1.Вестта, че ще видим починал близък – Това е наличието на определен сигнал, предшестващ явяването на покойника. Това може да бъде телефонен звън, почукване, позвъняване на входната врата, познат звук или миризма, отваряне на врата. В много отношения елементът наподобява сценичен похват, с който се оповестява нечие пристигане – сигнал с тръба, камбанен звън или реплика на вестоносец, съобщаващ какво предстои в пиесата. Нашите души се нуждаят от време, за да се настроят за съкровения диалог с близките ни покойници. „Вестта” е първата стъпка в общуването ни с починалия.
2.Явяването – Може да е в приятна обстановка и да се припомнят радостните моменти от предишното общуване. Има обаче хора, които сънуват близките си в болница, на смъртното им ложе или просто в спалнята им.
Покойникът може да се яви и в необичайна обстановка, подчертавайки обстоятелството, че вече битува измерение, различно от това на сънуващия. Обикновено това са гари, летища и пристанища – символи на промяната и раздялата, олицетворение на факта, описван с изрази като „пътник е”, „той си отиде” и др.
3.Видът на починалия – Той винаги прави впечатление. Повечето хора споделят, че не сънуват близките си както са починали – болни и възрастни, а ги сънуват млади и здрави, такива, каквито са ги запомнили. Например: „Мама почина преди година и аз я сънувах в болница – само че здрава и странно весела, въпреки че почина от рак, който я беше стопил напълно, милата.” Ако починалият е млад човек, той нерядко се присънва на близките си като по-възрастен. Сънищата от този род лекуват раните на онези, които още не са надмогнали болката от загубата.
Ето и някои характерни особености относно външността на починалите:
- Някои изглеждат по-стари и по-болни, отколкото са били приживе.
- Някои изглеждат млади и преливащи от енергия. Като цяло възрастните ни се явяват млади и здрави, а децата – зрели и възрастни.
- Рядко сънуваме някого във вида, в който си е отишъл от този свят – грохнал или възрастен.
- Дрехите греят, излъчват някакво особено сияние.
Има и случаи в които покойните се явяват „под прикритие” – в образа на друг, понякога непознат човек или дори друго същество, например животно, но това никога не може да подведе сънуващия.
Има десетки признаци, по които сънуващият може да разпознае покойника – дори и по привидно далечни неща като ухание на парфюм, на цветя от градината на починалия, дъх на цигари от някой мъж или характерни дреболии и украшения.
4.Антуражът на починалия – Мъртъвците често се явяват в нечие присъствие и това изненадва сънуващите.
Елън: „На няколко пъти сънувам хора малко преди да са починали; това е откакто умря баща ми. Сънувам го неизменно с тях; той им е нещо като пазител, помощник или говорител… зная ли.”
Антуражът на починалия може да включва не само близки и приятели, но и мрачни, зловещи фигури. Някои считат, че те предвещават смъртта на сънуващия.
Ако покойникът, който ви се яви насън, е в компания на други хора, разгледайте ги. Какви са техните изражения, възраст, облекло, поведение…? Плашещо ли изглеждат? Тъмни… светли… добре облечени… дрипави? Всяка от тези подробности има смисъл и символизира определени аспекти от отношението ви към починалия.
5.Послания – Мъртвите съобщават различни неща по различен начин – в разговор, чрез телепатия, по телефона или с писмо, посредством имейл или чрез екрана на компютъра. По принцип повечето послания се предават лично, но и връзката по телефона е често явление.
В повечето случаи сънуващият чува, че телефонът звъни, вдига и покойникът произнася някакво кратко съобщение. То може да е съвсем неясно или безсмислено. Въпреки това донася своеобразно облекчение за сънуващите, особено за онези, които не са успели да се сбогуват по подобаващ начин с близките си; например ако човек е починал в кома или внезапно, без да успее да се прости с околните.
Ако по време на подобно обаждане връзката е лоша, гласът на покойника е променен, неясен или идва отдалеч, разговорът не само не донася облекчение на сънуващия, но и засилва чувството му на самота и обърканост. В някои случаи тези сънища се превръщат в повтарящ се кошмар и сънуващите умишлено се опитват да не сънуват, за да не се разстройват допълнително.
6.Типични послания – В повечето случаи покойниците успокояват близките си, че са добре там, където са се преселили. Думите, които сънуващите най-често чуват, са „добре съм…”, „не ме мислете” или „обичам ви”. Те се подкрепят и от приветливото изражение на починалия.
Следва продължение: 4.Описание на типичните послания; предупреждения, сбогуване.
Източник: Книгата на Роуз Инсера: Сънища. Тайните на подсъзнанието
