Заявката на М. за настоящата регресия беше свързана с изясняване на причините да се роди точно в това семейство, трудните взаимоотношения с баща ѝ и изборите ѝ на неподходящи, дори в някои случаи на опасни партньори.

Първоначално дадохме заявка М. да посети нейното безопасно място и от там да се пренесе на Мястото на планиране на настоящия ѝ живот.

За нейна изненада, тя се пренесе в мечтания от нея дом; в страна, която ѝ е любима; водеща мечтания живот. Описа всичко с пълни подробности, преживя го като реален факт и не можеше да разбере дали това е картина от миналото или е от бъдещето. Постепенно по време на регресията се изясни, че тази мечта е въплътена в М. програма, която би могла да се изпълни при определени условия. Какви са те, стана ясно на Мястото на планиране на живота.

На Мястото на планиране:

М: Да, там е доста скучно. Виждам го сиво… бледолилава светлина… приглушена светлина. В бледолилаво е всичко. Видях нещо като зала, много скучна, няма никакви украси, никакви картини, бледа светлина… Скука пълна, ужас направо.

Ю: Кое го прави скучно?

М: Ами то просто нищо не се случва там! Случва се като се преродиш.

Ю: Добре. Запомни, че това ти е скучно. Сега ще помоля да се появят Духовните водачи, Съвета на старейшините.

М: Да.

Ю: Благодарим. Ти как се чувстваш спрямо тях?

М: Малко ми е досадно. Но имам уважение, виждам ги. Те са едни странни… особено този, главния е с една шапка, нагоре остра. С едни бели мантии са. Има един главен по средата и отстрани другите му стоят като антураж. Аз съм седнала на масата като някакъв шеф. /смее се/ Има някаква арогантност в мен. И досада.

Ю: Добре. И нека да се появи инициаторът на това ти да се родиш в това тяло. Това може да си ти, може да е твоята Душа, може да е някой от наставниците, може да е някой друг.

М: Инициаторът? Ами това съм си аз!

Ю: Спомни си коя е първата мисъл, коя е основната причина да се преродиш?

М: Ами то така ми е писнало от тази тъпня, че аз им казвам нещо от рода: Хайде нещо да правим… и… какво ще ми предложите? Аз съм в изключителна досада! Предлагат ми… първо ми показаха този образ, на къщата, която видях, това е изкушението. Там бих се чувствала прекрасно!

Ю: И ти какво отговаряш?

М: Там бих се чувствала прекрасно! Бих отишла там. Само че ми обясняват, че не можело така. Трябвало, ако аз това нещо искам да го постигна, да се преродя на друго място. Предлагат ми приключение. Не можели веднага да ме инсталират там. Тази къща ще ми я инсталират като подсъзнателна програма. И, за да ми е интересно, аз отивам на другия край на света… и евентуално, ако аз съм осъзната и направя определени неща, и премина през определени неща, бих могла да осъзная програмата и да го постигна.

Ю; Добре. Нека да видим от там, от гледна точка на Душата ти, кое ще бъде това нещо, което за теб ще бъде най-интересното приключение?

М: Удоволствие на сетивата, което там го няма, при тях. Много бих се радвала на цветя, на архитектура, на светлина. Сетива… такава красота може да има тук, на тази планета… Аз затова идвам. Това удоволствие на сетивата… Все пак има леко напрежение… да мога да го постигна! Все едно да си играя играта… да го постигна, да мога да го постигна! Затова ме забиха на м@й… На една супер тежка енергия, в тази държава тук… то е супер тежка енергия, задръстена… много карми… семейни, родови… тази държава е едва ли не на края на света… Боже, никога не съм виждала България по този начин…

Ю: Каква е твоята роля тук?

М: Моята роля тук… много тежка карма има това семейство, виждам го като много голяма тежест и аз се раждам като някаква светлинка, като ангел. Иначе този род може да бъде и затрит, особено рода на майката… Ами… предложиха ми този вариант и аз викам: „Добре! Какво да правя… Щом го предлагате…”

Ю: Добре. Ще помоля Главния водач да обяснят каква е причината да ти предложат първо този вариант, а не хубавата мечтана къща.

М: Ами, защото нали искам да имам приключение… да мога да стигна от най-долното място, от най-тежката енергия до най-светлата… там е светлина… няма нищо общо като енергия… Да имам приключението от такава тежест, да се придвижа. А и може да свърша малко работа за тази… евентуално да почистя някакви егрегори.

Ю: Каква е причината да не може да отидеш директно в светлата къща?

