Настъпи така желаното освобождаване от страха
След въвеждането в сцената Мария се видя като Алиса в Страната на чудесата. Беше на много красива поляна, цялата отрупана с цветя. Имаше приказни дървета. Навсякъде виждаше птички. Описа местото като много цветно и красиво. Алиса беше щастливо около 3-годишно дете с изящна бяла рокличка, цялата дантелена. Скачаше и береше цветя. Чувстваше се добре. “Вървя и точно като малките деца подтичвам, от единия крак на другия подскачам и съм много щастлива.” “Ще си скачам по ливадката. Виждам къщичка, като в приказките. Сякаш е голямо дърво и в него има къща. Дървото е направено на къща. Влиза се като в хралупа, но е много голямо. Прилича на баобаб. Влизам вътре. Има малки столчета, малка масичка, всичко е много малко и е от дърво – дървено столче, масичка. Не виждам легла. Има прорязани на дървото прозорчета. Влиза много светлина, въпреки че е вътре. Слагам цветя на масата. Няма никой, сама съм. Леко ми е и спокойно.”
Мария: Лисичка дойде. Но ми е спокойно. Влезе и аз я галя. Оранжево-червеникаво, хубава, с муцунка. Гледа ме и я галя. Не се страхувам. Сякаш ми е приятелче. Така не се чувствам сама.
Юлияна: Тя твой водач ли е или е пратеник?
Мария: Мой водач. Това ми е усещането.
Юлияна: Да, водачите често се явяват с образи на животни. Нека да видим какво иска да направи – някъде да те поведе, нещо да ти покаже или да ти разкаже?
Мария: Стоя и я галя, и нищо.
Юлияна: ОК. Явно от това имаш нужда, да си спомниш. Асоциация имаш ли?
Мария: Ох, моето куче – дето почина. /Това е кучето, което се появи и в предишната регресия./
Юлияна: Да, и на мен така ми се стори. Образът сменя ли се?
Мария: Да, стана куче. Ох, и ми стана мъчно за него.
Юлияна: Добре, Мария, не се притеснявай от емоцията. Ако не искаш да го преживееш, изтегли камерата, все едно, че си наблюдател. Гледаш приказката отстрани. Каква е причината да се появи кучето?
Мария: Татко, /когато беше много болен/, настояваше да го взема, за да не съм сама. В момента, в който взехме кучето, татко почина. И се успокои. Винаги съм си мислела, че това куче не е случайно, че много ме обича. Свързано е нещо с татко.
/Принципно баща ú не е искал в дома им да живее куче. Но щом се разболял, започнал да настоява Мария да си вземе куче. Ден след появата на Лъки, баща ú е починал. Подробен разказ на цялата история с кучето, написана от Мария, прилагам в края на текста./
Юлияна: Отпусни се, Мария. Това са само емоции, те идват и заминават, знаеш вече. Каква е причината да ти се покаже тази случка? Да ти се припомни?
Мария: Може би да не се страхувам, че те някак си са до мен. Татко е бил, след това кучето, сега не зная.
Юлияна: Добре. Сега кой ще е до теб?
Мария: Ох, Максим ми минава през…Ох, Максим… /Вълнува се. Максим е малкото ú внуче./
Юлияна: Нищо, не го мисли. После ще има достатъчно време да мислиш. Сега преживявай, Мария. Добре, явно Максим ще е до теб. Очевидно е важно. Какво е посланието от тази случка? Ако татко ти би могъл да ти даде някакво послание, той какво би ти казал? /пауза, вълнува се/ Спокойно, дишай, Мария. Дишай с корема.
Мария: Че много ме обичат и няма да ме оставят сама. Не зная какво е това.
Юлияна: Супер. Това е послание от татко ти. Кой друг е тук в момента?
Мария: Премина ми сина ми за момент.
Юлияна: Майка ти тук ли е?
Мария: Не, не я усещам.
Юлияна: А татко ти усещаш ли го?
Мария: Да.
………………………………………………………………..
