Споделям Регресия, в която целенасочено търсим минал живот в Атлантида.
А.Д. успя да се види като Мега развит Атлант, наречен Вишно. Той може да мести скали; да минава през материята; да чува от разстояние и да вижда гледки, “примерно на много километри” и споделя как го прави. Живее на няколко места едновременно.
А.Д: Човек, значи за много развито нещо ти говоря! Той хем е там, хем е тука! На много нива е! Заради уменията, които има да получава информация от различни места, той отива на различни места и остава там колкото иска, и затова пребивава на различни места и в различни тела, разбираш ли!?
А.Д. постоянно го нарича Мега развит. Явно Вишно има умения, които не всички Атланти имат. Но успоредно със силата си е развил и супер голямо Его. „Щото ти като си качваш силата, ти си повишаваш и ЕГО-то, то расте със силата ти. Това ми се дава.” Заради това свръх развито Его, Мега развития Атлант е сам. Развил е такова поле, че физически не могат да се изтърпят с някой друг.
А.Д: Все едно е станал толкова силен, че като става силен и има нужда от повече пространство. И има и други като него, но те са на други, по-далечни пространства, за да може да съществуват. Защото иначе ще се сблъскат, ако са толкова силни в едно и също пространство. Разбираш ли?
Ю: Да, разбирам.
А.Д: Даже могат и да се унищожат.
Ю: И предполагам, че това е свързано с голямото ЕГО?
А.Д: Да бе, нали силата е свързана с ЕГО-то, аз ти го казах!
………
Ю: За какво му служи тази сила?
А.Д: Ами така е усъвършенствал различни умения, усвоил ги е, знае как да прави различни неща… Ама май е нещастен. Все едно знае, че това е цената, която плаща.
………
Ю: Искаш ли да го видим в края на живота му?
А.Д: Добре.
Ю: Добре. Пренесете се мислено напред във времето, сега!
А.Д: Ами нещо все едно се разруши, все едно се разруши нещо около него и той такъв, се успокои като си отива. Успокоява се като умира, един вид. Все едно цялата тая сила, която е носил цял живот, му е тежала.
………
Ю: Нека проследим пътя на душата му. Какво се случва след смъртта?
А.Д: Тихо е, спокойно е. Вече не е толкова мощен и напорист, ЕГО-то го няма.
Ю: Как изглежда тази опитност, която е имал?
А.Д: Как изглежда? – Като камъни все едно, като много камъни.
………
Ю: Каква беше причината да ти се покаже точно този голям Атлант?
А.Д: Да си спомня за уменията, за знанията, които съм имала. И мога да ги ползвам и сега, ама трябва да се внимава, да не се забатача. Да ги ползвам за общото благо, а не за лични цели.
……………………………….
Следва самата Регресия
……………………………….
МЕГА РАЗВИТИЯ АТЛАНТ ВИШНО
Използвах специална техника за въвеждане в това пространство. А.Д. сподели, че по пътя към входа за Атлантида е била съпровождана от костенурки. “Усещането е на спокойствие, усетих спокойствието на дълбините, какво е да си дълбоко под водата.” А.Д. вижда “вълни, които се навиват като на руло” с различни светлини. Тя използва рулото като фунийка, през която може да гледа.
Ю: Възможно е да се направи настройка на определен цвят и така да наблюдаваш.
А.Д: Сега спря това. Мисля, че около мен е само вода. Около мен е много странно пространството, не съм била в такова чак. Водно е май, мисля, че всичко е вода.
Ю: Недей да анализираш. С какво е странно пространството? Просто ми го опиши.
А.Д: Подвижно е, не е като да си на суша или на земя.
Това състояние на обърканост и “странност” е нормално за човек, който за пръв път се среща с енергията на пространството, наречено Атлантида. Това, което А.Д. усеща за момента, на мен ми напомня на разказа на клиентка за етап от развитието на Атлантида, когато въздухът е много тежък, лепкав, изобщо не е като сегашния. Тогава тя имаше момент, в който не можеше да определи дали е на суша или под вода.
А.Д. не успя да се ориентира къде е. Затова искаме помощ от нейния Водач. Той я издърпва над водата, за да може да разглежда. Във водата се образува водовъртеж. А.Д. и Водачът й се потапят в него. “Това е прехода, доколкото разбирам. Защото досега не бях в Атлантида. Досега бях някъде там, из дълбините.” Водовъртежът е портал към Атлантида. “След него сякаш има някакъв друг свят. Той чака да бъде разгледан.”