М: Ами, такъв е планът – като ме пуснат в семейството с тежката енергия, аз докато се отскубна от тях, да си вкарам нещата в ред в себе си… това отнема време и това е приключението… време и усилия… то там е филмът… те все едно ме пускат в някакъв филм, наистина да е интересно.

Ю: А ако те бяха пуснали направо в хубавата къща, как щеше да се чувстваш?

М: Нямаше да се чувствам, че съм свършила нещо полезно. Там, в това семейство, върша сега нещо полезно.

Ю: Възможно ли е, ако си била директно в хубавата къща, да изпитваш същата досада, която е и горе /мястото на планиране/?

М: Баш същата нямаше да е, че горе е голяма тъпня, ама… можеше да граничи леко. Всъщност, стигайки до къщата след всичко, което съм преживяла мога да се насладя повече! А за мен насладата е важна… и покоя… да го постигна… А пък там, където ме пускат… много работа има да се върши. Тук е много тежка енергията – на това семейство, на тази земя, на това място на планетата. Трябва нещо да се направи, трябва да се почисти това място. Тъй като в момента тази планета е в процес на еволюция, има важен момент в еволюционното развитие и в момента тук слизат много духове да работят, такива като мен, да им е интересно… и участват в този преход на планетата към друго състояние, на друго ниво. Това е една игра всичко, ама е интересен момент от играта. Много духове са слезли и има почистване, все едно почистваме… да изхвърлим някакъв боклук, за да може планетата, цивилизацията да се придвижи на друго ниво. И има места, където трябва да се върши доста работа, за да се възстанови баланса. Тук е имало доста работа за свършване, в този регион.

Ю: И как чистят тези хора? Ти например как го правиш?

М: Като се мъчат. Като са в голямо мъчение и успеят да излязат от мъчението… как да го кажа… Товарът на мястото се натоварва върху тях и те започват да се мъчат под тежестта на този товар. Няма къде да го изхвърлят, трябва да го преработят, да го унищожат. Те го правят, за да освободят себе си. Но го правят всъщност, за да освободят мястото. Чрез мъчение, за съжаление. Като си много натоварен, трябва да намериш начин да се освободиш… и те започват да правят различни неща… хипнози, регресии, йоги, медитации… всичко, за да се освободят от страданията, от мъченията…, а всъщност аз чистя мястото.

Ю: И така се освобождава рода, изчиства се местото, изчиства се пространството…

М: Да, тази част от планетата, където са те

Ю: Възможно ли е тогава България да е чистилището на Земята?

М: Може и така да го наречем, ама то по-скоро е някакво сметище, което трябва да бъде изчистено. Тава сметище… защо така се е образувало…? Тук наистина е люлката на цивилизацията и тя обхваща Гърция… наистина е така… просто е много древна, отдавна е населено… много е старо… има натрупване, защото е много старо… има много история. Обхваща долната част на България, под Стара планина, на юг, повече Родопите, Странджа към морето, малко крайбрежие, Гърция. Показват ми картата, къде е тежестта. Много история има. Тежестта се е натрупала поради голямото количество преживявания. И трябва да се изчисти.

Ю: И в момента тук има много души, които имат тази задача в момента?

М: Ами тези Души много пъти са идвали. Те така или иначе го познават това място, то е част и от тяхната собствена история. Те са участвали. Стари Души, мощни… герои… има много… Сега пак са си дошли тука. Сега са по-добри времената и може да се оправи. Но много… тук е величието на цивилизацията, наистина! И наистина по-голямата част е в Гърция. Но много е натрупано… Аз повече в момента мога да виждам от величието, не зная защо не ми се дават гадостите!

Ю: Защото може би е по-добре повече да се насочваш към положителните неща, отколкото към негативите? Дали е възможно това също да е процес на изчистване? Когато се вижда повече величието, то все едно че заема повече пространство в целия егрегор?

М: Да. Сега има повече светлина.

Ю: И може би трябва да извеждаме на показ повече положителните неща? Нещо, което ти правиш чрез работата си?

М: Да.

Следва изясняване на ролята на баща ѝ в нейния живот. 44:00

М: Той ми създава доста неприятности, обаче всъщност като родова карма и тежест, като тежест от рода идва повече от рода на майка ми! Това е интересно! Той изглежда като един млад мъж, който стои пред мен и чака въпроси. Изглежда светъл, облян е в светлина. Не е ангел, но е облян в светлина.

Ю: Каква е ролята на този млад мъж в твоя живот?

М: През него излизат демоните на целия му род. Излива ги върху мен.

Ю: Твоята задача каква е?

