/и за силата на думите…/
Споделям откъси от 2 регресии, в които В откри част от причините за болката в лявата й ръка. Всичко е започнало с неразумното поведение на Захарис преди много време. Участват също и хора, създаващи прекрасни бижута. И когато В е на върха на славата си, или така си е мислела, всичко се е сгромолясало. Причината е елементарна, но с дългосрочни последици и няколко съсипани живота. Приятно четене.
Веднага след въвеждането в сцената В се видя на поляна с леко суха зелена трева, заобиколена с дървета. Беше облечена с бели риза и панталон – украсени с шевици, с дължина до подколяното. Ръцете й бяха накичени с масивни сребърни пръстени, украсени с големи камъни. Имаше бяла кожа и дълга, права, руса коса.
Ю: Мъж ли си или жена?
В: Не знам. Май тука ще има проблем.
Ю: Защо мислиш, че ще има проблем?
В: Не мога да се определя.
Ю: Кой аспект от съзнанието ти казва, че ще има проблем?
В: Егото.
Егото, чиято основна функция е да се активира веднага щом се притесним, автоматично “пое нещата в свои ръце”. Успокоих го, че всичко е наред, обясних му че когато човек е в регресия има информация, която се дава, и такава, която не се дава.
Разбрахме се с Егото, Ума и Сянката, като аспекти от Съзнанието на В, да застанат някъде наблизо и само да наблюдават процесa, без да се намесват.
Ю: Връщаме се пак на образа – тревата, човека с пръстените, белите дрехи. Там ли си?
В: Мх.
Ю: Добре, да го разгледаме. Какво прави този човек?
В: Забавлява се. Изглежда, в някакъв храм живее, работи. Не е жрец, но може би се подготвя за някакъв вид служба. Да… Всъщност, да – затова не виждам пол! /вълнува се/ Те просто избират такива хермафродитни същества! Я да видиш ти! Добре. Изглежда между момиче и момче. Млад е, около 20. Не е избила брада, няма и гърди, женски.
Ю: Как се казва?
В: Захари.
Ю: В коя държава живее?
В: Няма държава.
Ю: С какво се занимава, как минават дните на Захари?
В: Учи.
Ю: В смисъл – чете или учи различни неща?
В: Не, не – обучават го.
Ю: Добре. Да разгледаме обстановката – храмът как изглежда?
В: Не е в храма, в гората е. Изглежда е откраднал някакво време за себе си и се забавлява преди да влезе в каноните на храма.
Ю: После няма да има забавление, така ли?
В: Няма да принадлежи на себе си.
Ю: На кого ще принадлежи?
В: На службата и на ролята, която ще играе. Чакай, името е Захарис – нито мъжко, нито женско.
Ю: Огледай се – има ли нещо наоколо?
В: Не ги виждам, но ги усещам – има диви животни. Наблюдават го. О, нещо специално е… Аз изобщо не съм сигурна, че това е Земята.
Ю: Възможно е.
В: Да, щото тука животни… Ох… /активира се болката в рамото/
Ю: Какво се случва?… Дишай… Изтегли камерата встрани. Ти си само наблюдател.
В: Абе наблюдател, ама ме боли рамото.
Ю: Знаеш, че това е временно, че ще мине. Каква е причината да се появи болката в рамото? Какво се е случило?
В: О, звучи абсурдно!
Ю: Нищо, кажи го.
В: Попаднал е дъх на Ледената кралица. /казва го ясно и отчетливо/.
Ю: Добре, нека да ни дадат пояснения. Какво означава това?
В: Захарис не е било внимателно и е попаднало не където трябва – в обсега на Ледената кралица. Това е елемента въздух. Студ. Вода. Влязъл е студ през рамото, затова го усещам студено през цялото време. Това е ръката, която по принцип ме боли.
Ю: Можем ли да го поправим, нещо да променим?
В: Не, Захарис няма тези способности.
Ю: Кой ги има?
В: Стар жрец. О, той изглежда като Захарис – и той не е мъж или жена.
Ю: Ледената кралица сърдита ли е нещо?
В: Явно.
Ю: Можем ли да й поискаме прошка? Удачно ли е?
В: Чакай, има нещо, не го разбирам. Иска нещо.
