РЕГРЕСИЯ: ДА НЕ СИ МИСЛИШ, ЧЕ ВСИЧКО СИ РАЗБРАЛ! ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ БАБА, МАЙКА И ДЕТЕ.

В тази история се разказва за трудни взаимоотношения между майка и син. По темата е работено, но има и още. Не винаги една или две практики вършат работа. Понякога ситуацията е много пластова и е нужно да се отработи на няколко нива. Може да са преплетени истории и случки от минали животи, настоящ живот, родова история и др.

Проведохме тази Регресия с моя много близка приятелка, по моя инициатива.

М. има нестандартни взаимоотношения със сина си. Привидно няма силна връзка между тях, трудно общуват и винаги е било така. По темата вече беше работено с методите на Регресия и Фамилни констелации. След проведена Фамилна констелация имаше период на значително подобряване на взаимоотношенията за около половин година и изведнъж, буквално без никакъв повод, отново се влошиха. Просто нямаше никаква логика и М. се беше отказала да подобрява каквото и да било във връзката им. А у мен периодично се оформяше идеята за довършване на тази ситуация и само я побутвах да направи нещо по въпроса, все пак ми е близка приятелка и си го позволявах. Мислех, че има нещо недовършено в някой от миналите животи, с които вече беше работено, а М. упорито отказваше. Според нея беше „по-скоро нещо друго“. И тъй като имаше „нелогично“ влошаване на взаимоотношенията, по някое време решихме поне да експериментираме, за да разберем „има ли нещо и какво е то“. Всъщност, стана ни интересно защо имам този нестихващ подтик да я водя в Регресия и защо сме на различни мнения.

Получи се интересно и неочаквано и за двете ни развитие на ситуацията. Оказа се, че е нарушена връзката между майка и дете и че такива взаимоотношения съществуват в рода на М. по майчина линия от поне няколко поколения назад. В няколко поколения назад има слаба връзка между майка и дете и това продължава да съществува. Тоест, освен че има причини от минали животи, ситуацията съществува и по линия на рода ú. Изобщо, интересен план на Душата, пълен със синхронности!

По време на процеса М. преживя поредица от спомени само от настоящия си живот. Припомни си колко много се е грижила за сина си, как не го е давала на никой да го гледа, колко много го е пазила докато е бил малък. Но сега вече е голям и няма нужда от това.

Изненадата беше осъзнаването на факта, че той не я приема като майка, “залепнал е за баба си”. „Явно, че връзката между сина ми и майка ми е такава, че не може да се получи връзка между мен и сина ми.”

М: Объркани се ми връзките. Синът ми живее на моето място, като дете на моята майка. Той не ме припознава като майка и изобщо няма и да стане.

Ю: При това положение ти чувстваш ли се като леко изключена от семейната система?

М: Не, но виждам, че е важно аз да съм… Посланието тук може би е, че аз трябва да си намеря връзката с майка ми. Защото моята връзка с нея никога не е била силна. Някак си всичко е било прекрасно, но няма тази сила, няма онова, за което се говори по книгите и се говори и се знае, че майка-дете имат силна връзка. В смисъл такъв, че така както аз чувствам сина ми, така ме е чувствала и тя мене.

М: … Силно беше, там да се работи. Да си възстановя връзката с майката. Аз винаги съм била леко далеч от нея и колкото и да се опитвам да се сближа, някак си не ми е успешно. Тя вече е починала, но все някакви синхроничности около майката ми се въртят. Все майката, майката… и аз нали правех асоциации с моя син, обаче не е така. А те така здраво се стискаха двамата! Той е малко дете, тя е млада. Тя като майка го е стиснала и не искат да се разделят. И ако аз не го направя това, да си сменим местата някак си… това ще видя как ще го направя… тя самата констелаторка ще направи, знае как става, как да се направи. Разчитам на това, защото ние фактически не сме си на мястото. Обаче това ми беше много ценно, да знаеш! Много ми е ценно да ме насочат натам.

Много ми хареса и основното послание от тази Регресия:

М: Да не си мислиш, че всичко си разбрал. Ами трябва да продължаваш да търсиш, защото нещата не са толкова елементарни, те са и много и винаги има още и още. Да не се успокояваш един вид с това, че всичко ти е вече добре. Няма такова нещо. Винаги трябва да си на тръни и да търсиш. Не в смисъл такъв да си под напрежение и да си нещастен, че не си си оправил всичко, ами просто че добре е да вървиш напред.

Ю: В смисъл да има развитие?