Юлияна: Добре. Татко ти там ли е още?
Мария: Размиха ми се нещата.
Юлияна: Да, и аз имам чувството, че той се оттегли. /пауза/ Къде си в момента?
Мария: Някак безвремие.
Юлияна: Все едно се рееш някъде, така ли е?
Мария: Да.
Юлияна: Може да те местят на друго место, или да се възстановява друг спомен. Може да е свързано с Методи. Каква е причината Методи да е в живота ти? Защо се повтарят нещата? Нека да ни дадат яснота.
Мария: Нищо, Юле, бяла дъска.
Юлияна: На тази дъска можеш ли да пишеш? Има ли наоколо нещо – флумастер, тебешир?
Мария: Сякаш даже не се сещам кой е Методи, така ми е изпразнено.
Юлияна: Ако на тая дъска може да проектира твоето бъдеще, нека да я видим така: разделена на две части или колкото са необходими. Да видим различни варианти: Как ще се развият нещата в този живот? В единия случай, ако се разделите? Как се чувстваш? Наблюдавай усещанията си в тялото.
Мария: Спомням си го. Но въобще не искам да мисля за Методи.
Това беше изненада и за двете! В ежедневието си Мария от доста време се тормозеше от техните взаимоотношения и искаше да вземе решение как да продължи живота си.
Юлияна: Добре. За какво искаш да мислиш?
Мария: Беше ми по-хубаво с татко, кучето и детето. С Методи не, не, сякаш нищо не означава.
Юлияна: А, колко интересно. Ако искаш, да поканим отново кучето, Алиса, баща ти.
Мария: Да, с тях ми е по-добре. Сякаш не искам Методи.
Юлияна: Добре. Ако поискаш, позволи им да се срещнете отново. Много често показват къде са в момента, с кого са, как могат да ти помагат.
Мария: Само имам усещането за голяма любов, че татко ме обича. Спокойствие.
Юлияна: Т.е. и да си сама, и да не си сама, ти все едно че не си сама. Така ли е?
Мария: Да.
Юлияна: Добре. Постой в тази енергия. Какво е усещането? /пауза/
Мария: Имам чувството, че си говоря с нещо. Казвам на татко, че ми е било трудно с Методи. Той казва: “Не се мъчи.” Но какво означава, не мога да разбера.
Юлияна: ОК. Ако сега не можеш да разбереш, по-късно ще получиш отговора. Не се притеснявай за това. Каквото се даде, това.
Мария: Има някаква връзка с мъжа ми. /бившия/ Той се появява.
Юлияна: Добре. Готова ли си да се срещнеш с него?
Мария: Сякаш някакви асоциации се правят с него.
Юлияна: Чудесно, не са случайни. Ако искаш ги кажи, ако искаш просто си ги преживей.
Мария: По същия начин изпитвам същото, както накрая беше с него.
Юлияна: Какво е решението?
Мария: Нямам решение, нямам.
Юлияна: Добре. Когато се появи асоциацията с мъжа ти, ти как се почувства? Има ли нещо за довършване, което сега можеш да довършиш?
Мария: Не, просто усещанията бяха същите. Същото пак.
Юлияна: Кой е твоя урок в тези две ситуации? Какво е добре да научиш в момента?
Мария: Прекалено много ги обгрижвам. Много се грижа за тях и те си позволяват да направят след това каквото си поискат с мен. Не се обичам достатъчно и се съобразявам с тях. И после страдам. Ох, същото е Юлияна.
Юлияна: Супер. Браво на теб.
Мария: Много им давам и в следващия момент ме правят безумно зависима.
Юлияна: Какво можеш да промениш от тук нататък?
Мария: Да не се раздавам така. Да съм повече жена, да съм повече беззащитна, така че те да се грижат за мен, а не аз за тях.
Юлияна: Готова ли си да го постигнеш? Да се научиш?
Мария: Не зная.
Юлияна: Щом ти се дава? Добре. Какво друго излиза?
Мария: Искат да съм свободна.
Юлияна: Какво означава това?
