Малката Мария по цял ден не излизала от къщи. Четяла, предяла, грижела се и за своите близки. Отвън на двора птиците запели:

– Къде си, скъпо дете? Защо пропиляваш дните си безценни?

Повдигнала Мария лекичко глава. Дочула птичия зов, но решила, че й се причуло. И продължила с усърдието на възрастен своите занимания. Тогава на вратата похлопал Вълкът. Със странен образ бил – посивял с годините, дори и побелял. Учудила се малката Мария. Този вълк й бил познат. “От приказка ли, откъде ли?” – замислила се тя. А Вълкът застанал е засмян и леко я прегърнал. Превърнал се във Принц мечтан. И рекъл е тогава:

– Скъпа моя, престани! Живота погледни! Излез навън! Тук, на двора, е широко. Светът е закипял, бушува и играе. А ти си свряна в тази малка стая.

– Но имам грижи! – отдръпнала се малката Мария – Трябва да чета. И чиниите да мия.

– Да, но тук, отвън, е тъй прекрасно! Излез за миг поне! – отдръпнал се с поклон Принцът тъй красив.

Колебаела се малката Мария. Нещо в нея затрептяло. И видяла огледало. Погледнала се в него и така разбрала, че е поруменяла. Вълнение било, като омая. Никак не била тя малка! Пропуснала в годините играта, а ето – вече Принц я чака! Ахнала Мария.

– Никак не съм малка! – повторила с възторг.

Чехлите си тя сменила. Обула нови, тъй красиви, с малко токче и камъчета от мъниста сини. Всичко в нея затрептяло. Погледнала към Принца, ръка му тя подала и преминала през прага. Сияйно слънце там видяла, и птичките омайни. Животът бил прекрасен! Полюшнала се малката Мария, замаяна била. Принцът леко я прихванал и с уверена ръка я повел напред – света да й покаже. Малката Мария пораснала за миг. Светът й станал е красив.

Сбогувала се тя със свойте близки и със стария живот. Тръгнала по новия си път.

PS: Вълкът от приказките често е символ на нашите страхове.

Автор: Юлияна Иванова

снимка: Internet