Ледената Кралица – част1

Ледената Кралица – част1

ЗАХАРИС


Тази е първата от поредица регресии, в които изследваме причината за болка в лявата ръка и търсим начина на нейното изцеление. В. има опит с метода Регресия и лесно влиза в състояние.

В тази среща тя се видя като безполово същество на име Захарис, идващо от много високо ниво на съзнание. В началото на своето обучение Захарис е нетърпелив и върши нещо за което не е готов: Взема забранена книга и с това активира болката в лявото си рамо. “Аха, няма право на достъп до знанията в книгата! Не е дорасъл! А той бърза. Любопитен е. Зачита се. Чете нещо като молитва, като заклинание от книгата. Не се усеща, че го чете на глас. Просто не се усеща. И с това нещо активира.”

Появява се Ледената Кралица и става ясно, че В. все още не е готова за срещата си с нея. Захарис “остава да учи в храма, защото е разбрал какво е направил и се е покаял. В смисъл – разбрал е грешката си и ще бъде внимателен и отговорен. Посвещава се изцяло на работата и когато натрупа достатъчно мъдрост ще трябва да си се оправя с Ледената кралица сам. До тогава ще си носи болката.”

Описан е и живота на Захарис в едно друго измерение, на друга планета с три слънца.


 Болка в лявото рамо – част 1


Веднага след въвеждането в сцената В. се видя на поляна с леко суха зелена трева, заобиколена с дървета. Беше облечена с бели риза и панталон – украсени с шевици, с дължина до подколяното. Ръцете й бяха накичени с масивни сребърни пръстени, украсени с големи камъни. Имаше бяла кожа и дълга, права, руса коса.

 

Ю: Мъж ли си или жена?

В: Не знам. Май тука ще има проблем.

Ю: Защо мислиш, че ще има проблем?

В: Не мога да се определя.

Ю: Кой аспект от съзнанието ти казва, че ще има проблем?

В: Егото.

 

Егото, чиято основна функция е да се активира веднага щом се притесним, автоматично “пое нещата в свои ръце”. Успокоих го, че всичко е наред, обясних му че когато човек е в регресия има информация, която се дава, и такава, която не се дава. Разбрахме се с Егото, Ума и Сянката, като аспекти от Съзнанието на В., да застанат някъде наблизо и само да наблюдават процесa, без да се намесват.

 

Ю: Връщаме се пак на образа – тревата, човека с пръстените, белите дрехи. Там ли си?

В: Мх.

Ю: Добре, да го разгледаме. Какво прави този човек?

В: Забавлява се. Изглежда, в някакъв храм живее, работи. Не е жрец, но може би се подготвя за някакъв вид служба. Да… Всъщност, да – затова не виждам пол! /вълнува се/ Те просто избират такива хермафродитни същества! Я да видиш ти! Добре. Изглежда между момиче и момче. Млад е, около 20. Не е избила брада, няма и гърди, женски.

Ю: Как се казва?

В: Захари.

Ю: В коя държава живее?

В: Няма държава.

Ю: С какво се занимава, как минават дните на Захари?

В: Учи.

Ю: В смисъл – чете или учи различни неща?

В: Не, не – обучават го.

Ю: Добре. Да разгледаме обстановката – храмът как изглежда?

В: Не е в храма, в гората е. Изглежда е откраднал някакво време за себе си и се забавлява преди да влезе в каноните на храма.

Ю: После няма да има забавление, така ли?

В: Няма да принадлежи на себе си.

Ю: На кого ще принадлежи?

В: На службата и на ролята, която ще играе. Чакай, името е Захарис – нито мъжко, нито женско!

Ю: Огледай се – има ли нещо наоколо?

В: Не ги виждам, но ги усещам – има диви животни. Наблюдават го. О, нещо специално е… Аз изобщо не съм сигурна, че това е Земята.

Ю: Възможно е.

В: Да, щото тука животни… Ох… /активира се болката в рамото/

Ю: Какво се случва?… Дишай… Изтегли камерата встрани. Ти си само наблюдател.

В: Абе наблюдател, ама ме боли рамото.

 

Ю: Знаеш, че това е временно, че ще мине. Каква е причината да се появи болката в рамото? Какво се е случило?

В: О, звучи абсурдно!

Ю: Нищо, кажи го.

В: Попаднал е дъх на Ледената кралица. /казва го ясно и отчетливо/.

Ю: Добре, нека да ни дадат пояснения. Какво означава това?