Мария: Да скачам, да подскачам, радвам се. Свободна не зная. Да съм щастлива.
Юлияна: Каквото знаеш, Мария. Душата не случайно ти показва тези неща.
Мария: Подскачам и се радвам, не зная какво е това...
Юлияна: Като дете?
Мария: Да.
Юлияна: “Те” ти дават модел за поведение. Често правят такива демонстрации. Учат ни ей така да гледаме света – все едно, че си играем. Знаем го, но го забравяме. Как може на практика, в ежедневието, да се съчетае това: Мария да бъде повече жена и да е като малкото дете?
Мария: Излиза ми дума глезла.
Юлияна: Била ли си глезла някога?
Мария: Не, сякаш затова го искам.
Юлияна: Може би това ти е урока в момента? Да си позволиш? В твоето ежедневие какво може да ти помага да научиш тези уроци – да си повече жена, да се забавляваш като дете, да се поглезиш? Или вече си глезла?
Мария: Не, не съм. Да не се нагърбвам с всичко, да не мисля, че мога всичко. Така се чувствах, когато живеех с татко. Оттогава никой не ме е обгрижвал така.
Юлияна: Ако е подходящо, нека душата да даде някаква практика, ритуал, нещо, което да ти подсказва в твоето ежедневие за това послание, да си го припомняш.
Мария: Няма отговор.
Юлияна: Значи ти просто трябва да си го позволиш. Имаш ли някакъв въпрос в момента? Нещо, което искаш допълнително да ти се обясни? Накъде да насочим процеса?
Мария: Не, толкова ми е хубаво, волно, свободно, че нищо не ме интересува.
Юлияна: На мен ми е интересно да видим случка от минал живот, който е най-важен и е свързан с настоящия ти живот. Ако е позволено, ако е удачно.
Мария: Не, нищо не виждам.
Юлияна: Добре, стой си в това състояние толкова дълго, колкото ти се стои. /пауза/
Мария: Ох, пак кучето ми изниква. Много сме свързани по някакъв начин.
Юлияна: Каква е причината да сте толкова свързани с кучето?
Мария: То ме обичаше много чисто. Само татко и кучето ме обичаха без претенции.
Юлияна: Ако кучето можеше да говори в момента, какво би ти казало?
Мария: Да намеря човек, който може да ме обича без условности, така както татко ме е обичал.
Юлияна: Как можеш да намериш такъв човек?
Мария: Свободна. Пак това ми излиза. Пак свобода.
Юлияна: По какъв начин Мария може да получи свобода?
Мария: Ако се обича.
Юлияна: Като практически действия коя е първата малка стъпка, която Мария може да предприеме?
Мария: Не знам.
Юлияна: Как може човек да се обича на практика? Как да се свърже със себе си?
Мария: Да не позволява манипулации. Да не позволява да го манипулират. Това е първото дето ми минава през главата.
Юлияна: Да, да, после ще го мислиш. Сега просто изговаряй това, което идва. Нищо повече. Много добре се справяш. Почти едно и също се повтаря. Методи как би ти помагал в тази ситуация – да се научиш да се обичаш? С какво ти е полезен?
Мария: С тези избухвания, които ги усещам, че не е нужно човек като обича така да прави.
Юлияна: Той какво ти показва?
Мария: Че ме обича заради себе си, не заради мен.
Юлияна: Всъщност, той ти показва човек как може да обича себе си?
Мария: Да. А не другия път.
Юлияна: Този вариант допада ли ти?
Мария: Не.
Юлияна: Нека душата да покаже какъв вариант на обич към себе си, който би ти допаднал? Какво означава Мария да обича себе си?
Мария: Да не позволявам манипулации.
Юлияна: Отново това. Повече нищо не дават. Явно това е. Душата иска ли да каже нещо друго, да разкаже?
Мария: Сякаш искам почивка.
Юлияна: Добре, почивай. Когато искаш да се намеся, ми кажи. До тогава си почивай. /пауза/
Мария: Празна съм, без въпроси, без отговори – толкова се чувствам празна.
