Споделям своето мнение относно достоверността на спомените, преживени по време на Регресия. То е оформено на база на опита ми с метода (личен, с клиенти, разговори с други водещи) и образованието ми като психолог.
Съгласно теориите в Психологията нашата психика има съзнавани и несъзнавани процеси, като над 90% от тях са несъзнаваните. З.Фройд е първия психолог, успял аргументирано да докаже този факт. Той вече е всепризнат и е една от основните причини психотерапевтичните техники да не търсят обективност в разказа на клиента, а да целят едно по-добро осмисляне и адаптация към преживяваните ситуации. Регресивната терапия не прави изключение.
Нашите спомени за отминали събития не винаги отговарят на обективната истина, особено в случаите когато са придружени от силни емоции. Спомените може да са непълни, с „бели петна”; има неща които трудно си спомняме, а дори има и такива които не можем да си спомним. Така работи нашата психика. Този факт отдавна е известен в Психологията, а и не само. Затова например, ако се води разследване в Полицията и 10 свидетели на произшествие дадат напълно еднакви показания се счита, че те предварително са се разбрали какво да говорят.
Нормално е различните хора да описват едни и същи случки по различен начин. Всеки човек има своя гледна точка. В една и съща ситуация на различните хора ще им направят впечатление различни неща и те ще запомнят това, което е привлякло тяхното внимание. Този факт имам предвид и при извличането на спомени, свързани с минал или настоящ живот. Например, ако двама души разглеждат паралелно един и същ общ минал живот (или случка от настоящия им съвместен живот), съвсем естествено ще преживеят и споделят различни неща, като същевременно спомените им ще се допълват. Така може да се оформи по-обща картина, която в по-голяма степен се доближава до обективната действителност.
Същевременно нашето Подсъзнание „улавя” всичко, помни всичко. То е активно дори когато спим. Ако например човек влезе в огромна зала, пълна с хора, след време нормално ще може да опише една съвсем малка част от залата, осветлението, цвета на стените, хората, облеклата, поведението им и т.н. Тоест, споменът ще е непълен. Но същевременно цялата обстановка е буквално „запечатана” чрез механизмите на Подсъзнанието, тъй като то включва и т.нар. Система за сигурност. Подсъзнанието помни и долавя всичко. Съзнанието има цензура и решава кое е важно и кое не е. Ако нещо не е важно, то се съхранява като такова. Постепенно се избутва в по-трудно достъпните нива на паметта и при определени обстоятелства или условия, би могло да излезе на повърхността и да се осъзнае.
Един от най-известните случаи, характеризиращи силата на Подсъзнанието, е свързан с много възрастен клиент на К.Юнг. Възрастният господин решава, че иска да се ожени за своята млада, красива и според него изключително благоверна годеница. Но малко преди сватбата се разболява много тежко, сякаш ще умре. К.Юнг, който е бил много добър при работа със сънища, му предлага да разкаже сън. Търсили са бързи техники за достигане на проблема. Възрастният човек с неохота и след колебание разказал, че напоследък сънува, че годеницата му е проститутка – нещо немислимо според него. Юнг наема детективи и много бързо установяват, че сънят е верен, т.е. тя наистина е проститутка. В последващия анализ на ситуацията се установява, че на приеми годеницата е правела тайни знаци и уговорки със свои клиенти. Възрастният човек ги долавя, но цензурата на съзнанието ги отхвърля като невъзможни. И така, тялото е принудено да реагира чрез болест, за да предотврати нелепата сватба.
По време на Регресия упорито използвам факта, че подсъзнанието помни всичко. В медитативно състояние човек може и си спомня различни неща. Това са неговите спомени, такива, каквито ги е преживял. За човека е важна емоцията, отпечатъка който са оставили, а не толкова фактите като такива (макар че много често те се потвърждават). Eдна от целите на Регресивната терапия е да се освободи поне частично цензурата на съзнанието и да се осъзнае това, което е важно за момента. Голяма част от хората успяват. Изисква се смелост за такова нещо, както и доверие в процеса.
Според мен това е целта и на Регресивната терапия – не обективността на спомена, а посланието, което преживяването носи. То винаги е обективно, целенасочено и при последващото му практическо приложение носи огромни ползи.
Но така, както човек забравя част от своите спомени (от настоящия или минали животи), по същия начин забравя и част от посланията, получени по време на Регресия. И това е нормално. Обикновено помним нещата, които са свързани със силни емоции. Другото избледнява. Но то стои отново някъде в несъзнаваното и на някакво ниво работи. И винаги допринася полза.
Споделям разпространеното мнение, че по време на Регресия всеки човек си спомня това, което е важно за него в момента. Затова не обичам да насилвам процеса.
Юлияна Иванова
за контакт: yuliana_ivanova_@abv.bg
снимка: Internet
