, съвета, нещо са си наумили да правят, някакви експерименти, а тия дето са ниско долу, многото, дето седят, не са съгласни.
Ю: Можем ли да получим яснота за експериментите?
М: Нещо много сложно. Някакви ментални, на тия старейшини ще ги нарека, искат да правят заедно нещо, ама го могат. Те имат големи възможности.
Ю: Какъв ще е резултата, ако успеят да го направят?
М: Ами не много добър, защото те го правят. Нали ти казвам, някакъв взрив, някаква изгоряла земя. Не слушат тия долу, дето им се молят, да не го правят. Искат да правят някакъв експеримент, но какъв? По-скоро, за да видят какви са им възможностите, колко им е силата. Като си обединят общата сила, ментална, какво могат да постигнат. Но преминават граница.
Ю: Как я преминават? Изтегли камерата отгоре, като наблюдател, да имаш по-широк поглед на нещата.
М: Сега виждам. Сега ми се дава. Те са няколко човека – 1, 2, 3,.. 6. 6 човека, вкл. и аз. С такива ръце, на едно кристално кълбо, не сме го пипнали, а така седим. Кълбото е много голямо. Ако ние сме едни такива високи, кълбото сигурно ни стига до тука някъде, между нас е. Обиколили сме кълбото и така държим ръце. Нещо програмираме, нещо го задействаме. Не мога да разбера. Искаме друга реалност и ние самите, тия няколко човека, да минем на друго ниво като възможности. Ние искаме да станем още по-велики, ама така изведнъж, без път, без усилие, без катерене по…, да ни се даде оная сила, с която да си правим каквото си искаме. А ние не можем да си правим каквото си искаме на 100%. Можем, но донякъде. А искаме да станем велики като Твореца.
Ю: И какво се случва?
М: Избухва това слънце, изкуственото слънце.
Ю: Това кристала ли е всъщност?
М: Не, кристала е в тая зала. Тя е нещо като мястото, откъдето се управлява.
Ю: Защо избухва изкуственото слънце? Кой го взривява?
М: Взривява го несъгласието тия хора, и аз включително, да получат това което искат.
Ю: Кой не е съгласен?
М: Вероятно Бог не е съгласен, защото те не могат да имат това право, на тая сила, да управляват.
Ю: Превишили са си правата?
М: Искат да си превишат.
Ю: Ако те биха ги превишили, това до какво би довело? Каква е причината да се вземе решението за избухването на Слънцето?
М: Причината е рязко да се смени тяхната същност и те да станат не както досега са били в служба на това общество, а да станат самостоятелни, всемогъщи. В смисъл, те да решават какво да правят, без да … връзка с останалите, в смисъл че те досега са в служба на тяхната общност, с много голямо могъщество с всякакви възможности и познание, знаят кое как да направят, енергийно. Всичко могат едва ли не, обаче искат още и още. Това, което не могат, е да бъдат самостоятелни.
Ю: Аха. И им се разрушава света и им се дава самостоятелност, така ли?
М: Те искат да им се даде самостоятелност.
Ю: Обаче не им се дава?
М: Обаче не им се дава, защото става взрив на това слънце, което изгаря… Виждам изгоряла земя. И може би унищожават това място.
Ю: Добре. Нека да се върнем в момента, в който можем да разберем причината: Какво ги подтиква тия хора, могъщи, да искат още, и още, и още? Сами ли си го пожелават, някой ли ги подтиква? Въобще какъв е механизма на това да искат “още и още”?
М: Механизмът е такъв, че те нямат такава, как да се изразя, такава Божествена нагласа, че това им е от Бог. Те го нямат това, а пък от друга страна имат много големи възможности, осъзнати, продължават да се развиват. Те някак си като че ли си мислят, че могат да отидат най-отгоре, като че ли не знаят, че не могат да отидат. Защото те ако знаят, няма да се хванат на това нещо.
Ю: Загубили са връзката с Божественото?
М: Или са я загубили… и по-скоро са я загубили. Да, като че ли това им е замъглено такова. И като че ли това е някакъв експеримент, да се види докъде ще се стигне.
Ю: Един вид те си мислят, че правят сами всичко?
М: Един вид е точно така, но като че ли впоследствие им е замъглено.
Ю: Като самозабравяне?