Юлияна: Супер. /дълга пауза/
Мария: Готово. Готова съм. Добре.
Юлияна: Имаш ли въпроси?
Мария: Не.
Юлияна: Как се чувстваш?
Мария: Леко ми е, спокойно ми е, нищо не ме интересува. Сякаш нищо не искам да знам. Тялото ми е отпуснато, хубаво ми е, леко.
Юлияна: Запомни това състояние… Сега се издигни нагоре…
Мария: Няма го страха, Юле! Къде изчезна?
/Най-после се освободи!/
Юлияна: Супер! Запомни това състояние, Мария. /пауза/ Нека да попитаме: Къде отиде този страх, какво стана с него?
Мария: Ох, татко пак. Той ли го взе?
Юлияна: Явно нещо ти помогна в случая. Попитай го: Какво стана? Къде отиде този страх? /пауза/ Ти искаш ли си го?
Мария: Не, просто се почувствах по-добре.
Юлияна: Ако този страх, поради някаква причина, евентуално се върне в твоето ежедневие, татко ти може ли да ти помага да се освобождаваш така, както се случи сега?
Мария: Искам да бъде така.
Юлияна: Хм, виж колко дълго остана в това състояние, за да го запомниш. Опиши го пак.
Мария: Лекота, волно, щастливо…
Юлияна: След като веднъж го преживеем, в ежедневието става по-лесно да си го припомняме. Запомни го добре.
Най-важното послание беше:
Без страха ще си щастлива, ще подскачаш и ще се радваш.
Страхът ти пречи да си щастлива.
Запомни го…
Следва връщане…
Регресията е проведена в последния ден на ретрограден Марс. Впоследствие се развиха събития, относно които Мария сподели: “Ако не бяха тези регресии, аз просто нямаше да се справя. Преди като ми се случеше нещо подобно, започвах да треперя цялата. А сега стоя и наблюдавам.”
Успех, Мария!
Разказът на Мария:
Баща ми много обичаше животните. Често хранеше уличните кучета, забавляваше се с тях, но не разрешаваше вкъщи да имаме домашен любимец.
Той вече беше тежко болен, когато синът ми поиска куче. Близо месец настояваше за това, но тъй като имах много грижи и притеснения около болестта на татко, отказвах. Не се чувствах готова. За мен това е важно решение: не може днес да вземеш животинката, а утре да се откажеш от нея. Един ден споделих с татко, че Калоян настоява за куче и отговорът ме изненада: “Вземете му. Ти непрекъснато идваш при мен, ангажирана си, а така той ще си има другарче.” Бях учудена от реакцията му, имайки предвид мнението му по този въпрос. Но покрай грижите не обърнах особено внимание на думите му.
По някое време състоянието на татко се влоши и той постъпи в болница. И един ден съпругът ми ме изненада: донесе вкъщи едно съвсем малко, много сладко кученце. Зарадвах му се, но в същото време бях и притеснена: “Как ще го гледаме? Защо не го обсъди с мен, а направо го донесе?” Споделих с татко, че съм пред свършен факт, че вече имаме куче. Отново ме очакваше изненада: той много се зарадва и пожела да го види. На следващия ден сложих малкото пале в чантата си и го занесох в болницата. Татко много се развълнува. Разплака се и го погали. Отидох си. На следващия ден татко почина. Все едно, че ме остави с кучето. Не бях готова за раздялата и много страдах. Кръстихме кучето Лъки. Привързах към него и имаше моменти, в които си мислех, че татко се е преродил в него. Лъки живя с нас 15г., стана член на семейството ми. Грижех се за него с много любов. Всеки път щом го погледнех, си мислех и за татко. Естествено, много тежко изживях и смъртта на кучето. Та аз го свързвах с баща си! Обичах го, сякаш това беше той! Сякаш за втори път загубих баща си. От тогава не е минал и ден, в който да не съм се чувствала свързана с татко и кучето.
Всички имена в текста са променени.