М: Да оцелея, да не ме унищожат. Ако аз оцелея, те няма как да бъдат предадени през мен нататък, тъй като аз няма да се съглася да се размножа и да ги предам по-нататък. Аз трябва да ги спра да продължават нататък по рода. Ако не се размножа, те ще спрат – това е уговорката. Има и някакъв вариант, аз да постигна някакво… да ги трансформирам… не зная това как е възможно. Аз или трябва да спра и да не се размножа или нещо друго трябва да направя… Ако ще се рамножавам, това да е нещо друго. Виждам го като да сложа стена между мен и тях, тоест този урок там приключва и аз ако се размножа, то формално ще изглежда, че уж той продължава този род, но не е продължил, това с демоните е спряло до там. Ако по някакъв начин успея да се разгранича от тях напълно, да ги затворя зад една стена и да продължа като нещо ново… или изобщо да не се размножа. Имаме договорка аз да не продължавам това. Аз мога да понеса програмата, тъй като не съм свързана толкова с животинския свят. Такава е спецификата ми – не се свързвам много с животинското начало, когато се прераждам. Нямам силни инстинкти за размножаване. И затова съм подходяща.

Ю: Запомни го. И затова в твоя план не е задължително наличието на деца?

М: Не. Само, ако успея да спра демоните, би могло. Но ако родя деца, те ще бъдат нещо друго. Няма задължително продължаване на този род. Аз трансформирам светлината, трябва да извърша голяма трансформация и тогава бих се съгласила…,но това е само един вариант. Като цяло, ако не е напълно изчистено и има вариант те да преминават, аз няма да се размножа.

Ю: Какъв е начинът да постигнеш това разграничаване?

М: Трябва много да си вдигна вибрацията, да съм чиста светлина. Баща ми не е виновен, той просто е израз на тези демони. Те преминават през него. Аз го виждам като светлина, той е светъл. Интересно, че тези демони и дракони, които са в неговия род, аз ги виждам в бяло… Въпреки, че са бели, взето е решение те да не продължат напред. Не зная защо е такава уговорката.

Ю: Има ли нужда да си спомниш защо е такава уговорката?

М: Защото те нямат място в новия свят. Не мога да разбера защо точно в това семейство, като много други продължават да се размножават. Казват ми, че те са слаби и не могат да повлияят на енергетиката на планетата, дори да са хиляди и милиони, въпреки че са в човешка форма. Докато тези са много силни, те са като дракони, демони, странни… бели дракони…

Ю: Каква е причината да ти покажат тези бели дракони? Бели, пък са…

М: Странно…

Ю: Бели, пък са станали като демони. Какво ги е направило като демони?

М: Те обитават тук, могат да влизат в различни тела. Енергийната им форма е такава. Те са вид сила и са такива. Относно баща ми – той е силен, съгласил се е да е баща ми… няма лошо между нас.

Ю: Запомни го! Запомни, че няма лошо между вас.

М: Ами той е светъл, то и тези демони са светли. Ще ми трябва повече време, за да разбера какъв е този вид.

Ю: Добре. Толкова за днес. Освободи Душата на баща ти, освободи този дух и бавно и постепенно си припомни: Каква е причината да избираш неподходящи мъже? Някои от тях дори опасни?

М: Те са достойни някои от тях. Някои от тях имат много сила и това ми харесва, защото аз имам много. Но няма овладяване на енергията. Другите са избирани… те дори не са били наистина опасни… избирани са точно заради програмата… те са жалки, смотани… те са такива, за да може тази програма да работи – да не се размножа! Избирам тези мъже, за да може тази програма да работи в този вид – да не се размножа! Може да се размножа само с някой, който е много мощен, но той трябва да се е превърнал в чиста светлина. Аз също, за да може да се роди качествено ново същество. Също така, ако аз съм се превърнала в чиста светлина, а другият партньор не е, би могло да се продължи линията на другия род. Да, това е – едните съм ги избирала защото са достатъчно смотани, а другите защото са много силни, но тъй като там има много работа за вършене, те са наистина опасни.

Ю: Добре. Освобождаваме ги енергийно. Обръщаме се към Главния Наставник: Иска ли още нещо да ти каже, да ти покаже?

М: Каза, че добре се справям. Питам го за мечтаната къща. Казва: След три-четири години, ако все така добре се справяш, 3-4 години ще ти отнеме в най-добрия случай. С татко вече е разрешен въпроса. Трябва да се науча да разграничавам Духа и човешкото си същество, което е генетичен наследник на това семейство. Трябва да има ясно разграничаване на това кой кой е. Ще ми помагат хипнозите, медитации, йога…