М: Нещо такова ми излиза, защото другояче няма как да е. Тъй като те знаят, че има и други, не са само те. Те са затворено общество, но те знаят, че има и други, които са на други нива. Знаят, че ги превъзхождат, но не са се занимавали с тях. Не са отишли да ги покоряват, просто не ги интересува това. Те там са си сами и добре, просто им е било добре. Но много високи технологии, и то ментални. Аз не мога да го разбера. Няма как да си го обясня.
М: И там отношенията не са много на семейство. Няма такъв тип емоция.
Ю: Какъв тип е емоцията?
М: Емоцията е като на общество.
Ю: Какво е важно за тия хора? За висшестоящите и за нисшестоящите, ако така мога да ги нарека? За старейшините и за другите хора? Примерно за старейшините кои са важните неща?
М: То си им е дадено. При тях няма някакви емоции. Те си изпълняват някакви като правила и норми. Те си ги имат и си ги изпълняват като нещо рутинно, всички видове хора там, и деца. Те си живеят там…
Ю: Като роботи малко?
М: Не като роботи, те си живеят със съзнанието там, че всичко им е наред, в смисъл те нямат врагове, нямат притеснения. Единственото, което знаят е, че им е път в живота да се самоусъвършенстват.
Ю: Какво им помага в този свят да се самоусъвършенстват?
М: Те си пробват, тръгват си нанякъде, пробват си, научават нещо; после друго си търсят, става им интересно, но някак си не им е трудно, по-скоро им отнема някакъв вид време. И разбира се това, което постигат със знание, те го прилагат в усъвършенстване на някакви дейности, които са най-различни. Те не са само технологии, има и в другите области на живота, и в храните, както сме и ние тука.
Ю: Добре. Нека да продължим с момента в който изкуственото слънцето вече избухва. Какво се случва?
М: Седи ми като голо, изгоряло, нещо се разцепва. Светлина виждам, голяма. Наказание. И ми се дава, че някъде надълбоко това нещо се е запазило.
Ю: Това ли е единствената причина да се получи взрива, тия 5-6 човека? Или има и друга причина?
М: Тая сцена дето ми се даде е като черешката на тортата. Иначе ми се дава, че това си е експеримент.
Ю: Кое?
М: Самата тая общност, тоя вид хора, начина по който са живели, експериментирали, достигнали, нали тяхното развитие. Защото те непрекъснато се развиват, не като нас от тоя тип, те по някакъв друг тип, как да кажа, ментално някак мислят нещата. Не е като нас. При нас е много ниско нивото, много бавно и мъчително създаваме някакви неща, при тях е по-лесно. Аз не мога дори да го изразя и да го обясня.
Ю: Да, да. Каквото можеш. Или с повече думи.
М: Някак си друг тип технологии, друг тип… Като че ли е на био-основа, взаимодействие помежду си. Примерно, взаимодействието с кристалите е като с живи същества. Това са различни видове живот, взаимодействие, откъдето има обогатяване и получаване на някакви умения, каквито не са като нашите. Ние сме ниско ниво. Там, аз затова ти казвам, че им е дадено да си правят нещата, каквито си поискат; това може да направят, примерно да пътуват…
Ю: Ако има някакви послания от този експеримент, Атлантида, спрямо нас относно хората, които започват да си материализират желанията, ако има някакъв паралел и послания, нека да се дадат.
М: Дава ми се: Внимание! Много да се внимава!
Ю: С кое?
М: С нивото. Нивото да се съобразява, с нивото, а не да си мислиш че… можеш да прекрачваш границата. Поради простата причина, че когато му дойде времето, то ще дойде. И ако ти си избран да бъдеш носител на нови неща, нови информации и можене, ти ще си бъдеш. Не сме от тези, от които зависи нещо. Развитието е само подпомагано от нас като инструмент, като участници, но не и да си мислим, че ние го правим.
Ю: С теб какво се е случило след като е била изпепелена Земята? Всъщност, цялата Земя ли е изпепелена, или само някакъв участък, където е била Атлантида?
М: Ами то е остров.
Ю: Острова ли е изпепелен?
М: Взрив, да, той е голям остров, много голям остров.
Ю: Атлантите общували ли са с други хора, от други части на Земята?
М: Те са знаели, че не са близки по развитие.
Ю: И не са общували, така ли?
М: Общували са, но като че ли по избран начин.
Ю: Не им е било важно?
М: Не. Те са предавали някакви знания, но такива, които са били за нивото на другите и не им е било интересно. Аз ги виждам много високи тия хора.
Ю: И аз така съм ги виждала, високи.
М: И аз самия се виждам един такъв, висок, като неестествена.
