Споделям част от своя опит относно проведени регресии, които клиентите, макар и за кратко, преживяха като „неуспешни”.

Понякога приемането на неуспеха е по-голям успех от успеха. Според мен „успехът” е много имагинерно понятие, което обслужва Егото. Животът на човека е като колело – има успешни периоди, има и неуспешни. Кои са успешни? – когато сме като „всички други” или когато успяваме в нещата, които привидно „всички други” желаят – пари, семейство, партньор, работа, кариера, здраве – все неща, които са нетрайни и в един момент „изчезват” – хората умират; човек остарява и/или се пенсионира; понякога и боледува; задължително умира, колкото и здравословно да живее. Никой и нищо не е вечно – нито успеха, нито неуспеха.

Накратко ще опиша няколко регресии. Те са различни от стандартно описваните процеси, в които хората преживяват буквално цял филм, дори и с няколко серии наведнъж.

Водещите често напомняме, че не всички регресии са такива. Не споделяме от „другите”, тъй като биха били трудно четими, привидно нелогични и според общите критерии, с твърде малко информация. Същевременно някои от тях са кратки и наситени с много, много емоция – толкова много, че дори е възможно човек сам да си прекъсне процеса. В част от регресиите, които ще опиша, ползата от тях се осъзна месеци след провеждането им. Освен това, както всички знаем, всеки случай е различен и има своята причина за именно такъв развой на преживяването.

Започвам с регресията на Мария, проведена преди няколко години. Тя сама прекъсна първата си регресия. Тогава единствено видя оранжеви светлини, които образуваха „фигури като криле” и постепенно осъзна своя огромен страх – страха да е сама! В следващите 2 регресии Мария видя свои минали животи, които я подготвиха за момента, в който поради стечения на обстоятелства в живота ú все пак остана сама! И беше що-годе подготвена. Но това се разбра след време. В случая на Мария причината да не преживее пълноценно първата си регресия беше страха да е сама!

Астрея също преживя привидно неуспешна регресия, само че втория път. Първата беше супер „успешна”. Тя преживя вълнуваща среща със своето духовно семейство и получи указания, но през времето до втората ни среща не беше последвала зова на Душата си. И когато се видяхме втория път, Душата ú много страдаше. Затова Астрея преживя единствено лечебен процес. Често повтаряше: Днес не ми се дава да пътувам.

Трета жена, условно ще я обознача с РР, преживя картина, в която беше на спокойно и приятно място. Наоколо имаше много хора. Внезапно в нея се надигна силно чувство на самота, тя се разплака и прекъсна процеса. Така в рамките на десетината минути получи много ясно послание: Заобиколена е от хора, а е самотна! Следователно, трябва да работи с промяна на оценката си за хората и да се научи отново да ги допуска до себе си.

Друга жена, условно обозначена с ПП, преживя регресия, в която нямаше никакъв контрол. Привидно започна да вижда минал живот, след това процесът сякаш спря. Тя видя 2 жени от Средновековието, които се различаваха само по цвета на косата си. Видя ги много ясно, с много подробности. Но не можа/или не се даде да види нищо друго, не можеше да се придвижва нито назад, нито напред във времето. По време на опитите ни да контролираме и управляваме процеса, у нея изплуваха много ярки чувства като тъга, вина, чувство за провал! Всъщност, жената много страда за свои починали близки и нейната задача е постепенно да осъзнае, че не е имала никаква власт над ситуацията. Затова преживя пълна липса на контрол!

Следващата жена условно ще обознача с ЖЖ. Тя дойде при мен след преживян, според нея, пълен провал на регресия. Разказа ми, че преди сесията си е изпила няколко кафета, била е премръзнала и много нервна. И естествено, „нищо не се е получило”! Същевременно, когато я помолих да опише това „нищо”, се оказа, че е видяла някакъв тъмно кафяв цвят. Този цвят впоследствие се оказа изключително важен за нея. Той присъстваше във всички следващи регресии и носеше изключително важни послания. Оказа се, че ЖЖ е от редкия засега вид хора, които виждат всичко в цвят. Тя е много благодатна за такива процеси, макар че в началото веднъж се получаваше „перфектно”, а следващия път съвсем бегло. ЖЖ обвиняваше предишния водещ на регресията ú за неуспеха до момента, в който дойде при мен, забравила че не трябва да пие кафе (на нея много ú влияе) и не получи нужното úколичество информация, за да се почувства добре. От там нататък вече внимаваше.

