ЗАХАРИС
Тази е първата от поредица регресии, в които изследваме причината за болка в лявата ръка и търсим начина на нейното изцеление. В. има опит с метода Регресия и лесно влиза в състояние.
В тази среща тя се видя като безполово същество на име Захарис, идващо от много високо ниво на съзнание. В началото на своето обучение Захарис е нетърпелив и върши нещо за което не е готов: Взема забранена книга и с това активира болката в лявото си рамо. “Аха, няма право на достъп до знанията в книгата! Не е дорасъл! А той бърза. Любопитен е. Зачита се. Чете нещо като молитва, като заклинание от книгата. Не се усеща, че го чете на глас. Просто не се усеща. И с това нещо активира.”
Появява се Ледената Кралица и става ясно, че В. все още не е готова за срещата си с нея. Захарис “остава да учи в храма, защото е разбрал какво е направил и се е покаял. В смисъл – разбрал е грешката си и ще бъде внимателен и отговорен. Посвещава се изцяло на работата и когато натрупа достатъчно мъдрост ще трябва да си се оправя с Ледената кралица сам. До тогава ще си носи болката.”
Описан е и живота на Захарис в едно друго измерение, на друга планета с три слънца.
Болка в лявото рамо – част 1
Веднага след въвеждането в сцената В. се видя на поляна с леко суха зелена трева, заобиколена с дървета. Беше облечена с бели риза и панталон – украсени с шевици, с дължина до подколяното. Ръцете й бяха накичени с масивни сребърни пръстени, украсени с големи камъни. Имаше бяла кожа и дълга, права, руса коса.
Ю: Мъж ли си или жена?
В: Не знам. Май тука ще има проблем.
Ю: Защо мислиш, че ще има проблем?
В: Не мога да се определя.
Ю: Кой аспект от съзнанието ти казва, че ще има проблем?
В: Егото.
Егото, чиято основна функция е да се активира веднага щом се притесним, автоматично “пое нещата в свои ръце”. Успокоих го, че всичко е наред, обясних му че когато човек е в регресия има информация, която се дава, и такава, която не се дава. Разбрахме се с Егото, Ума и Сянката, като аспекти от Съзнанието на В., да застанат някъде наблизо и само да наблюдават процесa, без да се намесват.
Ю: Връщаме се пак на образа – тревата, човека с пръстените, белите дрехи. Там ли си?
В: Мх.
Ю: Добре, да го разгледаме. Какво прави този човек?
В: Забавлява се. Изглежда, в някакъв храм живее, работи. Не е жрец, но може би се подготвя за някакъв вид служба. Да… Всъщност, да – затова не виждам пол! /вълнува се/ Те просто избират такива хермафродитни същества! Я да видиш ти! Добре. Изглежда между момиче и момче. Млад е, около 20. Не е избила брада, няма и гърди, женски.
Ю: Как се казва?
В: Захари.
Ю: В коя държава живее?
В: Няма държава.
Ю: С какво се занимава, как минават дните на Захари?
В: Учи.
Ю: В смисъл – чете или учи различни неща?
В: Не, не – обучават го.
Ю: Добре. Да разгледаме обстановката – храмът как изглежда?
В: Не е в храма, в гората е. Изглежда е откраднал някакво време за себе си и се забавлява преди да влезе в каноните на храма.
Ю: После няма да има забавление, така ли?
В: Няма да принадлежи на себе си.
Ю: На кого ще принадлежи?
В: На службата и на ролята, която ще играе. Чакай, името е Захарис – нито мъжко, нито женско!
Ю: Огледай се – има ли нещо наоколо?
В: Не ги виждам, но ги усещам – има диви животни. Наблюдават го. О, нещо специално е… Аз изобщо не съм сигурна, че това е Земята.
Ю: Възможно е.
В: Да, щото тука животни… Ох… /активира се болката в рамото/
Ю: Какво се случва?… Дишай… Изтегли камерата встрани. Ти си само наблюдател.
В: Абе наблюдател, ама ме боли рамото.
Ю: Знаеш, че това е временно, че ще мине. Каква е причината да се появи болката в рамото? Какво се е случило?
В: О, звучи абсурдно!
Ю: Нищо, кажи го.
В: Попаднал е дъх на Ледената кралица. /казва го ясно и отчетливо/.
Ю: Добре, нека да ни дадат пояснения. Какво означава това?
