ВЪТРЕШЕН МИР

Какво е мир и как се постига?

Дали е нужно все да сме в мир?

МИР:

1.Покой, спокойствие, тишина – Ако искаш мир, стой си в манастир!

2.Липса на вражди и раздори; сговор, съгласие, разбирателство – Живеем в мир и любов.

3.Липса на война – Борба за запазване на мира.

4.Окончателно  прекратяване на една война; мирен договор – Сключвам мир.

 Понятието МИР може да се разглежда както в контекста на междуличностните отношения, така и като наше лично, вътрешно състояние. Темата на настоящата лекция е постигане на вътрешния МИР – тоест онова състояние, в което сме спокойни, омиротворени, приемащи и без вътрешни конфликти – една мечта, която в съвременния свят е постижима за малцина.

Живеем в динамичен свят и според мен не е нужно да сме изцяло в МИР. За мен той е едно от състоянията които преживяваме, но като хора ние имаме необходимостта от различни преживявания. И колкото повече се стремим към МИР, толкова повече той ни убягва. Аз лично съм привърженик на „златната среда”, което не означава, че не се стремя към вътрешния МИР.

Постигането на вътрешен МИР е цел на много практики, обучения, нагласи към света и т.н. Има много начини за постигането на тази цел, като Регресията и Хипнозата са само една малка част от тях. Какво имам предвид? Както всички знаем, постигането на вътрешния МИР става тогава, когато макар и за кратко, буквално спрем да мислим. Именно тогава стихват всички вътрешни конфликти, настъпва вътрешната тишина и ние поне за малко сме спокойни. За тази цел е нужно поне за малко да се освободим от ежедневните грижи, да оставим важните решения „за после” и да се потопим във вътрешната си тишина. Но, както вече казах, в съвременния динамичен свят това е възможно за кратко. За съвременния човек, по неясни за мен причини, е важна динамиката, промяната, преживяването на несигурност до момента, в който приеме, че животът просто е такъв. И това много често е началото на постигането на вътрешния мир.

Един от начините за преживяване на спокойствие и усещане за хармония са всички медитативни практики. В частност ще разкажа за ХИПНОЗАТА, която е в основата на всички съвременни практики и РЕГРЕСИЯТА, като нейно продължение.

 ХИПНОЗАТА е състояние на контролиран транс. Използва се от древността, а понастоящем е призната като официален терапевтичен метод на работа. Преди се е работило предимно в дълбокия транс, а понастоящем в лекия, тъй като се оказва, че всяко състояние на транс е лечебно. При работа с хипноза може да се ползва феномена Регресия във възрастта, а понастоящем и в минали животи. Затова според мен съвременното водене на Регресия е своеобразно доразвиване именно на този феномен, като вече има свои специфики, които го отличават от чистото водене на хипноза.

По какво се различават ХИПНОЗАТА и РЕГРЕСИЯТА? Има две базови разлики. Първата е, че по време на регресия основната цел е откриването на причините за дадено проявление – било то болест, взаимоотношения, фобия, безпричинни страхове, тревожност и др. и впоследствие получаване, ако е дошъл момента, на нужното решаване на проблема. При хипноза проблемът е предварително дефиниран, няма акцент на установяване на причината и директно се правят внушения, които буквално и устойчиво елиминират проблема. Поради тази причина се води от психолози или лекари, подготвени специалисти в тази сфера.

Втората съществена разлика е, че по време на регресия през цялото време разговаряме с клиента. Това е и плюс, и минус. Плюсът е, че всичко се запомня и водещият има информацията относно преживяванията на човека и на база на това задава нужните въпроси. Минусът е, че има хора за които поне в началото горенето може да ги изведе от транса и те да губят картините. По време на хипноза като правило клиентът не говори (макар че има варианти, при които говори). Плюсът е, че човекът има възможността да се потопи в един по-дълбок транс и направените внушения достигат директно до несъзнаваното. Минусът е, че хипнотерапевтът не знае точно какво преживява клиентът и може само да предполага на база на външни признаци и проявления.

Това са двете основни разлики. Като техники за работа регресия и хипноза имат много общи похвати, целящи преживяването на транс. И при двата варианта един от най-важните фактори са уменията и доверието във водещия/терапевта.

В течение на работата си открих и много общи неща между регресия, хипноза и сънища – това са символи, цветове, метафори. За мен не са случайни, тъй като и трите състояния целят докосване до несъзнаваното, а то се случва по време на транс или на сън.

Сега накратко ще се спра на трансовите състояния, тъй като всъщност именно те са в основата на всички лечебни преживявания.

 СПЕЦИФИКА НА ТРАНСОВИТЕ СЪСТОЯНИЯ

Трансът е наше естествено състояние. Всеки ден, когато сме будни, около 4часа ние сме в т.нар. трансово състояние. Това са всички ония състояния, когато за нещо сме се умислили и сякаш светът е изчезнал; когато извършваме рутинни, автоматизирани дейности и сме се вглъбили; при творчески дейности; гледаме телевизия, филм или четем книга и сме се задълбочили; шофиране и много други. Тъй като трансът е наше естествено състояние, то ние лесно влизаме в него и лесно излизаме. Същевременно е невъзможно да сме постоянно в него, а и не е желателно.