М: В такъв смисъл, да.

Ю: Добре. Благодарим. Искам да попитам каква беше причината днес да сме на различни мнения и аз да имам този подтик да се връщаме в онзи минал живот?

М: Ами мисля, че ти го спомена – просто да ме вкараш в сеанс. Иначе никога не бихме се сетили да гледаме такива неща.

По време на тази Регресия ситуацията можеше само да се осветли. Най-вероятно ще се довърши на Фамилни констелации. Уважавам различните методи за работа и за мен посланието е много ценно. Проведохме Регресията online.

Следва Регресията

Регресията започна по нестандартен начин – със символа на Смъртта! Той се появи веднага след въвеждането и впоследствие разбрахме, че това изобщо не е случайно. М. не беше притеснена от Смъртта, видя бялата светлина и беше спокойна. За момент се почувства сякаш е между два свята. Това е била подсказката за връзката на сесията с починалата ú майка. Смъртта символизираше точно прехода между двата свята. Но това се разбра накрая.

След въвеждането:

Ю: Докато се отпускаш, аз ще помоля да се появи тази Висша сила или Душа, по чиято инициатива се провежда днешната среща. Коя е тази сила или Душа, която иска нещо да ни покаже или да ни разкаже, към нещо да ни насочи?

М: Появява ми се, не знам дали е сила, дали е висше, дали е добро. Появява ми се Смъртта!

Ю: Охооо! Супер!

М: И като символ, даже с косата.

Ю: Предполагам, че не си притеснена?

М: Не, не съм притеснена. Даже ми е любопитно, защото не зная защо се появява.

Ю: Добре. Благодарим. Можеш ли да комуникираш с нея? Да задаваш въпроси, да получаваш отговори?

М: Като че ли не. По-скоро ми е като символ, отколкото като сила. Не зная защо се появява, защото беше неочаквано.

Ю: Да, да, естествено. Добре. Отпусни се.

М: В мен има някакво безпокойство, но не от друго, а само като символ… от самия символ, а не от нещо, което е важно.

Ю: Да, да. Отпусни се. Знаеш, че всичко се провежда със закрилата и под егидата на арх.Михаил. Щом той е позволил това да се появи, значи е ОК. Дишай… Позволи да се възстанови телепатичната връзка между теб и силата, която символизира Смъртта… и си позволи да се подготвиш и да приемеш посланието, което тя ти носи.

М: Всъщност, аз виждам една светлина, бяла. Няма телепатична връзка, но това което зная е, че смъртта не е нещо лошо. Не го виждам като лошо, а като някакъв стадий на нещата. В смисъл, че смъртта е нещо нормално, съществуващо и сменя други стадии, периоди.

Ю: Добре. Опиши я. Ти виждаш ли още смъртта?

М: Не, виждам бяла светлина.

Ю: Бяла светлина. И предполагам, придружаващото я спокойствие?

М: Спокойствие, да. Смъртта не я виждам като лошо, а като някакъв етап, период или нещо такова.

Ю: Добре. Следваме процеса.

М: Послание не виждам, но това е към момента.

Ю: Добре. Следваме процеса. Бяла светлина. Какво друго искат да ни покажат?

М: Ами застой, нищо не се променя.

Ю: Добре. Ще искаме преход, тунел, през който да преминеш в това време и пространство, където може да се получи информация относно нашите разногласия за днешната ни среща.

М: Аз виждам арка с рози, с цветя. Стоя пред нея и чакам. Не се вижда, но зная, че съм аз.

М: Имах усещането, че седях точно под нея и се намирах между 2 свята. Като че ли исках да стоя там, обаче ти нали ми каза да премина и аз вече съм от другата страна. Обаче малко не мога да разбера нищо какво става.

Ю: Добре. Кажи ми тъмно ли е, светло ли е?

М: Ами нещо като чели съм на зелена трябва, обаче като изкуствено такова, килим. И едно бебе, от тези дето вече седят. Бебе, изкуствена трева. Малко дете.

Ю: Как изглежда бебето?

М: Всичко му е наред. Мисля, че има биберон в устата.

Ю: На мен усмихнато бебе ми стои.

М: Да, да. Нормално бебе, всичко му е наред. Като съвременно бебе е.

Ю: Картината статична ли е или се движи?

М: Малко се движи. Такова едно като… не точно да си играе, защото около него няма нищо. Мърда си там.

Ю: Да, да. Просто има бебе. На теб какво ти се прави там?

М: Нещо чакам.