А.Д: Много светло го усещам. В дълбините постепенно загубвам усещането за тях и все едно преминавам в друго измерение, но ми е малко трудно… Може би защото е непознато.
Използвам техника за успокояване на ума.
А.Д: Няма го вече това усещане за много меко и подвижно. Стана по-нормално за мене. Стана още по-спокойно. Изобщо не знам къде съм и какво да правя.
А.Д. не може да определи дали е с тяло. Отново молим Водача за помощ.
Ю: Склонна ли си да влезеш в тяло на Атлант?
А.Д: Май да… И около мене всичко е много голямо, все едно като много високи скали.
Постепенно възприятията на А.Д. се подобряват. Тя се въплъщава в тялото на Атлант. Чувства се силна. “Все едно размерите, които виждах преди малко на нещата около мен, и аз придобих такива.” Изказът ú е леко объркан, което е нормално за човек в регресия.
А.Д. успява да се види в тяло. Усещането вече ú е познато. Името на Атланта е Вишно. Той е мъж с дълга коса, големи размери. Появи се рог “като някакъв уред е това, такова, оххх, като някакъв инструмент с едни рога. Това нещо се държи доколкото виждам”. “Много хубаво чувство на сила имам, това ми е преобладаващо. Не знам как да го разгледам.”
Ю: Да видим този Атлант къде живее, какъв е, с какво се занимава? Примерно да видим местото където живее?… Ако ти е по-лесно, да излезеш от неговото тяло?
А.Д: Няма проблем. Паралелно се случват нещата. В смисъл, аз все едно съм едновременно в моето си тяло и в неговото, като паралелни измерения, паралелни животи. Появява се повърхност, дето се стича вода по нея. Той е много странен. Живее на няколко места едновременно. Пребиваването на няколко места едновременно му е друго умение, все едно като в няколко тела даже. Ама не там, а в различни измерения.
Ю: Да разбирам ли, че и ти си така?
А.Д: Ами то е много объркано, защото АЗ съм ТОЙ! /смях/ Човек, значи за много развито нещо ти говоря! Той хем е там, хем е тука! На много нива е! Заради уменията, които има да получава информация от различни места, той отива на различни места и остава там колкото иска, и затова пребивава на различни места и в различни тела, разбираш ли?
Ю: Да.
А.Д: Той го прави! Прави такава връзка.
Ю: Много интересно. Ако приемем, че в Атлантида има някаква йерархия, някакви нива на развитие, той на какво ниво е спрямо останалите Атланти? Всички ли имат тези умения или има нива на развитие?
А.Д: Той е МЕГА развит, той е от най-развитите май, в смисъл, доста е развит, да. Просто щото го виждам като мощен, и като голям, и като силен. И като ме попита това, на него все едно че му е смешно, че го питаш. Смешно му е, че го питаш даже.
Ю: Да, смешно е, защото аз знаех отговора, но реших да задам въпроса и вероятно затова се получава така.
…………………………..
А.Д: Даже ти като зададе въпроса и трябваше да усетя дали има нещо надолу в йерархията и той, все едно един човек както вижда мравката, ей такова е. По-скоро като усещане, че му е все тая какво е надолу.
Ю: “Му е все тая”?
Този отговор провокира в мен усещането, че Атланта Вишно е с голямо ЕГО, щом му е “все тая”.
А.Д: Едно такова, че просто е много силен.
……………………….
Ю: Добре. Като е толкова силен, има ли си някакво ЕГО?
А.Д: Ами да, има си доста голямо ЕГО, което е равно на силата му. Щото ти като си качваш силата, ти си повишаваш и ЕГО-то, то расте със силата ти. Това ми се дава.
Ю: Това добре ли е, зле ли е? Има ли въобще значение?
А.Д: Ами той не се замисля за това. Да, не се замисля. Всъщност, интересно ми е, че нямам усещане да има нещо или някой около него. Усещам го сам. Защо е сам?
Ю: Добре. Да питаме защо е сам?
А.Д: Ами… Добре. Все едно е станал толкова силен, че като става силен и има нужда от повече пространство. И има и други като него, но те са на други, по-далечни пространства, за да може да съществуват. Защото иначе ще се сблъскат, ако са толкова силни в едно и също пространство. Разбираш ли?
Ю: Да, разбирам.
А.Д: Даже могат и да се унищожат.
Ю: И предполагам, че това е свързано с голямото ЕГО?
А.Д: Да бе, нали силата е свързана с ЕГО-то, аз ти го казах! Явно, аз сега анализирам, ама явно не могат да го контролират.
………………….
Ю: Нека да видим важна случка от живота на Атланта, която можем да приемем и е важна и за нас в момента?