Ю: Кралицата?
В: Да. Това е елемента въздух, просто го виждам като кралица. Облаци, небе. Нищо не можем да искаме тук. Стария жрец ако може да говори. Захарис се страхува обаче, че е правил нещо без да има разрешение и не иска да си признае. По-скоро е склонен да търпи болката, но да не си признава. Аз какво общо имам с цялата работа?
Ю: Какво да правим сега? Тебе те боли рамото. Да питаме стария жрец. Той вероятно знае неща, които могат да помогнат. Съгласен ли е?… Захарис съгласен ли е?
В: Не, изобщо не си и представя да пита жреца.
Ю: Нека да питаме Захарис: Какво го притеснява? Какви ще са последствията, ако питаме жреца?
В: Ще разбере.
Ю: И?… А Захарис боли ли го нещо?
В: Не, интересно, че на Захарис му е студено на рамото, а мене ме боли.
Ю: Мх. На Захарис пречи ли му, че му е студено на рамото?
В: Дискомфортно му е, ама не го боли чак толкова, че да иска помощ.
Ю: Ако Захарис си признае какво е направил…
В: Могат да го изхвърлят от храма. Явно бая е сгазил.
Ю: Искаш ли да разберем какво е направил?
В: Може да опитаме. Явно той затова е толкова щастлив. Защото като се върне, вече няма да е толкова щастлив.
Ю: Добре, нека да се върнем в момента преди да е направил белята. Захарис какво прави?
В: Влязъл е в стаята на жреца. Рови в някакво чекмедже и е извадил една книга. Аха, няма право на достъп до знанията в книгата! Не е дорасъл! А той бърза. Любопитен е. Зачита се. Чете нещо като молитва, като заклинание от книгата. Не се усеща, че го чете на глас. Просто не се усеща. И с това нещо активира. Вижда една картина на Ледената кралица. О, много е красива! Захарис е привлечено от нея, очаровано е. Усеща я, вижда я и е много заинтригувано, защото Ледената кралица е чиста женска енергия. На него това му е непознато, то е със смесена енергия – не е нито мъжка, нито женска. Тя го пита какво иска? Ядосва се, че я е извикал без причина. Явно й прекъсва някаква работа. Обръщайки се, без да иска го удря по рамото. Буквално го перва лекичко зад врата, затова ме заболя тука. /показва с ръка/. И изчезва. А той е точно като в небрано лозе. Изобщо не знае какво се случва. И сега не смее да каже на жреца.
Ю: Жрецът знае ли как освободи това нещо?
В: О, много му е интересна енергията на жреца.
Ю: Той щом е жрец, вероятно има вариант. Какво толкова? А, може да отстранят Захарис от храма!
В: Защото е влизал и е тършувал без разрешение.
Ю: Да, а явно е имало за какво да е скрита книгата. Какво да правим сега?
В: Ще кажем на жреца.
Ю: Добре. Нека да го помолим да дойде. Кой ще му каже?
В: Захарис. Каза му. Жреца стои и не мърда. Като статуя е. Захарис започва да трепери като лист. Жреца не мърда, защото е в някакви други измерения. Там говори с Висшия Аз на Захарис. Въобще не се занимава с младежа долу. О, те са като родители. Да, взеха решение – остава да учи в храма, защото е разбрал какво е направил и се е покаял. В смисъл – разбрал е грешката си и ще бъде внимателен и отговорен. Посвещава се изцяло на работата и когато натрупа достатъчно мъдрост ще трябва да си се оправя с Ледената кралица сам. До тогава ще си носи болката. След посвещението е много сериозен, целенасочен е. Приел го е за мисия и няма нищо общо с това радостно същество, което подскачаше напред. Дал е обет да служи безкористно докато е жив.
Ю: Този обет продължава ли да действа?
В: Да.
Според В местото, където живее Захарис има три слънца. Определено не е Земята. Биологията е друга. Почти веднага след случката посвещават Захарис и той се отдава на делото си. Усърдно усвоява древните знания и достига до доста високи нива. Той и подобните на него от това ниво не създават семейства, живеят по-скоро като отшелници. В ги описа като полупрозрачни, нещо като полуматерия. Тя видя, че тези същества се хранят с „нещо между „плодове и скъпоценни камъни“ – те имат светлина и материя; двойно хранене е; може да отхапва, но все пак изглежда като кристал, но не хрущят като отхапва.“ В се затрудняваше при намирането на точните думи, когато искаше да опише преживяванията си в това пространство.