Ю: Емоция?

М: Не. Спокойно. Даже не зная дали това съм аз, ама сигурно съм аз, защото нали аз преминах. Нямам усещане, че ми е добре или зле, такова ми е едно равно. Някакъв период, в който все още съм без осъзнатост. Няма осъзнатост.

Ю: Добре. Вдишай, издишай. Отново ще преброя от 1 до 3. Когато кажа 3 ще имаш нова картина или развитие на тази.

М: Някакво ми проблесна по време на броенето като баба Яга на метла, но не мога да кажа нищо, по-скоро като някаква детска приказка, без символика ми е.

Ю: Разбирам. Сега няма да анализираме. Сега само споделяй това, което си видяла, това което си запомнила.

М: Да. Това го видях за кратко време и сега абсолютно нищо не виждам.

Ю: Добре. Има и такива Регресии. Отново ще преброя от 1 до 3 и когато кажа 3, отново ще има някаква картина.

М: Виждам се като младо момиче – едно такова весело, безгрижно. По-скоро дете съм още. Дете съм. Сигурно съм на 10-11 г.

Ю: Къде си?

М: Намирам се на някаква екскурзия, за която имам откъслечни спомени, и снимка имам. С братовчедка ми се виждам, някакви борове, някакви такива. Бяхме на някаква екскурзия с родители. С еднакви рокли сме, бяха ни ги купили. Ние сме на еднаква възраст, няколко месеца разлика имаме.

Ю: Добре. Огледай се в този спомен. Има ли нещо, което ти прави впечатление, което те

привлича?

М: Не, само е някакво такова приятно.

Ю: Добре. Отново броя от 1 до 3. Знаеш, когато кажа 3 ще имаш нова картина.

М: Сега се намирам в къщи, където веднага след раждането се бях прибрала. Тогава живеехме в един апартамент. В моята стая, с бебето.

Ю: Емоция?

М: Споменът ми е ярък. Стаята е с едно ниско легло, по-скоро матрак на земята. Една маса, на която преповивах бебето. Едно детско легло като люлка, модерно. Не е легло с чекмеджета.

Ю: Как се чувстваш в този спомен?

М: По принцип аз не бях добре, в смисъл напрегнато ми беше, не можех да кърмя, не ми излизаше кърма, нервно ми беше. Едно такова никакво. Но сега гледам на стената една маска, от тия африканските. Не зная дали беше африканска, но такъв тип като африканска. Аз я бях боядисала червена. Дървена, но аз я бях боядисала с червена боя, автомобилна.

Ю: Добре. Сега виждаш ли маската?

М: Виждам маската и онова, което ми прави впечатление е, че тя падна самичка върху кошчето, обаче падна на някакъв ръб и не удари детето.

Ю: Тогава паднала ли е наистина?

М: Да, аз ти го казвам, защото ми направи впечатление. Но не удари детето.

Ю: Кое ти направи впечатление?

М: Че падна, но не удари детето, а падна на ръба.

Ю: Това е тогава. Но сега не я виждаш, че пада?

М: Сега не, но мога да го видя ако поискам, защото това го видях с очите си.

Ю: Добре. Емоцията ме интересува?

М: Тогава беше учудване. Сега се опитвам да намеря връзка.

Ю: Все още не се опитвай да намираш връзка.

М: Този период ми беше много нервен.

Ю: Не търси връзката, тя спонтанно ще дойде. Как се чувстваш тогава с детето?

М: Аз бях много грижовна с детето, но по-скоро механична грижа. Не е буйна радост. В смисъл, голямо притеснение имах за него, по медицински начини. Бях прясна, прясна, скоро завършила медицина и на никой не го давах. Но чак такава любов не усещам в момента.

Ю: Аха, усещаш притесненията?

М: Притеснения, грижа, гледах го по учебник. Но физически не бях добре. Бях много разкъсана, гърдите ме боляха, нещо като болна бях.

Ю: А сега като го наблюдаваш?

М: То ми е като възстановка на спомен.

Ю: Ясно. Нищо повече. Добре.

М: Но тази маска по някакъв начин ми се наби.

Ю: Добре. Нека да видим маската. Можеш ли мислено да я пипнеш с ръка?

М: Мога.

Ю: Добре. Усети я.

М: Нищо не усещам. Като украса. На един пирон на стената висеше.

