Споделям Регресия, в която млада жена търси отговор на въпроса: Защо нямам желания? Напоследък е модерно да се пишат желания – отначало на новолуние, а все по-често и на пълнолуние. Това се превръща едва ли не в бизнес с Вселената, която откликва на всяко наше желание, стига то да е правилно формулирано. И често забравяме за дребните неща, за човечността и за това, че все пак Душата има план. Тази Регресия напомня, че е важно да сме смирени и доволни от живота си такъв, какъвто е. Това съхранява силите ни, имаме енергия и много често е пътя към така мечтаното блаженство.
Освен че имаше въпрос относно желанията, към онзи момент П. се луташе и питаше: Дали се върти в грешна посока? Поставя ли си правилни цели? Защо в момента не може да идентифицира нейна цел? Какво е нейното нещо, с което трябва да се занимава? П. е опитна с процеса и получи отговори на своите въпроси. Като правило, те обикновено се дават в края на преживяването.
Преживяването на П. започна с представление, като на цирк. На сцената имаше мишка, като анимационен герой. „Има шапка, все едно че открива представление. Пред мен се открои шатра, като от цирк. Има пурпурно червени завеси, с жълти райета и аз влизам с емоция навътре. На моменти губя образа. В главата ми звучи глас, който казва: „И сега голямата награда!”, само че сцената е празна, няма зрители. Столовете са от тези, които се сгъват. Сега вече залата е пълна и много хора ръкопляскат. Хората са доволни, щастливи.”
П. се видя като лектор в своето бъдеще и нямаше значение какво говори. Важна беше светлината, която струи от сърдечната й чакра. Тя говореше нещо, разперваше ръце и от тях излизаха „като фойерверки”. Хората бяха много впечатлени, доволни и щастливи. Получаваха това, което им е трябвало. Дойде мъж да я прегърне, от благодарност. Този мъж се оказва важен за П. в настоящия ú живот.
*
Последва друга сцена:
П: Все едно, че камерата се отдръпна от сцената (Коментар: под камера се има предвид поглед от трето лице, от позицията на зрител, който наблюдава филм и вижда смяната на образите пред камерата, показани от режисьора. ) преди малко и сцената се превърна в малко светло кълбо. Над него все едно са наредени ангели, надвесени и наблюдават. Да, ангели са, разпериха си крилата. Сега започнаха да танцуват в кръг обратно на часовниковата стрелка около тази сфера. Подскачат и танцуват в някакъв танц, летяха, пак продължават да летят в кръг, но вече не стоят и просто си пърхат с крилата. Сякаш събраха в някакъв кръг и концентрираха в средата нещо. Сякаш от тях се превърнаха фойерверките. И това са същите фойерверки, които излизаха от ръцете ми. Това е Божествената енергия, която протича през мен. Буквално го виждам като електричество, как влиза през главата ми и се концентрира да тече през ръцете ми точно като електрически импулс – както върви, така го виждам. Излиза през вътрешната страна на дланите.
Ю: Какво е въздействието над хората това нещо?
П: Чух едно-две охкания, някои са доволни. Питам: За добро ли ще го използвам това нещо? Отговорът е: Да, и да и не. Става въпрос най-вероятно за Рейки. Решението е свише, сочи ми се нагоре. Всичко, което аз ще правя, е просто да съм проводник на енергията.
Ю: И затова акцентът не е на това какво говориш, а е на фойерверките (енергията)?
П: Да.
Ю: Предполагам, че има значение и какво е твоето състояние? Ти в какво състояние си когато това нещо се излъчва?
П: Спокойна, усмихната. Виждам се със събрани ръце напред, в намасте. Просто се покланям и смирение. Чувството е смирение. Ще ми помага арх.Михаил и зеления архангел, Рафаил мисля, че беше. Той като дойде всичко стана зелено. Сега виждам трева, пред очите ми е само зелена трева. Да ям зелени неща. Дава ми послание да се грижа за собственото си тяло, т.е. как да подпомогна своето тяло. Минава нещо като скенер на физическото ми тяло и спира на стомаха. Все едно влизам в стомаха си и виждам вътре… все едно съм в… мина… чупят се с чукове някакви такива неща… все едно има организиран хаос. Всичко е подредено, но много е шумно… трябва да намаля нещо… да намаля това като процес в стомаха… това е.
Ю: Добре, отпусни се… отпусни се, за да можеш да приемеш посланието… просто се отпусни, освободи ума… Как можеш да намалиш това нещо, по какъв начин?
