Имало едно време Цар и Царица. Те били богати, били щастливи – такива, каквито са повечето хора на този свят. Само че те го осъзнавали – осъзнавали богатството си, щастието си, отговорностите си. Защото в основата на щастието и богатството стоят преди всичко отговорности. Та Царя и Царицата били щастливи в своите отговорности – това били отговорности за дома, за семейството, за доброто им име, за доброто име и на царството, отговорности за съдбата на цял един народ. Работели здраво от сутрин до вечер. Задълженията им включвали и контакти с много хора, и надзор над слугите, и дипломация… Като ги погледнел отстрани човек, би си помислил: “За какво им е всичко това? Не могат ли просто да си живеят живота – да се забавляват, да яздят красивите си коне и да се смеят!?”

– Ами че ние точно това правим – засмели се Царя и Царицата – живеем си живота! Живеем си нашия истински живот! Това ни е поднесъл той – задължения и отговорности, и ние ги изживяваме. Преживяваме ги пълно и осъзнато във всеки един момент от време. Tе ни изпълват с щастие и безгранична радост, с радостта да бъдем себе си. Живеем живот, който харесваме, пълен с любов и всеотдайност. Разбрали сме, че само изпълнявайки предварително поетите задължения и отговорности, животът е ЩАСТИЕ; че така няма догми, няма ограничения, няма съмнения. Убедени сме, че тогава сме НИЕ и нашите щастливо изпълнени ОТГОВОРНОСТИ.

В това е смисъла на живота – в поетите отговорности и обещания.

Спомни си ги и ще разбереш.

Чул ги минаващия наблизо странник. Замислил се, помислил и си казал:

Ами добре. Това е техния живот. Моят е друг.

И потеглил по своя път.

Снимка: globalen.bg