Ю: Добре. Искам помощ от Висшия ти Аз. Ти лекичко се оттегли, мислено. И позволи на Висшия ти Аз да говори през теб. Или по някакъв друг начин да даде информацията: С какво тази маска те привлича? Какво те привлича в тази маска? Какво би могла да означава тя?

Означава предупреждение.

Ю: За?

М: Предупреждение да пазя детето! Да внимавам да не слагам нищо над него, да бдя над него. Предупреждение.

Ю: Добре. Запомни го. Отново ще броя от 1 до 3. Знаеш, когато кажа 3, ще имаш нова картина.

М: Дава ми се пак някакъв спомен, свързан с детето. Беше в седми клас когато се наложи да го преместя от едно училище в друго, защото някакви учителки го бяха нарочили. Нещо имаха против него.

Ю: Един вид, трябвало е да го защитиш?

М: Да, и аз го преместих в друго училище, но някак си не ми идва да ти разказвам подробности.

Ю: Не, не ми разказвай.

М: Да, да го защитя, да.

Ю: Добре. Отново броя от 1 до 3. Може и да сме приключили с тези спомени, сега ще видим.

М: Ми, пак отивам в… всичко ми е в този живот… Сега съм в апартамента на свекърва ми, на баща му на Т. Обаче хем някак си свекърва ми се появява, но не много като плътен образ, в момента, в който бащата на Т. е вече болен от рак.

Ю: Тя е била починала, нали?

М: Починала, да, преди време. Тя като че ли е някаква връзка по-скоро, защото други не ми се появяват. И баща му ми се появява, и точно в един момент когато ходех да му слагам едни инжекции. Опитвам да видя Т., но не го виждам. Зная само, че баща му е болен.

Ю: Добре. Опиши ми обстановката. Цветовете? Приглушено, тъмно го виждам.

М: Обстановката – какво да ти кажа. (описва стаите)

Ю: Опиши ми цветовете както ги виждаш в момента? Или просто ти е спомен?

М: Цветове… аз не виждам цветове. Просто си спомням. Спомням си някаква сцена от живота там. Не знам защо ми се дава това.

Ю: Добре. Искам отново Висшия ти Аз да говори през теб. Знаеш, ти лекичко се оттегляш и му даваш думата. Какъв е смисъла да ти се дава тази картина?

М: Смисъла е: Силна връзка между майка и дете, сина ú. В смисъл – връзката е важна и силна между тях. Може би има някакво послание към мен, но не зная.

Ю: Добре. Направи паралел: От една страна е тази картина: Свекърва ти и сина ú; и от друга страна ти и твоя син.

М: Ами… нямам аз такава връзка с него. Той има с майка ми. Може би тук към Фамилни констелации отиват нещата…

Ю: Добре.

М: Моята връзка да е такава.

Ю: Добре. Каква е причината на теб да ти се показва тази връзка?

М: Ами… че там трябва да се търси нещо.

Ю: Къде?

М: Между Т. и майка ми. Но не зная аз каква се явявам там.

Ю: Добре. Остави тази картина с баща му и свекърва ти. Останете само ти, Т. и да помолим и майка ти, ако е добре, ако е нужно, тя да се появи. И аспект от Душата на Т., ако е важно.

М: Ами, ние и тримата сме, обаче той… той… е гушнат в нея, като че ли е нейно дете. А и аз мога да кажа, че нямам такава силна връзка с нея, както и сина ми няма такава силна връзка с мен. По-скоро той… връзката му като с майка е с моята майка. Това ми се показва

Ю: Каква е причината да ти се показва това?

М: Причината е, че това е смисъла на цялото ни отношение един към друг. Че той не ме приема като майка, залепнал е за баба си.

Ю: Майка ти появява ли се?

М: Да, тя го е гушнала и той се е гушнал, все едно са майка и дете.

Ю: Добре. Питаме Висшите Азове и Водачите: Днес добре ли е да пренаредим фигурите? Има ли нужда?

М: Не ми се дава това да е възможно. По какъв начин?

Ю: Просто да се нареди както е йерархията – ти да възстановиш връзката с майка ти и съответно Т. да възстанови връзката си с теб.

М: Това през Регресия няма да може да се получи.

Ю: Добре.

М: Дори не зная как е възможно това да се получи. Но ми е важна информация.

Ю: За мен е както на игра. Ако примерно си на констелация с кукли, ги наместваш, нали така се прави на констелации?

М: Честно казано, аз бих опитала всичко. Изобщо не ми е разбираемо.

Ю: Добре. Може и варианта да е да е на Констелации. Кажи на твоята майка: Аз съм твоето дете, ти си моята майка.