Ю: А какво се случва с теб след взрива?
М: Изпарявам се, не знам.
Ю: Какво е пренесено от оная епоха в настоящия ти живот?
М: Много малко мъдрост, защото е много несъвместим начина на живот. Тогава и сега, няма нищо общо. Нито в разбиранията, нито в знанията, уменията. Те не могат да се съпоставят. Нося само някаква мъдрост, която не я зная каква е и нося преживявания от онова време, просто съм била и там.
Ю: Има ли неща, с които е добре да внимаваш в този живот или ти си ги знаеш и внимаваш инстинктивно?
М: Смирение ми се дава, смирение. Послание от там е да съм смирена, защото съм била участник в лошото. Дава ми се смирение.
Ю: Можем ли да се свържем със силата, която е предизвикала взрива на бялото кълбо? Позволено ли е, нужно ли е?
М: Не.
Ю: Добре.
М: Аз го наричам изкуствено слънце.
Ю: Нека по усмотрение на водачите, на Амадеус, да ни се даде това, което е важно, което би се отнасяло за много хора, както и за нас.
М: Можело е да се избегне, дето се вика не са успели да се справят. Посланието е, че и ние можем да се вкараме в такъв филм, говоря глобално за планетата. Обаче така човек, сам като единица, не може нищо да направи.
Ю: В смисъл?
М: Дава ми се като послание, като предупреждение, но аз смятам, че ако се даде на много хора глобално такова съзнание да получат, ще се избегне нещо подобно, но това не зависи от единичния човек, това зависи как ще се справи цялото общество.
Ю: Ти каза, относно взривяването на Атлантида, че е имало и други неща, експериментът е бил само черешката на тортата.
М: Абе те много на високо ниво са се издигнали и са решили, че са всемогъщи. Но не всички, само тия там 6 човека.
Ю: Добре, можеш ли да се върнеш в онзи момент, когато ги виждаше тия 6 човека и да ги разгледаш, ако има нужда? Виж им очите, познаваш ли някой?
М: Аз като че ли съм най-младия, другите са с такива, като сбръчкани лица. Не, един такъв виждам. Ами да, те не са и еднакви. Те като че ли са различни, не раси… Сами си предават някаква визия, сами си решават как да изглеждат.
Ю: Колко интересно!
М: Единият е такъв възрастен, сбръчкан. Други са без лице, не ми се дава образ.
Ю: Те преродени ли са сега, в тяло? Има ли нужда да ги знаем кои са, ако са в тяло?
М: Ами те се прераждат периодично, като се прераждат като части. Част от онези души, някаква част от тях се преражда, за да даде информацията. Ах, колко интересно!
Ю: Да, това обяснява и връзката ти с кристалите.
М: За кристалите не ми се даде много информация.
Ю: Трябва ли ти?
М: Не знам.
Ю: Ако е нужно, нека да се даде информация за кристалите.
М: Казват ми, че ще я получа насаме в медитация с кристал, само при положение, че я поискам. Аз да си реша. Защото това е свързано с нещо мощно, което аз трябва да реша дали го мога и дали го искам, че е много силно и… Аз понякога отказвам да се занимавам с неща, които ме правят да не съм себе си, а да съм отдадена. А аз в този живот не искам да се лишавам от това да си бъда аз, не искам да се отдавам на обществото.
Ю: Това по план ли е?
М: Да, по план е. Не съм дошла за това. Дошла съм да помагам индивидуално.
Ю: Не търсиш високи обществен позиции. Възможно ли е това да е свързано в този живот с Атлантида?
М: Да, възможно е, малко така да ме смачкат. Но аз не се усещам да нося някаква такава сила в себе си. Може да ми е замъглено.
Ю:Имаш ли въпроси?
М: Не се сещам за въпроси, но ако искат нещо друго да ни дадат. Казват ми: Ти някак си защитена, аз съм защитена да ми е добре.
Ю: Този текст, който в момента се даде за Атлантида, подходящ ли е за проекта, който ще се осъществява? Амадеус да даде указания за проекта.
М: Абсолютно всичко е подходящо, но трябва да се систематизира. Дава ми се, че ако има готов продукт, той трябва да се заформя след като е събрана информацията. Щото има и другия вариант, каквото се даде да се слага, обаче на мен ми се дава, че трябва да се събере и чак тогава да се…
Ю: Защото ми мина през ума дали това сега да се публикува като откъс?