П: Виждам се как ям някакви неща и все едно, че директно ги поглъщам, без да дъвча. И това трябва да го спра, да не го правя.
Ю: Все едно, че се храниш автоматично?
П: Да.
Ю: Какво е добре да започнеш да правиш?
П: Упражнения! Може би танци, плуване, скачане на въже, скачане на батут – някакви такива неща. Акробатични упражнения.
Ю: Арх.Рафаил иска ли да покаже нещо друго?
П: Не, поклони се, сякаш си тръгва.
Ю: Благодарим. Арх.Михаил иска ли нещо да каже, да покаже?
П: Той е застанал в една такава позиция… както застават крале, пълководци… и излъчва мощ и сила. Прав, единия крак му е вдигнат и подпрян на нещо. С дясната ръка държи нещо като жезъл, опрян на земята и от него се вее знаме. Аз го гледам от ниското, и му се развяват косите. Просто излъчва мощ, сякаш той ще ме закриля.
Ю: Така ли е?
П: Да.
Ю: Благодарим. Каква е причината да ти показва, че ще те закриля?
П: Момент, той сега се шмугна в мен. С лявата ръка ме почуква по слепоочията, прекалено много мисля. Показва ми как трябва да превключа – как от главата трябва да сляза в сърцето. И през сърцето да… от сърцето ми отвори нещо като лъч, който огрява в по-широк диапазон, не само напред, ами и настрани, огрява пътя пред мен. И това не е пътеводна светлина, а все едно че аз съм фенер; от моето сърце излезе такъв фенер и аз накъдето и да се обърна, огрявам с тази светлина. Всичко ще е наред като продължавам с правенето и да не мисля с главата си, ами със сърцето си и с тази светлина от сърцето, с това да вървя и всичко ще е наред.
…………………………
Ю: Каква е причината да не можеш да си поставяш цели?
П: Виждам себе си как съм като едно сърдито човече, което просто върви ей така, с наведена глава, напред… ама не наведена унило, ами все едно с главата да пробива стени… и със стиснати юмруци върви едно такова ядосано, гневно напред и върви, върви… и се върти буквално в един кръг през цялото време… Какъв беше твоят въпрос?
Ю: Каква е причината да не можеш да си поставяш цели?
П: Ами това, което ми изниква е, че появява се идея и аз просто я неглижирам, побутвам я настрани; все едно отпада тази идея, не е съществена, няма смисъл да я реализирам.
Ю: Нека да се даде спомен за две три такива идеи… Примерно, какви идеи си отритнала?
П: Не се появява нищо конкретно. Виждам се как ритам, ритам… аз сякаш и в момента ги отхвърлям, така ли? Тоест, дотолкова ги отхвърлям, че дори не и сещам за тях!
Ю: Добре, нека да попитаме: Може би се получава разминаване между идеите и твоите очаквания, така ли е?
П: Да и не.
…………………………………….
Ю: Добре. Нека Водача да показва това, което прецени; той да ни води.
П: Арх.Михаил сякаш… не знам… за ръка ли ме е хванал… просто държи ме… аз съм зад него и той просто литна нанякъде, в смисъл не нагоре, а сякаш лети напред. Той е пред мен и аз цялата съм в нещо като неговата сянка, все едно нищо не може да ме достигне и той… как да кажа… все едно спира всичко лошо, което може да дойде… трябва първо да мине през него, преди да стигне до мен.
Ю: Да разбирам ли, че ти имаш някакви притеснения и страхове и заради тях отхвърляш идеите? Дори и не ги виждаш?
П: Страхове да, притеснения не.
Ю: Имаш страхове? И той затова ти показва, че няма нищо страшно?
П: Да.
Ю: Можеш ли да осъзнаеш страховете, които имаш и ти пречат или няма нужда?
П: Да… и сега се виждам как плувам в някаква вода и нагоре. Не се чувствам, да се давя, няма паника, но плувам така устремено и приключвам и в някакъв момент вече съм на повърхността и мога да си поема въздух. И това се случва в момента, сякаш сега изплувам… Попитах дали съм си преборила страховете, отговора е: Не, но сега сякаш правя нещо… как да го обясня… В тази вода има процеп между 2 скали, които не са точно скали, ами все едно е земя и аз ги бутам настрани, за да мога да си направя път напред и да поема въздух. (Коментар: проправяне/ създаване на нов път там, където го няма.) По някакъв начин в момента все едно се боря със страховете си и съм съвсем близо, съвсем малко, до това да мога да се… открия, да се… не знам.