М: Да, защото първо трябва с нея да се оправя.

Ю: Точно така. И застани до нея като нейно дете.

М: Да, ама тя още го държи.

Ю: Кажи: То е мое дете, ти си негова баба и държа да заема моето място. Ако държиш.

М: Да, ама те не искат да се пуснат.

Ю: Добре. Може би за днес е това?

М: Аз искам да зная какво може да се направи, за да се оправят тези неща.

Ю: Искаме помощ от Водачите, от Висшите Азове: Дошъл ли е моментът да се пренареди семейната система?… Няма ли отговор?

М: Отговора е двузначен: Може така, може и така. На всички им е комфортно в тази ситуация и по принцип може да се оправи, да.

Ю: Добре. За малко ще оставим тази ситуация, после ще се върнем пак на нея, в края на процеса.

Разглеждаме миналия живот, за който си мислех, че има нещо недовършено, но се оказа, че там всичко е приключено. По-късно стана ясно, че моето усещане е бил повода за срещата ни, повода за моето настояване за Регресия.

М: Не, това не е проблема. Проблема е в това, което видяхме с майка ми.

Ю: Добре. Връщаме се на това, което видя с майка ти. Какъв е смисъла на това, днешната ни среща да започне със символа на смъртта и да се появи баба Яга? И предупреждението?

М: Сега ми излиза, че един от нас е преминал отвъд, но там не е зле, там е светло. Това е майка ми. Но смъртта е като символика за друго място, а не като нещо умряло. Но явно, че връзката между сина ми и майка ми е такава, че не може да се получи връзка между мен и сина ми.

Ю: На мен ми направи впечатление още една картина, която видя – това е предупреждението за маската, която падна: Да пазиш детето.

М: Да, обаче аз не го виждам вече като дете него.

Ю: Каква е причината да видиш спомена с маската?

М: За мен причината е това, че е един период, който е завършил, приключил. Той вече не е дете и аз нямам отговорност. Това, където ми излезе е, че и тримата сме доволни от това, което е в момента. Той се чувства добре като син на майка ми, тя също, защото тя няма силна връзка с мене, аз също. И тя може и така да стои, да не се пипа, може и да се оправи. Обаче аз нямам към него отговорности, той вече не е дете и може сам да решава нещата. За мен нещата са спокойни. Но аз мога да направя нещо. Мога да проверя през констелации как мога да направя връзка с майка ми и връзка с него, връзката да е правилна като дете-родител. Може би това е важно за мен – да се сближа с майка ми, не с него. Аз мога да се сближа с него, но майка ми е по-важна.

Ю: Всъщност акцентът е на връзката с майка ти?

М: Да. На мен това ми е по-важно отколкото с него, защото той си решава за него. Аз затова имам мир със себе си. Като че ли вече не го имам за дете. В смисъл, че той вече е голям човек и той трябва да си поеме неговото. Не ми е грижа, грижата ми по него е отпаднала, защото той е вече възрастен човек.

Ю: Добре. Сега ще вдишаш и издишаш и когато кажа 1 нека да говори Висшия ти Аз през теб. /броя/ Нека Висшия ти Аз даде своята гледна точка, защо се дават тези спомени. Тя може да е същата, може да е различна.

Ю: При това положение ти чувстваш ли се като леко изключена от семейната система?

Ю: И това трябва да се случи на констелации?

М: Не зная.

Ю: Сега можем ли да я възстановим тази връзка?

М: Не.

Ю: Добре.

М: Посланието го разбрах, че това е добре да се оправи, за да може да… не зная, дали за следващите поколения. Това като че ли се предава от нея към мен, към него. Това като че ли е посланието от цялата тази история.

Ю: Да, разбрах. А възможно ли е да касае твоя бъдещ живот?

М: Винаги има последици. Но не е толкова драматично, страшно и опасно. Защото както аз не го чувствам близък, така и той не ме чувства близък, поне ми стана ясно защо. Но не ми е ясно защо аз и майка ми не се чувстваме близки, в смисъл кой е коренът, от къде идва? От кой идва коренът? Това може би също е интересно.

Ю: Да го потърсим ли или друг път?

М: Ами на мен ще ми е любопитно. Поне да зная от къде идва. Да се работи там, да се изцелява. Това ми е по-важно. Какво аз мога да направя за себе си.

Ю: Добре. Броя от 1 до 3. Знаеш, когато кажа 3, ще имаш информация.

Пренасяне в онова време и пространство, където се корени прекъсването на връзката.

