Живяла е Царица. Прекрасна е била, щастлива, обичала е тя света. В блян живяла. Мечтата й била Света да обиколи, навсякъде да го разгледа. И в ден един оседлали кон слугите. Яхнала го тя и тръгнала е по света. Обикаляла е дни наред. Видяла го отвред. Красив е бил. И щастлив. И подреден. Прекрасен. Учудена Царицата била: “Твърде подреден! – мислела си тя – Нещо тук не е наред?!”
– Защо? – проехтяло като в сън. Дочула го едва.
Стреснала се Царицата от този глас. Изненадана била, защото е била сама. Огледала се, ослушала се – нищо! Решила, че се заблудила. Въздъхнала. И приседнала. Притихнала…
– Какво те притеснява? – дочула пак – Какво? Нали е твоята мечта: Светът да е красив, уютен, подреден?
– Но има нещо неистинско в това – Царицата рекла.
– Какво е то? – гласът е продължил, приятен полъх сякаш бил.
– Липсва ми движението, разбъркването, сякаш я няма тръпката... Замислила се Царицата. Наистина мечтаела за красив и подреден свят. Така било. Но щом го тя видяла, мигом е разбрала, че утопия това е. “Светът си е красив и в свойта сивота! – помислила е тя – Объркат ли се уж нещата, тръпката се появява, ставаш жив тогава!” Изненадана била от свойта нова яснота. Огледала Света: а той застинал бил от свойта красота… Въздъхнала Царицата и тихичко рекла:
– Светът си е добър в моята мечта. Но е някак скучен. Нека е различен, нека се променя! А аз да се науча в него да живея, е вече моята мечта!
Оседлала коня, на него се качила, русата коса развяла и в галоп се потопила. Усетила се жива и истински щастлива. В неизвестност вече била. Света видяла и с мечти е заживяла. Очите й искряли, лицето засияло, животът бликал в нея. Подмладена е била. И така се тя прибрала в Двореца царски.
Дошъл при нея синът й царски и се поклонил:
– Мамо, – рекъл той – ти си променена! С поглед нов си озарена! И сияеш цяла!
– Да, момчето ми, пораснах! И разбрах: Светът е тъй прекрасен в свойта цялост. И красив, и грозен, той просто се променя! И това е Чудо! Отказах се да го поправям. Просто го разглеждам!
Замислен станал Принца. Майка си не е разбрал: “Хм, добре е да е все красив. Ще помисля по въпроса.” Майка си е той прегърнал. И в покоите се върнал.
автор: Юлияна Иванова
Снимка: Интернет