В: Захарис не е било внимателно и е попаднало не където трябва – в обсега на Ледената кралица. Това е елемента въздух. Студ. Вода. Влязъл е студ през рамото, затова го усещам студено през цялото време. Това е ръката, която по принцип ме боли.

 

Ю: Можем ли да го поправим, нещо да променим?

В: Не, Захарис няма тези способности.

Ю: Кой ги има?

В: Стар жрец. О, той изглежда като Захарис – и той не е мъж или жена.

Ю: Ледената кралица сърдита ли е нещо?

В: Явно.

Ю: Можем ли да й поискаме прошка? Удачно ли е?

В: Чакай, има нещо, не го разбирам. Иска нещо.

 

Ю: Кралицата?

В: Да. Това е елемента въздух, просто го виждам като кралица. Облаци, небе. Нищо не можем да искаме тук. Старият жрец ако може да говори. Захарис се страхува обаче, че е правил нещо без да има разрешение и не иска да си признае. По-скоро е склонен да търпи болката, но да не си признава. Аз какво общо имам с цялата работа?

Ю: Какво да правим сега? Тебе те боли рамото. Да питаме стария жрец. Той вероятно знае неща, които могат да помогнат. Съгласен ли е?… Захарис съгласен ли е?

В: Не, изобщо не си и представя да пита жреца.

Ю: Нека да питаме Захарис: Какво го притеснява? Какви ще са последствията, ако питаме жреца?

В: Ще разбере.

Ю: И?… А Захарис боли ли го нещо?

В: Не, интересно, че на Захарис му е студено на рамото, а мене ме боли.

Ю: Мх. На Захарис пречи ли му, че му е студено на рамото?

В: Дискомфортно му е, ама не го боли чак толкова, че да иска помощ.

Ю: Ако Захарис си признае какво е направил…

В: Могат да го изхвърлят от храма. Явно бая е сгазил.

 

Ю: Искаш ли да разберем какво е направил?

В: Може да опитаме. Явно той затова е толкова щастлив. Защото като се върне, вече няма да е толкова щастлив.

 

Ю: Добре, нека да се върнем в момента преди да е направил белята. Захарис какво прави?

В: Влязъл е в стаята на жреца. Рови в някакво чекмедже и е извадил една книга. Аха, няма право на достъп до знанията в книгата! Не е дорасъл! А той бърза. Любопитен е. Зачита се. Чете нещо като молитва, като заклинание от книгата. Не се усеща, че го чете на глас. Просто не се усеща. И с това нещо активира. Вижда една картина на Ледената кралица. О, много е красива! Захарис е привлечено от нея, очаровано е. Усеща я, вижда я и е много заинтригувано, защото Ледената кралица е чиста женска енергия. На него това му е непознато, то е със смесена енергия – не е нито мъжка, нито женска. Тя го пита какво иска? Ядосва се, че я е извикал без причина. Явно й прекъсва някаква работа. Обръщайки се, без да иска го удря по рамото. Буквално го перва лекичко зад врата, затова ме заболя тука. /показва с ръка/. И изчезва. А той е точно като в небрано лозе. Изобщо не знае какво се случва. И сега не смее да каже на жреца.

Ю: Жрецът знае ли как освободи това нещо?

В: О, много му е интересна енергията на жреца.

Ю: Той щом е жрец, вероятно има вариант. Какво толкова? А, може да отстранят Захарис от храма!

В: Защото е влизал и е тършувал без разрешение.

Ю: Да, а явно е имало за какво да е скрита книгата. Какво да правим сега?

В: Ще кажем на жреца.

Ю: Добре. Нека да го помолим да дойде. Кой ще му каже?

В: Захарис. Каза му. Жреца стои и не мърда. Като статуя е. Захарис започва да трепери като лист. Жреца не мърда, защото е в някакви други измерения. Там говори с Висшия Аз на Захарис. Въобще не се занимава с младежа долу. О, те са като родители. Да, взеха решение – остава да учи в храма, защото е разбрал какво е направил и се е покаял. В смисъл – разбрал е грешката си и ще бъде внимателен и отговорен. Посвещава се изцяло на работата и когато натрупа достатъчно мъдрост ще трябва да си се оправя с Ледената кралица сам. До тогава ще си носи болката. След посвещението е много сериозен, целенасочен е. Приел го е за мисия и няма нищо общо с това радостно същество, което подскачаше напред. Дал е обет да служи безкористно докато е жив.

Ю: Този обет продължава ли да действа?

В: Да.