М: В констелация може да се види. По майчина линия, майката на майка ми. Някакви баби от рода на майка ми, майката на майка ми. Там има някакви неща, от там идва това нещо и мога да си възстановя връзката с майка ми. Не зная за сина ми това дали ще работи. Това ми е важно да гледам, а не него.

Ю: Да, и ние така дадохме намерението за днес: за теб да работим.

М: Да си гледам назад, а не напред. Защото, винаги, когато нещо се оправи, то се отразява на всички останали живи и на тези, които ще дойдат. Ами да, цялата работа беше за това да си видя майка ми. Най-силното ми усещане е това.

Ю: Добре ли е в момента да се свържеш с майка ти? Нещо да си кажете?

М: Не. Няма нужда от това. Цялата работа се върти около моето отношение с майка ми. Това е неочаквано за мен, но натам ме завъртя. Да не се занимавам с ТТ, това ми е посланието. Не е това, което трябва да гледам.

Ю: Добре. Разбрах. Благодарим. Изясни ли си тази ситуация?

М: Това ми е най-силното усещане, там да си направя нещо. Че имам нужда лично аз да си го направя, за да ми се даде в живота яснота за нещата.

Ю: Сякаш аз на това бих откликнала, и така.

М: Ти, не можейки да знаеш накъде ще се завъртят нещата, си намерила някакъв повод, който да ме накара да вляза и да проверя.

Ю: Да те заинтригува?

М: Да ме заинтригува, да. Това е точното нещо. Просто инструментът е бил такъв. Ти наистина ме заинтригува, защото аз нямах такова усещане.

Ю: Хм. И трябваше да се провери защо става така? Останаха ли въпроси в теб?

М: Аз не мога да се сетя. Силно беше, там да се работи. Да си възстановя връзката с майката. Аз винаги съм била леко далеч от нея и колкото и да се опитвам да се сближа, някак си не ми е успешно. Тя вече е починала, но все някакви синхроничности около майката ми се въртят. Все майката, майката… и аз нали правех асоциации с моя син, обаче не е така. А те така здраво се стискаха двамата! Той е малко дете, тя е млада. Тя като майка го е стиснала и не искат да се разделят. И ако аз не го направя това, да си сменим местата някак си… Това ще видя как ще го направя, тя самата фасилитаторка ще го направи. Тя знае как става, как да се направи. Разчитам на това, защото ние фактически не сме си на мястото. Обаче това ми беше много ценно, да знаеш! Много ми е ценно да ме насочат натам.

Ю: Радвам се. Искам Душата, Водача, по чиято идея се проведе днешната среща да се покаже.

М: На мен това ми е Амадеус. Иска да ми каже, че много правилно съм се насочила към изследване на нещата и в семейна, и в лична карма много са свързани двете и е много правилно, че се търси и такова комбинирано решение. За което аз много благодаря, защото това ми дава успокоение. Той е топка, той се рее, от една страна ми е като име, като персонаж. А от друга ми е топка, като визия. Не зная защо топка, но топка.

Ю: Цвета какъв е?

М: Такъв, безцветен ми е.

Ю: Добре. Много благодарим. Това е, нали?

М: Да, да. Аз поне не се сещам, защото някак си съм… много ми е силно посланието и не мога да измисля нищо друго около това.

Ю: Да благодарим тогава.

Ю: Ако имаше най-важно послание от днешната ни среща, то как би звучало?

М: Точно това, е че бях права като търсех нещо ново. Това вече е нещо съвсем различно от това, което си мислехме и е добре да търсиш и друго. Тоест да не си мислиш, че всичко си разбрал. Ами трябва да продължаваш да търсиш, защото нещата не са толкова елементарни, те са и много и винаги има още и още. Да не се успокояваш един вид с това, че всичко ти е вече добре. Няма такова нещо. Винаги трябва да си на тръни и да търсиш. Не в смисъл такъв да си под напрежение и да си нещастен, че не си си оправил всичко, ами просто че добре е да вървиш напред.

Ю: В смисъл да има развитие?

М: В такъв смисъл, да.

Ю: Не да отидеш на едно нещо и да си мислиш, че вече всичко е ОК.

М: Винаги може и още да разбереш, и да се научиш и да се възползваш. Защото не си сам и всичко е навързано, обвързано. Това и за теб се отнася.

Ю: Да, разбрах, че и за мен се отнася. Благодаря.

Следва приключване и излизане от процеса.

Снимка: Интернет