Напоследък при мен зачестяват регресиите, в които Водачите отговарят само с цветове. Доскоро такъв тип регресии се считаха също за „неуспешни”. Според мен регресиите с цветове тепърва ще се изучават. Има такива, в които човек не достига до никаква информация. Някои хора се изнервят, тъй като са дошли за едно, а са получили друго и бързат да излязат от процеса. Но на повечето им харесва да стоят в това състояние, защото си почиват и са спокойни. Една жена, преживяла дълъг процес само в цветове при друг водещ ми сподели, че след това се е чувствала много добре и после е била някак променена, макар и неясно защо. В процеса на работата ни се оказа, че при нея нещата се случват чрез цветове.

Всички регресии са различни, дори и тези с цветовете. Скоро споделих една, на Петя, в която отговорите се даваха от бяла светлина. Тя чрез увеличаване и свиване подкрепяше или не нейните отговори.

Цветовете са вибрация и никога не са случайни. Друг е въпросът, дали ще успеем да ги изтълкуваме по време на процеса или това ще се случи по-късно (ако изобщо се случи).

Такова е преживяването на ММ. В началото на своята регресия тя беше само в черно и бяло, видя „странни, неясни картини”. Същевременно жената с години е чакала своята регресия и затова беше, меко казано, разочарована. По някое време се разплака и чистосърдечно зададе своите въпроси към водача. Така се предаде и отпусна. И тогава процесът тръгна – усети водача, преживя го и получи нужните ú послания. Едното от тях беше: „Просто трябва да спра да контролирам всичко. То ще ми помогне.” ММ сподели, че е получила нужната й яснота малко след като си тръгна. И тъй като често по време на регресии се случват изненади, нейната дойде след няколко дни, когато разбра, че приблизително по същото време и друг човек е преживял подобна на нейната регресия.

Та, „неведоми са пътищата Божии”! На нас не са ни ясни.

Описах регресии, при които клиентите за различен период решиха, че са неуспешни и преживяха чувството за разочарование и своеобразен „провал”.

Какво е ценното при тях? – Дават материал, с който да се работи! Осъзнава се чувство или програма, които за момента са много по-важни, отколкото прословутия примерно минал живот. Ценни са именно с това, че са важни за настоящия живот, свързани са с настоящия момент и дават насока за работа и осъзнаване.

Според мен, никога не са за подценяване!

Сравнявайки процесите от различните регресии със ситуации от живота, правя следната аналогия: Често казваме, че когато човек е в регресия, това наподобява състоянието, в което сме се унесли и четем книга или гледаме филм.

В този ред на мисли книгата може да е голям, дълъг, интересен роман, изцяло завършен. Отнема време, докато го прочетем… Преживяваме героите, сцените и т.н. Подобно е и преживяването, когато човек с подробности разгледа свой минал живот, от началото до края – той е като прочетен роман.

Какво се случва при „неуспешните” регресии? Като правило в голямата си част те са кратки. Появява силна емоция – „страх да съм сама”, „много съм самотна”, разочарование, че „нищо не се получи”, т.е. „за нищо не ставам”, или както една жена ми пише: „От примерно 50 човека само при мен не се получи.” и др. Тези чувства изкристализират, сякаш човекът е прочел много кратък, неясен и силно разтърсващ разказ или пък началото на вълнуващ роман! Да, началото, защото се иска кураж човек да продължи да работи с това чувство! И това може да е началото на промяната, която е една от целите на всяка психотерапевтична работа.

Така че, ако човек реши, би могъл да извлече огромна полза от регресията си, такава, каквато е била.