Живяла е Царица най-прекрасна. Имала е златни обици, от бяло злато са били. Били единствени в света. Душата ú копняла на Света да ги покаже, всеки да ги оцени. Били искрящи, бели, с камъче от злато. Но… никой не разбрал, че обиците ú са златни. Мислели ги за сребро.

И в ден един Царицата прекрасна проклела своите обици. Захвърлила ги с яд голям и не погледнала към тях.

Тогава сврака прелетяла и видяла лъщящия метал. Взела ги с устата, захванати били една за друга и полетяла с тях. При златар ги e занесла – той я хранел всеки път, щом тази птица тъй прекрасна нещо лъскаво му донесяла. Така било и този път – свраката оставила обиците и взела своята храна. Щастлива отлетяла.

Погледнал ги златаря и за миг е онемял! Уникална изработка, изящество видял! Нямало такива други, той го знаел най-добре.

„Но кой глупак ги е изгубил? Къде ли са били?” – помислил си златаря. Така и не разбрал чии са. Поразпитал тук и там, обяснил какви са обиците. Отговор не е получил, но интерес към тях събудил. Не искал да ги продаде, били са твърде ценни. На своята съпруга ги е дал – временно да ги поноси, докато се разбере чии са.

Наскоро бал е предстоял в Царските палати. И златаря бил поканен, и съпругата му знатна. Златаря я помолил обиците тя да сложи, за да разберат чии са. Съпругата му леко се притеснила, но се съгласила.

И така, денят на бала е дошъл. Засвирили фанфари, хора с лъскави облекла се появили. Церемонията уникална е била, гостите били красиви. И надменни – всеки искал най-прекрасен там да бъде. Мълвата за обиците уникални вече се била разнесла. Поради таз причина всички гости вперили очи в чудесната съпруга на известния златар. Забравили за протокола, поданиците с интерес разглеждали обиците, които преди не забелязвали дори.

И Царицата прекрасна погледнала към тях. И ахнала от изненада:

-Я, като моите обици! – рекла.

Поданиците направили ú път, с поклон се отстранили.

Златаря достолепно напред пристъпил, всичко обяснил. И се поклонил.

А Царицата прекрасна мигом се засмяла. И рекла на поданиците така:

-Вижте всички тук това и добре го запомнете! Колко глупава постъпка извършила съм аз! Изобщо не оцених тези обици! Вземам си поука и обиците подарявам на знатната съпруга на този тук златар! Благодаря за честността и за доблестта публично да разкаже и нагледно да покаже тези обици! Подарявам ви ги от сърце! – и се поклонила.

Сред поданиците оживен разговор настъпил. Те обичали своята Царица точно затова – че била толкова човечна! И добра.

Златаря благодарен бил за таз развръзка. И изработил нови обици за Царицата добра – също тъй прекрасни, от бяло злато. Приличали на първия комплект, но не съвсем. Били са уникални по своя начин. И вече всеки би ги оценил.

Снимка: Интернет