В: Аха. Чудя се аз какво не е наред – ами това е енергията на ангелите! Ами те нямат пол!
Ю: Ахааа. Захарис е ангел?
В: Ами нещо такова. Може би не точно както ние го разбираме, не мога да ти кажа, ама е някакъв такъв вариант. Те са… нали знаеш как изглеждат? И той изглежда по същия начин.
Ю: И тях ли ги посвещават?
В: Да. Щото не виждам смърт от цялата работа.
Ю: Добре, нека да покажат някаква случка от ежедневието на един такъв ангел.
В: Сега ме заболя главата! Какво още ще ме заболи?
Ю: Каква е причината да се появи тази болка? Какво се случва?
В: Виждам някакъв мъж – брадат, космат, с ризници. Оф, че гадно. Той се опитва да нарани Захарис с меч. Пробожда го, но не може да го прободе. В смисъл – Захарис е достатъчно материален мъжът да го вижда, и достатъчно нематериален, за да може мечът да преминава през него без да го… Явно причинява болка, но не…
Ю: Къде го пробожда?
В: Тук отзад. И го усещам като болка и като парене. Буквално замахва с меча, хваща го от ухото, през врата и ей така някакси…
Ю: Каква е причината да го прободе?
В: Нещо му е объркал плановете. Предпазил е някой. А, виж как се получава – затова храната им не е съвсем материална, защото и те не са съвсем материани. И затова животните го наблюдаваха! Това, което показват е само моментно. Не е като болката в рамото. Не е нещо, което трябва да се лекува.
Ю: Просто показват случка?
В: Ами ти я поиска.
Ю: Ами да. Някаква друга случка?
В: То е толкова странно, че аз даже не мога и да го видя. Нямаме аналог при нас. Не го и виждам. Усещам, че има нещо, но нямам визията за него. Може и да е някакво предпазно такова.
Ю: Може.
В: Това са други светове, други измерения, друг тип.
Ю: Ти искаш ли да разгледаш още нещо?
В: Ами не, то е чак скучновато.
Ю: Едно и също?
В: Да. Той вече е последователен и няма…
Ю: Този обет, който е даден – да служи докато е жив – касае ли В в сегашния й живот?
В: И да, и не. Любим отговор.
Ю: Обета помага ли или пречи?
В: Обета върви с познанието. Ва банк – или всичко, или нищо.
Ю: Захарис докъде е стигнал с познанието?
В: Много високи нива. Той просто се е посветил на това.
Ю: Готов ли е да се освободи от болката в рамото? Достигнал ли е това ниво?
В: Не е само той – това е проблема, че са повече от един. Не мога да видя двама ли са или трима?
Ю: Това Захарис ли е?
В: Да.
Ю: Заедно ли са чели книгата?
В: Не. Не ми стигат думи. Изглежда Захарис е на по-високо енергийно ниво от нас. И е раздвоен, разтроен и не знам колко на нашто ниво.
Ю: Мх, като проекции на душата?
В: Нещо такова е. И само едно, което е В, не мммм…
Ю: Не е достатъчно?
В: Не става.
Ю: Всички ли ги боли ръката?
В: Не. Това е най-интересното – всеки има по нещо, но е различно.
Ю: Можем ли да се свържем с другите аспекти? Удачно ли е?
В: Казва, че ще се намерят, както вятърът довява.
Ю: Каква е общата им задача?
В: Да се събере Захарис тук.
Ю: Колко са другите проекции?
В: Виждам 3. Може и повече да са.
Ю: Мъже, жени?
В: И мъже, и жени.
Ю: Къде живеят? Държава?
В: Не мога да кажа.
Ю: Възраст?
В: Май сме на една възраст, близка.
Ю: В познава ли някой от тях?
В: Като че ли се блъскам в сива стена.
Ю: Не става, добре.
Продължихме регресията в други въпроси, предварително обсъдени с В.