Ю: И затова в момента не можеш да си поставяш цели?
П: Да. Той има часовник на ръката, скръстил ръце и си поглежда все едно часовника: Още малко ще почакаме, няма проблем! 🙂
Ю: Добре. Искаш ли нещо друго да го попиташ?
П: Да, искам да питам: Как ще разбера, че това чакане е свършило?… Мииии, това, което се случва е, че буквално започна да се излива… огромни потоци светлина започнаха да се изливат и достигат буквално до всяка клетка на моето тяло… ииии… и просто ще го разбера! Ей така, като тези осъзнавания, който се появяват… и просто знаеш, че е това!
Ю: Ясно. Добре. Добре ли е да попитаме Висшия ти Аз: Долу-горе колко време остава? Как му се струва на него?
П: Скоро, но какво е скоро?
Ю: Именно, какво е „скоро”? Пет минути, две; година, петнайсет?
П: Може би 12 месеца.
Ю: Добре. Кои са малките стъпки, които е добре да предприемеш през това време?
П: 🙂 Това, което правя в момента: да чета и да спя 🙂 и да се разхождам на слънце сред природата. Да се виждам с приятелки, с които се смея. Аз в момента точно това правя! Да рисувам.
Ю: От тяхна гледна точка как изглеждат тези дейности, които в момента извършваш?
П: Ръкопляскания! 🙂
Ю: Тогава имало ли е нужда да провеждаме днешната среща?
П: Да.
Ю: Да, нали! Друго си е да получим потвърждението от тях. 🙂 Добре. Друго искат ли да кажат, да покажат? Нещо да разиграят?
П: Да. Все едно някакъв човек се метна да се търкаля напред и се превърна в една голяма топка. И камерата все едно се вдига нагоре и тази топка започна пак обратно на часовниковата стрелка да се върти, във все по-малки и по-малки окръжности. Самата топка стана по-малка. Сега топката изчезна и се образува нещо като… има такива картини като… все едно ченгелчета, равни по размер. Хиляди такива са наредени едно до друго и образуват като връх, не зная дали мога да го обясня. И от тези ченгелчета избухна светлина нагоре, като прожектор, който огрява небето. Не разбирам, какво трябва да означава това? Аз съм прожектора! Със светлината, която излиза от мен махам някакви черни неща, някакви блокажи от хората и те вече могат да се свържат по техен начин със светлината. Аз не… Аз съм грижовна за други такива хора, дори и да не сме близки, дори да не се познаваме. Самата грижа от мен много им помага, това че се отнасям грижовно към тях, радушно, обичливо. Това е фенера, който е от сърцето ми – тези емоции на приемане, на обич, на грижа, на… те са голям спектър. Разбрах какви са. Естественото ми състояние, в което аз пребивавам вече като тръгна към един човек съм отворена… Каквото и да направи, приемам, че даденото поведение идва конкретна травма или рана, тръгвам с разбиране, без значение какво е направил човека. Питам, дали има нещо друго да ми покажат? Виждам как си вдигам ръцете нагоре и ги разпервам настрани. И съм щастлива, започвам да се въртя. Сякаш разпръсквам нещо… разпръсквам любов! Това мисля, че ми го казва моя Висш Аз.
Ю: Добре. Запомни го. И сега кой ще отговори: Висшия ти Аз или арх.Михаил? Каква цел е добре да си поставиш в момента? Става ли ясно?
П: Те и двамата са насреща и ти като питаш: Каква цел? и двамата отговарят: Не. Виждам рибка, която просто така си плува… Да се оставя по течението!
Ю: И да имаш грижата да пребиваваш в това състояние, в което можеш да действаш чрез сърцето?
П: Да.
Ю: Това е. Наслаждаване на живота, приемане, смирение?
П: Да, точно така. По-скоро да съм във възторг. Просто да се наслаждавам, просто да ми е хубаво. Сякаш така събирам енергия.
Ю: Добре. Ти имаш ли въпроси? Аз нямам.
П: Не. Те се поклониха и си тръгват.
Ю: Нека преди това да ни кажат, ако от днешната ни среща имаше най-важно послание, някакъв акцент, какъв е?
П: Виждам един вдигнат палец и „Все така!”. Да продължавам все така. Просто да си правя това, което си правя! 🙂 🙂 🙂
Ю: Много благодарим…
Следва излизане от процеса.