А.Д: Ами не знам точно като случка, ама все едно той е избрал да усъвършенства силата си и затова е сам.
Ю: За какво му служи тази сила?
А.Д: Ами така е усъвършенствал различни умения, усвоил ги е, знае как да прави различни неща… Ама май е нещастен. Все едно знае, че това е цената, която плаща.
…………………
Ю: Искаш ли да го видим в края на живота му?
А.Д: Добре.
Ю: Добре. Пренесете се мислено напред във времето, сега!
А.Д: Ами нещо все едно се разруши, все едно се разруши нещо около него и той такъв, се успокои като си отива. Успокоява се като умира, един вид. Все едно цялата тая сила, която е носил цял живот, му е тежала.
………………
Ю: Нека проследим пътя на душата му. Какво се случва след смъртта?
А.Д: Тихо е, спокойно е. Вече не е толкова мощен и напорист, ЕГО-то го няма.
Ю: Как изглежда тази опитност, която е имал?
А.Д: Как изглежда? – Като камъни все едно, като много камъни.
Ю: В крайна сметка била ли е полезна? Има ли изобщо такива категории, с които можем да я опишем?
А.Д: Може ли да викнем Духовен Водач за помощ?
Ю: Да, може. Нека да се появи Духовен Водач и да се даде това, което е важно като информация. Кой ще ни помага?
А.Д: Ами май Азраил.
Ю: Как изглежда?
А.Д: Едно наметало и държи нещо като меч ли е, като пръчка ли е, едно остро.
А.Д. не вижда очите на арх.Азраил и проверяваме дали е той. Той е.
Ю: Как изглежда тази опитност на този Атлант според арх.Азраил?
А.Д: Има мнение, че този Атлант е искал да бъде подобен на него, но не е имало как да стане. Даже сега видях и крилата на Азраил, има и крила. Все едно този е искал също да придобие и такива способности, но не е имало как в този живот.
Ю: Добре. Този Атлант свързан ли е с унищожението на Атлантида по някакъв начин?
А.Д: Да
Ю: Как?
А.Д: Аз това го знам между другото, в смисъл, заиграл се е. Заиграл се е и той затова е останал сам. Тя се е унищожила, за да се самосъхрани, а не че той я е унищожил. Не че той е бил толкова силен, че да я унищожи, а обратното. Просто самото пространство се пази. То само се пази, няма нужда някой да… И затова се е унищожило.
Ю: Добре. Къде е запазена сега информацията от Атлантида?
А.Д: Ами в пространството! То се пази! Който може и трябва да стигне до това пространство, стига и взема информация. Тя се е махнала на едно ниво, но на друго е останала. Но ти това вече го знаеш.
Ю: Да.
………………………………………………….
Ю: Каква беше причината да ти се покаже точно този голям Атлант?
А.Д: Да си спомня за уменията, за знанията които съм имала. И мога да ги ползвам и сега, ама трябва да се внимава, да не се забатача. Да ги ползвам за общото благо, а не за лични цели. Най-вече това с черпенето на информация от времето и пространството. Доказва ми, че е време да го правя, даже че съм почнала в някаква малка степен да го правя. Просто сега след тази регресия ще се отприщи. И да го ползвам и за другите, не само за мен. То е ясно, че аз мога да получавам информация за мен, но да го правя и за други хора.
Послание от този живот в Атлантида.
А.Д: Как да използвам това, което преди съм използвала като умения? „Много силна вяра, че е възможно, и така работят нещата. Просто се потапяш в това нещо и то ти се отблагодарява.” Много се обичаме, той все едно живее в сърцето ми и все едно, че се случват паралелно животите. Аз бях чела една статия за това, много интересно, и сега просто го преживявам как е възможно; нали, че няма време и пространство и всичко се случва едновременно и реално той може да ми помага от там, където е, защото той не е изчезнал.
Ю: Ето. А той може и да прехвърля пространства…
А.Д: Ами той може да прехвърля, а интересното е, че и аз ще мога да го правя и направо ще сме си взаимно полезни.
Най-важно послание: Да умея.
Ю: Да си развиваш уменията, така ли?
А.Д: Да, да. Просто да го правя.
…………………………………..
След регресията А.Д. се чувства малко тежка, поради многото пътувания и многото получена информация.
……………………………
PS: В тази Регресия беше получена и доста лична информация. Позволихме си го само защото А.Д. е много опитна с процеса. Принципно не се препоръчва да се прекалява. Понякога е по-добре информацията да се получи на няколко пъти, така е по-щадящо.