В: Захарис не е било внимателно и е попаднало не където трябва – в обсега на Ледената кралица. Това е елемента въздух. Студ. Вода. Влязъл е студ през рамото, затова го усещам студено през цялото време. Това е ръката, която по принцип ме боли.
Ю: Можем ли да го поправим, нещо да променим?
В: Не, Захарис няма тези способности.
Ю: Кой ги има?
В: Стар жрец. О, той изглежда като Захарис – и той не е мъж или жена.
Ю: Ледената кралица сърдита ли е нещо?
В: Явно.
Ю: Можем ли да й поискаме прошка? Удачно ли е?
В: Чакай, има нещо, не го разбирам. Иска нещо.
Ю: Кралицата?
В: Да. Това е елемента въздух, просто го виждам като кралица. Облаци, небе. Нищо не можем да искаме тук. Старият жрец ако може да говори. Захарис се страхува обаче, че е правил нещо без да има разрешение и не иска да си признае. По-скоро е склонен да търпи болката, но да не си признава. Аз какво общо имам с цялата работа?
Ю: Какво да правим сега? Тебе те боли рамото. Да питаме стария жрец. Той вероятно знае неща, които могат да помогнат. Съгласен ли е?… Захарис съгласен ли е?
В: Не, изобщо не си и представя да пита жреца.
Ю: Нека да питаме Захарис: Какво го притеснява? Какви ще са последствията, ако питаме жреца?
В: Ще разбере.
Ю: И?… А Захарис боли ли го нещо?
В: Не, интересно, че на Захарис му е студено на рамото, а мене ме боли.
Ю: Мх. На Захарис пречи ли му, че му е студено на рамото?
В: Дискомфортно му е, ама не го боли чак толкова, че да иска помощ.
Ю: Ако Захарис си признае какво е направил…
В: Могат да го изхвърлят от храма. Явно бая е сгазил.
Ю: Искаш ли да разберем какво е направил?
В: Може да опитаме. Явно той затова е толкова щастлив. Защото като се върне, вече няма да е толкова щастлив.
Ю: Добре, нека да се върнем в момента преди да е направил белята. Захарис какво прави?
В: Влязъл е в стаята на жреца. Рови в някакво чекмедже и е извадил една книга. Аха, няма право на достъп до знанията в книгата! Не е дорасъл! А той бърза. Любопитен е. Зачита се. Чете нещо като молитва, като заклинание от книгата. Не се усеща, че го чете на глас. Просто не се усеща. И с това нещо активира. Вижда една картина на Ледената кралица. О, много е красива! Захарис е привлечено от нея, очаровано е. Усеща я, вижда я и е много заинтригувано, защото Ледената кралица е чиста женска енергия. На него това му е непознато, то е със смесена енергия – не е нито мъжка, нито женска. Тя го пита какво иска? Ядосва се, че я е извикал без причина. Явно й прекъсва някаква работа. Обръщайки се, без да иска го удря по рамото. Буквално го перва лекичко зад врата, затова ме заболя тука. /показва с ръка/. И изчезва. А той е точно като в небрано лозе. Изобщо не знае какво се случва. И сега не смее да каже на жреца.
Ю: Жрецът знае ли как освободи това нещо?
В: О, много му е интересна енергията на жреца.
Ю: Той щом е жрец, вероятно има вариант. Какво толкова? А, може да отстранят Захарис от храма!
В: Защото е влизал и е тършувал без разрешение.
Ю: Да, а явно е имало за какво да е скрита книгата. Какво да правим сега?
В: Ще кажем на жреца.
Ю: Добре. Нека да го помолим да дойде. Кой ще му каже?
В: Захарис. Каза му. Жреца стои и не мърда. Като статуя е. Захарис започва да трепери като лист. Жреца не мърда, защото е в някакви други измерения. Там говори с Висшия Аз на Захарис. Въобще не се занимава с младежа долу. О, те са като родители. Да, взеха решение – остава да учи в храма, защото е разбрал какво е направил и се е покаял. В смисъл – разбрал е грешката си и ще бъде внимателен и отговорен. Посвещава се изцяло на работата и когато натрупа достатъчно мъдрост ще трябва да си се оправя с Ледената кралица сам. До тогава ще си носи болката. След посвещението е много сериозен, целенасочен е. Приел го е за мисия и няма нищо общо с това радостно същество, което подскачаше напред. Дал е обет да служи безкористно докато е жив.
Ю: Този обет продължава ли да действа?
В: Да.