-2-
Ю: Каква е причината за болката в ръката – истинската, най-дълбоката причина – тая, която е останала скрита досега?
В: Тече някакъв процес… Идват думи, идват и картини. Думите обясняват картините. Виждам една светлина, от три места идва, от три отделни звезди и се събират където ме боли рамото. И като че се опитват да правят нещо, нещо като трансформация в тялото ми.
Ю: Позволяваш ли го?
В: Да, разбира се. Обаче… Обясняват ми, че не го допускам, защото не вярвам в себе си, в смисъл – правя бижута, но аз нямам бижутерско образование и това ме спъва, т.е. не вярвам, че съм достатъчно добра да ги правя сама. Подценявам се и така блокирам процеса.
Ю: Подсъзнателно?
В: Да. Чисто на физическо ниво не считам, че съм достатъчно добра, за да направя каквото трябва.
Ю: Ако е позволено, искам да попитам твоето подсъзнание. Свържи се с него и му позволи то да даде отговор: От къде на подсъзнателно ниво идва този блокаж? Коя е първата случка, когато се е случило това?
В: Замък, старовременен. Стените са от камък, огромна вечеря, на дълга маса. Хората са с бради, може би е… Така, като искам сравнение, ми казват: по времето на цар Калоян, след Аспарух е… не е нали…
Ю: Остави първо подсъзнанието да даде информацията, после ще искаш пояснения.
В: А не, аз го виждам като цяло и се опитвам да го обясня. Виждам майстор, който е ковач, но прави и бижута. Всъщност, пира е даден, защото са напраВ някаква огромна поръчка и са им платили. Това е като манифактура, като фабрика за бижута от древни времена. Има един собственик, няколко майстора, има чираци, има и калфи. Аз съм един от калфите – младо момче на около 23. И понеже са харесали най-много моето бижу, съм се възгордял. В тоя момент майсторът ме дърпа и ми казва: „Това, че харесват твоите неща, не значи, че са най-добре изработени. Имаш много, много да учиш още.“ И това ме попарва. Оттогава аз помня тези думи на този майстор – че не съм достатъчно добра.
Ю: Какво е привличало хората към твоите бижута? Каква е причината да ги считат за по-добри?
В: Силата, която носят. Същата сила, която е и днес. Някои неща не се променят с времето.
В сегашния си живот В прави бижута, които имат лечебен ефект. Оказа се, че историята се повтаря в много голяма степен. Прилагам link към сайта и Fb страницата, където можете да видите сегашните бижута на В.
https://www.facebook.com/silvervictory.jewelry/?fref=ts
Чувайки думите на Майстора, Калфата психически се срива – не може да яде, не може да спи, чувства се много зле. Повече не може да прави бижута. “Думите на майстора просто го попарват и цялото му същество се сгърчва.” В същото време си обещава да стане най-добрия. Но е нетърпелив, не изпипва нещата. „За него е важна идеята и в момента, в който я види съвсем ясно, губи желание да я довърши във физическия свят. Работи в менталния и когато там е готово, оттегля вниманието и усилията си от физическия свят. И това е, което иска да му каже майстора: Че един майстор е майстор тогава, когато на абсолютно всички нива извайва нещата.“
Ю: Калфата какво е разбрал?
В: Калфата го разбира много добре сега.
Ю: А тогава?
В: Тогава го приема като това, че е некадърен.
Ю: Ахааа. Не само е приел, но и е повярвал, доколкото разбирам, така ли е?
В: Мххх. Но просто майстора е искал да му каже друго.
Ю: Да. И какво е решението?
В: Ако калфата може да се върне с този отговор, който получи сега, би станал майстор.
Ю: Да опитаме. Попитай калфата готов ли е да приеме този отговор?
В: Калфата всъщност разбира, че майстора е самия той. Затова не му е познат.
Ю: Т.е. ти се виждаш в ролята и на майстора, и на калфата?
В: Да. И ги обединих двамата.
Ю: Супер. Какво ще правиш сега с това?
В: Взимам си го сега – цялото това познание.
Осъзнавайки гледните точки на двете страни докато е в регресия, човек лесно може да разбере ситуацията, в която е бил и да вникне в смисъла на това, което е преживял.
