Малката Мария, както вече знаем, била обичано дете. Тичала по поляните около двореца, играела безгрижно, радвала се на цветчетата, на тревичките и на буболечките. Всичко й било интересно, всичко я вълнувало. Като всяко малко дете и тя копнеела за обич.

Но майка й и баща й, които я боготворели, не могли да я покажат. Те всячески се опитвали да потушат повдигащия се порив да я глезят, да й угаждат, да я превъзнасят. Страхували се, че ще развалят детето. А и Мария злоупотребявала с властта, която й давала възрастта. Тя опитвала да манипулира възрастните около себе си и винаги успявала!

Родителите били вече строги, твърдо решени да не се поддават на обаянието на малката принцеса. „Та какво ще стане с нея, когато порасте! – с тревога мислели си те – Как ще управлява Царството? Животът никак не е лесен, нито е шега!“

И в желанието си да създадат перфектното дете забравили Играта. Станали са строги, както с малката Мария, така и с вътрешното си дете. Загубили са тази своя същност.

А малката Мария останала си е дете. Дори до 30-годишна възраст.

Снимка: http://www.novini.bg