Живял е нявга Цар велик. Красив е бил. И далновиден. Но в миг един е той разбрал, че Любов му трябва. А бил е сам…

Затъгувал Царя. Чудел се какво да стори. Бил красив. И умен. И богат, то е ясно…

“Къде е Любовта тогава? Защо я няма?” – мислел ден и нощ. Унил е станал. И посърнал. Даже леко погрознял.

– Какво ти е, Царю? – дочул е глас. Поглед леко е повдигнал – слугинче е било. Царя горд е бил – до вчера. Но днес в свойта самота разбрал, че тоз въпрос го стопля.

– Нищо – отвърнал той с гордата осанка – нищо… Тук ме остави на мира ти…

– Но Царю, какво не е наред? – притеснено слугинчето дошло и се поклонило. – Как да те оставя? Толкова си блед…

Леко се усмихнал Царя. Как да обясни на “детето просто”, че всичко е наред?

– Любовта я няма. – отронил тихо Царя. Не разбрал защо го казал.

– Любовта? – слугинчето повдигнало очи. Ден и нощ е то копняло Царя всеки ден да зърне. Достатъчно било той да е щастлив. Щом видело е гордата осанка, сърчицето му туптяло, забързвало е своя ход. Това го правело щастливо. Но Царя загубил свойта красота. Умърлушен бил и сгушен. Нещо го гнетяло. И слугинчето усещало това. Загрижено рекла:

– Царю, прости ми мойта дързост, но за теб копнея. За мига да си щастлив! – поруменяло, поглед свело, изплашено било. И се свило ниско доземи, с поклона да прикрие своя срам. Дързост е била. Но тези думи смели просто излетели!

Царя дъх стаил. Стреснал се и той. И се сетил в този миг, че това слугинче просто, малко, жалко, все до него е било. И винаги е под ръка! Дори не е говорел с нея! А тя била жена! Изумен останал Царя. С поглед друг е вече бил. И в свойта самота разбрал Любов какво е… Станал и се поклонил:

– Разбирала си всяка моя мисъл! – Царя удивен е бил. – А аз дори не съм разбрал! Затова ли имам всичко, за което съм мечтал! И ти си знаела това?!

– Да, Царю – тихичко Слугинята рекла. И отстъпила назад.

Доближил я Царя, повдигнал леко нейната глава. Очите й видял – топли, сини, пълни със сълзи. Засрамена била.

– Глупак съм аз! Глупак! – казал Царя. До себе си я прилепил и се извинил.

От тогаз – всеки ден и всеки час – със Слугинята е бил. Грижела се тя за него и за неговия дом. Но не Слугиня е била! Била е Любовта.

Картина: Десислава Петрова-Янкова