Живял е нявга Цар велик. Могъщ е бил. Управлявал е Света. В измислен свят е той живял. Мислел се е за могъщ и далновиден Цар. Но е бил уплашен, малък, жалък.
– Как така?
Така. Действал е със сила груба. Света е той владял, демонстрирал грубата си сила. Ала Светът е завладян от друга вече сила. Любовта е тъй велика, че погубила е Царя.
– Как така?
Така. Действал той със груба сила. Себе си е наранил. Наранил е свойта сила.
– Нищо не разбрах!?
Силата Любов е тук такава, че смазва всяка груба сила.
– ? ? ?
Любовта е мека. Тя е тук крилата. Понася те омайна, сладка. Подкопава твоите основи. Губиш почва под краката.
– Моля?
Държиш се за крилата. И политаш ти тогава. Почвата я няма.
– И?
Грубата ти сила се явява. В страха си да летиш оставяш ти крилата. Мигом почваш да крещиш: “Тук съм Господаря! Тук е МОЙТА СИЛА!” Забравяш за крилата. И тъпчеш ти света, свойта сила да докажеш. Тъй се губиш в свойта сила.

Картина: www.самосъзнание.com