Всеки път когато заспиваме минаваме през различни фази, а именно – лек, средно дълбок, дълбок транс и сън.

При лекия транс човек знае къде е, с кого е, какво се случва.  Има контрол над ситуацията, помни всичко, може да прояви инициатива. Ако не е обучен, е с усещането, че не се случва нищо особено – може всичко да направи, само че не иска, защото така му е добре.

При дълбокия транс човек е вглъбен изцяло от своите преживявания. Ако е направена възрастова регресия е възможно да се усеща изцяло примерно като 2-годишен, да говори като 2-годишен, да мисли като 2-годишен. Отсъства спонтанност, няма критично мислене и се проявява т.нар. трансова логика. Има достъп до несъзнаваното на човека. Изключително подходящ за направа на нужните внушения. Възможна е амнезия, тоест някои моменти се помнят, други не.

По време на една сесия най-често дълбочината на транса се променя – редуват се по-лек и по-дълбок транс.

ФЕНОМЕНИ НА ТРАНСА

Изучават се във всички школи по хипноза.

Ще спомена само някои от тях – спонтанна анестезия (обезболяване), амнезия (забравяне), хипермнезия (спомняне), регресия, прогресия. Точно тези феномени се използват при работа чрез регресия и хипноза. И именно благодарение на тях може да изчезнат болки, в края на сеанса да има забравени моменти или пък човек да си спомни отдавна забравени неща, вкл. да има спомени от детството (напр. 2-3 годишна възраст) или пренаталния период. Възможно е по време на транс да се засили сензитивността; да се преживеят ярки и запомнящи се картини или спомени, тъй като е налице една погълнатост на човека в собствените му преживявания. И това е много ценно.

Съществува т.нар. трансова логика, тя има своите особености и е част от пътя, който ни дава достъп до нашето несъзнавано.

По време на транс настъпват определени физиологични промени. Дишането се забавя, става равномерно. Сърдечната дейност също се забавя, урегулира се и от там се урегулира и кръвното налягане. Мускулите се отпускат и е възможно да има учестено мигане или преглъщане. Човек се чувства спокоен и вегетативната нервна система автоматично урегулира всички процеси в тялото. Поради тази причина самия транс лекува. Понастоящем се използва за терапия както на емоционални травми, така и на соматични заболявания.

МОЗЪЧНИ ВЪЛНИ

Има пет основни мозъчни вълни, установени със съвременните ЕЕГ.

Гама е най-високата честота на мозъчни вълни (f>30Hz). Тя преобладава в ситуации с висока умствена активност и едновременна обработка на информация, идваща от повече от един сензорен източник.

Бета вълни (f = 13 до 30Hz) – тя е при бодърстване, мислене, разсъждения, тоест в обичайното съзнателно, разумно състояние в ежедневието.

Алфа вълни (f = 8 до 12Hz) – в състояния на дълбока отпуснатост. Те са непосредствено преди събуждане или след събуждане. Това са често използвани състояния при релаксация, медитация, регресия, хипноза и съответстват на лекия транс.

Тета вълни (f = 4 до 7Hz) – присъщи са за съня и част от несъзнаваното. Също се използват по време на хипноза, регресия и различни лечебни практики. Внушенията обикновено се правят именно в това състояние. Съответства на дълбокия транс.

Делта вълни (f < 4Hz ) – присъщи са на дълбокия сън. Свързват се с несъзнаваното.

Всеки ден, когато заспиваме, минаваме през алфа – тета – делта. Хипнозата и регресията, а и много други медитативни практики използват именно този естествен механизъм, присъщ на всеки човек.

Влизането в регресия/хипноза е волеви процес и човек решава дали и колко ще се отпусне. Много често казвам, че наподобява заспиването. На влизане в тези състояния ние се учим – колкото повече практика имаме, толкова по-лесно става. Преди години се е търсил дълбокия транс. В последните години се работи повече с лекия, тъй като се оказва, че двете състояния са еднакво лечебни. Но това не изключва едно спонтанно навлизане в дълбок транс, макар и за кратко.

В ежедневието си, когато сме будни, средно сме около 4часа в леко трансово състояние. Това са всички ония състояния, когато извършваме рутинни дейности, автоматизирани движения и за нещо сме се умислили, сякаш сме се отнесли нанякъде. Това състояние е много познато на шофьорите – при дълго шофиране имам моменти, за които не си спомнят как са пътували. Същевременно една част от тях знае къде са, какво се случва и ако е необходимо, могат да реагират. Това състояние ни е толкова познато, че ако човек не е обучен не винаги разбира, че е в транс. Същевременно опитният и обучен хипнотизатор/водещ има много маркери, по които се ориентира за състоянието на човека – това са дишане, мускулатура, начин на говорене, потрепвания на части от тялото, потрепвания на клепачите и др.

Лечебното действие на транса се използва във всички терапевтични школи и практики.

Автор: Юлияна Иванова

Снимка: Интернет