– Това е един голям майтап! – рекъл Бодливко.
– Кое? – продумал Мечо.
– Твойто тяло. Виж какво е кръгло и дебело. На нищо не прилича.
– Тъй ли? – заоглеждал се Мечо – На мен ми харесва.
– Нима? – подиграл се Бодливко – За нищо не става.
– Тъй ли? – продумал Мечо – Но на мен ми харесва.
– На нищо не прилича. – продължил Бодливко.
– Тъй ли? Аз го обичам. – отвърнал Мечо.
– Ти си ужасен! – простенал Бодливко.
– Тъй ли? Аз се харесвам. – склонил глава Мечо, обгърнал се с ръце и замъркал като коте – мек и пухкав.
– Aз пък – не! – изстенал Бодливко и тутакси изохкал в опита да се прегърне. Навсякъде били бодли, от всичко го боляло. Не могъл сам себе си да прегърне, та камо ли пък някой друг.
– Аз май не се обичам – разбрал Бодливко и навел унило глава. Прибрал бодлите, приютил искрите и плахо попитал:
– А сега?
– Ще те прегърна. – рекъл Мечо мек и пухкав – Тук при мен ела.

Фрактална илюстрация: Ина Ангелова /Fb:  Arch Angelove