Според В. местото, където живее Захарис, има три слънца. Определено не е Земята. Биологията е друга. Почти веднага след случката посвещават Захарис и той се отдава на делото си. Усърдно усвоява древните знания и достига до доста високи нива. Той и подобните на него от това ниво не създават семейства, живеят по-скоро като отшелници. В. ги описа като полупрозрачни, нещо като полуматерия. Тя видя, че тези същества се хранят с „нещо между „плодове и скъпоценни камъни“ – те имат светлина и материя; двойно хранене е; може да отхапва, но все пак изглежда като кристал, но не хрущят като отхапва.“ В. се затрудняваше при намирането на точните думи, когато искаше да опише преживяванията си в това пространство.
В: Аха. Чудя се аз какво не е наред – ами това е енергията на ангелите! Ами те нямат пол!
Ю: Ахааа. Захарис е ангел?
В: Ами нещо такова. Може би не точно както ние го разбираме, не мога да ти кажа, ама е някакъв такъв вариант. Те са… нали знаеш как изглеждат? И той изглежда по същия начин.
Ю: И тях ли ги посвещават?
В: Да. Щото не виждам смърт от цялата работа.
Ю: Добре, нека да покажат някаква случка от ежедневието на един такъв ангел.
В: Сега ме заболя главата! Какво още ще ме заболи?
Ю: Каква е причината да се появи тази болка? Какво се случва?
В: Виждам някакъв мъж – брадат, космат, с ризници. Оф, че гадно. Той се опитва да нарани Захарис с меч. Пробожда го, но не може да го прободе. В смисъл – Захарис е достатъчно материален мъжът да го вижда, и достатъчно нематериален, за да може мечът да преминава през него без да го… Явно причинява болка, но не…
Ю: Къде го пробожда?
В: Тук отзад. И го усещам като болка и като парене. Буквално замахва с меча, хваща го от ухото, през врата и ей така някакси…
Ю: Каква е причината да го прободе?
В: Нещо му е объркал плановете. Предпазил е някой. А, виж как се получава – затова храната им не е съвсем материална, защото и те не са съвсем материани. И затова животните го наблюдаваха! Това, което показват е само моментно. Не е като болката в рамото. Не е нещо, което трябва да се лекува.
Ю: Просто показват случка?
В: Ами ти я поиска.
Ю: Ами да. Някаква друга случка?
В: То е толкова странно, че аз даже не мога и да го видя. Нямаме аналог при нас. Не го и виждам. Усещам, че има нещо, но нямам визията за него. Може и да е някакво предпазно такова.
Ю: Може.
В: Това са други светове, други измерения, друг тип.
Ю: Ти искаш ли да разгледаш още нещо?
В: Ами не, то е чак скучновато.
Ю: Едно и също?
В: Да. Той вече е последователен и няма…
Ю: Този обет, който е даден – да служи докато е жив – касае ли В в сегашния й живот?
В: И да, и не. Любим отговор.
Ю: Обета помага ли или пречи?
В: Обета върви с познанието. Ва банк – или всичко, или нищо.
Ю: Захарис докъде е стигнал с познанието?
В: Много високи нива. Той просто се е посветил на това.
Ю: Готов ли е да се освободи от болката в рамото? Достигнал ли е това ниво?
В: Не е само той – това е проблема, че са повече от един. Не мога да видя двама ли са или трима?
Ю: Това Захарис ли е?
В: Да.
Ю: Заедно ли са чели книгата?
В: Не. Не ми стигат думи. Изглежда Захарис е на по-високо енергийно ниво от нас. И е раздвоен, разтроен и не знам колко на нашто ниво.
Ю: Мх, като проекции на душата?
В: Нещо такова е. И само едно, което е В, не мммм…
Ю: Не е достатъчно?
В: Не става.
Ю: Всички ли ги боли ръката?
В: Не. Това е най-интересното – всеки има по нещо, но е различно.
Ю: Можем ли да се свържем с другите аспекти? Удачно ли е?
В: Казва, че ще се намерят, както вятърът довява.
Ю: Каква е общата им задача?
В: Да се събере Захарис тук.
Ю: Колко са другите проекции?
В: Виждам 3. Може и повече да са.
Ю: Мъже, жени?
В: И мъже, и жени.
Ю: Къде живеят? Държава?
В: Не мога да кажа.
Ю: Възраст?
В: Май сме на една възраст, близка.
Ю: В познава ли някой от тях?
В: Като че ли се блъскам в сива стена.
Ю: Не става, добре.
Продължихме регресията в други въпроси, предварително обсъдени с В.
Историята продължава…
Снимка: Интернет