М: Няма никакъв проблем да се публикува, но не във връзка с проекта. Във връзка с проекта нещата трябва да се систематизират. Защо ще кажа: Защото ще има много информация от различни хора, които ще дадат същата информация с други думи и тя първоначално ще изглежда като противоположна. Ще мине време, ще улегне и ще се разбере, че информацията е една и съща, дадена с различни думи и може да се направят корекции на изразните средства. Казвам го това, защото така ще изглежда първоначално. ……………………. Не е лошо периодично да си правим такива регресии, не само на нас си, а и на който иска.
Ю: За Атлантида?
М: Да, защото имаме още информация да извлечем. Не се дава наведнъж, защото, ето сега напр. при мене аз го виждам, усещам го, но не мога да го изразя. Не мога да го изразя, защото няма аналог, особено за тия технологии, които ги наричам ментални – хем ментални, хем устройства с такива предмети. Аз не мога точно да си го обясня как се получава самото създаване, самото командване и самите продукти. Рано ми е да го разбера.
Ю: Да, да. И на мен по същия начин ми се е случвало. Някакви думи идват, но нито стигат до мене думите, нито ги разбирам.
М: Малко ще го сравня с тези неща, които в приказките ни дават. Например с Вълшебната пръчица еди-какво си може да направиш, с нея или с някакъв друг предмет, които в днешните времена биха били необясними… също телепортации… такива работи, разбираш ли?
Ю: Но те са си ги правили тези неща?
М: Да. И аз точно това се опитвам да получа още, за да мога да дам някакъв смислен изказ.
Ю: Все едно, че ни се дава, че тези хора вече са си го постигнали, а на нашата земя в днешни дни много хора се стремят към това нещо?
М: Но те са забравени, заключени. Няма как да го направят, защото нямаме тези знания и опитности. А още по-лошо, че не ни се дават. В момента сме на такова ниско ниво. По-скоро не бих казала ниско, а такова, на каквото сме.
Ю: Нещо за мен?
М: “Нема да се плашиш.” Вече съм убедена, че не са фантасмагории, защото не може няколко човека да виждат едно и също.
…………………..
Ю: Добре. Има ли послания към хората, които в момента си играят на поръчки към Вселената?
М: Казва, че това е много работещо, но си има технология. Не може да се отнасяш подигравателно, и то във връзка с това, че казваш примерно, че искаш рус мъж, след 5мин. айде пък да е черен. Когато имаш поръчка към Вселената, трябва да е на сериозно, за каквото и да е. Може да е тъпо, намери ми примерно място за паркиране или ми осигури живот на Бали, няма никакво значение – на сериозно, защото това е свързано с намерението и с големите възможности на човека да си оправи реалността.
Ю: Аз направих паралела между това, че в Атлантида ментално си създават реалността, и че тук много хора в момента се учат на това.
М: Да, но не като опит от тях, а просто това ниво ни се дава в момента. От Атлантида не можеш да се учиш, защото нещата са различни и няма такава връзка. Няма връзка за предаване на нещата от тогава през някакви други поколения. Това е различна раса и може само това, което ние сега през душите…
Ю: Добре. Какво можем да вземем от Атлантида?
М: Много интересен въпрос. По-скоро някакъв тип мъдрост, отколкото практичност.
Ю: Добре. И аз така си мислех. Някаква мъдрост, а не тип техники. Примерно, да не сме горделиви, да не се самозабравяме, да не си преминаваме границите.
М: Да, да. Но всеки, който проучва и попада там, защото е бил там, ще носи от него информации; един едно ще каже, друг друго и много информация ще се събере. Но е интересен проект, нещо като във фантастиката за човешките разбирания за тези, които нямат ниво в духовните практики.
Ю: Да е в категория фантастика, така ли?
М: Не. Но тези, които нямат познания в духовните практики, могат спокойно да си го четат като фантастика, и ще си получават разни послания, но на нивото, на което са.
Ю: Разбрах.
М: Нещо като Малкия принц, уж книжка за деца, но всеки си получава…
…………………………………………..
М: Дава ми се всичко да се прави спокойно, от само себе си. Без напъници. Да се иска помощ, но без да се напъва излишно. И като го кажеш на някой, на който не е неговото, той те гледа тъпо, и не вярва, без разбиране. Но явно не му е дадено и той трябва да си се мъчи.
……………………
М: Най-важно послание: Уффф, това не е послание. Дава ми се: Всичко е точно!
Следва връщане….
Снимка: Интернет
За връзка с Мария Виделова: https://www.facebook.com/maria.videlova