Ю: Добре, нека да попитаме колко минали животи си имала, в които си носила този блокаж, това съпротивление, което е свързано с болката в ръката?
В: Ако всеки минал живот е като нанизано манисто, то виждам цял гердан – до онзи младеж Захарис, който нямаше пол, който отвори книгата със Снежната кралица! Всъщност, във всеки един живот го има този проблем и явно се проявява по такъв начин.
Ю: Нека да уловим проблема. Какво предлага Висшия Аз – да ги гледаме живот по живот или всички наведнъж?
В: Ами той проблема е един и същ, просто се проявява. Няма значение кой живот ще хванем.
Ю: Какво можем да направим, за да изчистим проблема от всички животи – от раз?
В: Отговора е да се преборим с Ледената кралица.
Ю: Как?
В: Енергиите са толкова силни… Почва да пулсира третото ми око и го усещам много такова живичко, не е болезнено, но…
Ю: Да изчистим третото око, така ли?
В: Всъщност – да.
Ю: Арх.Раджиел, кой е най-добрия начин да се изчисти третото око?
В: /с променен глас/Дъще моя, отвори очите си и погледни света, подледни всичко, което е. Позволи му да е такова, каквото е. Не се страхувай и не носи отговорността – няма смисъл. Просто приеми даровете. Да, те носят и отговорност, но не и страх от отговорност. Откажи се от нея – ти си просто човек.
Ю: Какво се случва с третото око?
В: Усещам тежест, пулсирането спря.
Ю: Изчиства ли се?
В: Виждам Раджиел с нещо като жезъл. Той го е вдигнал и все едно, че рисува върху челото ми някакви символи, и те потъват в мен. Обяснява ми, че това е нещо като инициация, за която трябва време, за да може да се… Всмисъл, както на твоите рейки им трябват 21дена, за да се настроиш, някакво такова време. Не знам какво ми даде. Нямам представа.
Ю: Свързано ли е с болката в ръката?
В: По-скоро с цялостното.
Ю: Какво да правим с тая болка в ръката? Какво можем да направим, за да мине? Кога е добре да мине?… /мълчание/ Снежната кралица – можем ли да се обърнем към нея?… /мълчание/ Ти какво си готова да направиш, да промениш?
В: Върнах се в момента, в който съм онзи безполов младеж, и когато тя се появява, вече не бягам от нея. Обръщам се с лице към нея и тя изведнъж се смалява, смалява и става малка като феичка и аз просто я затворих в едно, което е като чинийка и отгоре има капак. Рисуват в Красавицата и Звяра розата в такова нещо – точно в такова нещо я затворих. /пясъчния часовник от филма Красавицата и звяра/
Ю: Тя как се чувства?
В: Не е щастлива. Но не можа да ми докосне рамото.
Ю: Можете ли да сключите някакво споразумение? Да се договорите за нещо?
В: Не, не съм готова още. Засега поне я обезвреждам, по-нататък, когато стана достатъчно готов и имам достатъчно сили – тогава.
Ю: Добре. Тя какво иска?
В: Тя е много ядосана. Раджиел ми подава ръка и аз му слагам… Дадох му я.
Ю: Супер. Помогна?
В: Да, чувствам облекчение. Вече не е мой проблем.
Ю: Супер! Нека да благодарим. Как е ръката?
В: Усещам я по различен начин. Пак имам дискомфорт, но е по съвсем различен начин.
Ю: Добре. Какво трябва да се направи още, за да изчезне целия дискомфорт от ръката?
В: Предписаните процедури и време.
Ю: Колко време?
В: Седем дни.
Ю: Какво е добре да прави В през тези 7дни?
В: Повече умствена работа, отколкото физическа. Време за наместване.
Ю: Как е по-добре – да има повече срещи с хора, или да е сама?
В: Показват ми един път и няма друг, т.е. да си вървя по него, каквото трябва, си се случва. Като в тунел съм, няма къде да отида.
Ю: Не може да сбъркаш?
В: Не.
Ю: Това е за момента?
В: Точно тунел виждам.
Ю: Все едно, че посланието е: Да приемаш нещата?
В: Да. Това е пътя.
На места текстът е редактиран с цел по-лесно четене.
Снимка: http://www.silvervictory.eu/