 

Според В. местото, където живее Захарис, има три слънца. Определено не е Земята. Биологията е друга. Почти веднага след случката посвещават Захарис и той се отдава на делото си. Усърдно усвоява древните знания и достига до доста високи нива. Той и подобните на него от това ниво не създават семейства, живеят по-скоро като отшелници. В. ги описа като полупрозрачни, нещо като полуматерия. Тя видя, че тези същества се хранят с „нещо между „плодове и скъпоценни камъни“ – те имат светлина и материя; двойно хранене е; може да отхапва, но все пак изглежда като кристал, но не хрущят като отхапва.“  В. се затрудняваше при намирането на точните думи, когато искаше да опише преживяванията си в това пространство.

 

В: Аха. Чудя се аз какво не е наред – ами това е енергията на ангелите! Ами те нямат пол!

Ю: Ахааа. Захарис е ангел?

В: Ами нещо такова. Може би не точно както ние го разбираме, не мога да ти кажа, ама е някакъв такъв вариант. Те са… нали знаеш как изглеждат? И той изглежда по същия начин.

Ю: И тях ли ги посвещават?

В: Да. Щото не виждам смърт от цялата работа.

Ю: Добре, нека да покажат някаква случка от ежедневието на един такъв ангел.

В: Сега ме заболя главата! Какво още ще ме заболи?

 

Ю: Каква е причината да се появи тази болка? Какво се случва?

В: Виждам някакъв мъж – брадат, космат, с ризници. Оф, че гадно. Той се опитва да нарани Захарис с меч. Пробожда го, но не може да го прободе. В смисъл – Захарис е достатъчно материален мъжът да го вижда, и достатъчно нематериален, за да може мечът да преминава през него без да го… Явно причинява болка, но не…

Ю: Къде го пробожда?

В: Тук отзад. И го усещам като болка и като парене. Буквално замахва с меча, хваща го от ухото, през врата и ей така някакси…

Ю: Каква е причината да го прободе?

В: Нещо му е объркал плановете. Предпазил е някой. А, виж как се получава – затова храната им не е съвсем материална, защото и те не са съвсем материани. И затова животните го наблюдаваха! Това, което показват е само моментно. Не е като болката в рамото. Не е нещо, което трябва да се лекува.

Ю: Просто показват случка?

В: Ами ти я поиска.

 

Ю: Ами да. Някаква друга случка?

В: То е толкова странно, че аз даже не мога и да го видя. Нямаме аналог при нас. Не го и виждам. Усещам, че има нещо, но нямам визията за него. Може и да е някакво предпазно такова.

Ю: Може.

В: Това са други светове, други измерения, друг тип.

Ю: Ти искаш ли да разгледаш още нещо?

В: Ами не, то е чак скучновато.

Ю: Едно и също?

В: Да. Той вече е последователен и няма…

Ю: Този обет, който е даден – да служи докато е жив – касае ли В в сегашния й живот?

В: И да, и не. Любим отговор.

Ю: Обета помага ли или пречи?

В: Обета върви с познанието. Ва банк – или всичко, или нищо.

Ю: Захарис докъде е стигнал с познанието?

В: Много високи нива. Той просто се е посветил на това.

 

Ю: Готов ли е да се освободи от болката в рамото? Достигнал ли е това ниво?

В: Не е само той – това е проблема, че са повече от един. Не мога да видя двама ли са или трима?

Ю: Това Захарис ли е?

В: Да.

Ю: Заедно ли са чели книгата?

В: Не. Не ми стигат думи. Изглежда Захарис е на по-високо енергийно ниво от нас. И е раздвоен, разтроен и не знам колко на нашто ниво.

Ю: Мх, като проекции на душата?

В: Нещо такова е. И само едно, което е В, не мммм…

Ю: Не е достатъчно?

В: Не става.

Ю: Всички ли ги боли ръката?

В: Не. Това е най-интересното – всеки има по нещо, но е различно.

Ю: Можем ли да се свържем с другите аспекти? Удачно ли е?

В: Казва, че ще се намерят, както вятърът довява.

Ю: Каква е общата им задача?

В: Да се събере Захарис тук.

Ю: Колко са другите проекции?

В: Виждам 3. Може и повече да са.

Ю: Мъже, жени?

В: И мъже, и жени.

Ю: Къде живеят? Държава?

В: Не мога да кажа.

Ю: Възраст?

В: Май сме на една възраст, близка.

Ю: В познава ли някой от тях?

В: Като че ли се блъскам в сива стена.

Ю: Не става, добре.

 

Продължихме регресията в други въпроси, предварително обсъдени с В.

Историята продължава…

 

Снимка: Интернет

 

Leave a Reply

Close Menu